На Хилдегард1 по случай деветстотингодишнината от рождението й.
За да се унищожат народите […], най-напред им отнемат паметта. Унищожават книгите им, културата им, историята им. И някой друг им написва други книги, дава им друга култура и им измисля друга История. После народът започва постепенно да забравя какъв е и какъв е бил. Светът около него го забравя още по-бързо.
О quam valde plangendum
et lugendum est.2
… На Мануел Морено Фрахиналс, защото лекциите му, които чух, когато още живеех на острова, ме подтикнаха да проуча скритата история на Куба — онази, която никога не ни преподаваха в училище; на архитект Беатрис Масо, съпругата му, за споделените с мен книги и съвети; на Есперанса Браво де Барона и Гладис Рамос от университета в Маями за помощта, която ми оказаха в издирването на данни от минали епохи; на изследователката Маделин Камара за нейните ценни предложения и въодушевена критика; на родителите ми, защото дори от разстояние все така ме подкрепят и насърчават.