Месията на Дюна

7.

— Света майко, тръпна от болка, че ви срещам при подобни обстоятелства — изрече Ирулан.

Застанала досами вратата на килията, тя използваше бене-гесеритското си умение, за да опознае всяка особеност на помещението. Триметровият куб беше изсечен с лъчерези в изпъстрената с жилки кафява скала по Заслона на Пол. Цялото обзавеждане се състоеше в паянтов плетен стол, зает сега от светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, сламеник с кафяво покривало, по което бе пръсната нова колода дюнски тарок, кранче с водомер над филтрираща мивка, пустинна тоалетна с влагосъхраняващи уплътнения. Всичко беше оскъдно, примитивно. Под тавана пръскаха жълтеникава светлина четири светоглобуса, укрепени с решетки в ъглите на килията.

— Прати ли вест на лейди Джесика? — запита светата майка.

— Да, но не вярвам да вдигне пръст срещу първородния си син — отвърна Ирулан.

Озърна се към картите. Те говореха за властелини, обръщащи гръб на молителите. Картата на Великия червей лежеше под Безплодния пясък. Съвет за търпение. Не е ли ясно и без тарок? — запита се тя.

Иззад вратата надзирателят ги следеше през прозорче от метастъкло. Ирулан знаеше, че срещата навярно се наблюдава и по други начини. Дълго бе обмисляла и планирала, преди да дръзне да дойде. Впрочем, отказът от свиждане също криеше опасности.

В самотата си светата майка се бе отдала на медитация праджна, прекъсвана от време на време за поглед към тарока. Така бе успяла донякъде да си възвърне спокойствието въпреки чувството, че жива няма да напусне Аракис. Пророческата дарба може да е голяма или малка, но мътната вода си е мътна вода. А в краен случай й оставаше Молитвата против страх.

Тепърва имаше да осъзнае значението на събитията, които я бяха захвърлили в тази килия. Мрачни подозрения изпълваха мислите й (а намеците на картите като че ги потвърждаваха). Възможно ли бе Сдружението да е планирало всичко това?

На палубата за посетители в космическия лайнер бе видяла да я чака квизар в жълта роба, с бръсната под тюрбана глава и напълно сини очички — като мъниста сред кръгло угоено лице, загрубяло от вятъра и слънцето на Аракис. Вдигайки очи над колбата с меланж-кафе, поднесена от раболепния стюард, той я огледа за миг, сетне остави съдинката.

— Вие ли сте светата майка ГаЙъс Хелън Мохайъм?

Не можеше да повтори мислено тия думи, без да съживи в паметта си цялата сцена. Спазми на непреодолим страх бяха стегнали гърлото й. Как бе узнал един от императорските блюдолизци за присъствието й на борда?

— До ушите ни стигна вестта, че сте тук — каза квизарът. — Забравихте ли, че ви е забранено да стъпвате на светата планета?

— Не съм на Аракис — възрази тя, — Пътувам с лайнер на Сдружението през свободния космос.

— Свободен космос не съществува, госпожо.

В гласа му се преплитаха омраза и дълбока подозрителност.

— Властта на Муад’диб е навсякъде — добави той.

— Не пътувам за Аракис — настоя тя.

— Всички пътуват за Аракис — отвърна квизарът. За миг светата майка помисли с досада, че тоя тип ще започне да рецитира мистичния пътеводител, който поклонниците следваха. (И тук, на лайнера, имаше хиляди от тях.)

Но квизарът извади изпод робата си златен амулет, целуна го, притисна го към челото си, после го доближи до дясното си ухо и се вслуша. След малко върна амулета в скривалището му.

— Заповядано ви е да съберете багажа си и да слезете с мен на Аракис.

— Но аз имам работа другаде!

В онзи миг бе започнала да подозира, че е издадена от коварното Сдружение… или разкрита от свръхестествената проницателност на императора и сестра му. Може би в крайна сметка щурманът не бе успял да потули съзаклятието. Отвратителното същество Алая несъмнено владееше способностите на света майка от Бене Гесерит. А какво ли се получаваше, когато тия способности се съчетаваха с присъщите на нейния брат душевни сили?

— Незабавно! — отсече квизарът.

Цялото й същество крещеше против ново слизане на тази прокълната пустинна планета. Тук лейди Джесика бе въстанала срещу Сестринството. Тук бяха загубили Пол Атреидес — онзи квизац хадерах, когото се мъчеха да създадат чрез многовековен наследствен подбор.

— Незабавно — съгласи се тя.

— Няма време за губене — каза квизарът. — Когато императорът заповядва, всички поданици се подчиняват.

Значи заповедта идваше от Пол!

Помисли си дали да не протестира пред капитан-щурмана на лайнера, но я възпря безсмислието на подобна постъпка. Какво можеше да стори Сдружението?

— Императорът бе казал някога, че ще умра, ако стъпя на Аракис — възрази тя в последен отчаян опит за съпротива. — Сам вие го потвърдихте. Да ме свалите долу, означава да ме осъдите на смърт.

— Нито дума повече — заповяда квизарът. — Тъй е писано.

Знаеше, че така се говори винаги за императорските заповеди. Писано е! Светият владетел, чиито очи съзират бъдното, бе изрекъл тежката си дума. Каквото трябва да стане, ще стане. Та нали Той го бе видял?

И тя се бе подчинила, мъчена от болезненото чувство, че се заплита в собствената си паяжина.

А паяжината се бе превърнала в килия, където Ирулан можеше да я посети. Личеше, че принцесата е поостаряла след онази среща на Уалах IX. Край ъгълчетата на очите й имаше нови тревожни бръчици. Е, добре… дошло бе времето да изясни дали сестрата бене-гесеритка умее да изпълнява обета си.

— Настанявали са ме и по-зле — каза светата майка. — Императорът ли те праща?

И тя остави пръстите си да се размърдат, сякаш от вълнение.

Ирулан разчете посланието на танцуващите пръсти и отвърна с трескаво движение на ръката, докато изричаше високо:

— Не. Дойдох веднага, щом узнах, че сте тук.

— Няма ли да се разгневи императорът? — пак запита светата майка, а пръстите играеха — властно, настоятелно, повелително.

— Нека се гневи. Вие сте моя учителка от Сестринството, бяхте такава и за майка му. Нима си мисли, че и аз като нея ще ви обърна гръб?

Пръстите на Ирулан търсеха извинения, умоляваха.

Светата майка въздъхна. Привидно това бе въздишка на затворничка, окайваща съдбата си, но всъщност от дъното на душата й излиташе укор към Ирулан. Нямаше никакъв смисъл да се надява, че могат да съхранят безценния генетичен материал на императора Атреидес чрез този жив инструмент. Независимо от красотата си, принцесата беше дефектно творение. Под лустрото на сексуалната й привлекателност се криеше хленчеща сръдла, предпочитаща думите пред действията. Но така или иначе, Ирулан си оставаше бене-гесеритка, а Сестринството бе предвидило определени методи за въздействие върху по-несъвършените си създания — гаранция, че когато ножът опре до кокал, заповедта ще бъде изпълнена.

Под прикритието на дребнави молби за по-мек сламеник и по-добра храна светата майка напрегна целия си арсенал от средства за убеждение и заповяда: да се проучат възможностите за кръстоска между брата и сестрата. (Ирулан едва не загуби съзнание.)

„Трябва да ми дадете шанс“ — умоляваха пръстите на принцесата.

„Дадохме ти шанс“ — отвърна светата майка.

И тя се зае да изрежда подробни инструкции. Кара ли се понякога императорът с наложницата си? Изключителните му дарби навярно го правят самотен. Накарай го да говори с надежда, че ще бъде разбран? На сестрата, естествено. Тя споделя самотата му. Трябва да се използва тази дълбока близост. Да се създават условия за срещи насаме. Непременно да се организират интимни беседи. Трябва да се проучи възможността за отстраняване на наложницата. Скръбта разрушава сковаващата сила на обичаите.

Ирулан възрази. Ако Чани бъде убита, подозренията незабавно ще паднат върху височайшата съпруга. Освен това има и други проблеми. Чани се е отдала на пости според древната диета на свободните, за която се твърди, че помагала при безплодие, а това напълно осуетява възможностите за прилагане на противозачатъчни средства. Със спирането на лекарствата шансът за забременяване става много по-голям от преди.

Вбесена, светата майка едва удържа гнева си, докато пръстите й светкавично изстрелваха въпросите. Защо не е получила това сведение още в началото на беседата? Бива ли Ирулан да е толкова глупава? Ако Чани зачене и роди син, императорът ще обяви детето за престолонаследник!

Ирулан възрази, че разбира опасността, но гените може и да не се загубят окончателно.

О, проклета тъпота! — избухна светата майка. Кой знае колко пропуски и бъркотии в генетичната плетеница би внесло чрез Чани дивашкото семе на свободните? Сестринството трябва да има единствено чистата нишка! Появата на наследник би възвърнала амбициите на Пол, би го подтикнала към нови усилия за укрепване на империята. Съзаклятието не може да си позволи подобен провал.

В опит за самозащита Ирулан се осведоми как би могла да попречи на Чани да изпробва диетата.

Но светата майка не беше склонна да приема оправдания. Ирулан получи подробни инструкции по какъв начин да се справи с новата заплаха. Ако Чани забременее, в храната или в напитките й да се включи лекарство, предизвикващо аборт. При неуспех — да бъде убита. На всяка цена да се пресече този вариант за поява на престолонаследник.

Лекарството ще е също тъй опасно, както и откритата атака срещу наложницата, възрази Ирулан. Тя трепереше само при мисълта за опит да убие Чани.

Нима опасността възпира Ирулан? — заинтересува се светата майка, влагайки в езика на жестовете най-дълбоко презрение.

Ирулан гневно отвърна, че си знае цената като агент в императорското семейство. Готови ли са съзаклятниците да пожертват толкова ценен агент? На боклука ли ще я хвърлят? С какъв способ ще следят императора тъй отблизо? Да не би да са внедрили в двореца друг агент? Това ли е? Трябва ли сега тя да бъде използвана за едно последно, отчаяно начинание?

На война всички ценности придобиват нови взаимовръзки, обори я светата майка. Най-голямата заплаха е възможността да се създаде императорска династия Атреидес. Сестринството не може да поеме подобен риск. Заплашено е нещо повече от атреидската генетична линия. Успее ли Пол да закотви рода си на трона, Сестринството не може да очаква нищо друго, освен многовековно прекъсване на програмите си.

Ирулан разбираше довода, но не бе в състояние да прогони мисълта, че съзаклятниците са взели решение да пожертват височайшата съпруга в името на нещо, макар и изключително ценно. „Има ли някакви сведения за голата, които би трябвало да знае?“ — осмели се да запита тя.

Светата майка пожела да си изясни дали Ирулан смята Сестринството за сборище от глупачки. Кога са пропускали да я известят за всичко, което би трябвало да знае?

Ирулан схвана, че това не е отговор, а признание за утаената истина. Даваха й да разбере, че ще научи само колкото е необходимо.

„Как могат да бъдат уверени, че голата е способен да унищожи императора?“ — запита тя.

„Все едно да пита дали меланжът може да унищожи човека“, сряза я светата майка.

В порицанието се криеше изкусно вплетено послание, осъзна Ирулан. Бене-гесеритският „поучаващ камшик“ й съобщаваше, че отдавна би трябвало да разбере тази прилика между голата и подправката. Меланжът носеше безценни дарове, но за тях се плащаше скъпо — с пристрастяване. Той удължаваше живота с години — понякога с десетилетия — ала си оставаше просто заобиколен път към смъртта.

Голата беше нещо скъпоценно — и убийствено.

„Очевидният начин да се предотврати едно нежелано раждане е да се убие предполагаемата майка още преди зачеването“, отново премина в настъпление старицата.

Естествено, помисли Ирулан. Щом решиш да платиш определена цена, гледай да получиш насреща колкото се може повече.

Очите на светата майка, потъмнели от синия блясък на меланжовото пристрастяване, гледаха Ирулан изотдолу, отмерваха, изчакваха, отбелязваха и най-дребната подробност.

За нея съм като отворена книга, помисли ужасено принцесата. Тя е моя учителка и през цялото обучение ме е наблюдавала. Разбира, че съм наясно какво е решила. Сега само наблюдава, за да види как ще посрещна фактите. Е, добре, ще ги посрещна като бене-гесеритка и принцеса.

Тя се усмихна с усилие, изпъна рамене и си припомни страстния уводен пасаж на Молитвата срещу страх: Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е малката смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу своя страх…

Когато си възвърна покоя, тя помисли: Нека ме пожертват. Ще им покажа колко струва една принцеса. Може да им сервирам дори повече, отколкото са платили.

След като размениха на глас още няколко празни приказки, за да приключат свиждането, Ирулан напусна килията.

Останала сама, светата майка се върна към тарока и взе да подрежда картите във формата на обърнат пламък. Още в самото начало излезе знакът Квизац Хадерах от голямата аркана, съчетан с Осмица Звездолети — измамена и предадена пророчица. Не беше зла поличба — просто подсказваше скритата сила на враговете.

Тя извърна лице от картите и дълго седя развълнувана. като се питаше дали Ирулан няма да погуби всичко и всички.