Месията на Дюна

2.

Въпреки убийствената същност на заговора, който се надяваше да организира, мислите на тлейлаксианския лицетанцьор Сцитал отново и отново се връщаха към скръбното състрадание.

Ще съжалявам, че съм донесъл на Муад’диб болка и смърт, каза си той.

Беше се погрижил да скрие това благодушие от другите съзаклятници. Ала наличието на подобни чувства му подсказваше, че по-лесно се вживява в ролята на жертва, отколкото в тази на нападател — нещо характерно за тлейлаксианците.

Самовглъбен и мълчалив, Сцитал стоеше малко настрани от останалите. Разговорът относно психическата отрова траеше вече доста дълго. Спореха енергично и страстно, но учтиво, със задължителната церемониалност, в която експертите на Великите школи се вкопчваха като слепци, щом се засягаха теми, близки до техните догми.

— Тъкмо си мислиш, че си го намушкал, и изведнъж го гледаш цял-целеничък!

Това бе гласът на светата майка¤ от Бене Гесерит, Гайъс Хелън Мохайъм, която ги бе поканила тук, на Уалах IX. Обвита в черна роба, с корона на вещица върху главата, тя седеше на увиснал в пространството стол вляво от Сцитал. Качулката на абата й беше отметната, за да разкрие обветреното лице под сребристите кичури. Чертите й напомняха мъртвешка маска, от която надничаха дълбоко хлътнали очи.

Разговаряха на езика мирабхаса — снопчета от смекчени съгласни и преливащи се гласни звуци. Чрез него най-добре се изразяваха едва доловимите емоционални тънкости. След миг Едрик, щурманът на Сдружението, отвърна на светата майка със словесен реверанс под формата на саркастично сумтене — великолепен образец на високомерна учтивост.

Сцитал се вгледа в пратеника на Сдружението. Едрик беше само на няколко крачки от него, увиснал сред оранжевия газ в контейнера си. Контейнерът пък стоеше в центъра на прозрачния купол, който бене-гесеритките бяха изградили за срещата. Пратеникът имаше удължено, отчасти човешко тяло с плавници на нозете и грамадни ципести ветрила вместо ръце — същинска риба в някакво странно море. От клапаните на цистерната му излитаха бледи оранжеви облачета, наситени с дъха на подмладяващата подправка меланж.

— Поемем ли по този път, ще загинем от глупостта си!

Говореше четвъртата личност в залата, потенциален член на съзаклятието — принцеса Ирулан, съпруга (но не и жена, напомни си Сцитал) на техния общ враг. Тя стоеше край цистерната на Едрик — висока, руса красавица, облечена в пухкава роба от кожа на син кит и шапка от същата материя. На ушите й искряха златни клипсове. Държеше се с високомерието на аристократка, ала нещичко в гладката мекота на лицето издаваше самообладание, типично за възпитаница на Бене Гесерит.

Изоставяйки нюансите на езика и лицата, мисълта на Сцитал се насочи към особеностите на местоположението. Около купола се простираха хълмове, проядени от топящия се сняг, който отразяваше петнистата влажна синева на дребното бледосиньо слънце, увиснало в зенита.

Защо тъкмо това място? — запита се Сцитал. Бене Гесерит рядко се осланяше на случая. Например откритото разположение на купола: някое по-нормално и затворено помещение би предизвикало у представителя на Сдружението клаустрофобична нервност. Неговите психически задръжки бяха естествени за човек, роден и прекарал целия си живот в открития космос.

Но да се изгради куполът специално за Едрик… сякаш подчертано сочеха с пръст неговата слабост.

„А мен с какво ли са ме взели на прицел“, зачуди се той.

— Няма ли да добавиш нещо от свое име, Сцитал? — запита светата майка.

— Искате да ме въвлечете в тая глупава схватка? — осведоми се Сцитал. — Чудесно. Става дума за потенциален месия. Срещу такъв човек не се нанася челен удар. Иначе мъченичеството му ще ни погуби.

Всички се втренчиха в него.

— Това ли е единствената опасност според теб? — изхриптя светата майка.

Сцитал сви рамене. За тази среща си бе избрал мазно кръгло лице с веселяшки черти, глуповато провиснали пълни устни и топчесто тяло на шишко. Сега, докато оглеждаше съзаклятниците, му хрумна, че е направил идеален избор — може би инстинктивно. От всички присъстващи само той можеше да променя облика си в широка гама от лица и телосложения. Беше човек-хамелеон, лицетанцьор, и сегашният му вид подвеждаше останалите да го подценяват.

— Е? — подкани го светата майка.

— Наслаждавах се на тишината — каза Сцитал. — По-добре да отминем с мълчание взаимните вражди.

Светата майка неволно се отдръпна и Сцитал разбра, че тя преоценява първите си впечатления от него. Всички тук бяха преминали през най-задълбочено обучение в изкуството прана-бинду и умееха да упражняват над нервите и мускулите си контрол, какъвто малцина бяха постигали. Но лицетанцьорът Сцитал бе надарен с мускули и нервни връзки, които другите изобщо не притежаваха, плюс рядката дарба симпатико — имитаторско прозрение, чрез което можеше да се превъплъти не само по облик, но и духовно в образа на всеки срещнат.

Като я поизчака да довърши преоценката си, Сцитал добави:

— Отрова!

Изрече думата с подчертано глуха тоналност, подсказваща, че само той разбира тайния й смисъл.

Представителят на Сдружението се размърда и гласът му прокънтя от лъскавата сфера, кръжаща край цистерната над главата на Ирулан:

— За психическа отрова говорим, а не за телесна.

Сцитал се разсмя. В езика мирабхаса смехът можеше да попари жестоко противника и сега лицетанцьорът прилагаше с пълна сила тази възможност.

Ирулан се усмихна одобрително, ала светата майка криеше едва доловим гняв в ъгълчетата на очите си.

— Престани! — изграчи Мохайъм.

Сцитал престана, но сега вече бе привлякъл вниманието на всички — безмълвно вбесеният Едрик, бдително гневната света майка и развеселената, но озадачена Ирулан.

— Нашият приятел Едрик намеква — поясни Сцитал, — че въпреки цялото си обучение в рафинирано лукавство две бене-гесеритски вещици не са опознали истинската полза от измамата.

Мохайъм се завъртя и зарея поглед по хладните хълмове на своя роден свят, света на Бене Гесерит. Започва да осъзнава, че въпросът е жизнено важен, досети се Сцитал. Добре. С Ирулан обаче нещата не стояха така.

— С нас ли си или не, Сцитал? — запита Едрик. Очичките му бяха като на хищно зверче.

— Не става дума за моята вярност — каза Сцитал, без да изпуска Ирулан от поглед, — Вие се питате, принцесо, дали си е струвало да прекосите толкова парсека и да поемете огромния риск?

Тя кимна.

— Нима сте дошла, за да си разменяте баналности с някаква човекоподобна риба или да спорите с шишкав тлейлаксиански лицетанцьор? — продължи Сцитал.

Тя отстъпи от цистерната на Едрик, тръскайки с досада глава, за да прогони натрапчивия мирис на меланж.

Едрик използва момента, за да подхвърли в устата си меланжово хапче. Храни се с подправката, диша я, навярно и жаждата си утолява с нея, мислено отбеляза Сцитал. И това бе разбираемо, тъй като подправката повишаваше прозорливостта на щурманите, правеше ги способни да управляват корабите на Сдружението из космоса при свръхсветлинни скорости. С избистрено от подправката съзнание те откриваха онази линия от корабното бъдеще, която заобикаля заплахата. Сега Едрик надушваше по-друга заплаха, ала пророческата му патерица не можеше да я достигне.

— Мисля, че идването ми е било грешка — каза Ирулан.

Светата майка отвори очи и пак ги затвори със странно движение на клепачите, почти като влечуго.

Сцитал отклони погледа си от Ирулан към цистерната, подканвайки принцесата да сподели мнението му. Знаеше, че в нейните очи Едрик е отвратителна фигура — предизвикателен взор, леко потръпващи сред газа чудовищни ръце и нозе, вихрушки от оранжеви пушеци около тялото. Тя непременно щеше да си помисли за сексуалните му навици, да се зачуди колко ли странно би било съвкуплението с подобна твар. Сега ги делеше дори генераторът на силови полета, който пресъздаваше за Едрик космическата безтегловност.

— Принцесо — каза Сцитал, — поради присъствието на Едрик пророческият взор на вашия съпруг не може да се натъкне на някои събития, включително и сегашното… поне така се надявам.

— Така се надявате — повтори Ирулан.

Светата майка кимна, без да отваря очи.

— Дори посветените в ясновидството едва разбират неговата същност — каза тя.

— Аз съм навигатор от Сдружението и владея Силата — обади се Едрик.

Светата майка отново отвори очи. Този път погледът й се впиваше в лицетанцьора с присъщата за бене-гесеритките напрегнатост. Преценяваше всичко до най-дребната подробност.

— Не, света майко — прошепна Сцитал. — Не съм толкова наивен, колкото изглеждам.

— Ние не разбираме тази Сила на второто зрение — каза Ирулан. — Едно е важно. Едрик твърди, че моят съпруг не може да вижда, да узнава или да предсказва в сферата на влияние около някой навигатор. Но докъде се простира тази сфера?

— Във вселената има хора и явления, за които научавам само по резултатите от действията им — отвърна Едрик, без да открехва тънката черта на рибешките си устни. — Знам, че ги има тук… там… някъде… Както теченията се завихрят по дирята на подводните създания, тъй и ясновидецът завихря времето. Случвало се е да разбирам къде е бил съпругът ви; никога не съм го виждал пряко — нито него, нито хората, които искрено споделят целите и идеалите му. Това е булото, което посветеният хвърля над верните си спътници.

— Ирулан не е твоя вярна спътничка — каза Сцитал и изви очи към принцесата.

— Всички знаем защо заговорът трябва да протича само в мое присъствие — отсече Едрик.

Извисявайки гласа си в тоналност, с която се обозначаваше инструмент, Ирулан произнесе:

— Очевидно и от вас има полза.

Вижда го такъв, какъвто е в действителност, помисли Сцитал. Добре!

— Бъдещето е глина, която тепърва ще се вае — каза той. — Запомнете тази мисъл, принцесо.

Ирулан се вгледа в лицетанцьора.

— Хора, които споделят целите и идеалите на Пол — промълви тя. — Значи плащът му закриля някои от неговите свободни легионери. Виждала съм го да изрича пророчества пред тях, чувала съм как упоено крещят за своя Махди, за своя Муад’диб.

Досетила се е, че се намира пред съда, помисли Сцитал, че тепърва ще бъде изречена присъдата, която може да я пощади или погуби. Вижда какъв капан сме й заложили.

За миг погледът му потъна в очите на светата майка и той с почуда осъзна, че двамата споделят тази мисъл за Ирулан. Разбира се, бене-гесеритките бяха инструктирали своята принцеса, бяха я подготвили за изкусна лъжа. Но винаги наставаше момент, когато една бене-гесеритка трябва изцяло да се довери на собствените си умения и инстинкти.

— Принцесо, знам какво най-силно желаете от императора — подхвърли Едрик.

— Та кой не го знае? — отвърна Ирулан.

— Искате да бъдете родоначалница на кралската династия — продължи Едрик, сякаш не я бе чул. — Това няма да стане, ако не се присъедините към нас. Повярвайте на пророческата ми дума. Императорът се е оженил за вас по политически съображения, но никога не ще споделите ложето му.

— Значи ясновидецът си падал и по надничане в чужди постели — насмешливо подметна Ирулан.

— Императорът е по-здраво обвързан със своята наложница от свободните, отколкото с вас! — озъби се Едрик.

— А тя не го дарява с наследник — каза Ирулан.

— Разумът е първата жертва на силните чувства — промърмори Сцитал. Усети как бликналият гняв на принцесата тутакси бе обуздан от укора му.

— Не го дарява с наследник — изрече Ирулан с глас, издаващ наново овладяно спокойствие, — защото тайно я тъпча с противозачатъчни средства. Такова признание ли очаквахте?

— Императорът едва ли би се радвал да го узнае — усмихна се Едрик.

— Вече съм измислила как да го излъжа — каза Ирулан. — Той може и да има усет за истината, но понякога е по-лесно да повярваш на лъжата.

— Трябва да направите избора си, принцесо — каза Сцитал. — Разберете ли го, ще се спасите.

— Пол се държи почтено с мен. Аз заседавам в Съвета му.

— От дванадесет години сте височайша съпруга. Проявил ли е поне капчица топлота към вас през това време? — запита Едрик.

Ирулан поклати глава.

— Чрез гнусните орди на свободните той свали баща ви от трона, ожени се за вас, за да узакони претенциите си за върховна власт, ала така и не ви увенча с короната на императрица — добави Едрик.

— Едрик се мъчи да ви разколебае чрез чувствата, принцесо — подметна Сцитал. — Не е ли любопитно?

Тя се обърна към лицетанцьора, видя наглата му усмивка и отговори с леко повдигане на веждите. Сцитал усети, че вече е наясно — ако се поддадеше на влиянието на Едрик и си тръгнеше оттук като участница в съзаклятието, тия моменти можеха да останат скрити от пророческата дарба на Пол. Ала ако откажеше да се ангажира…

— Не ви ли се струва, принцесо, че Едрик въвежда в нашия заговор съвършено излишни силови методи? — запита Сцитал.

— Вече подчертах, че ще се съобразявам с най-справедливото решение — заяви Едрик.

— И кой ще го определи? — заинтересува се Сцитал.

— Той иска тя да се включи безрезервно — изръмжа светата майка. — Помежду ни не бива да има измама.

Сцитал видя, че Ирулан се е отпуснала в поза за размисъл, прикривайки длани в ръкавите на роклята. Навярно сега обмисляше подхвърлената от Едрик примамка — да основе кралска династия! Може би се питаше какъв план са подготвили съзаклятниците, за да се предпазят от нея. Трябваше да прецени много неща.

— Сцитал — обади се Ирулан след малко, — казват, че вие, тлейлаксианците, се придържате към странни понятия за чест — жертвите ви винаги да имат спасителен изход.

— Стига да го открият — потвърди Сцитал.

— А аз жертва ли съм? — запита Ирулан.

Сцитал избухна в смях. Светата майка изсумтя.

— Принцесо, няма от какво да се боите, вие вече сте наша — изрече Едрик с тих, настоятелен глас. — Нима не шпионирате императорските придворни по заръка на началството от Бене Гесерит?

— Пол знае, че докладвам на учителите си — каза тя.

— Но не им ли доставяте материал за мощна пропаганда срещу вашия император? — запита Едрик.

Не „нашият“ император, отбеляза Сцитал. „Вашият“ император. Бене-гесеритка като Ирулан не би пропуснала да схване тази изтървана думичка.

— Става въпрос за сили и начина, по който те могат да бъдат използвани — каза той, пристъпвайки към цистерната на посланика от Сдружението. — Ние, тлейлаксианците, вярваме, че в цялата вселена съществува само неутолимият апетит на материята, че енергията е единственото истинско вещество. А енергията умее да се учи. Чуйте ме добре, принцесо: енергията умее да се учи. Това наричаме сила.

— Не ме убедихте, че можем да победим императора — каза Ирулан.

— Самите ние не сме убедени — отвърна Сцитал.

— Накъдето и да погледнем, силата му се изпречва насреща ни — продължаваше Ирулан. — Той е квизац хадерах, онзи, който може да бъде на много места едновременно. Той е Махди, чиято най-дребна прищявка се превръща във върховна повеля за мисионерите от квизарата. Той е ментатът, чийто пресметлив разсъдък надвишава и най-мощните компютри на древността. Той е Муад’диб, по чиято заповед легиони от свободни изтребват цели планети. Надарен е с оракулска дарба да прозира бъдещето. В него е генетичното съчетание, за което копнее Бене Гесерит.

— Познаваме качествата му — прекъсна я светата майка. — Знаем още, че онова чудовище, сестра му Алая, притежава същото генетично съчетание. Но при все това, те и двамата са хора. Следователно имат слабости.

— И къде са тия човешки слабости? — запита лицетанцьорът. — Дали да не ги потърсим в религиозното крило на неговия джихад? Можем ли да обърнем квизарите¤ на императора срещу него? Ами гражданската власт на Великите династии? Може ли съвещанието на Ландсрада да свърши нещо повече от обичайната шумотевица?

— Предлагам да опитаме чрез Почтения Съюз на Инициативните Търговци — обади се Едрик и се завъртя в цистерната. — ПОСИТ означава бизнес, а бизнесът винаги преследва изгодата.

— Или може би майката на императора — каза Сцитал. — Доколкото знам, лейди Джесика не напуска Каладън¤, но поддържа постоянна връзка със сина си.

— Тая невярна кучка — изрече Мохайъм с безизразен глас. — Да ми изсъхнат ръцете, задето са я учили.

— Нашият заговор трябва да бъде на ниво — напомни Сцитал.

— Ние сме повече от заговорници — възрази светата майка.

— О, да — съгласи се Сцитал. — Енергични сме и бързо се учим. Това ни превръща в единствената истинска надежда, в неоспоримото спасение на човечеството.

Говореше в тоналност, символизираща абсолютна убеденост — а в устата на тлейлаксианец това можеше да означава и върховна насмешка.

Като че само светата майка разбра тънкия намек.

— Защо? — запита тя, отправяйки питането единствено към Сцитал.

Преди лицетанцьорът да отговори, Едрик се изкашля.

— Хайде да не си подмятаме философски глупости. Всеки въпрос може да се сведе до едно и също: „Защо е така?“ Всеки религиозен, делови или правителствен въпрос има едно-единствено производно: „Кой ще упражнява властта?“ Съюзи, комбинации, обединения, всички те търчат подир миражи, ако не гонят властта. Останалото е глупост, както рано или късно осъзнават повечето разумни същества.

Сцитал сви рамене с жест, предназначен само за светата майка. Едрик бе отговорил вместо него. Този върховен глупец беше основната им слабост. За да го разбере светата майка още по-ясно, Сцитал добави:

— Слушай внимателно учителя и ще проумееш.

Светата майка бавно кимна.

— Избирайте, принцесо — каза Сцитал. — Посочена сте за оръжие на съдбата, най-изящното…

— Запази си ласкателствата за ония, които биха се поддали — прекъсна го Ирулан. — Преди малко спомена за дух, за призрак, чрез който можем да оскверним императора. Обясни.

— Атреидес ще се погуби сам! — изграчи Едрик.

— Престанете да говорите със загадки! — отсече Ирулан. — Кой е този призрак?

— Твърде необичаен призрак — обясни Едрик. — Има си и тяло, и име. Тялото е плътта на един знаменит фехтовач, известен като Дънкан Айдахо. А името…

— Айдахо е мъртъв — каза Ирулан. — Пол неведнъж е оплаквал гибелта му в мое присъствие. Видял е как бащините ми сардаукари убиват Айдахо.

— Дори и в поражението бащините ви сардаукари не са отстъпвали от пътеката на мъдростта — каза Едрик. — Нека допуснем, че някой далновиден сардаукарски командир е разпознал фехтовача сред съсечените от бойците му трупове. А после? Плътта и умението могат да се използват… ако човек не си губи времето.

— Тлейлаксиански гола — прошепна Ирулан и скоси очи към Сцитал.

Забелязвайки погледа й, той демонстрира лицетанцьорското си майсторство — формите запреливаха в нови, плътта се раздвижи за пренастройка. След малко пред нея вече стоеше строен мъж. Лицето му оставаше леко кръгловато, ала по-мургаво и с някак сплеснати черти. Високите скули подпираха очи с характерен наклон. Косата беше черна и ситно къдрава.

— Гола с подобен облик — обяви Едрик, сочейки към Сцитал.

— Или просто някой друг лицетанцьор? — запита Ирулан.

— Никакъв лицетанцьор — възрази Едрик. — При по-продължително наблюдение има риск да бъде разобличен. Не, да допуснем, че нашият мъдър сардаукарски командир е заповядал да съхранят трупа на Айдахо в аксолотловите резервоари¤. Защо не? В този труп са били нервите и плътта на един от най-изтънчените фехтовачи в човешката история, съветник на атреидите и военен гений. Какво прахосничество би било да се хвърли на вятъра цялото му обучение и майсторство, когато е можело да го възкресят като инструктор на сардаукарите.

— Не съм чула нито думица за това, а бях сред доверениците на баща ми — усъмни се Ирулан.

— Ах, в онзи момент баща ви беше вече победен, а само няколко часа по-късно вие бяхте продадена на новия император — каза Едрик.

— Така ли е станало наистина? — запита тя.

С вбесяващо самодоволна физиономия Едрик продължи:

— Да предположим, че знаейки изключителното значение на бързината, нашият мъдър сардаукарски командир е отпратил незабавно съхранената плът на Айдахо при тлейлаксианците. Да допуснем още, че командирът и неговите бойци са загинали, преди да доставят тази информация на баща ви… който и без това не би имал полза от нея. В такъв случай остава голият факт — парчето плът, изпратено на Бене Тлейлакс. Естествено, имало е само един начин за превозването му — на борда на хайлайнер¤. А ние от Сдружението научаваме за всеки пренасян товар. Щом сме узнали за него, не би ли било извънредно мъдро от наша страна да закупим този гола като достоен за императора дар?

— Значи сте го сторили — промълви Ирулан.

— Сторихме го, както личи от думите на словоохотливия ни приятел — потвърди Сцитал, който си бе възвърнал предишния шишкав облик.

— Как е обработена психиката на Айдахо? — запита Ирулан.

— Айдахо ли? — Едрик се обърна към тлейлаксианеца. — Случайно да си чувал за някой си Айдахо, Сцитал?

— Продадохме ви същество на име Хейт — отвърна Сцитал.

— А, да… Хейт — потвърди Едрик. — И защо ни го продадохте?

— Защото някога си създадохме собствен квизац хадерах — поясни Сцитал.

Светата майка рязко вдигна старческата си глава и се втренчи в него.

— Не сте ни го казвали! — обвинително възкликна тя.

— Не сте ни питали — отговори Сцитал.

— Как обезвредихте вашия квизац хадерах? — запита Ирулан.

— Същество, което цял живот е изграждало една определена представа за своята същина, би предпочело да умре, отколкото да се превърне в противоположност на тази представа.

— Не разбирам — измънка Едрик.

— Самоубил се е — изръмжа светата майка.

— Вниквай в словата ми, света майко — предупреди я Сцитал с интонация, която казваше: ти не си сексуална играчка, никога не си била сексуална играчка и не можеш да бъдеш сексуална играчка.

Изчака я да осъзнае подчертаната простащина. Тя не биваше да се заблуждава относно намеренията му. Осъзнаването трябваше да си пробие път през гнева и да прерасне в ясно разбиране, че тлейлаксианецът в никакъв случай не би могъл да подхвърли подобно обвинение, тъй като отлично познаваше какви са изискванията на Сестринството спрямо продължаването на рода. В думите му обаче се криеше улична ругатня, съвършено недопустима за един тлейлаксианец.

Преминавайки набързо към успокоителното наклонение на езика мирабхаса, Едрик се опита да замаже положението.

— Сцитал, ти казваше, че ни продавате Хейт, защото споделяте нашето мнение за употребата му.

— Едрик, ще мълчиш, докато не ти дам разрешение да говориш — сряза го Сцитал.

И тъй като пратеникът на Сдружението се опита да възрази, светата майка кресна:

— Затваряй си устата, Едрик!

Ръкомахайки гневно, пратеникът се отдръпна към дъното на цистерната.

— Собствените ни мимолетни емоции нямат нищо общо с решението на задачата — каза Сцитал. — Те замъгляват разума, защото единственото съществено чувство е дълбокият страх, който ни събира за тази среща.

— Разбираме — отвърна Ирулан, хвърляйки бърз поглед към светата майка.

— Трябва да видите опасните ограничения на нашата защита — продължаваше Сцитал. — Дори и случаят не ще помогне на оракула да види онова, което не разбира.

— Коварен си, Сцитал — каза Ирулан.

Не бива да се досети докъде стига коварството, помисли Сцитал. Щом всичко свърши, ще притежаваме квизац хадерах, когото ще можем да управляваме. А тези тук ще останат с празни ръце.

— Какъв бе произходът на вашия квизац хадерах? — запита светата майка.

— Черпихме дълбоко от чисти същини — отговори Сцитал. — Чисто добро и чисто зло. Един съвършен злодей, който се наслаждава само когато сее болка и ужас, може да бъде твърде поучителна гледка.

— Да не би вие да сте сътворили стария барон Харконен, дядото на императора? — запита Ирулан.

— Не — каза Сцитал. — Но природата често ражда създания, които не отстъпват на нашите по кръвожадност. Ние просто ги произвеждаме там, където ще можем да ги изследваме.

— Няма да търпя подобни пренебрежителни обноски! — внезапно запротестира Едрик. — Кой крие тази среща от…

— Видя ли сега? — попита Сцитал. — Чие е най-справедливото решение? И що за решение е?

— Искам да обсъдим как ще предадем Хейт на императора — настоя Едрик. — По мое убеждение Хейт отразява старомодната почтеност, в която Атреидес е бил възпитан на родната си планета. Предполагам, че той ще подпомогне императора да разшири моралния си светоглед, да определи положителните и отрицателните съставки на живота и религията.

Сцитал се усмихна, плъзгайки благ поглед по лицата на събеседниците си. Всички бяха точно такива, каквито бе очаквал. Светата майка боравеше с чувствата си, сякаш въртеше коса. Ирулан беше отлично обучена за задача, в която се бе провалила, и си оставаше дефектно творение на Бене Гесерит. Едрик не беше нищо повече (но и нищо по-малко) от прост чирак-магьосник — той можеше да прикрива останалите и да разсейва врага. Виждайки, че продължават да не му обръщат внимание, пратеникът на Сдружението отново потъна в мълчание.

— Разбираш ли, че този Хейт ще трябва да отрови психиката на Пол? — запита Ирулан.

— Горе-долу — кимна Сцитал.

— Какво ще стане с квизарата?

— Най-леката промяна на ударението, най-малкото подхлъзване в чувствата стига, за да превърне завистта в ненавист.

— Ами ПОСИТ? — отново попита Ирулан.

— Печалбата сплотява търговците — каза Сцитал.

— Какво ще правим с останалите обществени сили?

— Ще ги замаем с авторитета на правителството. Ще привлечем по-влиятелните в името на морала и прогреса. Опозицията ще се задуши в собствените си примки.

— И Алая ли?

— Хейт е многоцелеви гола — отвърна Сцитал. — Сестрата на императора навлиза във възраст, когато може да хлътне при среща с чаровен мъжкар, създаден за тази цел. Неговата мъжественост и качествата му на ментат ще я привлекат неудържимо.

Мохайъм позволи на старческите си очи да се разширят от изненада.

— Значи този гола бил и ментат? Опасен ход.

— За точни действия ментатът се нуждае от точни данни — вметна Ирулан. — Ами ако Пол му нареди да разкрие тайната цел на нашия подарък?

— Хейт ще каже истината — отговори Сцитал. — Това не променя нищо.

— Значи оставяш на Пол спасителен изход — възкликна Ирулан.

— Ментат! — промърмори Мохайъм.

Сцитал хвърли бърз поглед към светата майка, долавяйки в реакцията й сенките на древна омраза. Компютрите внушаваха отвращение още от дните на Бътлъровия джихад, в който „мислещите машини“ бяха разрушени почти из цялата цивилизована вселена. Тия отколешни вражди засягаха и хората-компютри.

— Не ми се нрави усмивката ти — рязко изрече Мохайъм в мелодиката на пълна откровеност и стрелна Сцитал с поглед.

Лицетанцьорът отговори в същия тон:

— Не ме е грижа какво харесваш. Но трябва да работим заедно. Всички го разбираме. — Той се втренчи в пратеника на Сдружението. — Нали, Едрик?

— Болезнени уроци преподаваш — каза Едрик. — Предполагам, искаш да подчертаеш, че не трябва да отстоявам мнението си срещу обединената преценка на другите съзаклятници.

— Виждате ли, той се поддава на обучение — каза Сцитал.

— Аз пък виждам и друго — озъби се Едрик. — Монополът над подправката е в ръцете на Атреидес. Без нея не мога да предсказвам бъдещето. Бене-гесеритките губят усета си за истина. Имаме запаси, но те са ограничени. Меланжът е могъща разменна монета.

— Цивилизацията има и други разменни монети — отвърна Сцитал. — Тъй че законът за търсенето и предлагането отпада.

— Мислиш да откраднеш тайната на подправката — изхриптя Мохайъм. — А планетата се охранява от лудите му свободни!

— Свободните са учтиви, възпитани и невежи — поправи я Сцитал, — Не са луди. Учат ги да вярват, вместо да узнават. Вярата може да бъде заблудена. Опасно е само знанието.

— Ще остане ли от кого да зачена кралската династия? — запита Ирулан.

Всички доловиха решителния избор в гласа й, но само Едрик се усмихна.

— Ще остане — каза Сцитал. — Ще остане.

— Това ще е краят на Атреидес като управляваща сила — добави Едрик.

— Предполагам, че и не тъй надарени ясновидци са стигали до същото предсказание — рече Сцитал. — За тях, както казват свободните, мактуб ал меллах.

— „Писано е със сол“ — преведе Ирулан.

Докато тя говореше, Сцитал осъзна, че бене-гесеритката му е подготвила капан — прекрасна и умна жена, която никога не ще бъде негова. Добре де, помисли той, може би ще я изкопирам за някого.