Не ще вонят за Муад’диб
гробовни филтри.
Не ще изтръгнат с ритуал духа
от сенки алчни.
Той е безумният светия
и златен странник, вечно жив
там. дето разумът изчезва.
Разсееш ли се — ето го пред теб!
С покой от пурпур, с властна бледнота
света оплита в ясновидска мрежа.
догде достига взор спокоен — там!
От ледените джунгли на звездите
загадъчен, убийствен, сляп пророк,
на бъдното слуга със глас нетленен!
Чуй, Шай-хулуд, той чака те на бряг,
Където влюбените взор преплитат
в прекрасна скука с името любов.
Пътува той на времето из пещерата
и сее лудост в своя вечен сън.