Кръвожадност

22

Опънах маншетите на грижливо изгладената бяла риза и закопчах сакото си. Когато завих зад ъгъла на „Лоръл Стрийт“, излъсканите до блясък медни копчета проблеснаха на светлината на уличните лампи.

Бях изтрил старателно лицето си, за да съм сигурен, че по устните ми не бе останала и капка кръв. Бях посетил моята барманка от заведението „Дами“, за да утоля глада си преди срещата с Кали. Кръвта на барманката беше сладка на вкус, като лилии, потопени в мед. В секундата, когато топлата течност докосна езика ми, сетивата ми се изостриха и светът доби по-резки очертания.

Сега цикадите пищяха в ушите ми, а уханието на рози нахлуваше в ноздрите ми, но стомахът ми беше спокоен, а вените — отмалели от задоволство. Бях готов за срещата с моята дама.

Паркът в дъното на улицата бе пълен с магнолии и стари брястове, а в средата имаше мраморен фонтан със скулптура на гола жена. През ромона на водата във фонтана дочух туптенето на човешко сърце.

— Ехо? — извиках.

— Стефан! — Кали пристъпи иззад каменната скулптура на ангел. Бледата светлина на газената лампа я освети. Косата й, червена като пламък на потрепващата светлина, падаше на вълни по раменете. Беше облечена в семпла кремава рокля с дантелен корсаж и набрана пола с къдрички, която се спускаше елегантно по стройните й, слаби крака.

Кръвта се разбушува в тялото ми.

— Какво? — изчерви се Кали, забелязала втренчения ми поглед.

— Приличаш… ами, на момиче — едва отроних. Беше красива.

— Брей! Благодаря. — Кали завъртя очи и се сгуши до рамото ми. — Свикнал си да ме виждаш само в работните ми дрехи. — Огледа ме. — Изглеждаш много добре.

Прокашлях се и придърпах яката на сакото. Внезапно дрехите ми се сториха неудобни и тесни, а нощният въздух твърде задушен. За миг се зачудих дали барманката не е имала нещо в кръвта си, което не ми понасяше.

— Благодаря — отвърнах официално.

— Стефан? — Кали вдигна очаквателно ръка.

— О, разбира се. — Тутакси протегнах своята. Обсипаната й с лунички ръка се сгуши в дланта ми. Потръпнах и я нагласих така, че пръстите й да се отпуснат върху ръкава на сакото ми.

— А сега накъде, госпожице Галахър?

Тя ме погледна с усмивка.

— Към „Бърбън Стрийт“, разбира се.

Кали ме поведе през калдъръмените странични улици. От балконите на къщите надничаха гардении. Импулсивно се протегнах, откъснах едно цвете и го затъкнах зад ухото й. В Мистик Фолс имаше обичай да носиш цветя или малък подарък, когато посещаваш дама.

— Искаш ли да узнаеш една тайна? — прошепна Кали.

— Каква? — попитах с любопитство. Самият аз криех доста тайни. Но може би тази на Кали щеше да ме отведе при Деймън…

Тя се повдигна на пръсти и обви длан около ухото ми. Звукът от кръвта й, пулсираща във вените под кожата й, се усили десетократно. Стиснах зъби и напрегнах волята си докрай, за да прибера зъбите си.

— Има една малка гънка на ризата ти — прошепна момичето.

— О — промълвих и смутено пригладих плата. — Благодаря.

Кали се разсмя волно.

— Знаеш ли какво всъщност искам да видя? — попита и сграбчи ръката ми.

— Какво? — попитах, докато се опитвах да насоча цялата си енергия в заглушаването на звука от равномерните удари на сърцето й.

— Бурлеска3. Мадам Х дава представление, за което всички говорят.

Двамата вървяхме през града покрай шумни тълпи и поклащащи се карети, докато накрая се озовахме в добре поддържан квартал, пред снежнобяла внушителна къща. Върху скромна табелка на вратата с черни букви бе изписано: „Мадам Х“, От всички прозорци струеше мека светлина, а каретите спираха една след друга пред входната врата. От тях слизаха елегантно облечени пътници и потъваха във вътрешността на клуба.

Тутакси се паникьосах. Нямах никакви пари и бях облечен в ученически дрехи по модата от началото на века.

— Кали, мисля… — подех, опитвайки се да измисля някаква друга идея как да прекараме вечерта, когато вратата се отвори гостоприемно пред нас.

— Добър вечер. Гости ли сте на дома? — Очите на мъжа огледаха старите ми дрехи. Бях изключително неподходящо облечен за това място и го знаех. Но Кали сияеше.

— Да — заяви тя и изпъна рамене.

— Имената ви?

Внезапно помръкналото лице на Кали показваше, че не бе подозирала за съществуването на списък с гости. Пристъпих напред, обзет от ненадейно вдъхновение.

— Ние сме семейство Пикар. Реми и съпругата му Калиопи.

— Един момент, сър. — Мъжът, обут в домашни пантофи, се заклати с патешка походка до бюрото в коридора, за да потърси списъка с имената на гостите, който определено не съдържаше имената на господин и госпожа Пикар. Обърна листа, сетне отново го обърна.

— Какво правиш, Стефан? — прошепна Кали.

— Всичко е под контрол — отвърнах тихо. — Само се усмихвай и бъди красива.

Мъжът се върна с искрено притеснен вид.

— Ужасно съжалявам, сър, но името ви не е в списъка на гостите за тази вечер. — Огледа се, явно готов да повика охраната, ако предизвикаме неприятности.

Искам да ни пуснеш, без да задаваш повече въпроси, изпратих мислено послание на мъжа, концентрирайки цялата си енергия.

— Наистина бихме искали да влезем — заявих на глас, като се втренчих настойчиво в очите му, без да обръщам внимание на любопитния поглед на Кали, който сякаш щеше да прогори гърба ми. — Сигурен ли сте, че не сте видели имената ни в списъка?

Очите на мъжа премигнаха.

Пусни ни, без да поглеждаш списъка.

— Знаете ли, вярвам, че може да съм видял имената ви. Всъщност, напълно съм сигурен, че ги видях. Семейство Пикар! Извинете ме. Грешката е моя. Оттук, моля — избъбри той с леко отсъстващо изражение на лицето. Поведе ни през големи двойни врати към разкошен салон. От тавана висяха кристални полилеи, а въздухът ухаеше на жасмин, магнолия и фрезии.

— Насладете се на престоя си при „Мадам Х“. Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ме уведомите — рече мъжът и се обърна.

— Благодаря — кимнах аз.

Кали просто стоеше и ме зяпаше с отворена уста.

— Как го направи?

Свих рамене.

— Просто го накарах да се усъмни в себе си. Не би искал да откаже на семейство Пикар, които и да са те. Освен това, ако имената ни бяха в списъка и той не ни беше пуснал, можеше да се оплачем на собственика. — Тайно в себе си ликувах. Силата ми се бе увеличила.

— Значи не за пръв път се промъкваш някъде неканен?

Стрелнах я дяволито.

— Ти най-добре би трябвало да го знаеш.

Тя се засмя, а аз внезапно я вдигнах и завъртях във въздуха. Хората се втренчиха в нас. Въпреки че пианистът свиреше весела мелодия в ъгъла, това не беше място, където се танцуваше. Вместо това гостите разговаряха, докато пушеха пури и отпиваха от чашите с шампанско.

— Познаваш ли някого тук? — попитах, докато минавахме покрай двойките, облечени в скъпи и елегантни тоалети.

Кали сви рамене и лека сянка помрачи лицето й. Огледа се наоколо.

— Те всички мразят татко. Казват, че е юнионист, който се възползва от трагедията на Ню Орлиънс, за да натрупа пари. И може би са прави, но поне шоуто му не претендира да е това, което не е — завърши тя и вирна брадичка.

Пристъпих притеснено от крак на крак. Не правех ли и аз точно това? Преструвах се на някой, който не бях? Не можех да я погледна, защото се боях да не прозре лъжите ми, стаени в глъбините на очите ми.

Покрай нас мина сервитьор, понесъл поднос, отрупан с чаши с искрящо шампанско. Бързо взех две чаши.

— Наздраве — рекох и подадох едната на дамата си.

Докато отпивахме от пенливата течност, разговорите около нас продължаваха и с всяка изпита чаша ставаха все по-оживени и шумни. Движенията на мъжете ставаха по-дръзки, а жените се смееха с още по-голяма готовност.

— Баща ти готов ли е за следващото шоу? — попитах, като се постарах гласът ми да прозвучи нехайно.

— Предполагам.

— С кого ще се бие вампирът?

— Не зная — сви рамене Кали. — С крокодил или може би с тигър. Зависи с какво ще се сдобие татко за толкова кратък срок. Защо?

На свой ред аз свих неопределено рамене.

— Искам да заложа.

— Татко иска да е нещо евтино. Тревожи се, че хората няма да дадат много пари за друга борба с животно. Изглежда чудовището е много по-силно.

— О — промълвих, докато осмислях информацията.

— Но нека не говорим за работа. Тази вечер трябва да се забавляваме. Бог знае, че в нашия живот нямаме много радост и смях. — Гласът на Кали доби меланхолична нотка. — Като говорим за забавления — продължи тя и посочи към малката тълпа, която се изнизваше през двойните врати към дъното на клуба. — Мисля, че бурлеската е там.

— Да вървим тогава? — предложих й ръка аз.

Запълнена с дървени маси, задната стая беше по-малка, отколкото предния салон. Сцената беше в предната част на помещението, а мястото тънеше в полумрак, осветявано от свещи. Вместо да се присъединим към тълпата отпред, двамата с Кали се настанихме под голямото огледало в дъното на салона върху ниска пейка, тапицирана с кадифе.

След като всички заеха местата си, конферансието се качи на сцената. Изненадах се да видя, че е мъж, облечен във вечерен костюм и пелерина. Представях си, че комедийното представление ще е нещо по-шумно, с много артисти, музика и жени в оскъдни облекла.

— Добър вечер! Както всички вече сигурно сте чули, сред нас има вампир — обяви водещият с драматичен тон.

Сред публиката се разнесе сподавен смях. С ъгъла на окото си погледнах към Кали. Дали това не беше някакъв капан? Дали тя знаеше какво бях аз? Но Кали се бе навела напред, сякаш хипнотизирана от думите на мъжа.

Конферансието се усмихна, опиващ се от напрежението.

— Да, вампир. На края на града, в онзи долнопробен цирк край езерото.

Прозвуча подигравателен смях. Кали не бе преувеличила, когато ми каза, че баща й се ползва с лоша слава в този град. Обърнах се да я погледна. Макар че страните й се бяха зачервили като косата й, тя се взираше право напред, забила лакти в коленете си.

— И очевидци разказват, че Галахър е трябвало да го окове целия във вериги, за да не избяга. Но тук, при „Мадам Х“, вампирът дойде доброволно.

— Ако искаш, можем да си тръгнем — прошепнах.

Но Кали поклати глава и стисна ръката ми. Беше топла до студената ми кожа, но този път не я отблъснах.

— Не, искам да остана.

На сцената излезе слаб мъж в черна пелерина. Лицето му бе напудрено, а в ъглите на устните му се виждаха тънки линии от фалшива кръв. Усмихна се на публиката, разкривайки фалшиви зъби. Размърдах се на стола си.

— Аз съм вампир, а всички вие сте моята плячка! Елате при мен, красавици! — изкряка той, с престорено зловещ глас, който ме накара да се свия на мястото си от неудобство. Вампирът започна да обикаля из сцената, оголил фалшивите си зъби, а очите му шареха из публиката. Жена в рокля с изкусна бродерия от перли се изправи от масата отпред и се запъти като в транс към сцената. На всяка крачка изпускаше ниска въздишка.

— Очите на вампира са специални и той може да вижда през дрехите. И този вампир, госпожи и господа, много харесва това, което вижда! — Конферансието метна похотлив поглед към множеството.

Всички заръкопляскаха възторжено.

Погледнах отново към Кали. Дали е знаела, че това представление е за вампири?

— Но сега гладът на вампира се събуди. И няма да повярвате на какво е способен, за да го задоволи — продължи водещият, когато вампирът от сцената размаха ръце към жената, все едно дирижираше оркестър. В този момент засвири тромпет, отначало бавно, сетне все по-бързо и по-бързо. Жената имаше вид сякаш всеки миг ще се строполи върху сцената.

— Може би татко трябва да наеме учител по танци за нашия вампир — прошепна Кали, а дъхът й опари бузата ми.

Тогава внезапно вампирът спря да маха с ръце. Музиката също секна, а жената се закова на място. Вампирът се наклони към нея, сграбчи ръкава на роклята й и го скъса, разкривайки млечнобялата й кожа.

— Настроени ли сте порочно тази вечер? — подвикна вампирът към публиката, размахвайки откъснатия ръкав. След това съдра и другия.

Стомахът ми се преобърна.

— Попитах, настроени ли сте порочно тази вечер? — извика отново мъжът и хвърли плата към публиката.

Тълпата завика въодушевено, докато танцьорката продължаваше да извива и кърши снага около „вампира“. Бавно започна да сваля дрехите си, една след друга, като запращаше копринен чорап или долна фуста към зрителите, докато накрая остана полугола.

Когато музиката отново зазвуча със забързан ритъм, тя бе останала почти без дрехи. Накрая се отпусна върху един стол на сцената, докато конферансието свали и последната й дреха, принуждавайки я да се покрие с ръце.

— Тъй като той е звяр от ада, единственият начин да бъде спрян е да се прободе в сърцето. Но вампирите също така могат да бъдат държани настрана с кръст…

При тези думи танцьорката изигра пантомима, показвайки, че няма джобове, които да съдържат кол или кръст.

Свлякох се в стола си, замислен за моите жертви. За Алис, Лавиния, медицинската сестра, чието име никога нямаше да узная. Нямаше нищо красиво или романтично в нападенията ми. Бяха бързи, кървави, смъртоносни. Бях ги убил, без да се замисля, със светкавична жестокост и жажда за още кръв.

— Добре ли си? — попита Кали.

За пръв осъзнах колко силно стискам ръката й. Отпуснах дланта й, а тя тутакси се сгуши по-близо до мен. Кръвта й пулсираше като сладка музика в тялото й, топлината й уталожи гнева ми. Отпуснах се до нея, омиротворен от мелодичния й глас, докато се смееше на представлението. Кали беше топла, мека и толкова жива. Исках този миг да спре, да трае вечно, да няма нищо друго освен мен, Кали и туптящото й сърце. В този момент нямах нужда от нищо друго, нито от кръв, нито от сила, нито от Де…

Тялото ми се напрегна и аз се изправих в стола си. Какво правех? Нима бях забравил брат си, какво му бях сторил, при това толкова бързо?

Станах.

— Хей, ти, сядай! — излая някакъв глас зад мен.

— С-съжалявам. Трябва да вървя — смотолевих и се запрепъвах към вратата.

— Стефан, почакай! — извика Кали.

Но аз продължих да вървя, докато не излязох на улицата. Затичах се, за да избягам от нощното оживление и не спрях, докато не стигнах до брега на реката. Докато се взирах в отражението си в течащата вода, думите на Пърси отекнаха в главата ми: „Ти или ще поискаш да я убиеш или да я целунеш. И в двата случая нещата няма да свършат добре за теб.“

Беше прав. Защото наистина не знаех дали искам да целуна или да ухапя Кали. Знаех само, че я желая.