На Ричард Матисън и Джордж Ромеро1
„То никога не отлага задоволяването на желанията си. То непрекъснато бива разяждано от напрежението на неосъществените си импулси.“
„Човешката агресия е инстинктивна. Хората не са си създали никакви ритуализирани механизми за потискане на агресията, които да обезпечат оцеляването на вида им. Поради тази причина човекът се смята за едно изключително опасно животно.“
„А сега чуваш ли ме?“
Засилена по кървавата си магистрала, цивилизацията се впусна в нови тъмни векове, при това със скорост, която и най-песимистично настроените футуристи не можаха да предвидят. Сякаш през цялото време светът бе чакал точно този момент. На първи октомври Господ си стоеше в небесата, стоковата борса бе заковала на 10,140 и повечето самолети се движеха по график (с изключение на тези, които излитаха и кацаха от Чикаго, но това едва ли изненадваше някого). Две седмици по-късно небето принадлежеше единствено на птиците, а стоковата борса беше само спомен. На първи ноември всички големи градове от Ню Йорк до Москва вече смърдяха до небесата и предишният свят си бе отишъл завинаги.