Животът, Вселената и всичко останало

Глава VIII

— Виждате ли, при космическите пътувания — каза Слартибартфаст, докато ръчкаше някакви уреди в Стаята за Информационни Илюзии — при космическите пътувания…

Той спря и се огледа.

След визуалната чудовищност на централната изчислителна зала, стаята за Информационни Илюзии представляваше добре дошло облекчение. В нея нямаше нищо. Никаква информация, никакви илюзии, само те тримата, бели стени и няколко малки уреда, изглежда направени да се включват в нещо, което Слартибартфаст не можеше да намери.

— Да? — подкани го Артър. Той беше схванал притеснението на Слартибартфаст, но не знаеше какво да прави с него.

— Да какво? — каза старецът.

— Искаше да кажеш?

Слартибартфаст го погледна остро.

— Числата — каза той — са отвратителни. — Той се захвана пак да търси.

Артър мъдро закима. След известно време осъзна, че това няма да го доведе до никъде и реши да каже поне едно „какво?“, ако не друго.

— При космическите пътувания — повтори Слартибартфаст — всички числа са отвратителни.

Артър кимна пак и потърси Форд за помощ, но Форд се упражняваше да бъде мрачен и явно добре напредваше.

— Аз само — каза Слартибартфаст с въздишка — се опитвам да ви спестя въпроса, защо всички корабни изчисления бяха извършени върху сервитьорския кочан със сметки.

Артър се намръщи.

— Защо — попита той — всички корабни сметки бяха извършени върху сер…

Той млъкна.

Слартибартфаст каза:

— Защото при космическите пътувания всички числа са ужасни.

Можеше да се обзаложи, че не срещаше разбиране отсреща.

— Чуйте сега — заобяснява той. — Върху сервитьорския кочан със сметки числата играят. Трябва да сте се сблъсквали с това явление.

— … Ами…

— Върху сервитьорския кочан със сметки — каза Слартибартфаст — реалност и нереалност се сблъскват на такова фундаментално ниво, че едното се превръща в другото и всичко става възможно в рамките на определени параметри.

— Какви параметри?

— Невъзможно е да се каже — каза Слартибартфаст. — Това е едно от тях. Странно, но вярно. Поне аз мисля, че е странно — добави той — и съм убеден, че е вярно.

В този миг той намери мястото, което търсеше и включи там уреда, който държеше в ръцете си.

— Не се тревожете — каза той, но после сам внезапно хвърли тревожен поглед към стената и отскочи назад — то… е…

Не чуха какво казва, защото в този момент корабът престана да съществува за тях, а един боен кораб с размера на малък мидландски4 промишлен град изскочи в нощта срещу тях със запалени космически лазери.

Кошмарен ураган от ожесточени светлини нахлу през чернотата и отнесе порядъчна част от планетата зад тях.

Те зяпнаха с ококорени очи и не бяха в състояние да изпищят.