Животът, Вселената и всичко останало

Глава XXIII

— Добре, де — изкрещя Форд към Артър — значи съм пъзльо, но важното е, че съм все още жив. — Те се бяха върнали на борда на Космическия Кораб Бистромат, както и Слартибартфаст, както и Трилиън. Хармония и разбирателство нямаше.

— Е, обаче и аз съм жив, нали? — не се предаваше Артър, тормозен от преживяното и от гняв. Веждите му подскачаха нагоре-надолу, като че ли искаха да се фраснат взаимно.

— За едната проклета бройка да не си — избухна Форд.

Артър рязко се обърна към Слартибартфаст, който седеше в пилотското си кресло на палубата за полети, зяпайки умислено дъното на една бутилка, която му обясняваше нещо, в което той очевидно не можеше да вникне. Обърна се към Артър.

— Мислиш ли, че той разбра първата дума, която казах? — попита той, като потръпваше развълнувано.

— Не знам — отвърна Слартибартфаст малко абстрактно. — Не съм сигурен — добави и погледна нагоре съвсем за малко, — че знам. Той се вгледа в приборите с опреснен ентусиазъм и озадачение. — Ще трябва да ни го обясниш още веднъж — каза той.

— Ами…

— Но по-късно. Задават се ужасни неща.

Той забарабани по псевдостъклото на бутилката.

— Боя се, че изкарахме доста патетично на купона — каза той — и единствената ни надежда сега е, да предотвратим роботите да пъхнат Ключа в Ключалката. Как ще го направим, не знам — измърмори той. Предполагам, че просто трябва да отидем там. Не мога да кажа, че идеята ме очарова. Вероятно това ще е краят ни.

— Както и да е, къде е Трилиън? — попита Артър, внезапно обзет от непукизъм. Той се сърдеше, че Форд го наруга, задето бил изгубил ценно време с разправията около бога на Гръмотевиците, вместо да си отърват кожите още по-бързо. Артър се бе държал извънредно смело и находчиво, според собственото си мнение, което беше изложил за преценка на всеослушание.

Преобладаващото схващане беше, че мнението му не струва дори чифт зловонни бъбрека от динго. Най-много го болеше, обаче, от това, че Трилиън не беше реагирала по никакъв начин, а просто беше отпрашила нанякъде.

— И къде са ми пържените картофи? — извика Форд.

— И двете са — каза Слартибартфаст, без да вдигне глава — в Стаята за Информационни Илюзии. Мисля, че вашата приятелка, младата дама, се опитва да разнищи някои проблеми от Историята на Галактиката. Мисля, че пържените картофи й помагат.