Животът, Вселената и всичко останало

Глава XV

Два месеца по-късно, Зипо Биброк 5 х 10⁸ беше съдрал дъното на Галактическите си Държавни джинси и прахосваше част от огромните доходи, които му докарваха неговите присъди, на един скъпоценен бряг, а онзи твърде хубавичък съдебен заседател втриваше в гърба му Куалактинска Есенция. Съдебният заседател всъщност беше едно Сулфинианско момиче от отвъд Мъглявите планети на Яга. Имаше лимонено копринена кожа и се интересуваше твърде много от съдийски тела.

— Чу ли новините? — попита тя.

— Уиииилааааах — каза Зипо Биброк 5 х 10⁸, и човек трябваше да е там, за да разбере защо каза това. Тези събития не са записани на Информационни Илюзии и разказът за тях се базира на непотвърдени слухове.

— Не — добави той, когато онова, което го накара да каже „Уиииилааааах“ престана да бъде извършвано. Той леко размърда тялото си, за да хване първите лъчи на третото и най-голямо от трите слънца на първобитната Вод, което сега изпълзяваше над нелепо красивия хоризонт. Небето беше изпълнено с една от най-мощните познати някога тенообразуващи сили.

Ароматен бриз се носеше откъм тихото море, проследяваше линията на брега и се отдръпваше отново в морето, чудейки се къде да отиде после. В пристъп на лудост тръгваше пак към брега. После се дърпаше пак към морето.

— Надявам се новините да не са добри — измърмори Зипо Биброк 5 х 10⁸ — щото мисля, че няма да мога да ги понеса.

— Твоята присъда над Криккит била изпълнена днес — разкошно го осведоми момичето. Нямаше нужда да го осведомява разкошно за едно толкова явно нещо, но тя така или иначе го направи, защото денят беше тъкмо такъв. — Чух го по радиото — добави тя, — когато се върнах на кораба за маслото.

— Ъхъх — измърмори Зипо и отпусна глава на скъпоценния пясък.

— Нещо е станало — каза тя.

— Мммм?

— Точно след като опаковката от Удъл-Време била заключена — поясни тя и спря за момент да втрива Куалактинска Есенция — един Криккитски боен кораб, който липсвал и който се предполагало, че е разрушен, се оказало, че само е липсвал. Той се появил и се опитал да вземе Ключа.

Зипо рязко се изправи.

— Хей, какво? — каза той.

— Всичко е наред — каза тя с глас, който би успокоил Големия Взрив. — Очевидно е имало кратка битка. Ключът и бойният кораб били дезинтегрирани и запокитени в пространствено-временния континуум. Очевидно те са изгубени завинаги.

Тя се усмихна и отля още малко Куалактинска Есенция върху пръстите си. Зипо Биброк 5 х 10⁸ се отпусна и легна пак.

— Направи, каквото направи преди няколко минути — измърмори той.

— Това ли? — каза тя.

— Не, не — каза той — това.

Тя опита още един път.

— Това ли? — попита тя.

— Уииииилаааааах!

Наистина, човек трябваше да е там.

Ароматният бриз се носеше пак откъм морето.

Един магьосник се разхождаше по брега, но никой нямаше нужда от него.