Емперо

Благодарности

Първото, което искам да призная в тези благодарности, е, че аз съм най-голямото чудовище в историята.

Причината да съм най-голямото чудовище в историята е, че имах повече от година да напиша тази книга, а аз направих същото, което и с предишните няколко, тоест чаках до последния момент, преди да предам проклетото нещо, и по този начин изтормозих всички други участници в издателския процес. Сега те ще трябва да работят извънредно усилено и извънредно бързо, защото аз не мога да се взема в ръце.

И така: най-голямото чудовище в историята. Иска ми се да можех да дам разумно оправдание за издънката си, но всъщност такова няма. Най-доброто обяснение (което е нещо различно от оправдание) е, че за човек, който се разсейва лесно, 2019-а предложи, нека го наречем, много материал. Ако сте преживели 2019-а и не сте прекарали повечето време в някоя пещера или в облак от марихуанен дим, вероятно ще разберете какво имам предвид. Ако пък наистина сте прекарали 2019-а в пещера или напушени до козирката, ами, браво на вас.

Наистина бих искал да се върна в спокойните дни преди 2016 г., когато се справях доста добре със съсредоточаването и предаването на книгите в срок, така че издателите да не ме мразят и да горят мои подобия, затова, ако живеете в Съединените щати и четете това преди ноември 2020 г., направете ми услуга и: а) регистрирайте се като гласоподаватели или проверете дали регистрацията ви още е валидна, б) не забравяйте да гласувате в деня на изборите (или по-рано, ако участвате в предварително гласуване) и в) опитайте се да не гласувате за човек, който представлява бесен аморален въртоп от хаос. Ще съм ви много, много, много признателен, а и вероятно ще получите повече книги от мен.

А на другите хора, замесени в издаването на тази книга, трябва да кажа: искрено съжалявам, че и този път ви накарах да работите като луди. Вие заслужавате нещо по-добро и ще се постарая да се справям по-добре в бъдеще.

А кои са някои от хората, замесени в издаването на тази книга? Патрик Нилсен Хейдън, моят редактор; неговите (бивши и настоящи) помощници Анита Окойе, Рейчъл Бас и Моли Макгий; художественият директор Айрин Гало и художникът Никълъс Бувие по прякор Спарт; оформителят на книгата Хедър Сондърс; коректорът Деяна Хоук, на която се извинявам предварително за странната си употреба на запетаи, и моят пресагент Алексис Саарела. Благодаря също на Бела Пейган от „Тор“, Великобритания, и страхотния ѝ екип. В „Одибъл“ благодаря както винаги на Стийв Фелдберг и екипа му, и на Уил Уитън, който ще озвучи книгата за онези, които четат с ушите си.

Също така много благодарности на Итън Еленберг, Биби Люис, Джоел Готлър и Мат Шугърман, които образуват екипа „Скалзи“, когато опре до продаване на творбите ми и/или преглеждане на договорите, за което съм им много благодарен. Свалям шапка и на Джорджина Гордън-Смит, Суриан Флетчър-Джоунс и Дженифър Хътчинсън.

Понякога в тези книги отдавам почит на приятели и колеги писатели, и в повечето случаи това не е проблем, но пък от време на време убивам героя, който съм кръстил на някого, и после ми е съвестно. Така че, ъъъ, Мери Робинет Ковал и Нава Улф, съжалявам, че убих вашите хора.

(Това е особено неловко по отношение на Нава, на която бях кръстил още един герой от поредицата: Нафа Долг, близката приятелка на Кардения, която, ако си спомняте, взривих в първата книга, и това накара Нава да подхвърля неведнъж: „Ти уби героинята ми за ЛЕЙДИ БОЛКА“. Знаеш, че ти се възхищавам и те ценя, Нава, честна дума.)

Приятелите, които ми помогнаха да остана с всичкия си, докато пишех тази книга, включват Кевин Стампфл, Яни Кузния, Бил Шейфър, Ривена Олтман, Оливия Ал, Девън Десай, Моника Бърн и Меган Франк. Специални благодарности на Наташа Кордус, буквално една от най-старите ми и най-скъпи приятелки, за страхотното окуражаване в последния момент.

Благодаря на хората, създали приложението Freedom — програма, която използвам на компютъра си, за да блокирам социалните медии, защото на мен не може да се разчита, че няма да проверявам „Туитър“ на всеки двайсет секунди. Ако ви трябва програма, която да ви спаси от разсейване, мога да ви я препоръчам.

(Но ако ме следвате в „Туитър“ или „Фейсбук“, или четете блога ми, моите благодарности. Вие не сте виновни, че не ми достига воля за тези неща.)

Както винаги, благодаря на Атина и Кристин Скалзи, съответно дъщеря ми и жена ми, че са такива чудесни хора и чудесни за мен. Мога да кажа още много и за двете, но ако сте чели тези благодарности и преди, знаете колко мога да се разкисна по отношение на тях. Просто се радвам, че ги имам в живота си.

И накрая, благодаря на вас, читателите, че четете тази поредица. Колкото и странно да изглежда, за първи път пиша преднамерено трилогия. Обикновено пиша някоя книга, хората я харесват и аз пиша друга в същия свят. Така стигнах до шест книги (засега) в поредицата си „Войната на старците“. Но към тази трилогия подходих със знанието, че смятам да напиша три книги и че в края им империята наистина ще рухне. Това беше нещо ново за мен, да съчетавам такава дългосрочна представа за събитията в поредицата с обичайния си стил на писане „измисляй нещата в движение“, и трябва да кажа, че съм много доволен от резултата. Това беше много удовлетворително преживяване за мен като писател. Надявам се, че и за вас също. Благодаря ви, че ми правихте компания.

Джон Скалзи

31 октомври 2019 г.