Емперо

Епилог

Битката за Край трудно можеше да се нарече битка; „Пророчествата на Рашела“ се предаде на Специалния експедиционен корпус без нито един изстрел, а останалите кораби от свитата му, или поне тези, чиито екипажи бяха все още живи в по-голямата си част, сложиха оръжие почти също толкова бързо.

Когато жалките останки от екипажа на „Рашела“ дойдоха на себе си на „Духът на Грейланд II“, цялата история бе сглобена: сър Онтейн Маунт, след като открил, че „Рашела“ е завзет от симпатизанти на Нахамапитин и екипажът му се състои от войници, чиято цел е да му отнемат командването със сила, ако се наложи, прехвърлил със совалки гвардейците си на повърхността на Край и унищожил космическата станция, която „Рашела“ възнамерявала да завладее и от която се нуждаела за ремонт и запасяване.

На повърхността гвардейците на Онтейн се обединили с бунтовниците на Врена Клермон и се заели да тормозят ефективно войската на (временния) херцог Грени Нахамапитин, водейки игра на изтощение с „Рашела“ и присъединяващите се към нея от време на време нови кораби, като ги лишавали от запаси и поддръжка. Пиратите, които първоначално снабдявали групата на „Рашела“, в крайна сметка започнали да я ограбват. Тайните опити да се кацне на повърхността и да се реквизират продоволствия завършили със засади и пленяване на хора и материали. Това била една от най-успешните блокади, опитвани някога от дъното на гравитационен кладенец.

С пристигането на „Духът“ гражданската война на повърхността стигна до внезапен край. Грени Нахамапитин — вече не херцог, нито временен, нито никакъв — бързо беше предаден от войските си, когато им обещаха, че няма да има последици за тях, ако сложат оръжие и предадат предполагаемия си водач. Грени беше доставен на Врена Клермон — сега херцогиня на Край — безцеремонно натикан в чувал. Врена обеща, че няма да го убие, ако ѝ каже къде е баща ѝ. Граф Джеймис Клермон бе доведен час по-късно, невредим, но радостен, че най-после се е измъкнал от онази проклета стая.

Ето как се стигна дотам, че два дни по-късно Грени Нахамапитин се намираше в същата стая, където бе държал в плен граф Клермон, когато вратата се отвори и вътре бяха натикани Надаш и графиня Нахамапитин, а после вратата се затръшна и бързо бе заключена.

Грени зяпаше онемял майка си и сестра си в продължение на цели трийсет секунди. После затвори уста и стисна зъби.

— Добре, а сега сериозно — обърна се той към сестра си. — Какво, да му се не види, стана с оня твой перфектен план? Ммм?