Джъстис

Глава 9

Джеси затвори вратата. В ръцете си държеше голяма торба с храна за вкъщи, взета от кафетерията на НСО. Цял ден не бе слагала залък в устата си, затова миризмата на храната накара стомаха й да закъркори.

Включи лампата, за да огледа хола, като се подвоуми дали първо да хапне или да разгледа дома си. Стомахът й отново се обади и реши дилемата й.

Младата жена седна на удобния плюшен диван, постави торбата на масата пред себе си и я отвори. Ароматът на ребърцата я накара да изстене. Сигурно Джъстис ги бе поръчал, тъй като не я бяха попитали какво желае. Тайничко се надяваше той да е мислил за нея, а можеше да се окаже, че ребърцата са били специалитетът на деня.

Прекара времето си с Тайни и Халфпринт, което беше страхотно.

Откакто се бе присъединила към спецгрупата, живееше с вярата, че работата й се възнаграждава, но нищо не потвърждаваше тази надежда така, както промените в двете жени. Те бяха уплашени, ранени, малтретирани, представляваха само кожа и кости, когато ги бе спасила. Сега изглеждаха здрави и жизнени, намерили своето щастие.

От кафетерията се бяха погрижили в торбата да има всичко — от сребърните прибори до салфетките — заедно с два вида сода. Младата жена се нахрани — почти излапа храната — като се наслаждаваше на всяка хапка. Без да обръща внимание на телевизора в другия край на стаята — голям плазмен екран, висящ над камината, Джеси обходи с поглед уютното си гнезденце. Къщата беше голяма, напълно обзаведена и нова.

Накрая вниманието й се спря на чантата, която бе донесла със себе си, знаеше, че ще трябва да я разопакова. Искаше да носи собствените си дрехи, които бяха останали в дома й, но сега се налагаше да се задоволи с тези, които купи заедно с баща си от един голям магазин. Той бе настоял да напазаруват от бутик, но Джеси беше отказала.

Когато ставаше въпрос за избор на тоалети, баща й бе по-лош от нейните приятелки. Той не можеше просто да седи кротко и да я изчака докато тя пазарува. Вместо това непрекъснато правеше коментари, особено когато не бе съгласен с избора й.

Джеси грабна чантата за дръжките, стана и се запъти надолу по коридора. Първата спалня беше обширна, хубава. Младата жена продължи към втората. Стаята беше просторна — господарска спалня — и Джеси се усмихна.

— Мога да свикна с това — промърмори под нос. Височината на леглото с кралски размери я накара да повдигне вежди. — Вероятно ще имам нужда от столче, за да се покача върху това нещо.

В помещението имаше масивен скрин с девет чекмеджета, върху който стоеше телевизор с плосък, четиридесет инчов екран. Супер, усмихна се тя. Две нощни шкафчета завършваха цялата мебелировка. Видя още отворен дрешник и един тъмен вход. Бързо се отправи натам.

Банята беше огромна. Младата жена зяпна при гледката на джакузито, заело цял един ъгъл, и пусна чантата си на пода. Не устоя на изкушението да влезе в него. Седна вътре и се разкикоти. В това чудо можеха да се поберат четирима души. Забеляза дюзите за воден масаж и реши, че ще се изкъпе там, вместо под душа.

— Но първо трябва да се съблека. — Не искаше да се движи много. Денят наистина бе дълъг. Когато почувства лекото пулсиране в слепоочието, разбра, че има опасност главоболието й да се върне.

Вдигна ръка да докосне тила си, напипа превръзката и шумно въздъхна. В резултат на нараняването, животът й се бе променил. Работата й в спецгрупата вече беше история. Сега имаше нов дом и абсолютно никаква представа какво я очаква занапред. Това, което в момента бе наложително, осъзна Джеси, беше поне малко да се запознае със заобикалящата я среда, като започне с останалата част от къщата.

Решена, че е време да проучи собственото си жилище, тя се изправи с усилие на волята си и излезе от банята.

В близост до хола имаше хубава кухня и открита трапезария. Отвори шкафовете и чекмеджетата и огледа всички прибори и съдове, наредени в тях. Зяпна и ахна, когато отвори хладилника и откри, че е зареден с достатъчно храна, за да изхрани най-малко осем човека за една седмица. Фризерът бе препълнен с най-разнообразни неща — от сладолед до замразено месо.

Джеси бързо почисти безпорядъка по масата от вечерята си и взе хапче от обезболяващите, предписани от лекаря. Джакузито я зовеше. Разопакова дрехите си, грабна чифт боксерки и къса тениска, изрязана високо до под гърдите, преди да се върне отново в банята. Не й отне много време да напълни огромната вана, съблече се и бавно се потопи в топлото очарование на бълбукащото джакузи.

Струите, удрящи в гърба й, бяха божествени. Вдигна крака и ги приближи към други две, в противоположния край. Главоболието й бавно отшумя. Отпусна леко глава на ръба, остави тялото си в покой и почувства как цялото насъбрано напрежение, се оттича.

— О, никога няма да си тръгна оттук — прошепна на глас и затвори очи. — На това му се вика живот!

Джъстис погледна часовника си, нетърпелив да напусне офиса. Бяха го информирали, че е възникнала ситуация, която трябва да бъде решена. Той разтри врата си и си помисли за Джеси. Бяха я оставили в дома й и досега сигурно бе имала достатъчно време да се настани. Искаше да я види повече от всичко на света, включително да се справи с каквито и проблемите да бяха възникнали.

На вратата се почука, след което веднага се отвори. Тътрейки крака, Фюри и Тайгър влязоха вътре. Мъжете бяха напрегнати и разгневени, когато затръшнаха вратата след себе си — още едно доказателство за лошото им настроение. И двамата се сринаха в столовете срещу Джъстис. Той ги огледа.

— Какво става?

— Както обикновено — промърмори Тайгър. — Смъртни заплахи. И ни връчиха призовка да се явим в съда.

Фюри изръмжа, злобният звук и първичната ярост помрачиха чертите му.

— Бащата на Ели настоява тя да се яви пред съдия за умствена компетентност.

— Какво? — Не можа да повярва Джъстис.

— Наложи се да отменим посещението му. И той смята, че аз искам да я откъсна от семейството й.

— Изслушване за компетентност? Това предполага тяхната увереност, че тя не е с всичкия си, нали? — Джъстис бе обхванат от гняв. — Нима той я обвинява, че е луда, защото те обича?

— Да. — Ръцете на Фюри стиснаха достатъчно силно стола, за да накарат дървото да изскърца. — Тя носи нашето дете, и това е очевидно от сутрешното й неразположение, което той няма начин да не забележи, ако остане при нас в продължение на няколко дни. Те твърдят, че дъщеря им стои насила при мен. Няма нужда да я разстройвам сега, но трябва да й разкажа всичко. Тя ще се ядоса, а мен това ще ме вбеси.

Тайгър го стрелна с поглед и повдигна вежда.

— Ти? Вбесен? Невероятно!

Джъстис прикри усмивката си от шегата и изрече спокойно:

— Не й казвай, Фюри. Няма нужда.

— Трябва да й разкажа. Призовката е доставена на портата на нейно име, а аз винаги споделям всичко с жена си.

— Тя е твоя половинка и живее в Хоумленд. Това я прави Нов вид. — Джъстис се наведе напред, скръсти ръце пред гърдите си и ги облегна на бюрото. — Техните закони не важат за нас. Тук, те нямат юрисдикция и не могат да ги приложат.

Притесненият поглед на Фюри се изпълни с надежда.

— Сигурен ли си?

— Да. Недей да разстройваш половинката си.

— Но той й е баща. Уверен съм, че ще спомене за призовката, когато тя разговаря с него по телефона.

— Прав си. Информирай я, че външният свят не може да й направи нищо. Те не могат да влязат в Хоумленд. Това е тактика, за да предизвикат безпокойство. Нещата ще отшумят, след като баща й се успокои. Обясни й го, преди да споделиш с нея новината, какво е направил той.

— Иска ми се външният свят никога да не бе разбирал за мен и Ели — изръмжа тихо Фюри. — Това причини толкова много мъка. Всеки вярва, че аз й вредя и тя не трябва да бъде с мен. Защо не ни оставят на мира?

— Вие двамата си принадлежите. — Тайгър вдигна рамене. — Любовта ви един към друг е очевидна и те вероятно ревнуват. Освен това, когато става въпрос за нас, хората могат да бъдат наистина глупави.

Джъстис мрачно се съгласи.

— Твоята половинка и нероденото ви дете са в безопасност, Фюри. Никой не може да ти ги отнеме или да ги изведе извън дома ти, за да ги отведе надалеч. Грижи се за нея, обичай я и бъди на разположение, когато има нужда от теб.

— Винаги. — Фюри се изправи на крака. — Все още ми се иска външният свят да не бе научавал за нас. Виждам, че това понякога й причинява болка и този факт ме разкъсва отвътре. Искам да я защитя, но той е човекът, който й е дал живот. Разбирам неговото разочарование, но да ме обвиняват, че й вредя, или че е лудост тя да ме обича, е обезсърчаващо. — Изгледа всеки от двамата поотделно. — Ако някога се чифтосвате с човек, защитете я по-добре, отколкото аз го направих с Ели. Сега си отивам вкъщи. Не обичам да я оставям сама за повече от няколко часа. — И той излезе от офиса.

— Мамка му. — Тайгър въздъхна и се отпусна на стола. — Не му завиждам за разговора, който му предстои да проведе. Ето защо се заклех да избягвам жените от вън. Те идват с любопитни семейства, които предизвикват повече проблеми, отколкото заслужава такава връзка. Това ме кара да се чувствам късметлия, че нямаме родители.

Мисълта за Джеси премина през съзнанието на Джъстис. Нейният баща беше сенатор, който се застъпваше за Новите видове по време на срещите и воюваше за правата им във Вашингтон.

В душата му започна да се заражда безпокойство. Би ли реагирал враждебно баща й, ако знаеше, че дъщеря му е позволила да я докосне? Колко проблеми можеше да причини, ако разбереше? Той притежаваше реална власт, не беше просто някакъв човек, който протестира пред портите или изпраща гадни съобщения. Облегна се назад и се отпусна в стола си.

— Щастливци сме, че сме сами.

— Дали? — Джъстис срещна сериозния поглед на Тайгър. — Мисля, че Фюри няма да се съгласи с това. Неговата Ели го заслужава. Тяхната любов е истинска.

— Да. Прав си, но и аз също. — Тайгър се усмихна. — Да се споразумеем. Няма да казваме на никого, ако някога си паднем по жена от външния свят. Хората си мислят, че сме извратени копелета, които промиват мозъците на жените, живеещи с нас, а нашият собствен вид ни наблюдава, за да види какво се случва, когато сме с човешки същества. Нека да го премълчим и да го запазим дълбоко в нас.

— Какво?

— Това е термин, който съм научил от човек. Означава да пазиш в тайна. Никой нищо не разбира и затова не могат да възникнат никакви проблеми, ако има несъгласни с връзката. Мъжът заяви, че е извършил това с неподходящи жени. — Лицето му стана сериозно. — Той се засмя, когато отбелязах, че външният вид би следвало да не е от значение, щом тя го прави щастлив. Не бях сигурен как да приема това, но мисля, че той се грижи прекалено много за външността. Обаче терминът е същия. Означава да бъдеш с някого и никой да не знае.

Джъстис се изправи.

— Не ми харесва този термин. Всеки, който пренебрегва човек, заради това как изглежда, не е достатъчно интелигентен, за да се учим от него.

— Вкъщи ли се прибираш? — Тайгър погледна към часовника на стената, преди да отправи любопитен поглед към приятеля си. — Не се ли чувстваш добре? Никога не си тръгвал толкова рано.

— Уморен съм. Не съм се наспал. — Това донякъде беше вярно. Наистина не бе спал много, но искаше да види Джеси. — Не стой до късно!

— Разбира се. — Сви рамене Тайгър. — Остана ми да оправя още няколко документа, но след това се прибирам у дома.

Джъстис бързо излезе от стаята, мислите за Джеси го разсейваха. Искаше да я защити и да избегне проблемите с баща й, но това би означавало изобщо да не бъде с нея. Стисна зъби от гняв. А можеше и да не възникне проблем. Тя вероятно нямаше да иска да правят секс отново.

Когато на вратата се позвъни, Джеси подскочи и осъзна, че бе задрямала. Седна и се хвана за ръба на ваната. Бавно измъкна тялото си навън и грабна една кърпа. Звънецът отново иззвъня. Джеси прокле, набързо се подсуши и навлече боксерките и късата тениска. Спусна се към входната врата. Звънецът прозвуча за трети път.

— Идвам — извика. Надяваше се, че който стои там, няма да си тръгне. Рязко отвори.

Джъстис носеше тъмен костюм със светлосива вратовръзка. Косата му бе вързана на конска опашка, открила красивите му черти. Напрегнатият му тъмен поглед бавно се спусна надолу по тялото й, за да огледа влажната кожа и облеклото й, като се забави върху гърдите й. Джеси наведе глава да види какво задържа вниманието му — зърната й се бяха втвърдили, а на места дрехите й бяха залепнали — там, където не се бе подсушила добре. Скръсти ръце пред гърдите си и опита да не се изчервява.

— Здравей, Джъстис! Бях в банята. Не очаквах някой да дойде, иначе щях да облека друго. Как си? Какво правиш? — Какво дрънкам? Искаше й се да се изрита отзад. Джъстис стоеше на прага й и изглеждаше достатъчно добре, за да му се нахвърли. Тя затвори уста, пое си дъх и се насили да се усмихне. — Искаш ли да влезеш вътре?

Погледът му се спусна още по-надолу и усмивка разтегна устните му.

— Това мъжки боксерки ли са?

Младата жена отново погледна надолу.

— Откраднах ги от брат ми, когато гостувахме с него по едно и също време при татко. — Засмя се и вдигна поглед към лицето му. — Цепката им отпред е зашита и са ми много удобни за спане. Баща ми ги донесе с някои от нещата, когато се видяхме последния път.

Джъстис прекрачи прага и тихо затвори вратата след себе си. Джеси забеляза колко е висок, тъй като беше боса — ботушите прибавяха няколко сантиметра към ръста й. Мъжът изглеждаше по-голям от всяко живо същество, според нея.

— Дойдох да те приветствам с добре дошла в Хоумленд и да видя как си. — Вниманието му се съсредоточи върху главата й. — Боли ли те?

— Вече не. Преди малко взех обезболяващо хапче.

Той се поколеба.

— Може ли да видя раната?

— Разбира се. Но няма нищо за гледане, освен превръзката. — Тя се обърна с гръб към него и вдигна косата си, за да извади фибите.

Пръстите на Джъстис докоснаха нейните, погалиха ги успокояващо.

— Позволи ми. — Думите излязоха почти шепнешком.

Сърцето на Джеси заби лудо, когато гласът му стана хрипкав. Прозвуча й доста секси.

Тя си пое дълбоко въздух и едва не изстена на глас. Той миришеше толкова хубаво, караше я да иска да се обърне и да зарови нос в ризата му. Какъвто и парфюм да използваше, парите бяха добре похарчени. Ясно си спомни нощта, когато бяха голи и се докосваха. В паметта й изскочи една картина — как потъва надолу върху пениса му — между бедрата й плъзна топлина. Изпита болезнен копнеж.

Стига, заповяда си тя. Той е дошъл да види как съм и да ме приветства с добре дошла в Хоумленд. Ако не успееше да се овладее, се боеше, че когато Джъстис привършеше с огледа на главата й, ще се завърти към него, ще разкъса дрехите му и ще прокара език по всяка интересна част на тялото му, на която се натъкнеше. При този мъж, това означаваше всеки проклет сантиметър от кожата му.

Джъстис извади една по една фибите. Тялото й реагира на нежното му докосване, когато освободи косата й и прокара пръсти през нея, за да я среше. Младата жена стисна зъби в опит да потисне стона.

— Не изглежда толкова зле. Раната е повърхностна. Направиха ми няколко шева, затова не мога да свалям превръзката следващите два дни. И трябва да я пазя да не я намокря.

— Наложило се е да отрежат част от красивата ти коса — изръмжа той.

Джеси обърна глава, за да го погледне, чудейки се защо изведнъж гласът му прозвуча ядосано.

Гледаше я със същия онзи поглед, с който я бе съзерцавал, докато се нанизваше на члена му. Пое си рязко дъх, когато ръцете му внезапно я хванаха за хълбоците и я придърпаха към огромното му тяло.

— Притеснявах се за теб. Мислех си, че ще умра. — Той вдиша дълбоко. — Бях сигурен, че никога няма да имам възможност да те докосна отново. — Пак си пое дълбоко въздух, докато гърдите му завибрираха от мъркането. — Ще полудея, Джеси. Позволи ми да остана при теб. Дължиш ми една нощ в леглото.

Нямаше как да отрече, че и тя иска да прекарат повече време заедно, особено сега, когато тялото й копнееше за него. Като я обърна с лице към себе си, той отново издаде тих звук на задоволство.

Силните му ръце я повдигнаха, краката й се отлепиха от пода, и тя обгърна с бедра кръста му. Едната му ръка се мушна под дупето й, за да я крепи, когато устата му намери нейната.

Джеси сключи ръце около врата му и изстена срещу езика му, който навлезе дълбоко. Сграбчи връзката на опашката му, дръпна я и освободи косата, докато се разстла по гърба му. Копринената мекота на кичурите беше нещо, на което не можеше да се насити, точно както и на страстната му целувка. Стисна бедра срещу твърдата му възбуда, сгушена между крачолите на боксерките й. Джъстис изръмжа в устата й. Той прекъсна целувката, отдръпна лице и погледна зад нея.

Закрачи през хола по посока на коридора и тя разбра накъде я носеше. Устните й зашариха по врата му, започна да го целува с отворена уста по горещата плът, която откри там. Засмя се, когато леко ухапа кожата, облиза ухото му, и Джъстис се препъна.

— Мислиш, че това е смешно? — засмя се и той. — Отвлече цялото ми внимание, когато използва зъбите и езика си.

Новият вид влезе в спалнята и я пусна върху високото легло. Джеси не искаше да го пуска от обятията си, но това беше единственият начин да се съблече. Ръцете и краката й го освободиха със съжаление, харесваше й твърде много да ги обвива около него. Наблюдаваше го как отстъпи назад, посегна към вратовръзката, грубо я задърпа нагоре, докато я измъкна през главата си. Сакото му падна на пода и тя полегна назад върху матрака, като се подпря на лакти. За рекордно кратко време, той разкопча ризата си, съблече я и я захвърли на пода.

Обувките бяха изритани бързо и младата жена се засмя, щом забеляза, че отново не носи чорапи.

— Какво, забавляваш ли се? — Ръцете му замряха върху колана на панталоните.

— Никога ли не носиш чорапи?

— Никога. Не притежавам нито един чифт. — Разкопча панталоните си. — Защо само аз се събличам?

— Защото обичам да гледам как си сваляш дрехите. Ще си измачкаш костюма, а той изглежда скъп. Искаш ли закачалка?

Джъстис смъкна надолу панталоните и боксерките. Излезе от тях и застана гол до леглото.

— Не ми пука за костюма. Искам само теб, Джеси.

Тя седна и съблече тениската през главата си. Хвърли я настрани, преди да легне по гръб. Хвана боксерките за ластика, повдигна ханша си, плъзна ги надолу и ги изрита надалеч.

— Смяташ ли да разкъсваш завивките ми? — Тя се засмя, докато оценяваше всеки сантиметър от голата му плът, когато Джъстис застана над нея. Търкулна се към средата на леглото, без да откъсва очи от него. Обходи с поглед широките му рамене, мускулестите ръце и твърдите зърна. Спусна очи надолу, за да се наслади на гледката на напълно възбуденото му състояние.

— Всичко това за мен ли е?

Той изръмжа в отговор. Хвърли се напред, качи се на леглото и запълзя към Джеси, гледайки я похотливо и жадно. Когато стигна до нея, спря, изправи се на колене, хвана двата й глезена и раздалечи краката й един от друг. Сетне ги пусна и се надвеси над нея, докато не застанаха гърди срещу гърди. Огромното му тегло прикова тялото й към матрака, а екзотичните му очи се присвиха, взирайки се дълбоко в нейните.

— Никога повече не ме карай да умирам, Джеси! Никога! — Ръката му докосна лицето й в нежна милувка. — Не мога да чакам. Трябва да те имам. Трябва да съм вътре в теб.

Леко шокирана от суровата емоция, която видя в очите и чу в гласа му, тя кимна. Никога преди никой мъж не я бе желал така и не бе имал такава нужда от нея. Джъстис сведе глава и потърка устни в нейните, тя отвори уста за целувка. Той измърка дълбоко и гърдите му завибрираха силно. В целувката му нямаше нежност или игривост. Джъстис й се нахвърли като човек, умиращ от глад, а тя беше последната му храна.

Джеси простена, пръстите й се забиха в раменете му. Целувката му я разгорещи, накара я да изгаря от желание. Притисна се силно към него и повдигна ханша си срещу твърдия горещ натиск на ерекцията му, хваната като в капан между завивката и нейните бедра. Джъстис се отмести малко и ръката му се мушна между телата им. Джеси откъсна уста от неговата да изплаче, когато пръстът му нахлу в нея без предупреждение.

Младата жена се почувства толкова невероятно, че не можеше да си поеме дъх, докато той почти напълно извади пръста си от гостоприемното й тяло, след което го вкара по-дълбоко, за да я разтегне. Започна да движи ръката си по-енергично, да я чука бързо и силно, и изръмжа.

— Толкова си гореща и влажна за мен! Така дяволски тясна! — изрева отново, един наистина плашещ звук, и рязко дръпна пръста си от нейната мекота. Тялото му се напрегна и той се изтърколи по леглото, далеч от нея. — По дяволите! — Изкрещя думите, като седна на ръба на леглото с гръб към нея.

Джеси остана да лежи зашеметена, чудейки се защо беше спрял и какво не е наред. Отне й няколко секунди да се раздвижи, да седне и да го зяпне. Тогава забеляза как бе надрала гърба му — червени кървави следи, оставени от ноктите й — и устата й зина.

— Много съжалявам. Не исках да те издера до кръв.

Джъстис рязко извърна глава, за да я погледне през рамо. Изражението му я изплаши. Изглеждаше напълно разярен и тя забрави да диша. Мъжът се обърна с лице към нея, ръцете му бяха свити в юмруци и той изръмжа отново.

— Джъстис? — Гласът й излезе като шепот. — Съжалявам. Не исках да те нараня.

Той трепна, брадичката му се повдигна, докато лицето му не се насочи към тавана, не можеше повече да издържа на погледа й. Беше задъхан — дишаше тежко и бързо.

— Аз съм този, който съжалява, Джеси. Можех да те нараня. — Дишането му започна да се успокоява. — Не исках, но почти загубих контрол.

— Какво? — Беше озадачена. — Джъстис?

Той отказа да я погледне. Боеше се, че отново ще види страха в изразителните й очи. Беше го съзрял, когато й изръмжа. Притвори клепачи, докато се опитваше да успокои хаотичните удари на сърцето си и яростта в тялото си. Членът му пулсираше болезнено. Младият мъж стисна още по-здраво юмруци, ноктите се забиха в дланите му.

Бе загубил и последната частица от своята сдържаност, щом Джеси се уви около него и започнаха да се целуват. Тя не беше жена от Новите видове, но той бе забравил този съществен факт, докато не почувства колко невероятно стегнати са мускулите, стиснали пръста му. Тя не беше създадена достатъчно издръжлива, за да се справи с мъж в най-силната му степен на похот — точно в такова състоянието бе дошъл при нея. Искаше му се да я преобърне, да вдигне дупето й във въздуха и да тласка в нея до забрава.

Самото осъзнаване, колко болезнено щеше да бъде за нея, го накара да потрепери от страх. Щеше да остави синини по бедрата й, докато я държеше там, където я желаеше. Можеше да я разкървави от грубото нахлуване, когато започнеше да навлиза в тялото й, а той не бе в състояние да спре, след като веднъж е започнал. Споменът колко добре се чувстваше тя, го увери в това.

— Джъстис? — Плахият й и несигурен глас го разкъса и той отвори очи, погледна към високия таван на спалнята и разбра, че трябва да я остави. Но й дължеше поне обяснение. Наведе глава и срещна загрижения й поглед. — Много съжалявам, че те одрах. Гърбът ти кърви.

— Не е заради това. — Гласът му прозвуча прекалено грубо, със сурова острота, която съжали, че не бе успял да потисне, но емоциите му бяха твърде близо до повърхността. Другата страна на неговата същност, която се стремеше да държи под контрол, не искаше да бъде обуздана зад фасадата, която показваше пред света, извън стените на Резервата и Хоумленд. В този момент той бе мъж от Новите видове, който имаше чувства към жена, която знаеше, че не може да има и това го разкъсваше отвътре.

Тя лежеше сгушена по средата на леглото и изглеждаше по-дребна от обикновено — бледа, с яркочервена коса разстлана около нея и покриваща гърдите й. Приличаше на нимфа — толкова невинна, образ на жена, която никога не биваше да попада в ръцете му, в спалнята.

— Какво има? Защо спря? Все още взимам противозачатъчни. Не съм пила нищо друго, което да ги обърка. Сигурна съм в това, защото попитах в болницата, преди да ме пуснат.

Тя си спомня, че се притеснявах да не би да забременее, помисли си той и това го накара да се намрази още повече. Джеси обмисляше всичко много внимателно, помнеше и най-дребните подробности, които предизвикваха загрижеността му, а той все още не бе успял да овладее бушуващите си хормони, за да бъде нежен с деликатното й тяло, щом се окажеше хванато в капан под него.

Не би имала никакъв шанс да го спре, нито пък щеше да бъде в състояние да го отблъсне ако й причинеше болка. Мисълта за това го караше да се чувства дори още по-голям мръсник.

— Истината е, че почти те нараних, Джеси. Исках те прекалено много, прекалено силно, но за щастие успях да се отдръпна навреме, преди да е станало твърде късно. — Той се извърна към нея, знаеше, че членът му още е напрегнат и стърчи нагоре от желание. Тя също го забеляза — погледът й се съсредоточи там, преди да се върне отново към очите му. Страхът, който толкова много го засегна, сега не беше изписан на лицето й. Но Джеси Дюпре бе смела жена. Възхищаваше се на нейната храброст — от естеството на работата й до начина, по който се бе справила с нападението на мъжките Нови видове. Друга жена на нейно място би крещяла и би избягала далеч от него, но Джеси беше спокойна.

— Страстта не е лошо нещо, и аз мога да се справя с нея изцяло. — Тя пусна коленете си, които бе прегърнала, наведе се напред, подпря се с длани на матрака и изложи прекрасните си пълни гърди пред погледа му. — Ти цениш прямотата и аз ще бъда откровена с теб. Подуши и ще разбереш колко много те искам, ако мислиш, че моята влага не е достатъчна да те убеди. Използвай острото си обоняние, щом усещането ти за допир не е достатъчно, за да се убедиш.

— Аз ти се нахвърлих, без да взема предвид твоята деликатност.

За негово изумление, тя се усмихна, сините й очи заблестяха закачливо.

— Описвали са ме по много начини в моя живот, но този термин не са използвали често. Поне не повече от веднъж, тъй като обикновено се срещам с момчета, които не обръщат внимание на подобни глупости. Но за теб ще направя изключение, защото си много сладък и си различен от другите. Не мисля, че мога да те победя в двубой, при твоите рефлекси и сила. Но това не значи, че ще ме прекършиш, когато сме в леглото.

— Забравих, че си човек — призна той.

— Има ли разлика?

— Да. — Стисна устни, защото не желаеше да дискутират повече по този въпрос.

— Аз съм по-дребна от жените ви, не толкова силна или яка. Но това не означава, че съм по-малко издръжлива. Давам ти думата си.

Тялото му искаше да й повярва, но умът му казваше друго.

— Бих могъл да те увредя сериозно. Трябва да разбереш това.

— Добре. Разбирам го, но ти спря, когато си помисли, че ще ме нараниш. — Тя сведе леко брадичка, пропълзя малко по-близо до него и го огледа със сините си очи. Той не можеше да не реагира на невероятно еротичната картина, която тя представляваше, докато пълзеше към него. Сърцето му заби бясно, пенисът му рязко подскочи в отговор на необходимостта да я вземе и той с усилие устоя на желанието да я просне и да я обладае. — Ще се справим. Ще го поема бавно, за да не се притесняваш. — Усмивката й стана по-широка. — Направихме го вече веднъж, сега искам да го направя отново.

— Джеси! — изръмжа предупредително той. — Спри! Ако те докосна, ще ми стане много трудно да контролирам копнежите си.

— Твоите желания те караха да се чувстваш прекрасно, докато не спря. — Младата жена спря да пълзи и седна. Разтвори крака и ръцете й стиснаха вътрешната страна на бедрата.

Дишането му се учести и той започна да се задъхва. Погледът му се спусна надолу и от гърлото му се изтръгна мъркане. Това че не можеше да спре да реагира по този начин на Джеси, го разтревожи и смути леко. Въпреки това ароматът на нейната възбуда го караше да полудява. Искаше да я просне по гръб, да зарови лицето си между красивите й бедра и да я вкуси.

— Ти ме желаеш — прошепна тя. — И аз те желая. Какъв е проблемът?

— Нямаш си и представа. — Той отново се разтрепери и разбра, че трябва да си тръгне. Тялото му не отговори на тази повеля, дори не се помръдна, погледът му отказа да се отмести от съблазнителната туфичка бледо червени косъмчета, която едва прикриваше мястото, където искаше да сложи устатата си. — Аз съм опасен.

— Пристрастена съм към адреналина, а ти, Джъстис, си изключително секси. Ние сме възрастни и голи в моята стая. Имаш ли нужда от повече стимули?

Той почти полудя, когато тя прокара ръка по бедрото си, плъзна длан към мястото, където се съединяваха краката й, и пъхна пръст в процепа на кадифената си мекота. После го извади, блестящ от соковете й и мъжът загуби способността си да мисли.