Джъстис

Глава 15

Бяха изминали две седмици на страдание, откакто бе изритала Джъстис от къщата си. Той я бе оставил на спокойствие и успяваше да я избягва напълно. Джеси насила насочи вниманието си върху Брийз.

Голяма сграда се извисяваше зад гърба на жената от Новите видове, очите й блестяха от вълнение.

— Това е то. Сега ще се забавляваш, Джеси.

— Това ли е големият ви терен?

— Да. Бар и дискотека в едно. Тук е мястото, където се срещаме с приятели или с мъже, с които бихме искали да споделим секс. Аз ще те запозная и ти ще намериш нови приятели. Танцуването е забавно, а ние ставаме все по-добри в това. Ели обича да танцува и ни учи на стъпките. Ще е по-добре за теб да направиш нещо повече, отколкото да работиш или да стоиш вкъщи.

— Обичам Ели — призна Джеси. Бе се срещнала с нея в женското общежитие, моментално си бяха паснали и бързо станаха приятелки. Ели бе първата жена-човек, омъжена за мъж от Новите видове. Тя работеше по няколко часа на ден в общежитието и се справяше идеално. Джеси прекарваше цялото си време там, когато не стоеше намръщена в своя дом. Изглежда работата й за НСО се състоеше в това да се навърта около жените им и да бъде тяхна приятелка.

— Аз също обичам Ели — призна Брийз.

— Тя е забавна и се надявам скоро да се почувства по-добре. Това със стомашния грип ме притеснява. Днес отново повърна.

— За нея се полагат лекарски грижи и скоро ще се оправи. — Брийз смени темата. — Разбра ли сега защо тя ми е най-добрата приятелка?

— Да.

Силна музика гърмеше от вътрешността на сградата, още преди да стигнат до двойните врати. Брийз отвори едното крило и махна на Джеси с широка усмивка да сподели клуба на Видовете. Това силно развесели Джеси, която тайно предполагаше, че вероятно вижда най-неудачния бар и танцов клуб изобщо, тъй като за тези хора парти обстановката бе нещо ново, но тя си обеща, че ще опита да се забавлява.

Помещението бе голямо, просторно и слабо осветено. До една от стените, в близост до входната врата, бе разположен барът, около него бяха наредени маси. Отстрани бяха добавени и маси за билярд и пинбол. В задната част на залата, няколко стъпала надолу, вниманието й бе привлечено от дансинг, изпълнен с движещи се тела.

Бе слисана да види там десетки жени от общежитието заедно с двойно повече мъже. Трябваше да има повече от над сто от Видовете; умението им да танцуват изглеждаше доста усъвършенствано. Наблюдаваше ги как се поклащат грациозно, движенията им бяха еротични, без изобщо да изглеждат идиотски. Повдигна вежди, но успя да сдържи усмивката си, когато вратите се затвориха зад тях, и Брийз, стискаща я за ръката, я задърпа към бара.

— Обичаме да танцуваме. — Брийз надвика музиката. — Хайде да пийнем по нещо.

Джеси си поръча коктейл — искаше да се почувства замаяна след седмицата, която бе преживяла, но забеляза, че повечето от посетителите пиеха сода направо от бутилките. Седнаха на бара, Брийз се изви в стола си, отпивайки от газираната вода и се загледа с копнеж в танцуващите.

— Иди танцувай, Брийз. Виждам, че ти се иска.

— Ела с мен. — Брийз я погледна.

— След малко. Най-напред искам да си довърша питието.

— Ела и ме намери, когато си готова. Нашите мъже са учтиви и няма да ти се нахвърлят. Трябва да им кажеш, че желаеш да споделиш секс с тях, ако искаш да вземеш някой вкъщи с теб. Обичам да танцувам! — Брийз скочи от стола си, остави содата и почти се затича към дансинга.

Джеси се зарадва, че не бе отпила още от напитката си, когато чу думите на другата жена, казани, преди да се отправи към площадката за танци. Да сподели секс? Да вземе някой в къщи? По дяволите! Отпи от чашата си, с надеждата, че новата й приятелка не очаква тя да се свърже с някой за една нощ. Беше разговаряла доста с жените и знаеше, че те го правят често, но не бе очаквала Брийз да си помисли, че Джеси може да се наслади на подобно занимание. Довърши питието си с тази мрачна мисъл, заседнала в ума й.

Барманката беше от жените Нови видове на име Кристмас. Беше по природа весела личност и се усмихваше през цялото време. Тя се приближи до Джеси с още един коктейл, след това се отдалечи. Младата жена сви рамене и отпи, възхищавайки се на обслужването. Тук не разменяха пари, очевидно не очакваха някой да брои питиетата, за да бъдат сигурни, че клиентите им няма да останат жадни.

Джеси се извърна в стола и започна да изучава танцьорите. Забеляза Брийз да танцува в интимна близост с висок мъж от Видовете. Мигновено се усмихна. Двамата се движеха едновременно, гърди до гърди, и флиртуваха неприлично. Тя почти можеше да си ги представи как правят секс, когато високата й приятелка се обърна в прегръдките на още по-високия мъж, залепи задника си до предната част на дънките му и се заизвива в ръцете му. С мисълта, че най-вероятно сама щеше да шофира до дома си, тъй като Брийз си бе намерила с кого да прекара нощта, Джеси отпи нова глътка от чашата си и реши да приключи с питиетата. Не желаеше да пие и да шофира, дори това да бе само една количка за голф.

Допи втория си коктейл и когато Кристмас срещна погледа й, Джеси поклати отрицателно глава. Барманката се оттегли и тя се обърна отново към дансинга. Брийз и мъжът танцуваха четири песни в бърз ритъм, но когато последната заглъхна, следващата беше меланхолична мелодия за бавен танц.

Голяма част от танцуващите напуснаха площадката, за да се отправят към бара. След като ги бе гледала как танцуват, беше сигурна, че трябва да са ожаднели.

Когато телата на дансинга оредяха, една танцуваща двойка привлече вниманието на Джеси. Усмивката изчезна от лицето й, болка прониза сърцето й.

Джъстис танцуваше с Кит — жена от Новите видове, с която често разговаряха в женското общежитие.

Нейната светлочервена коса падаше до раменете й. Бе висока около метър и осемдесет и имаше красиви котешки очи. Носеше черна кожена минипола и къса блузка, която откриваше стегнатия й корем.

Джеси огледа стройните й крака, които сякаш нямаха край, и сексапилните й обувки с високи токчета. Сигурно заради тях изглеждаше почти толкова висока, колкото мъжа, който я държеше здраво в прегръдките си и двамата се полюшваха заедно.

Джъстис беше страхотен танцьор. Нали е пантера, напомни си Джеси. Те бяха грациозни животни и това личеше от съблазнителния начин, по който се движеше. Мускулестите му ръце бяха голи, тъй като той носеше потник и плътно прилепнали, избелели сини дънки. Косата му бе пусната и без обичайната опашка той изглеждаше неприлично секси.

Жената се доближи плътно до него и започна да се обръща, докато залепи гръб в Джъстис.

Той протегна ръце, хвана бедрата й, движейки се еротично зад нея, сякаш правеха любов. Кит извърна глава, погледна към него и му се усмихна. Изглеждаха като перфектната двойка. Жената от Видовете беше смес с някаква порода котка, също като Джъстис. Беше идеалната му половинка.

Стомахът на Джеси се сви при мисълта, че това може би е жената, която един ден щеше да се настани в сегашния й дом. Очите й се напълниха със сълзи, но тя отказа да заплаче заради този задник и стисна зъби, за да се пребори с тях. Представата за тях двамата — заедно в леглото — бе ярка, така реална, както виждаше телата им да се движат в такт с музиката. Ръцете на Джъстис галеха бедрата на Кит. Едната му длан се плъзна около кръста й, за да я придърпа по-близо и жената се засмя. Тя се обърна, обви хлабаво ръце около врата му и потърка тялото си по цялата му дължина, а устните им почти се допираха.

Джеси се извърна, подпря се с крак на напречната пръчка на столчето, надигна се от мястото си и се наведе напред на плота. Трескаво погледна към другия край на бара и привлече вниманието на Кристмас. Каза само с устни: „Още едно, моля!“ и барманката кимна.

Облегна се назад в стола си и обърна глава, неспособна да откъсне поглед от подлеца, разбил сърцето й. Джъстис все още танцуваше с Кит, прилепена към него. Докато Джеси ги наблюдаваше, партньорката на любимия й отпусна тялото си, търкайки се в неговия скут и разпери дланите му върху голия си корем. Младата жена си наложи да се отвърне, защото бе твърде болезнено да гледа. Направи го точно навреме — Кристмас й подаваше коктейла. В знак на благодарност й се усмихна насила, изчака барманката да се отдалечи достатъчно и пресуши чашата си на няколко големи глътки.

— Джеси! — Флейм пристъпи към нея и се усмихна. — Ти си тук!

— Да. Как си? — Огледа го с щастлив поглед, защото с огромното си тяло скриваше от очите й сцената на дансинга. Той носеше потник, като повечето мъже там, и черен панталон. Косата му бе опъната назад в конска опашка.

— Добре съм. Ти изобщо не се обади.

Не беше го направила.

— Съжалявам. Това е първата вечер, в която идвам тук. Брийз ме доведе.

— Как е работата ти? — Той седна на столчето до нея.

— Много е лесна. По цял ден разговарям с жените и ги карам да се отпуснат пред мен. Предадох им няколко урока по готвене и им показвам как да използват интернет. — Тя сви рамене. — Харесва ми.

— Имаш ли вече приятели?

— Имам. — И го мислеше. Бе се сприятелила с много жени. Не че би могла да им сподели проблемите си, тъй като нейният главен проблем бе Джъстис Норт. — Как е твоята работа?

— Започнахме да отвръщаме на тормоза на протестиращите. — Той се усмихна. — И това не им хареса. Някои от тях си отидоха.

Тя се засмя, защото бе пийнала, и беше доволна да се захване с друга тема, която да й попречи да наднича през рамо, за да види какво прави Джъстис с партньорката си.

— Страхотно!

— Танцувай с мен. — Флейм протегна ръка. — Не се страхувай. Ако не можеш да танцуваш, няма да е от значение. Повечето от нас не могат, но се радваме да се забавляваме.

Младата жена се поколеба. Погледът й се насочи със страх към дансинга, но Джъстис не бе там. Беше изчезнал заедно с Кит. Обиколи с поглед наоколо, не го откри никъде и разбра, че е напуснал бара. Ако наистина си бе отишъл, то не би трябвало да се притеснява от сблъсък с него. Повлияна от представата за техния танц, се зачуди какво ли прави сега с високата сексапилна котешка жена. Джеси сложи ръката си в голямата длан на Флейм. Кожата му бе гореща, което й напомни за Джъстис. Изтласка тази мисъл далеч в съзнанието си, за да не избухне в сълзи.

Джеси установи, че тя е най-ниската на дансинга, когато забеляза колко бяха високи всички други около нея. Флейм се усмихна и започна да танцува — много по-добре, отколкото бе споменал. Тя забрави всичко, освен музиката, и почувства ритъма й. Алкохолът си казваше думата и когато Флейм приближи до нея, тя не се поколеба да танцува с него.

Джъстис излезе от тоалетната и се отправи към бара, където Кит бе казала, че ще се срещнат, след като използва стаята за жени. Тя му бе поръчала сок и махаше с ръка на някаква компания.

Той усети, че някой идва зад гърба му, обърна се и видя Брийз.

— Здравей, Джъстис! Как си тази вечер? Взел си си за разнообразие почивка от работата?

— На всеки се полага свободна вечер — усмихна се той.

— Чувал ли си нещо за Тами и Валиант? Как са те?

— Добре са, Брийз. Мога с радост да заявя, че вече не тероризират съня на никого с привичките си.

Брийз се усмихна, обърна се и погледна към дансинга. Засмя се.

— Добре. Прави й удоволствие да танцува. Наистина се справя много добре.

Джъстис отпи от питието, което Кристмас му подаде.

— Коя? Да не би да си довела новата тук?

— Нещо такова. — Брийз отново се засмя. — Тя е нова, но не е Бюти. Доведох Джеси Дюпре.

Джъстис едва не изпусна чашата си. Завъртя се на стола и огледа дансинга — не бе трудно да се открие Джеси. Тя танцуваше с Флейм в края на групата. Очите на Джъстис се съсредоточиха върху двойката. Косата на Джеси беше пусната и се стелеше по стегнатите й дънки, които обгръщаха дупето й, а черна тясна блузка с дълбоко изрязано деколте, показваше много от меката й плът.

Тя танцуваше толкова добре, че докато я наблюдаваше как извива задник и движи ръце над главата си, ревността го изпълни мигновено. Флейм я хвана за китката и я завъртя в прегръдките си, докато тя падна на гърдите му, ръката й стисна рамото му и Флейм се осмели да я наведе назад. Гледката на мъжа, огънал Джеси, надвесен плътно над нея, изтръгна ръмжене от гърлото на Джъстис. Той скочи на крака толкова бързо, че столчето се прекатури на пода.

Брийз и Кит рязко обърнаха глави.

— Какво? Какво става?

— Довела си човек тук? — Той се втренчи в Брийз.

— Това е Джеси — отвърна шокирана. — Никой няма да я притеснява.

— Тя е в безопасност — потвърди Кит. — Всички я обичат. Мъжете ще се държат прилично.

— Не трябва да е тук! — Той успя да сдържи нервите си достатъчно, за да не изръмжи на двете жени. Бесният му поглед се насочи навреме към Джеси, за да види от гърдите й много повече, отколкото му се искаше да види някой друг. — Махни я оттук, веднага!

Брийз ахна.

— Но, Джъстис, никой няма да я нарани.

Той рязко кимна с глава в нейната посока и се намръщи.

— Тя е човек и е под наша закрила. Не всички от нас са като хората. Заведи я вкъщи, където ще бъде в безопасност!

— Тя е с Флейм. Никой няма да посмее да се доближи до Джеси, щом е с него. Той ще я защити, в случай че възникне някакъв проблем. — Брийз прехапа устни. — В безопасност е с него, все едно е с мен. Флейм никога няма да позволи нещо да й се случи. Той я харесва.

— Флейм харесва Джеси? — Кит изсумтя. — Това е меко казано. Когато и да го срещна, винаги ме пита единствено за нея. Непрекъснато говори за тази жена. Не е нужно да се притесняваш, Джъстис. Бих се обзаложила, че ако му се отвори парашута, Флейм ще пази тялото й през цялата нощ, по всички възможни начини. Единственият, на когото ще позволи да я докосва тази вечер е самият той.

Пред погледа му се спусна червена завеса и той изхвърча към дансинга. Флейм бе пуснал партньорката си, но те все още танцуваха твърде плътно един до друг. Джъстис се взираше в Джеси и начина, по който се движеше, му припомни първата им нощ заедно, когато се бе качила върху него, а той бе потънал дълбоко в нея.

Достигна площадката, когато бе обърната с гръб към него. Тя вдигна ръце над главата си, събра длани и заизвива тялото си. Джъстис вторачи поглед в добре оформеното й дупе и я пожела толкова силно, че усети панталоните си болезнено стегнати.

Сърцето му препускаше, кръвта нахлу в главата му и той знаеше, че ако Флейм посегне в този момент към неговата жена, проклетият мъж ще изгуби ръката си.

Джеси се забавляваше добре. Флейм беше страхотен танцьор. Няколко пъти я наведе назад, после я завъртя. Обичаше песента, която в момента звучеше — беше една от любимите й — вдигна ръце, за да се залюлее в ритъма.

Изведнъж огромна ръка стисна двете китки над главата й. Младата жена въздъхна тежко, когато силни пръсти ги оковаха и тя не успя да издърпа ръцете си надолу. Изви глава и се слиса от разяреното лице на Джъстис.

Беше стъписана от факта, че той все още е в бара. Сигурна бе, че си е тръгнал с Кит. Той я заобиколи и застана пред нея, като продължаваше да държи ръцете й над главата и да я гледа гневно. От очите му, които изглеждаха по-тъмни от нормалното, струеше ярост. Не се забелязваше никакъв намек от обичайното синьо. Тя изтрезня веднага.

— Здравей, Джъстис. — Флейм се опита да надвика шума. — Има ли някакъв проблем?

Най-накрая лидерът на Видовете отмести поглед от Джеси, за да го отправи към другия мъж. Тъмните му очи се присвиха, носът му се разшири и от гърлото му излезе ръмжене вместо думи, когато устните му се разтвориха. Флейм пребледня и отстъпи назад. Джъстис не му обърна внимание и отново се взря в партньорката му по танци.

— Трябва да се прибереш вкъщи. Тук не е безопасно за хората. — Гласът му излезе груб, рязък и не съвсем човешки.

Младата жена стисна зъби, щом собственият й гняв се разпали. Джъстис беше бесен, че тя е там и танцува с друг мъж. Не й трябваше да чете мислите му, за да разбере какво го тормози — езикът на тялото му крещеше в ревнив изблик. Кучият син бе лицемер.

— Глупости! Забавлявам се с моите приятели и танцувам.

— Тръгваш си, веднага! — Носът на Джъстис пламна.

В този момент Джеси го мразеше. Наистина. Той беше там с друга жена и не стига че трябваше да го гледа как се търка в нея, ами имаше и наглостта да й заповяда да напусне бара.

— Съжалявам, господин Норт — заяви предизвикателно Джеси. — Щях да поискам вашето разрешение, но ви видях да танцувате с Кит. Не исках да прекъсвам заниманието ви, докато двамата се докосвахте и триехте един в друг.

Джъстис леко пребледня и нещо в очите му се промени, омекна. Хватката му върху китките й отслабна и тя дръпна ръцете си, отстъпи крачка назад, за да увеличи разстоянието помежду им.

— Ще обсъдим това по-късно. Върви си вкъщи!

— Всъщност, няма какво да обсъждаме. Повярвай ми. Дойдох тук и със сигурност си научих урока. Никога повече няма да направя същата грешка. — Бореше се със сълзите. — Пожелавам ти хубава нощ с Кит. Изглеждате прекрасно заедно.

Джъстис се вгледа в очите й и колебливо направи крачка към нея. Джеси бързо премигна, за да задържи сълзите, напълнили очите й, и се извърна, напълно готова да се разпадне в пияното си състояние, но твърде горда, за да го стори. Беше направила само няколко крачки, когато голяма топла длан я спря, хващайки я за рамото. Погледна нагоре към Джъстис.

— Съжалявам за тази вечер, но така трябва да бъде. Има моменти, когато е нужно да направим някои неща за доброто на всички.

Какво означава това? Схвана само частта, в която той съжалява. Всичко останало й бе непонятно. Не разбра нито дума.

— Не ми стана ясна последната част.

Той я наблюдава няколко дълги секунди, пръстите му я пуснаха.

— Ще обсъдим това утре.

Утре? Значи той не се канеше да пренощува в къщата си или щеше да си има компания, която да му попречи да разговаря с нея тази нощ. Прониза я болка. Кит и Брийз се приближиха. Кит спря до своя лидер и сложи ръка на рамото му.

— Джъстис, тя просто се забавлява. Остави я на мира и ела да танцуваме.

— Заклевам се, че ако й позволиш да остане, ще помогна на Флейм да я пази — заяви Брийз.

Флейм побърза да се възползва от ситуацията.

— Ще я защитавам с живота си, Джъстис!

— Отведи я веднага в дома й! — обърна се той към Брийз.

— Аз ще я закарам у тях. — Флейм протегна ръка към Джеси.

Джеси видя как ноздрите на Джъстис се разшириха и той се втренчи в нея. Погледът й се спусна надолу, когато Кит замасажира бицепсите му и той не се отдръпна от докосването й.

Значи такава била работата. На него му е разрешено да спи с Кит, а аз не мога да разговарям с други мъже. Джеси се усмихна насила, когато болката я разкъса.

— Бих се радвала да ме откараш у дома, Флейм. Благодаря ти. — Тя хвана ръката му и обърна гръб на Джъстис. — Пих твърде много и не трябва да шофирам.

— Джеси! — изръмжа Джъстис. Тя му отправи поглед през рамо. — Помниш ли какво ти обясних за връзката с мъж от Новите видове? Имахме разговор с теб. По-добре внимателно си припомни какво ти казах.

Тя зяпна, пусна Флейм и се обърна към човека, когото обичаше. Спомни си как се бе заклел да убие всеки мъж, който я докоснеше. Кит притисна тялото си отстрани до неговото, прокара пръсти по ръката му и постави длан върху корема му като започна да го разтрива точно над колана на дънките. Това, което правеше, бе нещо познато.

— Успокой се, Джъстис — измърка тя. — Притесняваш се за нея, защото е под твоя закрила, но Флейм няма да я нарани.

— Брийз, отведи я в дома й! Флейм, оставаш тук! — Това бе заповед дадена с остър, заплашителен тон.

Джеси кипна от гняв. Негодникът му с негодник!

— Господин Норт, аз съм голямо момиче и съм сама. Доколкото знам, нямам мъж, пред когото да отговарям. Имах бивш съпруг, но той беше измамно копеле, което не знаеше как да бъде лоялен. Спеше с различни, а от мен се очакваше да седя сама в къщи. Разведох се с него, защото никой не може да постъпва с мен по този начин и никога няма да допусна да се случи отново. Когато един мъж ми изневерява с друга, той няма право да се сърди, ако аз правя секс с някой друг. Сега ще се прибера вкъщи, но ви благодаря за вашата… — тя се поколеба, знаеше, че бе казала твърде много, но не я интересуваше — … загриженост. — Обърна му гръб. — Да вървим, Флейм. Ще те разведа из къщата ми, тъй като си достатъчно мил да ме закараш у дома.

Направиха няколко стъпки, когато Джеси осъзна, че не може да стои стабилно на краката си и Флейм я хвана за ръката, смеейки се.

— Пила си прекалено много, малка Джеси.

— Вероятно. Ударих три, но не съм добър пияч.

— Кога за последен път си пила?

— О, преди около година. Това беше първото…

Една ръка обгърна кръста й, дръпна я, вдигайки я във въздуха и тя се удари в топло, стегнато тяло. Беше твърде слисана, за да направи нещо повече от това да ахне, когато краката й отново докоснаха пода. Силно ръмжене оглуши ухото й откъм страната на Джъстис и Флейм се завъртя, за да види какво се е случило с нея.

— Тя е пияна и никъде няма да я водиш — изръмжа повторно Джъстис. — Върви, Флейм. Аз ще я защитавам и това не подлежи на обсъждане. Баща й ще побеснее, ако някой я докосне, докато тя не е на себе си от алкохола. — Флейм отстъпи назад шокиран и хукна, без да каже и дума.

Джеси си пое дълбоко въздух, замаяният й мозък се опитваше да разбере какво точно става, но горещ дъх възпламени кожата й, когато Джъстис наведе глава и зашепна в ухото й:

— Ще го убия, Джеси! Това ли искаш? Да видиш как ще разкъсам Флейм парче по парче? Помисли, преди да говориш или действаш. Не съм чукал Кит. Не съм споделял секс с никоя друга, освен с теб, откакто се срещнахме. Това беше само за пред хората ми, за да се чувстват уверени и да вярват, че всичко е наред. — Той разхлаби хватката си. — Върви си вкъщи. След час трябва да се кача на хеликоптера, за да присъствам на една среща в Резервата рано сутринта. Ще довършим тази дискусия, когато се прибера утре в следобедните часове. — Едрото му тяло трепереше зад нея. — Бъди доволна, че трябва да тръгвам, защото така или иначе точно сега не е препоръчително да говориш с мен. Аз съм опасен. Бих ти показал защо никога няма да приемеш друг мъж, освен мен. — Пусна я така бързо, както я бе сграбчил, обърна се и погледна към Брийз. — Заведи я вкъщи и я дръж далеч от всички мъже. Пила е алкохол и трябва да бъде пазена, защото не мисли трезво. Подуши я и ще разбереш. Ако нещо се случи с нея, ще пострада задникът ти. — И той се втурна към входната врата.

— Джъстис? По дяволите! — изруга Кит. Приближи се до Джеси и сложи ръце на хълбоците си. — Ти го подлуди! — нацупи се тя. — Толкова забавно си прекарвахме. И не харесвам баща ти, щом създава толкова тревоги на Джъстис заради безопасността ти.

Брийз пристъпи напред, гледайки объркано.

— Хайде, Джеси! — Подуши я. — Колко питиета изпи?

Говори, нареди на замаяния си мозък.

— Хм, няколко. — И затвори уста.

Брийз я поведе навън, качи я в голф количката и подкара към дома й. Между тях се установи тягостно мълчание. Джеси все още се чувстваше наранена от танца на Джъстис с друга жена, от унизителната сцена, която бе направил, а и наистина беше пияна. Не би трябвало да си поръчва трето питие.

— Ще те изпратя до стаята. — Другата жена я изгледа. — Видовете рядко пият алкохол. Той има неприятен вкус и мирише лошо.

— Казваш ми учтиво, че воня, нали?

Брийз отвърна със смях и й помогна да стане. Светът леко се олюля пред Джеси и тя си спомни, че не пиеше често поради една причина. Чувстваше се безпомощна. Ръката на приятелката й хвана нейната и я подкрепи.

— Ти си малка и не бива да пиеш това ужасно нещо, Джеси. Умна си и знаеш, че не е необходимо. Трябва да видиш колко некоординирани са движенията ти и как блестят очите ти.

— Това не говори добре за мен, нали?

— Не.

Джеси се засмя, харесваше й откровеността на Новите видове. Опита се да отключи вратата, но проклетата ключалка не искаше да превърти. Брийз тихичко изръмжа, дръпна ключа от ръката й и отвори. После включи осветлението.

— Ще ти помогна да си легнеш.

— Мога и сама да се справя. Това не е първото ми пиянско родео.

— Какво означава това? В бара нямаше бикове.

Джеси се разкикоти, щом погледна нагоре към високата си придружителка.

— Това е един израз. Имах предвид, че съм се напивала и преди. Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, но оттук нататък мога да се оправя сама.

— Сигурна ли си?

— Определено. Благодаря ти. — Тя се завъртя, залитна и се концентрира върху поставянето на единия крак пред другия. Вратата зад нея шумно се затвори, потвърждавайки, че приятелката й си е тръгнала.

Налегна я тежка депресия.

Джъстис и Кит изглеждаха добре заедно, и той може би не беше спал с нея в последно време, но интимният начин, по който жената от Видовете го докосваше, не оставяше никакво съмнение, че в миналото двамата са били любовници. Вероятно Джъстис го бе ударил на живот и флиртуваше с други жени, докато Джеси си стоеше у дома, нещастна. Това я подлудяваше и по-лошо — наистина й причиняваше болка.

Не беше сигурна дали й бе казал истината. Всичко, което знаеше, бе, че той можеше да чука всяка жена от Видовете в Хоумленд, по дяволите.

Горещи сълзи напълниха очите й и тя съжали за изпитите питиета, тъй като те я правеха много чувствителна и не особено разумна. Джъстис може и да беше кретен, но бе възбуждащ. Джеси обичаше да бъде в обятията му, той я караше да крещи в екстаз. Част от нея бе влюбена в него, но младата жена се изсмя над това.

— Имам лош вкус по отношение на мъжете — подсмръкна. Звукът на прекършения й глас и болката в него разбиха и последната частичка от самообладанието й и тя се разплака. Залитна към леглото, пропълзя върху него и легна, свила колене към гърдите си.

Беше се влюбила в работохолик, в лидера на Новите видове, в собствения си шеф. Това беше катастрофа още от момента, в който го бе видяла, толкова секси в прилепналия потник, а и тесните му дънки не й помагаха. Една жена би трябвало да бъде сляпа или мъртва, за да не забележи Джъстис.

— Джеси? — Ярка светлина заля спалнята, когато Брийз се втурна в стаята. — Да не падна? Удари ли се?

По дяволите! Младата жена избърса лицето си, подсмръкна и с мъка се раздвижи. Седна в леглото, но отказа да погледне към вратата.

— Добре съм. Плача, когато съм пияна. Това е нормално за човеците — излъга тя. — Мислих, че си си отишла.

— Познавам хора, които се разболяват и хвърлят разни неща, когато се напият. Аз съм твой приятел и Джъстис ме остави да отговарям за теб.

Като чу името му я заболя още повече и ридания разтърсиха тялото й. Скри лице в шепите си, закле се никога отново да не пие и се опита да отговори.

— Добре съм. Иди си вкъщи, Брийз. На сутринта ще се чувствам чудесно.

— Какво има, Джеси? Ти винаги си толкова весела, а сега си зачервена, мокра и тъжна. — Брийз я хвана за рамото като не позволи на ръцете й да я изблъскат и потърси погледа й. Тихо изруга. — Съзирам болка. Кой ти я причини?

— Няма нищо. Никой не ме е наранил.

— Ти извърна поглед от мен — обвини я Брийз. — Лъжеш ме. Не прави това. Ние сме приятелки, но аз отказвам около мен да има непочтена личност. Трябва да бъдеш честна.

Чувството за вина разяждаше Джеси. Брийз бе откровена и мила с нея. Беше й споделила тайни за Видовете, бе й се доверила и тя искаше да й отвърне със същото, но онова, което искаше да й каже, бе прекалено сериозно.

— Ще ми се да ти разкажа всичко, но просто не мога.

Гняв внезапно изкриви лицето на Брийз.

— Флейм ли те нарани? Докосна те на непозволено място? Да не би да беше твърде агресивен в бара? Аз ще му причиня такава силна болка, че ще иска…

— Не. — Джеси поклати глава. — Докато танцувахме, той се държа като абсолютен джентълмен.

Брийз се обърка.

— Тогава, каква е причината за болката ти? Да не си болна? Имаш ли нужда от лекар?

— Нямаш представа колко много ми е нужно да поговоря с някого, но просто не мога.

— Разбирам. Това е поверително. И на нас се случва.

Джеси се разрева по-силно. Това я устройваше. Никой никога не трябваше да узнае за връзката й с Джъстис. Брийз й зашепна нежни, успокоителни думи и обви ръце около нея. Потупа я несръчно по гърба, когато Джеси й отвърна с прегръдка.

Накрая младата жена спря да плаче.

— Съжалявам, че така рухнах. Не биваше да пия. Обикновено мога да се контролирам в такова състояние.

— Няма проблем, Джеси. Всички имаме моменти, в които плачем.

— Ти плачеш? — Джеси се вгледа в нея.

Брийз се поколеба.

— Да, когато бях млада. Но научих, че сълзите не облекчават болката или не могат да премахнат причината за тях. Завиждам ти за възможността да освободиш част от страданието чрез физическото натоварване, причинено от плача. Сега трябва да си много уморена и да заспиш след толкова много рев. Ще те завия и ще остана с теб, докато се унесеш в сън. Нашите жени, които ти спаси и доведе тук, ще се зарадват, че съм го направила. Те ще разберат, че и ние можем да се погрижим за теб. Безпокоя се за теб, Джеси. Ти си ми приятелка.

— Благодаря ти. Ти също си ми приятелка. Оценявам факта, че ми позволи да се разпадна пред теб така, както го направих. Наистина ми помогна да не се чувствам самотна.

— Пак заповядай. — Брийз се поколеба. — Само се опитай да ме предупредиш следващия път, когато се чувстваш по този начин. Ще облека дебела блуза, така че сълзите ти да не мокрят кожата ми.

Джеси избухна в смях.

— Извинявам се, че те намокрих. Обещавам, че веднага ще ти кажа предварително, когато почувствам следващия път, че ще плача.

— Благодаря. — Брийз й намигна.

Тя отметна завивката и Джеси се качи на леглото. После приятелката й изчезна в банята и секунди по-късно излезе с четка и хартиени кърпички. Подаде кърпичките на Джеси.

— Издухай си носа.

— Благодаря ти, мамо.

Брийз се засмя и посочи към косата й.

— Ще я среша. Това ще те успокои, а и двете ще се наслаждаваме, докато го правя.

— Толкова е хубаво. Оценявам го.

Джеси се отпусна, когато другата жена разпиля косата й надолу по гърба. Започна да прокарва четката от корените на космите по тяхното протежение и бавно разресваше всички заплетени кичури. Това й действаше добре. Тялото й се отпусна и тя се прозя. Четката спря да се движи и матракът потъна, когато Брийз се намести на него. Едната й ръка раздели косата и я отметна върху рамото. Меко ръмжене се откъсна от жената Нов вид.

— Кой ти направи това?

Объркана, Джеси обърна глава и се намръщи.

— Направил какво?

Брийз хвана рамото й, смъкна малко ризата, за да го оголи и разкри повече от плътта й. Джеси погледна надолу и видя почти зараснали червени следи, останали оттогава, когато Джъстис я бе ухапал достатъчно силно, за да пробие кожата й, цветът от лицето й се оттече. Там вероятно щеше да остане почти незабележим белег до края на живота й, след като зачервяването избледнееше.

— Джеси? Кой направи това? Трябва да е някой от нашите мъже. — Брийз произнесе неприлична дума. — Има само две причини, поради които мъжете ни хапят така. Или те е взел изотзад и ти си се борила, така че се е наложило да те е захапе, за да те принуди да останеш под него, или някой от моя вид се е чифтосвал с теб и те е захапал. Някои от човешките същества, спали с Видовете, молят нашите хора да ги хапят. Мислят си, че това е възбуждащо, но на мъжете ни е строго забранено да го правят.

— Забрави го — настоя тихо Джеси.

Другата жена пусна рамото й, изправи се и се втренчи в приятелката си.

— Ти си се чифтосвала с мъж от Новите видове. Или е било насила, или да ухапе партньорката си е било новост за него. Раната не е толкова стара. Затова ли плачеш? Искам име, сега!

— Моля те, Брийз! Не е така. Трябва да го забравиш!

— Ще се обадя на офицерите. Не разбираш сериозността на положението. Ако някой от нашите мъже принуждава жените да правят с него секс, или ги хапе за удоволствие, това трябва да се прекрати незабавно. — Брийз се запъти към вратата.

— Спри!

Другата жена се обърна и Джеси й отправи умолителен поглед, паникьосана от идеята приятелката й да съобщи за откритието си.

— Не е така.

— А как е? — Поредно ръмжене се изтръгна от гърлото на Брийз. — Ще позвъня на охраната.

Джъстис щеше да побеснее. Тяхната тайна щеше да бъде разкрита, ако се намесеха офицерите. Всяка частичка от страданието, което бе преживяла щеше да е за нищо и той да си помисли, че го е направила за отмъщение. Не беше дребнава.

— Ако ти кажа истината, ще се закълнеш ли, че няма да я повториш пред никого другиго?

— Няма да мълча, ако някой от мъжете ни е навредил на жена.

— Не се е случило онова, което си мислиш. Не беше по принуда, а… — Тя докосна следите от ухапване. — Това не беше просто един от вашите мъже, който хапе моя вид за забавление, по дяволите!

Брийз седна на леглото.

— Давам ти думата си. Говори!

Младата жена прехапа устни.

— В деня, в който Тами и Валиант се ожениха, срещнах един от вашите мъже. Бях нападната от наскоро освободени Нови видове и той ме защити. После вечеряхме заедно и едното нещо доведе до другото. Беше взаимно.

— Името му?

— Правихме секс по взаимно съгласие. — Надяваше се да избегне отговора.

— И той те ухапа? — Брийз навъсено се намръщи. — Сигурно си си променила мнението по време на секса и той се е опитал да те принуди да останеш под него? Те не могат да се контролират, след като започнат един път. Съжалявам, Джеси. Нарани ли те лошо?

— Изобщо не ми причини болка.

— Ти си се срещнала отново с него. Тук? — Погледът й се фиксира върху белега на рамото. — Това почти е зараснало. Ти си в Хоумленд от около три седмици, нали?

— Да, именно тук.

— Как се случи, че те ухапа?

— Правехме секс. — Тя замълча. — И той ме прикова със зъбите си. Каза ми, че е, за да не мърдам. Наистина ли трябва да го произнеса на глас?

— Ще ми го кажеш, ако не искаш да го обясняваш на охраната. Хайде, изплюй камъчето!

Бузите на Джеси пламнаха.

— Той се опита да бъде много бавен и нежен с мен, така че да не ме заболи, но аз исках да не се контролира. По някакъв начин успях да го постигна и той ме ухапа. Толкова е просто. Не ме нарани, а и той много съжаляваше, че го е направил, но това не беше, за да ми причини болка. — Брийз продължаваше мълчаливо да се взира в нея, запазвайки намръщеното си изражение. — Какво?

— Тогава защо плачеш? Да не би да живее в Резервата и е трябвало да се върне там? Знам, че някои от нашите хора, населяващи онова място, бяха тук преди няколко седмици. Кажи ми името му и ще го върнем обратно. Очевидно много ти липсва, щом плачеш в негово отсъствие.

— Ние повече не се срещаме. Скъсах с него.

— За какво ревеш? Да не си си променила мнението и да го искаш обратно при себе си?

— Иска ми се да беше толкова просто. — Сълзите й заплашваха да прелеят. — Трябва да ми обещаеш, че няма да споменеш нито дума пред никого. Наистина имам нужда от приятел точно сега, Брийз. Необходимо ми е да поговоря с някого. Някой, на когото да се доверя.

— Можеш да ми вярваш. Каква е тайната, която те кара да скърбиш? Няма да се откажа докато не разбера.

— Наложи се да скъсам с него, защото той не иска никой да знае, че спи с мен. — Горещи сълзи потекоха по лицето й. — Спеше в леглото ми нощ след нощ, но през деня, ако случайно се срещнехме, дори не ме поглеждаше. Толкова съм влюбена в него, че чак ме боли. Набил си е в главата, че един ден трябва да си вземе половинка от Новите видове. Такъв е великият му план и аз не фигурирам в него.

— Глупак! — Брийз тихо изруга. — Ти си чудесна жена, Джеси. Всеки един от мъжете ни трябва да се гордее, ако те притежава. Колко време бяхте заедно?

— Спа при мен четири последователни нощи и вероятно все още щеше да е в леглото ми, ако не му бях заявила, че искам да бъдем нещо повече от тайни любовници. Просто не мога да живея по този начин, Брийз. Боли ме, че никога няма да признае връзката ни публично.

— Глупак. Някои от нашите мъже са съчетани с вашия вид и са щастливи. Имам план. Ще се преструвам, че не зная нищо и ще го накарам да прекарва повече време около Ели и Фюри. Той ще се убеди колко щастливи са те и ще научи, че и между вас може да бъде така. Само ми кажи името му и ще го сторя. — Брийз се ухили. — Ще оправим нещата.

— Той вече знае за тях.

Тези думи изтриха усмивката от лицето на Брийз.

— Какъв е проблемът? Всеки може да види колко са щастливи двамата. Той трябва да прегърне щастието, което може да има с теб.

Сърцето на Джеси заблъска, когато тя се поколеба.

— Проблемът е в това, че той вярва, че ще провали собствения си народ, ако има връзка с мен. Притеснява се, че враждебно настроените групи ще луднат, че моят баща ще откаже подкрепата си относно проблемите на Новите видове във Вашингтон и че тук ще настъпи истински ад. Мисля, че е притеснен също и от това, че ще даде лош пример на вашите хора, ако предпочете човешка жена, пред една от жените ви.

Брийз се намръщи.

— Никой няма толкова голямо влияние върху нас, или върху баща ти.

— Един има — прошепна Джеси.

Цветът бавно се отдръпна от лицето на приятелката й.

— Джъстис.

Младата жена избухна отново в сълзи, а Брийз тихо изруга.