Джъстис

Глава 3

Джеси почисти и раздигна съдовете от вечерята и ги постави на долния празен рафт на количката. После извади и сложи отгоре четирите малки чинии и вдигна капаците им, за да разгледа десертите. Знаеше, че много от Видовете не обичат шоколад, затова пренебрегна шоколадовата торта и насочи вниманието си към другите сладкиши. Единият от тях представляваше смес от различни плодове върху пандишпанов кейк, а другите два бяха ябълков и тиквен пай. Тя погледна за миг към Джъстис, опитвайки се да реши кой щеше да му хареса повече. Взе плодовата торта и пая с ябълки, грабна една лъжица и се приближи към мъжа.

Той изглежда я усети зад гърба си, тъй като се обърна и постави длан върху микрофона, за да заглуши гласа си.

— Съжалявам.

— Кой от двата? — Повдигна към него десертите.

Новият вид се усмихна и посочи към плодовата торта. Значи беше предположила правилно. Подаде му лъжицата, но Джъстис нямаше свободна ръка, за да я вземе. С усмивка, Джеси отряза парченце от сладкиша, който си беше избрал, и го повдигна към устните му. В отговор, той й се усмихна и отвори уста.

Обърна внимание на кучешките му зъби, докато внимателно плъзгаше лъжицата върху езика му, като се постара да избегне острите им връхчета. Устните му се затвориха около прибора и младата жена неочаквано усети ревност към късчето сребро в устата му.

Извади го бавно.

Мъжът затвори очи, наслаждавайки се на вкуса. Изражението му показваше чистото удоволствие, което изпитва. Изстена тихичко. Джеси остави другата чиния на масата, далеч от бумагите му, като в ръцете й остана онази с предпочетения от него десерт. Джъстис отвори очи и се загледа в нея, тя продължаваше да се усмихва, пренебрегвайки привличането, което чувстваше към Вида пред нея. Отново отчупи парченце с лъжицата и му предложи още една хапка.

— Нуждаеш се и от двете си ръце — обясни му тихо.

— Благодаря — прошепна той.

Пое залъка също така изкусително, както предишния, като този път задържа погледа си върху лицето й. Синьото на очите му стана по-наситено и тя беше очарована от начина, по който цветът им се променяше в зависимост от емоциите му. Овалната форма на зениците му се сви, а екзотично нашарените му ириси се уголемиха. Внезапно Джъстис отмести поглед, за да потърси нещо. Грабна един лист и зачете.

Джеси почувства загубата на вниманието му и поради някаква странна причина я изпълни разочарование.

В тези кратки моменти беше изпитала удоволствието да бъде единственият му център на внимание.

— Виждам го. Точно пред мен е. Кажи им, че това е прекрасно, но направи така, че да свалят малко цената. Само защото спечелихме делото не означава, че трябва да похарчим всичко заради високи оферти. Не сме толкова глупави. — Джъстис се прокашля. — Кажи им, че ще се обадиш да потърсиш и други предложения. Това би трябвало да ги накара да намалят цената. Предложи им сумата, за която говорихме, и ако не я приемат, обади се на останалите. Ще подновим търга. Трябва да се придържаме към рамките на бюджета.

Докато гласът от телефона му отговаряше, Джеси му подаде още една хапка. Никога досега не беше хранила мъж. Това й носеше наслада. Той й отправи още един благодарен поглед, после й се усмихна.

Тя се чудеше, дали някога някоя жена го е хранила, надяваше се да не е, и много й се искаше да я запомни. Продължи да му подава хапки, докато чинията се опразни. Остави я на подноса и взе две безалкохолни.

Новият вид посочи към масичката до него, благодари й с усмивка и посегна към куфарчето, за да извади нещо. Джеси отвори едната напитка за него и я остави на масата. Отиде и седна на дивана да изяде ябълковия си пай.

— Много съжалявам. — Няколко минути по-късно, след като приключи разговора, Джъстис рухна на дивана, на метър от нея. — Благодаря за тортата. Беше наистина вкусна.

— Разбирам. — Тя се обърна с лице към него.

Телефонът иззвъня отново и усмивката му премина в гримаса.

— Няма да гледам кой ме търси. Срещу десет цента бих разбил това нещо в стената.

— Съжалявам, но не разполагам с дребни. — Джеси потупа с длани по предните си джобове.

— Иска ми се да имаше — засмя се той.

— Телефонът ти денонощно ли звъни?

— Само когато е включен, а това е винаги.

— Трябва да намериш някой, който да ти помага. Сам човек не може да се справи с всичко.

— Не знам кой ще е тоя, дето ще може да направи всичко онова, което аз правя.

— Аз бих обучила дузина и след това ще изчезна за един месец на почивка. Обзалагам се, че си мечтаеш да си някъде далече от клетъчни телефони и други хора.

— Не ме изкушавай. — За секунда на лицето му се изписа копнеж. — Мислиш ли, че ще ме наемат, ако избягам в цирка?

— Сигурна съм, че ще те вземат. — Младата жена се засмя. — Но не мисля, че работата ще ти хареса повече. Няма да има нужда да водиш телефонни разговори, но го има другият досаден фактор — хората. Ще бъде в пъти по-лошо.

Той намести едрото си тяло на дивана и опъна крака — да си почиват върху края на масичката за кафе.

— За какво искаше да говорим? Наистина ми е интересно да чуя твоите идеи.

Тя се поколеба.

— Винаги е така, нали? Хора, които ангажират вниманието ти с нещо? — Съжали го. — Виж какво. Ще напиша моите предложения в писмо и ще го пратя до офиса ти. Можеш да го погледнеш, когато имаш малко свободно време. В момента не трябва да се занимаваш с работа. Необходимо ти е и малко време, за да се отпуснеш.

— Искаш да си тръгваш ли? — Мъжът се напрегна. — Разбирам. Съжалявам за прекъсването на вечерята. Беше грубо от моя страна, но аз наистина трябваше да отговаря на онези обаждания. Кълна се, че ще прочета предложенията ти, ако ги изпратиш по пощата. Само напиши името си с големи черни букви на гърба на плика и аз ще кажа на секретарката да ми го донесе веднага след като пристигне. Твоето писмо ще получи пълното ми внимание.

— Не искам да си тръгвам. — Джеси се изправи и погледна към Новия вид. — Ти си толкова стресиран. Работиш много повече от всички други, които съм срещала. Баща ми е работохолик, но в сравнение с теб бледнее. Не се притеснявай за вечерята или обажданията. Знаеш ли, какво ти трябва?

Той поклати глава, но в красивите му очи блесна любопитство. Джеси се поколеба. О, по дяволите, на кого му пука дали това е непрофесионално? Той е стресиран, аз искам да му помогна, и ще го направя. Това е толкова лоша, ужасна идея, но какво от това.

— Имаш нужда от масаж.

— Какво? — Веждите му се повдигнаха.

Обърканият му израз беше толкова очарователен, че тя се засмя, когато повтори думите си.

— Имаш нужда от масаж. Мога да разтрия раменете ти, ако има някакъв лосион тук. Правих същото за баща ми, когато беше претоварен с грижи. Това го караше да се отпусне, отразяваше му се чудесно.

— Има някакви лосиони в банята. — Джъстис преглътна. — Всички помещения са оборудвани с подобни неща.

— Натам ли? — Тя посочи към коридора.

— Да.

— Аз ще отида, а ти можеш да се отпуснеш. Качи си краката горе, настани се удобно и да не си посмял да докоснеш този телефон! Остави го да звъни.

Джеси осъзна, че си е изгубила ума. Мъжът можеше да поръча на шефа й да я уволни и Тим би го направил. Джъстис беше лидер на НСО, а тя планираше да го масажира, за да свали напрежението от набитите му широки рамене. О, по дяволите, помисли си тя, огледа спалнята и влезе в банята. Той бе напрегнат и имаше нужда от почивка. Масажът щеше да му подейства добре. Намери лосиона и се върна в хола.

Новият вид беше изпълнил нареждането й и бе качил големите си крака върху масичката за кафе.

Джеси се усмихна, наведе се, свали собствените си обувки и срещна неуверения му поглед. Той я наблюдаваше внимателно, сякаш и представа си нямаше какво ще последва. Тя опита да потисне смеха си от неговото недоумение. Предположи, че той вероятно се чудеше, дали е луда или не.

— Сега ще се кача на облегалката на дивана и ще седна зад теб. Може ли да си свалиш потника?

Той се поколеба само за миг, преди да посегне към кръста си. Приведе се леко напред и издърпа дрехата си нагоре, за да разкрие невероятните мускули на плоския си корем. Джеси стъпи на дивана, седна зад него и постави нозе от двете страни на бедрата му. Докато отваряше капачката на лосиона, огледа масивните му рамене, мислейки колко много отговорности лежат върху тях. Те бяха достатъчно впечатляващи, за да се досети, че той е единственият, който би могъл да се справи със задачата да е лице на Видовете пред света.

Косата се разстла върху раменете му и Джеси остави шишето долу, посегна към опашката си и свали ластика, с който я бе вързала. Провеси го на пръстите си пред лицето на Джъстис.

— Може ли да си вдигнеш косата високо горе, за да не ми пречи?

Той се поколеба, преди да вземе ластичето, събра цялата коса на върха на главата си и я завърза. Младата жена си помисли, че ако сега го види как изглежда отпред, ще се разсмее. Вместо това, се концентрира върху съблазнителния му гръб, който копнееше да докосне и изсипа малко течност в едната си шепа. Остави шишето и затопли кремообразното вещество между дланите си.

— Номерът при релаксацията е, да затвориш очи и да не мислиш за нищо. — Размаза лосиона върху плътта му и пръстите й започнаха да разтриват мускулите му. Не можеше да се отрече, че беше целият напрегнат. Раменете му бяха като камък под дланите й. Остави ръцете си да се плъзгат по горещата му кожа, докато лосионът покрие мястото, което възнамеряваше да масажира. — Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Ще се опитам. — Гласът му излезе дълбок и дрезгав.

— Добре. Просто затвори очи и се отпусни.

Джеси заби пръсти в напрегнатите му мускули. После започна да натиска с дланите си плътта, за да разтрива дълбоко, знаейки, че няма да го нарани. Ръцете й не бяха достатъчно силни за това. Докосването я изпълваше с удоволствие, погледът й беше съсредоточен в загорялата кожа, която обработваше, надявайки се, че масажът ще помогне. Джъстис имаше нужда да се отпусне, бе работил твърде усилено.

Той изпъшка, което предизвика усмивка на устните й, но не прекрати заниманието си. Пръстите й притискаха мускулите на врата му, преди да се спуснат бавно до върховете на раменете, след това обратно. Мъжът започна да стене, като от време на време издаваше меки звуци.

Телефонът иззвъня няколко пъти, но Джъстис не му обърна внимание. Не искаше да се напряга или да се движи под дланите й. В крайна сметка ръцете я заболяха от силата, която прилагаше. Затова спря.

— Така по-добре ли е?

— Да — изстена той.

— Чувстваш ли се отпуснат?

— Да.

— Значи мисията ми е изпълнена.

Остави раменете му със съжаление. Беше удоволствие да докосва лидера на Видовете. Опита се да не позволи на мислите си да витаят в тази посока, защото знаеше колко е лошо да бъде привлечена от него. Издърпа ластика от косата му и го пъхнаха в джоба си. Мисля за грешни неща. Той не е лъжица за моята уста и Тим ще ми срита задника ако знае, че съм тук.

Джеси изправи гръб на облегалката на дивана, като изучаваше красивите черти на Джъстис. Тъмният му сексапилен поглед срещна очите й и тя запреглъща трудно под настойчивия му взор, съсредоточен върху нея. Не беше сигурна какво означава този сериозен поглед. Мъжът се справяше наистина добре с това да я изважда от равновесие.

— Нещо не е наред ли? Гледаш ме така, сякаш искаш да ми кажеш нещо.

Той бавно се изправи на крака, беше толкова висок, че трябваше да вдигне брадичка, за да го гледа в очите. И все още не успяваше. Извисяваше се над нея с повече от трийсет сантиметра, размерите му бяха наистина впечатляващи. Твърде огромен. Изтласка тази мисъл надалеч в съзнанието си. Това нямаше значение, тъй като не се чувстваше застрашена от него. Продължаваше да я гледа втренчено, докато накрая проговори:

— Благодаря ти — изръмжа.

— Пак заповядай.

Той примигна.

— Може би трябва да си тръгнеш, преди да съм направил нещо, за което ще съжалявам. Благодаря ти, че сподели вечерята с мен и ме нахрани с десерта. Но най-вече искам да ти благодаря за масажа. Беше чудесно и ми подейства добре.

Сърдечният ритъм на Джеси се ускори, не можеше да отрече, че не изпита любопитство.

— Какво мислиш, че ще направиш, за което да съжаляваш?

Взря се в очите й и измина един дълъг момент, докато изглежда обмисляше отговора.

— Да те докосна.

Сърцето й направи салто. Чак сега, след този намек, успя да определи погледа му.

Желание. Джъстис я желаеше, както мъж иска една жена. Ноздрите му се разшириха и от гърлото му излезе мек звук, който направи удивителни неща с либидото й.

— Ти мъркаш — прошепна тя.

Младият мъж застави юмруците, които стискаше от двете страни на тялото си, да се отпуснат, притеснен, че човешката жена може да ги възприеме като заплаха, а той така отчаяно копнееше да я докосне, че бе станало почти невъзможно да се сдържа.

Докато го беше масажирала, когато ръцете й бяха върху него и вдишваше женския й аромат толкова отблизо, беше почувствал, че ще полудее.

Джеси бе човек, член на работната група, назначена под неговото ръководство, а той знаеше човешките правила за поведение на работното място. Сексуален тормоз. Тези две думи се въртяха непрекъснато в главата му. Не беше от Видовете, правилата в нейното общество бяха напълно различни от тези в света, в който той живееше. И решението да я пита дали иска да сподели с него секс, не беше съвсем лесно. Точно така щеше да постъпи, ако червенокоската беше една от неговите жени. Те знаеха, че спокойно могат да му откажат и той ще уважи волята им. А тя вероятно ще се уплаши или обиди, ако той се осмели да изрече този въпрос.

Джъстис опита да укроти възбуденото си тяло. Нямаше как да прави секс с Джеси Дюпре. Тя нямаше да го иска. Нейните действия се основаваха на добротата й, а не защото желаеше в замяна той да постави ръцете си върху нея. Беше дошла да говорят по работа, а не да се озове в леглото му.

Картината как грабва жената в ръцете си и я понася надолу по коридора към спалнята, изникна и изпълни цялото му съзнание. Щеше да разкъса дрехите й, да изследва бледата й кожа и да прокара ръце по всеки сантиметър от тялото й. Членът му реагира с пълна сила, когато кръвта се втурна към слабините му. Почувства се некомфортно от твърдата му тежест — искаше да го нагласи по-удобно, тъй като платът на дънките му го притискаше като в капан.

Дишай дълбоко, нареди на тялото си. Не се поддавай. Не можеш да й предложиш секс. Тя е човек и не ти е позволено да я имаш, независимо колко много я искаш. Тези мисли му помогнаха да възвърне контрола върху бушуващата си нужда да я обладае. Щеше да й ръмжи, ако тя беше от неговия вид, щеше да й покаже своето господство и да й предложи тялото си. Би я съблякъл за минута, ако тя се съгласи да сподели секс с него и да й покаже уменията си като любовник.

Обхвана го лека несигурност и той потисна напиращото в гърлото му ръмжене, тъй като тя не беше от Видовете. Нямаше представа дали всичко онова, което бе научил за хората, можеше да се приложи върху нея. Той преглътна и запази мълчание, като се надяваше да изглежда безопасен. Беше много по-дребна и по-слаба от техните жени. Това бе още едно нещо, което трябваше да охлади кръвта му. В сравнение с него, изглеждаше крехка и той се страхуваше, че ще я нарани по някакъв начин, ако последва инстинктите си и я вкара в леглото.

Тя се взираше в красивите очи на Джъстис, докато той стоеше абсолютно безмълвен. Искам го, призна си мълчаливо. Тим ще получи задника ми за наказание, ще ме уволни, но… О, по дяволите, той си струва риска.

Той желае да ме докосне и аз наистина искам да го направи. Не е нужно шефът ми да научава, нали? Кой ще му каже? отмести втренчения си поглед от Джъстис и огледа стаята. Няма свидетели, няма кой да ни съди, а и двамата сме възрастни. Отново вдигна очи и срещна неговите, които продължаваха да се взират в нея, сякаш чакаше мълчаливото й съгласие.

Ако се докоснеха, това би довело до секс. Той беше огромен мъж, много силен, и от Видовете. Зачуди се как ще сработят нещата между тях в леглото. Знаеше, че при някои жени се е получило. Беше присъствала на сватбата на Тами и Валиант и Тами със сигурност изглеждаше повече от щастлива, въпреки драстичната разлика във височините им.

— Някога спал ли си с жена-човек? — думите й се изплъзнаха, и тя не можа да повярва, че е изрекла мислите си на глас.

— Не.

Погледите им останаха вплетени един в друг и това я насърчи да продължи да говори.

— Никога преди не съм била привлечена от твоя вид, но съм силно заинтригувана от теб. Много ли съм пряма? Знам, че пълната искреност е присъща за Видовете. Просто ми кажи да млъкна, ако греша.

— Желаеш ли ме? — Тембърът му се понижи до дрезгаво ръмжене.

Малко страшничко, но възбуждащо, реши тя. Гласът му накара сърцето й да препусне бързо. Джъстис бавно наведе тялото си напред, по-близо до нейното, ръката му обхвана лицето й с едрата си длан, докато другата се плъзна и обгърна хлабаво кръста й. Очите му я изучаваха. Отговори му!

— Да. — Пое си дъх.

— Ти си толкова малка, че се боя да не те смажа или случайно да не те нараня.

Тя се усмихна, намирайки неговата нервност за успокояваща. Оказа се, че не е единствената, която е несигурна и всичките й съмнения дали да се ангажира с него, изчезнаха.

— Аз съм издръжлива и съм готова да рискувам.

— Видях колко си силна, когато те нападнаха във фоайето. — С ръка върху хълбока й, той я притегли по-близо, докато телата им се притиснаха едно в друго. — Възбуждаш ме. Дребна си, но изглеждаше свирепа. Бори се невероятно добре.

— Така ли?

— Ммм — изръмжа той, като спусна лице надолу. — Моля те, издърпай си косата назад. Искам да имам достъп до шията ти.

Тя сграбчи дългите кичури, без колебание, и ги избута назад през рамото си. После наклони глава на една страна, за да му даде достъп до рамото и шията си. Мъжът се наведе още над нея и Джеси потръпна в очакване, когато усети горещия му дъх да дразни кожата й под ухото. Джъстис вдишваше бавно, докато прокарваше нос, нежно като ласката на бриз, надолу до мястото, където лежаха края на блузката и презрамката на сутиена й.

— Няма да те докосна със зъби. Не се бой. Наясно съм, че острите ни кучешки зъби плашат хората.

— Не се притеснявам от това. Можеш да ме докосваш със зъбите си, колкото искаш. — Тази идея я развълнува, но имаше едно възражение. — Само се опитай да не разкъсваш кожата ми. Не обичам любовните ухапвания. И не съм фен на болката. — Той измърка, един еротичен звук, който идваше от дълбините на тялото му. Ръката й се притисна към гръдния му кош и тя се приближи, докато гърдите й не се притиснаха в огромния му торс. По този начин усещаше вибрациите, докато той мъркаше. Джеси ахна тихо от изненада, когато изведнъж езикът му се плъзна по кожата й. Младата жена извърна глава, притисна устни до плътта му, след което ги отвори, за да оближе зърното му. После го захапа и започна да го дразни с крайчетата на зъбите си, докато го смучеше. Тялото срещу нейното се напрегна и той изръмжа, което предизвика нови вибрации.

Досадното пронизително звънене на телефона ги прекъсна. Устата върху врата й престана да я целува и Джъстис изруга ръмжейки. Тя пусна зърното му, повдигна брадичка и срещна пълния му със страст поглед.

— Не отговаряй. Остави го да звъни. — Затаи дъх, надявайки се, че ще избере нея пред онзи, който го търсеше.

— Хайде да отидем в спалнята, далеч от него.

Издиша въздуха от дробовете си, напрежението отпусна тялото й и се усмихна. Това беше един добър повод да я заведе в стаята си. Разбира се, в този момент младата жена беше готова да го последва навсякъде.

Новият вид се отдръпна, за да увеличи разстоянието между телата им и цветът на очите му стана забележимо по-тъмен. Обикновено тя не действаше толкова бързо с мъжете, но го искаше, той я желаеше, и Джеси отказа да се замисля прекалено дълбоко над това.

Джъстис протегна ръка и тя постави малката си длан в неговата. Той се обърна, без да откъсва поглед от нея и я изведе от хола.

Пусна ръката й, когато влязоха в голямата господарска спалня, след което се пресегна и бутна вратата да я затвори. Звукът от превъртане на ключ беше лесен за разпознаване.

— Това не е, за да те задържа тук, а за да не може никой да ни прекъсне. Понякога мъжете, на които им е възложено да ме пазят, влизат в апартамента ми. Заключената врата ще им попречи просто да я отворят.

— Добре.

Джеси протегна ръка към предната част на дънките му и разкопча горното копче. Докато дърпаше ципа надолу, наблюдаваше лицето му за някакви признаци на протест. В горещите му очи пламна страст и тя спусна поглед надолу по тялото му, за да види как пръстите й ще разтворят панталона му. Отдолу носеше червени памучни боксерки. Те изглеждаха скъпи и бяха невероятно меки, когато ги докосна с опакото на дланта си. Не беше се шегувал, когато й обясни, че ги харесва заради комфорта, който осигуряват между дънките и голата му кожа.

Тя бутна панталоните надолу по мускулестите му крака, преди да понечи да свали бельото му. Ръцете му изведнъж хванаха нейните и Джеси рязко вдигна поглед към него.

— Прекалено бързо ли действам? Искаш ли да забавя? — Успя да потисне усмивката си. Стана й забавно при мисълта дали мъж би могъл да устои на изкушението да разсъблече бързо жената, влязла с готовност в спалнята му. Той не беше като момчетата, които тя си спомняше.

— Има някои неща, които най-напред трябва да узнаеш.

Аха.

— Ти имаш същите части, нали? Мъжките атрибути?

— Да. — На устните му блесна усмивка.

— Тогава, какво друго има, което трябва да знам?

Той се поколеба.

— Казвали са ни, че сме по-големи от обикновените мъже.

По-голям. Тя преглътна.

— Мога да се справя с това. По-голям като „малко по-голям“ или като „никога, ама никога няма да се побере в мен“?

От устните му се отрони смях.

— Твоят вид и моя са правили секс. Но не изглежда да имат проблеми с това.

— Добре е да го знам.

— Има и още.

Тя прехапа устни, несигурна дали наистина иска да узнае. Някои неща бе по-добре да останат недоизказани, но тя оценяваше желанието му да бъде напълно искрен с нея.

— Повече от голям?

— Просто искам да си наясно. Някои от нашите мъже в края на секса набъбват още повече. Аз не съм от тях.

Тя беше леко шокирана да научи този факт за Видовете.

— Тами споделила за Валиант, че накрая спермата му е значително по-гореща от нормалното. Това не я наранява, но тя усеща как горещината я изпълва, когато той се изпразва. Аз нямам презерватив и не мога да сдържа семето си, ако правим секс. Ще можеш да го почувстваш, когато свърша в теб. — Пое рязко дъх. — Не знам. Само исках да ти дам възможност да размислиш, преди да ме съблечеш.

— Това не й причинява болка?

Джъстис поклати глава.

— Тя изглежда изпитва удоволствие от това, както той ми каза. Просто исках да те предупредя.

— Вече съм предупредена. Мисля, че мога да живея с това. — Джеси се радваше, че не е нещо по-лошо. Спермата, която бе по-топла от нормалното, не беше причина да наруши заниманията им в спалнята.

Мъжът се поколеба.

— Има ли опасност да забременееш? Взимаш ли нещо, за да го предотвратиш?

— На противозачатъчни съм, но няма причина за безпокойство, тъй като вие не можеше да имате деца. Вярно е, нали?

Видът отново се поколеба.

— По-добре е сексът да бъде безопасен. Ние сме различни и поради тази причина винаги е възможно да се случи. Предпочитам да се предпазим, отколкото да рискуваме.

— Аз ходя редовно на лекар, пия противозачатъчни, не правя безразборен секс, така че всичко е наред. Освен това нямам никакви заболявания. Правя си задължителните тестове и не съм имала сексуален партньор от една година. Затова съм сигурна, че съм напълно здрава.

— Една година? — Очите му се разшириха от изненада.

Тя сви рамене.

— Ами ти?

— Беше преди няколко месеца, когато имах секс с жена от Видовете, а ние нямаме вашите болести, предавани по полов път. Никога не съм бил с човек, както вече казах.

— Значи няма проблеми. Проведохме отговорен разговор, предпазени сме от забременяване и двамата сме без заболявания. — Тя се усмихна и хвана ластика на боксерките му, за да ги смъкне надолу по мускулестите му крака. Не можеше да не погледне към тялото му, което оголи. Веднага щом зърна освободения му член замръзна. Пръстите й стиснаха меката материя.

— Джеси?

Тя принуди погледа си да се отмести от долната му половина, за да отвърне на загрижения му взор.

— Не си се шегувал, когато каза по-голям.

— Искаш ли да спрем? — Красивите му котешки очи се присвиха и той леко се намръщи. Тревога стегна чертите му.

Младата жена се втренчи в пениса му, започна да го изучава. Той не беше чудовищно надарен, но тя никога не бе била с мъж с неговия размер.

— Не съм си променила мнението. Просто ще действаме бавно, защото в противен случай това ще боли. — Пусна боксерките му, позволявайки им да паднат на пода. Вниманието й се върна към лицето му. — Аз все още те искам.

— Не е нужно да прониквам в теб. Бихме могли да правим други неща. Няма да те нараня. — Джеси отстъпи назад, когато Джъстис започна да се освобождава от дрехите си. Тя хвана долния ръб на потника си, издърпа го над главата си и го пусна на пода. Новият вид мълчаливо я наблюдаваше, докато тя събуваше джинсите.

— Сигурна съм, че съм същата като вашите жени. Не крия никакви изненади по тялото си.

Той отново измърка.

— Кожата ти е толкова бяла. Красива е.

Джеси погледна надолу към гърдите си.

— Радвам се, че мислиш така. Жените ви имат много по-тъмен тен.

— Кожата ти ми напомня мляко. Обичам мляко. Мекотата и вкусът му, когато е топло, са ми любими.

Добър е, усмихна се на комплимента му. И най-хубавото в цялата работа беше, че не вярваше, че той се отнася по същия начин с другите сексуални партньорки. Джъстис не беше обикновен мъж, израснал с безразборни срещи и запознанства „за една нощ“. Ако той казваше, че кожата й прилича на млякото, което обича, значи го мислеше наистина. Тя свали бикините и сутиена, които бяха комплект, благодарна, че са хубави.

— Красива си — изръмжа Джъстис, взирайки се в гърдите й. — И са по-големи отколкото на нашите жени.

Джеси се засмя.

— Радвам се, че е така. Жените ви са доста впечатляващи.

Той пристъпи напред, докато двамата почти се докоснаха и топлите му ръце леко стиснаха бедрата й. После просто се свлече на колене пред нея, лицето му се оказа на нивото на гърдите й. Горещият му дъх ги опари и зърната й отвърнаха, като се втвърдиха и щръкнаха. Тя погледна надолу към лицето му и погледите им се срещнаха.

— Последното нещо, за което трябва да те предупредя, е, че ние сме естествено доминиращи и агресивни. Никога няма да те нараня по време на секс, но може да издавам звуци, с които не си запозната. Не искам да се плашиш, ако ти прозвучат страшно. Не възнамерявам да бъда опасен.

— Харесва ми, когато мъркаш. Тогава вибрираш и това ме възбужда.

— На път си да се възбудиш още повече, ако продължаваш да си искрена с мен. Нямаш представа колко много те искам, Джеси. Боря се с поривите си да вляза в теб с пълна сила.

Тя се зачуди на какви пориви той се съпротивляваше.

— Аз не съм крехка и не се плаша лесно, Джъстис. — Вдигна ръце и обхвана лицето му, взирайки се в екзотичните му очи. Изпита желание да го целуне. В този момент разбра, че той държеше себе си под контрол.

— Не се сдържай. Бъди себе си. Искам да те опозная.

Той тихичко й изръмжа. Дълбокият тътен беше най-еротичното нещо, което някога бе чувала. Синьото на очите му наистина се показа в този миг, без да остави съмнение за цвета, който се таеше в тези тъмни дълбини, и тя видя как нещо се промени в изражението на лицето му.

— Ще ме имаш.