Джъстис

Глава 10

Джеси разбра, че е възбудила до краен предел Джъстис, когато вперените му в нея котешки очи попиваха всяко движение, като че ли тя бе най-очарователното нещо на света за него.

Дишането му стана неравномерно. Тихите звуци, които издаваше, бяха чисто животински и я възбуждаха още повече.

Беше й признал, че е опасен. Но тя дори и за секунда не вярваше, че ще я нарани. Може би беше глупаво, но винаги бе разчитала на инстинктите си. Що се отнася до лидера на Новите видове, вътрешната й аларма не се бе задействала. Да си падне по този мъж, не бе най-умното нещо, което беше правила, но тя отказваше да си го признае. Желаеше го достатъчно, за да се бори за него. Това означаваше да бъде провокативна в леглото и да успее да пробие железния му самоконтрол.

Без предупреждение, Джъстис сграбчи ръката й и я придърпа към устните си. Джеси остана слисана, когато пръстът й изчезна в устата му. Той изръмжа и го засмука. Беше много еротично да наблюдава действията му. Чертите му се сковаха от желанието, което изпитваше. Когато се вторачи в нея, от очите му струеше първична страст. Тогава той охлаби хватката на устните и езика си върху пръста й, бавно го извади и погледна надолу към скута си. Погледът й го последва, за да огледа твърдия му като камък член.

Внезапно мъжът се раздвижи, ръката му се стрелна към рамото й, но хватката му беше нежна. Блъсна я назад и тя изпита разочарование. Отказваше се от нея. Отново. Тя не се нуждаеше от думи, за да разбере, че това е една борба за надмощие, която щеше да загуби. Седна на леглото, готова да притегли колене към гърдите си, за да прикрие тялото си, тъй като явно Джъстис не искаше да го гледа повече.

Той пусна рамото й и с две ръце я дръпна за прасците. Тя бе твърде шокирана, за да направи нещо, освен да падне назад. Краката й се разтвориха, той привлече тялото й към себе си и раздалечи още повече коленете й.

Джеси ахна, когато Джъстис се наведе напред и зарови лицето си в скута й. Притисна се плътно и измърка силно. Пусна прасците й и постави длани върху вътрешната страна на бедрата й, за да я открие за езика си, който с бързи близвания започна да дразни клитора й. После засмука силно снопчето от нерви и го заудря като с камшик с грапавия си език и тя незабавно изкрещя от удоволствие.

Пръстите й сграбчиха чаршафите отстрани до краката й, и се забиха в тях, за да може да се задържи на място. Не беше лесно да устои на стремежа си да го хване за главата, но предпочете да стиска меката материя, вместо косата му в шепите си.

— О, Боже! — Тя се задъха. Чу колко силно прозвуча гласът й, но изобщо не й пукаше. Джъстис също се чувстваше добре. Джеси не можеше да мисли, а и не искаше. — Да! — Той беше безмилостен, намери най-чувствителното й място, което я накара да диша тежко, да стене и да трие слабините си срещу устата му. Знаеше, че всеки момент ще достигне върха. Тялото й се напрегна и най-малкото мускулче в него се стегна. Гърбът й се изви в дъга над матрака, когато удоволствието почти се превърна в болка, а оргазмът стигна до точката, от която нямаше връщане назад.

Джъстис спря и тя извика в знак на протест. Беше толкова близо до върха. Вместо да се отдръпне, езикът му се спусна надолу и навлезе в нейната женственост, преди Джеси да успее да изрече думите, с които искаше да му каже да не спира да дразни клитора й. Новото усещане я накара да отметне главата си назад и непознато досега удоволствие прониза тялото й. Никой мъж не бе правил това преди — да я люби с уста — и тя осъзна, че е била лишавана от много чувствено изживяване. Той плъзна езика си малко по-дълбоко, влизаше и излизаше от нея, като го движеше бавно, а носът му побутваше набъбналото снопче от нерви.

— Джъстис! — простена тя. — Моля те! — Не обичаше да се моли, но просто искаше да свърши, изпитваше необходимост да го стори. Тялото й гореше. — Моля те, скъпи!

Езикът му се оттегли, но лакомата му уста се впи в подутия клитор. Мъжът притисна език върху набъбналото му връхче и измърка силно. Щом той започна да я смуче, вибрациите и дразненето на чувствителната пъпка докараха Джеси до лудост. Усещането бе прекалено хубаво, твърде интензивно и не можа да издържи. Изскимтя и застена. Наближаваше върха. Гърбът й се изви като лък и тя си пое въздух, когато екстазът я удари с пълна сила.

— Джъстис! — Тялото й подскочи рязко.

Докато разтърсваше глава, зашеметена от най-силната кулминация, която бе изпитвала някога в живота си, устата му се откъсна от снопчето нерви. Блокиралият й мозък едва я бе регистрирал, когато ръцете му освободиха бедрата й. Едрата му длан се пъхна под дупето й и го обхвана в шепа, другата — обгърна хълбока й. Джеси нямаше сили да изрази изненадата си, щом я обърна по корем. Ръцете му я наместиха, стиснаха я за бедрата и плъзнаха тялото й по леглото, придърпвайки я по-близо до себе си. Тя изобщо не се замисли защо го прави или какво е намерението му. Тялото й все още бе изтръпнало от удоволствието, което й бе доставил невероятно умелият му език. Матракът се размърда, освободен от тежестта на мъжа, щом той се смъкна от края на кревата.

Джъстис я издърпа, краката й увиснаха извън леглото, накара я да стъпи и да се наведе напред върху леглото. Едното му стъпало се вмъкна между глезените й, разтвори краката й и главичката на пениса му се притисна към сърцевината й.

Изпълни я наслада, щом дебелият му ствол бавно проникна в нея отзад. Джеси изстена, почувствала разтягането на вагиналните стени. Той натисна още по-дълбоко, навлизаше толкова бавно, че тя почти го почувства като изтезание. Еротичните му стонове се сляха с нейните. Джъстис бе принуден да забие пръсти в матрака, за да се подпре. Извади пениса си съвсем малко навън и бавно започна да влиза и излиза от нея. Силно мъркане отекна в ушите й, в момента в който бедрата му затласкаха по-бързо. Джеси искаше повече.

Усещаше, че той се сдържа, а тя не желаеше това.

— По-бързо! Джъстис, чувствам те толкова добре! — Тя се задъха. — Още! Дай ми всичко!

Лицето му се зарови във врата й, оглуши я ръмжене. Изглежда се беше отказал от ограничението, което си бе наложил. Заби се дълбоко в нея, бедрата му заудряха в задника й и бързото триене на члена му по нервните окончания на влагалището й я изпратиха в рая. Оргазмът заля сетивата й, тялото й се напрегна отново и тя извика, когато я връхлетя втора кулминация. Разтърси се под него, мускулите й стиснаха члена му и остри зъби захапаха плътта в горната част на рамото й. Мъжът изстена силно и се разтресе, пенисът му навлезе дълбоко и остана там. Тя почувства топлината на спермата му, която струеше вътре в нея.

Джеси не можеше да помръдне. Беше толкова задоволена, че не усещаше тялото си — от плът и кръв ли бе или от желе. Тялото на Джъстис я предпазваше да не се изхлузи от ръба на леглото и да се срине в безволева купчинка на пода, тъй като краката й изобщо не я държаха.

И двамата дишаха тежко. Зъбите му я освободиха. Горещият му дъх пареше кожата й, докато и двамата се възстановяваха. Беше очевидно, че той се стреми да не отпуска изцяло тежестта си върху нея, за да не я смачка, което й позволяваше да си поема въздух.

Когато мъглата на сексуалното блаженство се разсея и мозъкът й отново можеше да функционира нормално, Джеси се усмихна. Искаше да види лицето му. Изрече първото нещо, което й дойде на ум:

— Това беше петнайсет по скалата от едно до десет на фактора „уау“.

— Много съжалявам, Джеси! Не трябваше да губя контрол. Ти си толкова дребна. Само да отбележа, че не можех да мисля. Ще ми простиш ли?

— Ти ми се извиняваш? — Тя се засмя. — Сериозно? Няма какво да ти прощавам. — Извъртя глава достатъчно, за да срещне загрижения му поглед и продължи да се усмихва. — Това беше перфектно, невероятно, чудесно!

Той прекъсна зрителния контакт с очите й, наведе лицето си и я целуна по тила.

— Ти си деликатна, но просто не го знаеш. Можех наистина да те нараня.

— Не оспорвам, че съм дребна, но твоята безсмислена версия е направо съкрушителна.

Джъстис дишаше във врата й, криейки лицето си, така че тя не можеше да го види.

— Трябва да ми се довериш, когато казвам, че си крехка в сравнение с мен. Боли ли те? Бях ли прекалено груб? — Гласът му се смекчи. — Необходимо ли е да се обадя на лекаря?

— Нямам нужда от доктор. Правиш от мухата слон.

Искаше й се отново да се засмее на прекалената му загриженост — тя граничеше с абсурдност — но не желаеше да рискува да нарани чувствата му. Загрижеността му за нейното благосъстояние я трогна дълбоко.

— Взех те, сякаш си една от нашите жени, но ти не си. — Силно ръмжене се изтръгна от гърдите му. — За щастие не изгубих контрол изцяло. — Джъстис се отдръпна от нея, освобождавайки я напълно от тежестта си. — Не знам какво не е наред с мен, щом става въпрос за теб. Обезумявам напълно.

Джеси се претърколи и се взря в него, любувайки се на картината, която представляваше — загорял, висок и секси. Знаеше, че гледката на изваяните му мускули и здравото телосложение винаги щеше да й влияе.

— Може би това е проблемът. Поел си огромна отговорност като си станал лице на Новите видове. — Тя седна, чувствайки се удобно в голотата си, и го погледна със съчувствие. — Знам какво е да се преструваш, за да бъдеш някой, който не си. Баща ми е сенатор. Бях отгледана сред политици и други идиоти и трябваше винаги да надявам онзи перфектен образ, който баща ми изискваше. — Джеси сви рамене. — Истината е, че аз не съм чак толкова изтънчена. Повече съм мъжкарана, отколкото дама, и това, което в действителност ми се е искало да направя, бе да шамаросам много от хората, с които бях принудена да разговарям любезно.

Джъстис седна на ръба на леглото, извърна тялото си на една страна и се загледа в нея леко объркан.

— Не разбирам.

— Ти заставаш пред камерите и репортерите и се представяш пред света като напълно човешко същество, но ти не си. С мен, Джъстис, можеш да бъдеш просто себе си. Аз те приемам такъв, какъвто си. Ти си човекът, който мърка и ръмжи, излизаш малко извън контрол, когато се целуваме и няма нищо лошо в това. — Тя се протегна напред, подпря се с длани на леглото и се изправи на колене. Задържа погледа му, опитваше се да му покаже, че има предвид всяка дума, която казва. — Всичко е наред с теб, Джъстис Норт. Мисля, че си невероятен и не искам да се сдържаш, когато си с мен. Желая да опозная истинската ти същност, а не някакъв образ, който смяташ, че е перфектен за твоята работа. Ти си в почивка и това е време за игра. Ще те науча как да се забавляваш и ще съборя стените, с които си се обградил. Аз съм в безопасност, Джъстис.

Той искаше да протегне ръка, да я придърпа в обятията си и да я прегърне. Тя му предлагаше приемане, разбиране и възможност да бъде мъжът, който бе бил някога — преди доброволно да поеме ангажимента да представлява народа си. Обхвана го копнеж, почти граничещ с болка, и в този момент той осъзна какво трябваше да направи. Мъка прониза сърцето му. Но той бе дал обещание, заклел се бе да си върши работата. Твърде много разчитаха на него, за да последва чувствата си.

Истината болеше много. Беше се влюбил в Джеси Дюпре, може би още в момента, в който я бе изтръгнал от ръцете на другия мъж, защитавайки я с тялото си и тя му се бе усмихнала. Джеси вярваше, че за него тя олицетворява безопасността. Но много грешеше. Очарователната червенокоска с нейната бърза усмивка, щедро сърце и гостоприемни обятия, беше най-опасното, но най-красиво изкушение, което някога бе пресичало пътя му.

— Гладен ли си? Вечерял ли си? Мога да ти направя нещо. — Думите й отново пронизаха сърцето му. Тя искаше да го нахрани, притесняваше се, че може да е гладен и искаше да му приготви ядене. Но това също така му напомни, че тя определено не беше от Видовете — техните жени предпочитаха след секс мъжете изцяло да се погрижат за тях. — Ало! Продължаваш да ме зяпаш, без да ми отговориш. — Наведе се по-близо към него. — Уморен ли си? Трябва да те предупредя, че обичам да спя кожа до кожа. Смятам да се увия около теб и да се доближа колкото може повече.

Искаше пак да я грабне, да изгуби контрол и да целува меките й устни. Желанието да я просне по гръб и да прави любов с нея забушува отново във вените му. Юмруците му се свиха, докато се бореше с порива си да се върне отново в божествените й прегръдки. Трябваше да мисли не само за собствения си живот, но и какво щеше да бъде най-добре за нея. Затова изтърси думи, които щяха да я накарат да се отдръпне:

— Моят вид хапе по време на секс и това ще те нарани, защото вие не можете да търпите на болка. Имах желание да забия зъби в кожата ти и да вкуся кръвта ти, Джеси. Нямам намерение да те плаша, но ти искаше честност. Аз наистина съм много силен и ти никога не би имала шанс срещу мен, ако изгубя напълно контрол — бих могъл случайно да ти счупя костите или да не мога да се спра. Аз съм опасен.

— Няма да ме нараниш. — В сините й очи нямаше страх, но тялото й не се отдръпна. — Не съм изпитала болка и не се боя от зъбите ти. Няма да ме ухапеш толкова силно и да пробиеш кожата ми. Отказвам да повярвам, че си в състояние да направиш някое от тези неща. Напълно ще свикнеш след няколко нощи прекарани с мен.

Налагаше се да се махне, да избяга от нея, преди да се предаде на желанието си да бъде егоист. Народът му зависеше от него, трябваше да бъде силен, очакваха го, и той им бе обещал да го направи. Нищо добро нямаше да излезе от това да са заедно с Джеси.

Нейният вид не би разбрал и баща й нямаше повече да поддържа НСО.

Всички ще пострадат.

Негодуванието й към теб ще нарасне, когато към нея се насочат враждебно настроените групи, задето е останала да живее в Хоумленд. Не забравяй какво ти каза Валиант — как най-добрият приятел на Тами е прекъснал връзката им, след като тя отказа да го напусне. Кого ще загуби Джеси? Колко време ще й отнеме, за да те намрази? Затова е по-добре да я откажеш сега, преди някой от вас да пострада повече.

— Никога няма да има друга нощ за нас, повече няма да бъдем заедно. Съжалявам, но не можем да го направим отново.

Шокираният й израз го накара да потръпне.

— Какво? — Изненадата бързо се превърна в гняв, очите й се присвиха, а ноздрите й пламнаха. — Няма начин. Ти си привлечен от мен и аз чувствам същото. Ставаш параноичен.

— Така е най-добре. Харесахме се един друг, но това трябва да приключи.

Най-сетне тя се отдръпна и рухна по задник върху леглото. Вдигна брадичка и се втренчи в него.

— Просто си искал секс за две нощи. Разбрах. Заблудила съм се, като съм си мислела, че между нас има нещо, но очевидно не е така. Сега ми стана ясно.

Джъстис знаеше, че ще я нарани. Тя се опитваше да скрие болката, но изразителните й очи издаваха емоциите й. Погрешно бе приела думите му, че за него всичко е било кратък изблик на похот. Умният човек би й позволил да повярва в това, но неговото сърце имаше други приоритети. Той би предпочел да е честен, отколкото да я остави с чувството, че е отхвърлена.

— Не се доверявам на себе си, когато съм с теб, Джеси. Ти ме плашиш. Аз винаги се контролирам, но тази вечер не успях. Част от мен иска да те притежава във всяко едно отношение. Желая аромата ти и твоята близост. Аз… — Той си пое дълбоко дъх. — Не знам как да го обясня, но, дявол да го вземе, аз изгубих контрол и бих предпочел никога да не те докосна отново, отколкото да рискувам да те нараня.

Погледът й се смекчи, напрегнатите й рамене се отпуснаха.

— Няма да ме нараниш.

— Не мога да знам това, Джеси, нито пък ти.

— Наистина се опитвам да бъда търпелива с теб, но ти започваш да ме подлудяваш. Аз съм голямо момиче, зряла, и ако това е рисковано, то аз съм готова да се справя с последиците. Имам ти доверие и това е най-важното.

— Ти си човек. — Той приветства гнева й, заради мъката, която й причини. — Ето защо никога не се забърквам с някоя човешка жена. — Прокара пръсти през косата си, стисна зъби и опита да съсредоточи мислите си. — Най-добре е да сложим край на това, преди да е започнало.

— Ти наистина си уплашен. — Изведнъж тя се засмя. — От мен. Много смешно! — Погледът й обходи тялото му, преди да се вдигне към очите му. — Казахме, че ще спим заедно и аз държа на това. — Потупа по матрака. — Коя страна предпочиташ?

Джъстис искаше да остане, да я прегърне и да узнае за първи път в живота си какво е да не спиш сам. Жените му не искаха да остават по-дълго отколкото бе необходимо. Той се поколеба между нуждата да напусне и желанието да прекара повече време с Джеси. Желанието надделя. Беше само за една нощ, последната, която някога щяха да споделят и той отказа да се лиши от това удоволствие.

— Ще заключа и ще изгася лампите. Ще побързам.

— Аз ще оправя леглото. — Тя се засмя.

Джъстис излезе, преди да успее да промени решението си. Огледа къщата, заключи, изгаси навсякъде и бодро закрачи обратно към спалнята.

Джеси го проследи с поглед и усмивката й избледня в секундата, щом той напусна полезрението й. Джъстис бе инат, параноик и невероятно сладък. Мотивите, които бе изтъкнал, за да я напусне, преди връзката им да се развие, бяха правилни, но тя не се плашеше от предизвикателства. Бяха си прекарали добре заедно, той й липсваше и непрекъснато нахлуваше в мислите й, откакто се бяха запознали.

Тя слезе от леглото, оправи завивката и отново скочи на високия матрак. Не й бе казал от коя страна ще спи, така че Джеси легна в средата на кревата и се напрегна да чуе стъпките му. Но не трябваше да си прави труда. Джъстис се движеше съвсем тихо, докато се връщаше обратно в спалнята. На устните му бе цъфнала плаха усмивка. Имаше ли някаква представа колко секси изглежда с тази грациозна, плавна походка, гол-голеничък? Тя се съмняваше. Наслаждаваше се на гледката на мускулите и голата кожа, преди мракът да обгърне стаята, след като той щракна ключа на лампата.

Матракът хлътна, щом Джъстис легна в дясната половина. Джеси се обърна и слепешком посегна към него, пръстите й срещнаха голата му плът. Без да се колебае, тя се примъкна по-близо, прехвърли крак върху неговите и се притисна по цялата дължина на тялото му. Той се бе отпуснал по гръб, докато тя лежеше на една страна. Младата жена положи буза върху гърдите му, а под ухото й се чуваха ритмичните удари на неговото сърце. Усмихна се в тъмнината.

— Искам да те държа по друг начин. Имаш ли нещо против? — Дрезгавият му глас прозвуча толкова сладко.

— Разбира се, как ти харесва да спиш?

— Обърни се. Искам да се сгуша до гърба ти.

Не й беше приятно да го пусне от обятията си, но направи каквото я помоли. Едната му ръка се плъзна под главата й, а другата се уви около кръста й. Привлече я плътно към тялото си, докато не заприличаха на две здраво притиснати лъжици.

— Харесва ми така — призна тя.

— Студено ли ти е? Искаш ли да се завием с чаршафа?

— Вечерта е приятна, а и тялото ти излъчва топлина. Уютно ми е. А на теб?

— Много. — Дишаше във врата й. Сгуши лице в голото й рамо. — Това ми харесва.

— На мен също. Затова гласувам да го направим отново в близко бъдеще.

Ръката му, увита около кръста й, се напрегна.

— Ще бъде най-добре и за двама ни, ако не го правим, Джеси. Не се доверявам на себе си, когато съм с теб. Караш ме да полудявам от желание. Ще те изплаша, ако освободя напълно задръжките си и започна да действам по начина, по който ме караш да се чувствам.

Тя се намръщи и си пожела той да се откаже от железния си самоконтрол.

— Не искам да се караме, но ти се държиш твърде покровителствено. Нищо, което досега си ми казал, не ме кара да бъда подозрителна, освен ако има нещо друго, което премълчаваш.

— Когато свършвам в теб, ми се иска да крещя. Беше ми толкова трудно да се боря с желанието си този път.

— Хората издават звуци, когато правят секс. — Тя се усмихна. — Аз също го правя, ако си спомняш. На мен ми харесват тези, които ти издаваш. — Изведнъж Джеси се обърна по гръб в ръцете му и качи крак върху бедрата му. Погали с длан бузата му, преди да прокара пръсти в косата, за да масажира скалпа му. Меко мъркане изпълни стаята. — Да. Харесват ми звуците, които издаваш. Те са толкова секси. Сега, когато вече живея и работя в Хоумленд, ще се виждаме понякога, нали? Предупреждавам те, Джъстис, че няма да позволя това да свърши. Щеше да бъде съвсем друга история, ако не вярвах, че наистина имаш влечение към мен и щях да пратя всичко по дяволите. Но това не е така. Ти си уплашен, защото те е грижа, нали? — Тялото му се напрегна и мъркането премина в леко ръмжене. — Да. Така си и мислех.

— Джеси! — изръмжа той. — Съжалявам, но това е последната нощ, която можем да прекараме заедно. В главата си имам дълъг списък от причини, освен онези, които споменах.

— Просто точно сега си разстроен. — Тя прехапа устни и въздъхна. — Ще си промениш мнението и когато го направиш, знаеш къде да ме намериш.

— Ще се изправиш пред опасност, ако бъдеш свързана с мен. Не можем да го направим отново.

Джеси размърда дупе срещу хълбоците му и усети как членът му й отвърна като се втвърди и набъбна. Усмихна се в тъмнината. Устата му можеше да казва едно, но тялото му беше в пълна хармония с нейното.

— Добре — искаше да го успокои. Джъстис беше голям паникьор, но тя щеше да се справи с това по-късно. Непосредствената й цел сега бе да прави любов с него. Може би след няколко десетки пъти, той щеше да преодолее глупостите от рода на „аз съм голям, силен Вид, ти си крехка човешка жена“. Успя да не се разсмее на това си тълкувание. — Ще говорим по-късно. — Плъзна другата си ръка по корема му. Съжали, че не е легнал по гръб, за да може да докосне повече от тялото му. Проследи пъпа, спусна пръстите си по-надолу и с нокти го почеса леко. Джъстис изръмжа.

Тя се обърна настрани, намести задника си срещу него, притисна гръб в гърдите му, докато не остана никакво пространство между тях. Обичаше топлината, която той излъчваше. С тялото му, увито около нейното, и ръката му, здраво обгърнала кръста й, Джеси никога не се бе чувствала на по-правилното място в нечии прегръдки.

Вдъхна прекрасния аромат на мъжа и се заслуша в мъркането му. Влюбвам се, призна си тя. Силно и бързо. Споменът за скачането с парашут се мярна в съзнанието й. Страхът да излезе от самолета бе съкрушителен, но тя искаше да лети. Тогава направи решителната крачка, разпери ръце и се хвърли с главата напред без колебание. Джъстис се справяше с подобни преживявания всеки ден и тя искаше да приеме предизвикателството отново. А рискът от разбитото сърце би трябвало да е по-малък, отколкото ако парашутът не се отвори, и далеч по-малко опасен.

Помръдването на твърдата дължина на члена му, хванат в капан помежду им, я изтръгна от мислите й. Решението й не бе трудно за осъществяване, напротив — беше толкова просто. Тя прокара ръка надолу към бедрото му, после я плъзна обратно и обхвана твърдия му задник. Джъстис измърка, преди тихо да изругае.

— Дявол да го вземе, жено. Спри да правиш това!

Джеси се размърда, многозначително завъртя ханша си и хвана китката му. Той не се възпротиви, когато тя вдигна и сложи дланта му върху гърдата си. Похлупи я със своята и я натисна, принуждавайки пръстите му да се затворят около хълмчето. Започна да трие дупето си във вече напрегнатия му член, изви глава, за да оголи шия до устата му и намокри с език устните си. Тялото й не се нуждаеше от любовна игра. Беше напълно възбудена и изпитваше болка от потребността пак да го има вътре в себе си. Споменът за прекрасните неща, които правеше езикът му с клитора й и начина, по който се чувстваше, когато я любеше, бяха достатъчни, да запалят страстта й.

— Вземи ме отново — прошепна тя. — Имам нужда от теб, Джъстис. Не ми отказвай това.

Този път ръката му започна да масажира гърдите й без нейна помощ.

— По дяволите, Джеси. — Устните му докоснаха голата й шия, бедрата му се задвижиха, полюшвайки се бавно срещу нейните.

— Да — простена тя.

— Не мърдай! Ще го направим бавно.

Джеси разтвори бедрата си и отказа да се подчини на неговата заповед да го поеме бавно. Той беше твърде внимателен и разсъждаваше прекалено много, а тя искаше той да се отпусне. Желаеше истинския Джъстис, мъжът, който ръмжеше и се зъбеше, и който искаше да крещи по време на секс. Тя пусна дланта му, която притискаше към гърдите си, посегна между краката си и обви пръсти около твърдия му ствол.

— Джеси! — изръмжа той.

— Чукай ме, скъпи! Силно и бързо. Дай ми го!

С помощта на крака си, качен върху бедрата му, наклони ханша си, така че главичката на члена му да се трие в гънките на нейната сърцевина. Залюля хълбоци, за да намери точното място на връзката и се съедини с него. Усещането за разтягане взриви желанието й.

Изведнъж зъбите му се забиха в горната част на рамото й. Джъстис я захапа достатъчно силно, за да изпрати шеметно усещане направо в слабините й. Той не разкъса кожата й, но това беше тънката граница между удоволствието и болката. Джеси изстена силно, острите връхчета се отдръпнаха, когато мъжът я освободи от захапката си.

— Не мърдай! — изръмжа той.

— Не! — Със свободната си ръка се хвана здраво за ръката му, която й служеше като възглавница и залюля трескаво ханша си, принуждавайки го да се движи вътре в нея. Тя увеличи темпото и придърпа с другата си длан задника му, за да поеме члена му дълбоко. — Не ме измъчвай! — изрече задъхано. — Забрави бавното!

Джъстис издаде страшен звук — дълбоко, порочно ръмжене — и зъбите му отново се забиха в плътта й. Не я заболя, но усещането от захапването му възпламени още повече страстта й.

Удоволствието се изстреля през тялото й, ръката му стисна бедрото й в здрава хватка. Младата жена си помисли, че той използва силата си, за да забави движението на ханша й, но никога не бе била по-щастлива да разбере, че греши.

Джъстис заби члена си дълбоко в нея, бедрата му забързаха ритъма и блъскаха по дупето й толкова здраво, че леглото се разклати и таблата му заудря в стената. Джеси не можеше да мисли повече. Тя беше вкопчена в екстаза и еротичното чувство, предизвикано от начина, по който я държеше със зъби за рамото. Той не забави тласъците, не можеше да се спре, мускулите му се стегнаха в очакване на предстоящата кулминация.

Мъжът тласкаше в нея — отново и отново — бързо, силно, дълбоко. Промени леко ъгъла на навлизане и докосна точка, която я накара да стигне до звездите — а той като че ли го усещаше. Продължи да плъзга главичката на пениса си по чувствителното място, без да навлиза толкова дълбоко, колкото преди. Младата жена отметна глава назад към рамото му и достигна върха. Устите й се разтвориха и тя едва осъзна, че ще изкрещи.

Зъбите му се откъснаха от кожата й, хватката му на хълбока й се стегна и той я последва в кулминацията. Горещи струи сперма изпълниха сърцевината й. Можеше да усети всяка капка, която вагиналните мускули изсмукваха от него. Гръмогласният рев почти я оглуши — ухото й бе твърде близо до устата му.

И двамата дишаха тежко от преживяния оргазъм, ръката му освободи бедрото й и пръстите му започнаха да го масажират. Джеси искаше да се засмее, но не можеше да събере сили за това. Точно този Джъстис искаше да види. Слухът на едното й ухо, никога нямаше да бъде като на другото, но си струваше.

Тя се усмихна.

Горещият му влажен език облиза рамото й, тя отвори очи и се загледа в тъмната стая. Той беше толкова сладък. Първо леко бе разтрил възпаленото място, където я бе стискал, сега успокояваше с устни плътта й, където я бе държал със зъби. Беше малко странно, но не неприятно. Би могла да свикне с това.

— Това беше най-добрият секс за всички времена — промърмори Джеси. — Харесва ми да ме ближеш, но ако искаш да знаеш местата, където повече бих се радвала да бъде езикът ти, просто ми кажи.

Той спря да облизва кожата й, дишането му забави ритъма си.

— Почиствам раната ти. По дяволите, Джеси, точно заради това не можем да бъдем заедно! Наистина беше най-добрият секс изобщо, но аз те нараних.

— Каква рана? — Тя обърна глава, но не забеляза нищо.

— Захапах рамото ти. — Гласът му звучеше тъжно. — Съжалявам, бебчо. Боли ли те?

— Не. Не е толкова лошо. Не се притеснявай. — Можеше да живее с малко любовни ухапвания.

Би ги харесала.

Той се напрегна.

— Това не те ли притеснява? Аз те ухапах, дявол да го вземе! Пуснах ти кръв.

Силна аларма прозвуча в далечината и Джъстис прокле.

— Всичко е наред — прошепна тя, малко изненадана, че кърви, но не я болеше. — Вероятно е алармата на някоя кола.

— Не е. — Той извади все още твърдия си пенис от тялото й, обърна я по корем и толкова бързо издърпа ръката си изпод главата й, че тя ахна. Матракът се повдигна, когато тежестта му освободи леглото. — Чули са ни чак при вътрешната порта.

Светлината я заслепи, когато той включи лампата на нощното шкафче. Изчака зрението й да се адаптира. Можеше само да го наблюдава как дръпна боксерките нагоре по бедрата си, наведе си и грабна в ръка вещите си.

— Тичай бързо в банята, иначе ще ме помиришат върху теб. — От цялото му същество се излъчваше гняв.

— Не ми пука, ако някой разбере. — Джеси се изправи и седна в леглото.

— Но мен ме е грижа. Не ги пускай да влизат в стаята, когато застанат пред вратата, защото ще подушат миризмата ми и в помещението. Щом започнат да задават въпроси им отговори, че си била под душа и не си чула нищо. Мърдай, дявол да го вземе! Имаш около три минути, може и по-малко, преди да пристигнат. Те имат мастер ключове за всеки дом и ако не им отвориш вратата, ще си отключат сами.

Той отиде до прозореца и рязко го отвори. Джеси го гледаше изумено как избута с лакът мрежата, за да я отстрани от пътя си и прескочи през перваза. След това протегна ръка вътре, затвори прозореца и хлопна мрежата обратно на мястото й толкова силно, че стъклото издрънча. Мъжът отстъпи от прозореца и изчезна в мрака. Тогава умът й включи на скорост.

— По дяволите — изсъска Джеси и почти падна от леглото в бързината да се втурне в банята. Опитваше се с всички сили да не се чувства наранена.

О, това боли, така че не се тормози да го отричаш! Стана й ясно, че той не искаше някой да узнае за тях. Дали не се смущаваше от нея? Включи лампата и се вмъкна в душ кабината. Без да си прави труда да нагласи температурата, пристъпи под силната струя ледена вода.

— Кучи син — изсъска отново, грабна бутилката с шампоан за тяло, изсипа почти половината от нея и започна яростно да го втрива в кожата си. — Мъже! Направо не мога да повярвам! Какъв задник!

Спря, чудейки се, защо прави онова, което бе поискал. Той може и да имаше проблеми с хората, когато узнаеха, че двамата са спали заедно, но тя нямаше. Студената вода рукна надолу по тялото й, тя потръпна и отново изруга.

Някакво парене я накара да трепне. Изви глава, за да потърси източника. Очевидни червени белези от ухапване се смесваха с водата. Видя дупчиците от зъбите му и кървавото очертание на захапката му. Подложи рамото си под душа, отми шампоана, който я дразнеше и паренето спря.

Може би затова той не искаше някой да узнае, че двамата бяха спали. Джъстис Норт, могъщото лице на Новите видове, бе изгубил самообладание и бе забил зъбите си в човешко същество. Медиите щяха да подемат една толкова голяма история, с някакъв гаден, засукан сценарий, по начина, по който обикновено действаха, и тогава адът щеше да се отвори.

— По дяволите! — Спря водата, излезе от душ кабината и грабна една кърпа, за да се изсуши, колкото може по-бързо.

Вниманието й привлече опаковка парфюм, която бе извадила от чантата си и поставила на плота. Никога не използваше парфюм, баща й бе й взел този, докато плащаха новите й дрехи. Може би, все пак не беше толкова безполезен, колкото си мислеше. Новите видове мразеха изкуствените миризми, затова щеше да прикрие с него аромата на Джъстис. Пусна кърпата, грабна кутийката и, докато нахлуваше в спалнята, я разкъса.

Задави се леко, когато напръска въздуха около себе си с парфюма, миришещ на цветя, затвори очи и влезе цялата в облака. Беше се постарала да запази превръзката суха, а Новите видове имаха изумително обоняние. Можеха да подушат аромата му по косата й, но сега просто щяха да вдъхнат аромата на гардении.

— Гадост! Ако това не прикрие миризмата му, нищо няма да може. — Хвърли флакона на леглото, бързо облече дрехите, които бе свалила по-рано и си спомни, че трябва да вземе шишенцето, щом изтича от стаята, когато в предната част на къщата зазвучаха удари.

Джеси пръска с парфюм, докато препускаше към вратата, после метна флакона на дивана. Размаха бясно ръце, за да разпространи ужасната миризма, приглади късо изрязаната си тениска, за да се увери, че гърдите й не се показват и отключи входната врата.

Пред нея стояха двама офицери от Новите видове и гледаха мрачно. Джеси се въздържа да увеличи, колкото се може повече, разстоянието между тях и себе си. Двамата мъже бяха стиснали пистолетите си, взряха се в нея, преди да огледат стаята зад гърба й и единият от тях пристъпи, за да влезе в къщата. Тя разтвори ръце, хвана се за рамката на вратата и успя да го блокира.

— Какво става? Какво е това, автомобилна аларма ли?

Този, който искаше да влезе вътре, трябваше да отстъпи назад, за да не се докоснат.

— Вие ли крещяхте?

— Не. Бях под душа. Чух врявата, когато спрях водата. Щом това не е автомобилна аларма, да няма пожар?

Двамата мъже се спогледаха, след това се втренчиха в нея. Вторият си пое дълбоко дъх, помириса и направи гримаса. Ръката му се стрелна към лицето, за да запуши носа си и той отстъпи една огромна крачка назад. Другият направи същото. Тя не притежаваше острото им обоняние и въпреки това вонята на гардении почти бе напълнила очите й със сълзи.

— Може ли да претърсим къщата ви?

— Тук няма никой, освен мен. Мислите, че аз съм пищяла? Не, не съм. Може би някоя аларма е повредена и се е включила сама. Или вятърът я е задействал. Стават такива неща.

Те изглежда не знаеха какво да правят, но отстъпиха още назад, най-вероятно не се наслаждаваха на онова, на което миришеше.

— Всичко е наред. Радваме се, че сте в безопасност. Заключете вратата. Ако чуете или видите нещо, натиснете бутона на алармата. — Той посочи към стената.

— Разбира се. Няма проблем. Благодаря!

Джеси затвори вратата и я заключи. Облегна се на дървената й повърхност, отпусна напрегнатото си тяло и затвори очи. Пое си дълбоко дъх, направи гримаса и се отдръпна от вратата. Трябваше да проветри къщата, за да се отърве от вонята и отново да си вземе душ.

Джъстис плуваше поредната обиколка в басейна, когато чу скърцане и спря, стъпвайки на дъното. Той подуши, обърна се и локализира двама офицери по сигурността, приближаващи откъм страничния двор. Те щяха да използват портата там, за да го намерят, вместо да влизат в къщата му.

— Какво се е случило? Какво активира алармата? Чух я, че се включи преди малко. Наред ли е всичко? — Чувството за вина го загложди заради лъжата, а това бе нещо, което мразеше да прави. Но той имаше нужда от тази лъжа, за да защити Джеси. Съмняваше се, че те ще кажат на някого, но някои от хората му бяха приятели с човешките служители. Една неволна грешка и това щеше да достигне до неподходящи уши. Той нямаше да рискува така с нея. — Да нямаме пробив в защитата?

Единият от офицерите вдигна рамене.

— Чухме писък и рев.

— Аз изревах, но писък не съм чул — изложи им Джъстис своята версия. Посочи към дрехите си пред задната врата. — Препънах се в онзи стол, когато идвах насам, за да плувам след дългия тежък ден. Нараних си палеца и полудях от болка. Изревах, свалих си дрехите и заплувах, за да забравя гнева.

— Не си чул писък? — Вторият се намеси, намръщен.

— Не. Може би сте възприели удара на стола в стената като вик. Счупих го, когато се спънах в него.

— Съжаляваме за безпокойството, Джъстис. Помислихме, че може би са нападнали човека.

— Джеси Дюпре? Тя добре ли е?

— Добре е. Отидохме най-напред в нейния дом, но тя не склони да ни пусне да го претърсим.

— Тя мирише. — Първият прокле. — Като проклетите цветя.

— Парфюм — изръмжа другият. — Трябва да въведем закон, с който да им забраним да го носят тук, Джъстис. Носът ми още гори.

Джъстис скри усмивката си, знаеше, че това е трик на Джеси. Силният парфюм дразнеше носовете им и объркваше тяхното обоняние. Тя бе работила за Тим Оберто в специалната група и би трябвало да е научила слабостите на Видовете от членовете на екипа, които действаха в тясно сътрудничество с неговите мъже.

— Аз ще й изпратя бележка.

— Може би някой е гледал филм на ужасите. — Двамата офицери изглеждаха объркани. — В тях човешките жени крещят през цялото време. Ще трябва да попитаме всички дали не са гледали такъв филм, за да проследим източника на тревогата.

— Недейте да притеснявате другите. Единствената сама жена тук е Джеси Дюпре, а вие казахте, че е добре.

— Джъстис, да не си се наранил, когато си счупил стола? Мога да се обадя на някой да дойде да погледне раната.

Джъстис поклати глава, придвижвайки се към ръба на басейна.

— Добре съм. Това просто ме вбеси. — Мъжете се поколебаха. Джъстис излезе от басейна и се отправи към една кърпа, която бе захвърлил на шезлонга предния ден. Обви я около кръста си и повдигна вежди, когато се обърна към охраната. — Има ли нещо друго?

— Защо човешката жена живее тук? Не поставяме под въпрос преценката ти, Джъстис, само сме любопитни.

— Това е най-сигурната част в Хоумленд. Баща й е онзи, който бди над нас и действа по отношение на правните въпроси от наше име. Дадох му дума, че тя ще бъде в безопасност. Освен това последната й работа бе да спасява нашите жени и да ги води при нас. Джеси Дюпре е доверен приятел.

— Разбрахме — проговори единият от тях. — Благодаря за обяснението!

Джъстис изчака докато мъжете си отидоха, разтръска мократа си коса, опитвайки се да я изсуши малко. Обърна се, за да надникне през оградата към съседната къща. В спалнята на Джеси светеше. Той копнееше да прескочи стената и да почука на прозореца й.

Обхвана го разочарование, когато се извърна. Желанието и онова, което можеше да направи, бяха различни неща в този случай. Той бе изгубил контрол. По време на секс я беше накарал да кърви и бе привлякъл вниманието към тях с рева си от удоволствието. Това силно го безпокоеше, тъй като никога до сега не бе правил подобно нещо с жена. Тя бе извадила онази страна от него, която не би могъл да си позволи да освободи. Край!

Той трябваше да помисли, да прочисти главата си и да стои по-далеч от нея, докато си обясни как бе успяла да провокира в него потисканите и плашещи емоции.

Но едно нещо знаеше със сигурност — Джеси Дюпре го караше да полудява.