Денят на змията

26.

20 декември 2012 г.

Болницата в Мерида

Полуостров Юкатан

През щорите проникваше лек ветрец и охлаждаше лицето му. Треската започна да преминава и той чу далечен ангелски глас. Познатите думи отекнаха в съзнанието му.

— „Любим ти мой, мой мъж, другарю мой! Нима отиваш? Искам всеки ден и всеки час от теб да имам вест: в един час има толкова минути и всяка от тях за мен е дълъг ден!“

Мик с усилия отвори очи. Доминик му четеше „Ромео и Жулиета“.

— „О, боже мой, предчувствам нещо страшно. Оттук те виждам долу там под мен като мъртвец на дъното на гроба… Очите ли ме лъжат? Ти си бледен?“

— „И ти, любима — ти си бледносива.“11

— Мик! — извика тя и притисна мокрото си от сълзи лице до неговото. — Обичам те.

— И аз те обичам — успя да промълви той. Гърлото му беше пресъхнало.

Доминик му даде вода и той отпи глътка.

— Къде…

— В болницата в Мерида сме. Реймънд те простреля. Лекарят каза, че куршумът е спрял на три милиметра от сърцето ти. Всички твърдят, че би трябвало да си умрял.

Той се усмихна едва-едва и опита да се надигне, но болката не му позволи.

— Може би раната е малка.

— Мик, случиха се толкова много неща…

— Кой ден сме днес?

— Двайсети. Утре е денят на зимното слънцестоене и всички са се побъркали от страх.

Вратата се отвори и влезе лекар, последван от Инис Чейни, една сестра и Марвин Тепърман. Мик видя, че в коридора стоят въоръжени до зъби американски войници.

Лекарят се наведе и прегледа очите му.

— Добре дошли пак на този свят, господин Гейбриъл. Как сте?

— Боли ме и съм гладен.

— Нищо чудно. Бяхте в безсъзнание пет дни. Дайте да видя раната. — Лекарят махна превръзката. — Изумително. Не съм виждал огнестрелна рана да заздравява толкова бързо.

— Достатъчно добре ли е, за да говори? — попита Чейни.

— Мисля, че да. Сестра, сменете превръзката, после включете системата за…

— Не сега, докторе — прекъсна го Чейни. — Искаме пет минути с господин Гейбриъл. Насаме.

— Разбира се, господин президент.

Лекарят и медицинската сестра излязоха. Единият военен полицай затвори вратата зад тях.

— Президент? Изглежда, ви повишават всеки път, когато се видим.

Чейни го погледна сериозно.

— Президентът Малър е мъртъв. Преди пет дни се самоуби в опит да накара руснаците и китайците да отменят повсеместна ядрена атака.

— Господи…

— Светът ти дължи огромна благодарност. Онова, което си активирал в пирамидата на маите, унищожи ракетите.

Мик затвори очи. „Значи наистина е станало. Мислех, че всичко е сън…“

Доминик стисна ръката му.

— Това е някаква свръхмощна електромагнитна антенна решетка, каквато не сме виждали — каза Марвин. — Слава богу, сигналът още е активен, защото извънземните безпилотни летателни обекти не експлодират…

— Извънземни безпилотни летателни обекти? — Мик отвори широко очи. — Какви обекти?

Марвин извади снимка от дипломатическото си куфарче и му я показа.

— Трийсет и осем от тези неща кацнаха в различни точки на земното кълбо, откакто те простреляха.

Мик се вторачи в снимката на черно, подобно на прилеп същество с разперени крила, кацнало на сив планински склон.

— Това е нещото, което видях да се издига от космическия кораб, заровен в Мексиканския залив. — Мик погледна Доминик. — Сетих се къде съм виждал тези неща. На Наска. На платото са издълбани образи в естествени размери на тези същества.

Марвин колебливо погледна Чейни.

— Снимката е направена преди няколко дни на планински връх в Аресибо.

Чейни седна на един стол до леглото.

— Съществото, което твърдиш, че си видял в извънземния кораб — така нареченият безпилотен летателен обект — е кацнало в Австралия и е унищожило по-голямата част от равнината Паларбор. Вече знаем, че всеки от тези обекти притежава термоядрен експлозив, основаващ се на чист синтез и способен да „изпари“ огромни територии. Шест от безпилотните летателни обекти експлодираха в Азия през последните две седмици. Последните три убиха над два милиона души в Китай и Русия.

Мик се разтрепери.

— И тези експлозии са предшествали ядрената атака?

Чейни кимна.

— Както каза Марвин, през последните пет нощи още трийсет и осем от тези неща бяха пуснати от космическия кораб. Засега никое не се е взривило.

Мик си спомни думите на Пазителя. „Активирането на антенната решетка на Исполините ще предотврати края, но само унищожаването на Тецкатилпока и на Черния път ще попречи на врага ни да мине през вашия свят.“

— Направихме списък на безпилотните летателни обекти, които още не са експлодирали. Слушаш ли ме, Гейбриъл?

— Какво? Извинете. Казвате, че тези неща са безпилотни летателни обекти?

— Така ги наричат учените.

— Всяко от тях представлява крилато термоядрено оръжие, основаващо се на чист синтез — обясни Марвин. — Управляват се от дистанция и са свързани с радиосигнал с контролния си център…

— Космическият кораб в Залива?

— Да. Щом летателният обект кацне в предварително определения район, се разпространява радиосигнал, който задейства експлозива. В опашката има редици странни сензори. Предполагаме, че са свръхмощни фотоволтаични клетки. Спусковият механизъм използва слънчевата енергия, за да детонира експлозива, когато слънцето изгрее.

— Това обяснява защо ги пускат само нощем — добави Чейни. — Преди активирането на антенната мрежа се взривиха седем от тези устройства. След като излетяха от космическия кораб в Мексиканския залив, всичките седем обекта се насочиха на запад. Скоростта им беше равна на въртенето на Земята. Летяха в мрака, докато стигнаха до местоназначението си.

— Казвате, че са били пуснати трийсет и осем извънземни безпилотни летателни обекта?

— Покажи му списъка, Марвин.

Екзобиологът бръкна в куфарчето си и извади компютърна разпечатка.

Мик прочете списъка. Погледът му спря на последното име.

— Извънземен летателен обект е кацнал в Чичен Ица?

— Стига глупости — троснато каза Чейни. — Гейбриъл, искам отговори, при това незабавно. Докато ти лежеше тук в безсъзнание, светът се побърка. Религиозните фанатици твърдят, че извънземните безпилотни летателни обекти са част от пророчествата за апокалипсиса, предсказани за новото хилядолетие. Световната икономика престана да функционира. Ужасените маси се подготвят за Армагедон. Хората се запасяват с храна и оръжия и се укрепяват в къщите си. Наложи се да въведем полицейски час от смрачаване до зазоряване. И онова, което най-много налива масло в огъня, е неспособността ни да успокоим хората.

— Засега опитите ни да неутрализираме устройствата са безуспешни. Обектите са предпазени от защитно силово поле, което ги прави неуязвими за атаките ни. Антенната решетка на маите не им позволява да се взривят, но в същото време блокира сателитите ни. Още по-невероятното е начинът, по който сигналът на антенната решетка се отразява върху земното кълбо — каза Марвин и извади тефтерчето си. — Изолирахме три релейни станции в различни точки на света и сигнали от няколко други антени. Никога не би се сетил, че…

— Голямата пирамида в Гиза, Ангкор Ват и Пирамидата на слънцето в Теотихуакан.

Екзобиологът зяпна.

Очите на Чейни блеснаха като черни лазери.

— Откъде знаеш, по дяволите? — Той погледна Доминик. — Ти ли му каза?

— Не, нищо не ми е казала — отговори Мик. — Родителите ми изучаваха тези постройки. Монолитите си приличат и са построени на интегрални точки по природната силова решетка на Земята.

— Какво? — попита Марвин, като записваше думите на Мик. — Силова решетка ли каза?

— Земята не е само скала, която се рее в космоса, Марвин, а жива, хармонична сфера. В недрата й има магнитно поле, което канализира енергията. Някои места на повърхността й, особено около екватора, се смятат за силови полета. Това са динамични местности, излъчващи високи нива на геотермална, геофизична или магнитна енергия.

— И тези три древни постройки са изградени върху силови полета?

— Да. Освен това проектирането на всяка от тях демонстрира изумителни познания за прецесията, математиката и астрономията.

Марвин спря да пише и каза:

— Намерихме и извънземни устройства, функциониращи като антени, заровени под Стоунхендж и Тиауанако. Смятаме, че може да има още едно, под ледовете на Антарктида.

Мик кимна. „Картата на Пири Рейс. Пазителят сигурно е монтирал антените, преди да се образува ледът.“ После погледна Доминик и попита:

— Разказа ли им за Исполините?

— Казах им всичко, което знаем, но не беше много.

— Свръхразвита раса от хуманоиди? — Тепърман поклати глава. — Може да се водя екзобиолог, но съм ужасно объркан.

— Марвин, съществата, които са направили антенната решетка, са искали да са сигурни, че релейните им станции и антени ще останат непокътнати хиляди години. Дори заравянето не би гарантирало безопасността им. Построяването на огромни архитектурни чудеса като Стоунхендж и Голямата пирамида точно над тях — това е бил начинът.

— А антенната решетка? — попита Чейни. — Колко време ще пречи на летателните устройства да се взривят?

Споменът за думите на Пазителя отекна в съзнанието на Мик. „Порталът към Шибалба Би ще се издигне на четвърти ахау, трети канкин. Само Хунафу може да влезе там. Само Хунафу може да прогони злото от градината ви и да спаси от унищожение вашия вид.“

— Имаме проблем… Антенната решетка ще се вдигне утре.

Чейни широко отвори очи.

— Откъде знаеш?

— Това е част от предсказанието на маите отпреди три хиляди години. Трябва да унищожим съществото в космическия кораб. Трябва да влезем вътре.

— Но как? — попита Марвин.

— Не знам. Предполагам, че по същия начин, както влязохме Доминик и аз. През вентилационната инсталация.

Мик уморено затвори очи.

Доминик докосна челото му. Пареше.

— Изтощен е, господин президент. Направи каквото можа, за да спаси света. Сега е ваш ред.

Погледът на Чейни омекна.

— Учените ни са съгласни с вас, господин Гейбриъл. Те също смятат, че трябва да унищожим космическия кораб, за да сложим край на заплахата от експлодирането на летателните обекти. Заповядах на самолетоносача „Джон Стенис“ и флотилията му да свършат тази работа. Ако космическият кораб наистина излети утре, ще го взривим, щом се покаже над водата. — Новият президент стана. — За деветнайсет часа на борда на „Стенис“ е насрочено извънредно съвещание. Очакваме представители на всички нации, както и неколцина от най-известните световни учени. След малко ще ви донесат дрехи.

— Чакайте — обади се Доминик. — Кажете му за Борджия.

— Човекът, който ви простреля, ни отведе до доктор Фолета. Самопризнанията му включваха информация как преди единайсет години Борджия е уредил да ви затворят в психиатрична клиника. Фолета дори ни даде касета със запис как държавният секретар му поръчва да ви убие. — Чейни се усмихна криво. — Щом нещата се оправят, ще заповядам да арестуват този негодник. Обвиненията срещу Доминик и майка й бяха оттеглени, а вие сте обявен за вменяем, така че сте свободен човек, Гейбриъл.

— Кошмарът ти свърши — прошепна Доминик в ухото на Мик. — Вече няма да има психиатрични клиники и единични килии. Свободен си. Можем да прекараме заедно остатъка от живота си.

На борда на „Джон Стенис“

18:43 ч.

Мик гледаше през стъклото — хеликоптерът се спускаше към огромната палуба на „Джон Стенис“.

Доминик стисна ръката му.

— Добре ли си? Не каза нито дума през целия полет.

— Извинявай.

— Притесняваш се за нещо. Защо не ми кажеш?

— Спомените ми за разговора с Пазителя са неясни. Все още не разбирам много неща, които може да се окажат фатални.

— Но си убеден, че антенната решетка на Пазителя е предназначена да попречи на летателните устройства да експлодират.

— Да.

— Тогава президентът има право. Ако унищожим извънземния кораб, ще сложим край на заплахата.

— Де да беше толкова просто.

— Защо да не е?

Слязоха от хеликоптера и Доминик посочи оръжията на палубата.

— Погледни, Мик. На борда на тази кораб има достатъчно стрелкова мощ, за да помете цяла малка страна. — Тя го прегърна и зашепна в ухото му: — Ти си герой. Успя да влезеш в пирамидата и да активираш антенната решетка. Не само реабилитира труда на родителите си, но и усилията ти спасиха живота на милиарди хора. Време е да си дадеш почивка. Оттегли се и остави важните клечки да довършат работата.

После го целуна страстно. Неколцина моряци подсвирнаха.

Лейтенантът ги поведе надолу по тесните стълби. Навсякъде имаше въоръжени до зъби пазачи.

Една четвърт от хангара бе набързо превърната в аудитория. На стената имаше компютъризирана карта на света, на която трийсет и осем точки светеха в червено, а други шест в синьо — всички обозначаваха местоположението на извънземните безпилотни летателни обекти.

Лейтенантът ги заведе до запазена маса. Неколцина делегати, изглежда, познаха Мик, посочиха го и кимнаха одобрително. След малко всички присъстващи започнаха да ръкопляскат.

Марвин Тепърман му се усмихна.

— Поздрави ги.

Мик махна с ръка, после седна до екзобиолога. Чувстваше се неловко. Председателят на Съвета за сигурност на Обединените нации Меган Джаксън поздрави Мик със сърдечна усмивка и ръкостискане.

— За мен е чест да се запозная с вас, господин Гейбриъл. Всички сме ви длъжници.

— Кажете ми защо съм тук. Аз не съм политик.

— Двамата с президента се надяваме, че присъствието ви може да намали враждебността в тази зала. — Тя посочи руската делегация. — Мъжът в средата е Виктор Грозни. Смея да кажа, че повечето присъстващи тук желаят смъртта му. Студената война прилича на семейно събиране пред съществуващата в момента параноя между Русия и Съединените щати.

Меган Джаксън му се усмихна майчински, после зае мястото си на трибуната.

— Моля за тишина.

Делегатите седнаха. Марвин даде на Доминик и Мик слушалки.

— Каня на трибуната първо професор Нейтън Фаулър, директор на научноизследователския център на НАСА и председател на международния екип, разследващ извънземните безпилотни летателни обекти. Заповядайте, професоре.

На трибуната излезе седемдесетгодишен мъж с прошарени коси и очила.

— Госпожо председател, уважаеми делегати и колеги, дойдох, за да ви предоставя информация за извънземните обекти, чиито детонации вече доведоха до смъртта на повече от два милиона души. Въпреки тази трагедия доказателствата, които ще споделя с вас, ясно показват, че първоначалната цел на извънземните не е била да унищожат нашия вид. Всъщност присъствието ни на тази планета е изключително важно за този извънземен разум.

Присъстващите зашушукаха.

— Екипът ни направи задълбочен сравнителен анализ на всяка от четирийсет и четирите цели на извънземните летателни обекти. Местоположенията имат едно общо нещо — релефът изцяло е съставен от варовик. Позволете ми да избързам малко. Повечето цели са карстови образувания — варовикови скали, съставени от изключително високи нива на калциев карбонат. Карстът съставлява една шеста от земната маса на планетата ни. Карстовите образувания са възникнали преди около четиристотин милиона години, когато високи нива на калциев карбонат са се отложили на дъното на тропическото море и…

— Професоре, нямаме време…

— Моля? О, разбира се, госпожо председател. Ако ми позволите само минута, за да обясня значението на варовика за планетата ни — тогава всички ще разберат по-добре причината за приземяването на извънземните обекти.

— Продължете, ако обичате, но по-сбито.

— Карстовите образувания изпълняват изключително важна функция на Земята, защото служат като природни складове на въглероден двуокис. Калциевият карбонат в карста поглъща като гъба разтворения въглероден двуокис и помага за регулирането и стабилизирането на кислородната среда. Всъщност количеството въглероден двуокис, натрупано в седиментните скали, е над шестстотин пъти повече от съдържанието на въглерод във въздуха, водата и живите клетки на Земята, взети заедно.

Доминик погледна Мик. Лицето му беше бледо като на смъртник.

Директорът на НАСА взе дистанционното управление на картата на стената и го даде на професора.

— Госпожо председател, ще използвам компютърна симулация, за да покажа какво ще стане, ако всички трийсет и осем извънземни безпилотни летателни обекти се взривят едновременно. Моля, обърнете внимание на температурата на атмосферата и данните за въглеродния двуокис.

Залата утихна.

В долната част на картата се появиха две икони.

Фаулър натисна друго копче. Червените точки светнаха едновременно, после блеснаха ярко. За секунди експлозиите избледняха в глобален разпад от гъсти жълто-оранжеви облаци, които бързо се разпространиха и обхванаха почти една трета от повърхността на земята.

Фаулър намести очилата си.

— Горещината от експлозиите мигновено ще изпари карстовия варовик и ще изхвърли токсични нива на въглероден двуокис в атмосферата на планетата ни. Облаците, които виждате, представляват гъст атмосферен слой от въглероден двуокис, достатъчен, за да убие всеки дишащ кислород организъм на земята.

Изведнъж всички присъстващи в залата започнаха да говорят едновременно.

Фаулър натисна друго копче на дистанционното управление. Председателят на Обединените нации призова за ред.

Картата се промени. Сега въртящи се жълто-оранжеви облаци закриваха цялото земно кълбо.

Всички се умълчаха.

— Тук виждаме как ще се промени околната среда след десет години. Пред очите ни е катастрофално преструктуриране на атмосферата на планетата ни, начало на неконтролируем парников ефект, подобен на онзи, който смятаме, че е имало на Венера преди шестстотин милиона години. Някога на Венера е имало горещи океани и влажна стратосфера. Въглеродният двуокис в атмосферата се увеличавал и образувал дебел изолационен слой. Това довело до началото на повсеместна вулканична дейност. Изригванията увеличили парниковия ефект, освобождавайки в атмосферата огромни количества серен двуокис, и температурата на повърхността продължила да се повишава. Накрая океаните на Венера се изпарили и се образували гъсти облаци. Някои обкръжили планетата, а останалите се разсеяли в космоса.

— Професоре, повишило ли се е забележимо нивото на въглеродния двуокис, откакто експлодираха първите седем извънземни обекта?

— Да, госпожо председател. Всъщност нивото на въглеродния двуокис се е повишило с шест-седем процента над цялата…

— Достатъчно! — Виктор Грозни стана. Изнуреното му лице беше зачервено. — Дойдох тук, за да преговарям за условията за примирие, а не да слушам глупости за извънземни.

Председателят на Обединените нации повиши тон, за да надвика изблика от възражения.

— Господин Грозни, съмнявате ли се в съществуването на извънземна заплаха?

— Казахте ни, че заплахата от извънземни летателни обекти е елиминирана и че антенната решетка пречи на детонацията им. Така ли е, господин Фаулър?

Професорът го погледна умислено, после каза:

— Извънземните обекти няма да се взривят, докато антенната решетка на пирамидата остане непокътната. Но заплахата още…

— Тогава защо си губим времето да обсъждаме този въпрос? Предлагам да го оставим на учените. Беше ми казано, че това съвещание ще има политически характер. Дойдох тук въпреки многобройните заплахи за живота ми. При термоядрените експлозии загинаха руски и китайски цивилни лица. Смъртта си е смърт, госпожо председател, независимо дали е причинена от ядрено унищожение, задушаване или глад. Нека Западът и свръхоръжията му унищожат извънземния кораб. Докато говорим, хиляди хора от моя народ умират от глад. В момента трябва да обсъдим как да променим света…

— Кой сте вие, че да искате промяна? — прекъсна го генерал Фекондо и стана. — Концепцията ви за промяна беше да въвлечете Съединените щати в ядрена война. Западът даде на страната ви милиарди долари, за да помогне на гладуващите и да стимулира икономиката ви, а вие ги изразходвахте за оръжия…

Мик затвори очи и се съсредоточи върху думите на професор Фаулър. Замисли се за извънземната камера под Мексиканския залив и си спомни за раната на крака си.

„Кръвта ми беше синя. Атмосферата в камерата е била от въглероден двуокис.“

Спомни си думите на Пазителя. „Условията на вашата планета не бяха подходящи… Целта беше Венера… Светът ви се аклиматизира.“

— Дошли сте при нас за помощ — изрева Дик Прзистас, — а хапете ръката, която искате да храни народа ви!

— Какъв избор имаме? — попита Грозни. — Убедихте ни да подпишем договори за стратегическите оръжия, а учените ви продължиха да разработват методи за унищожаването ни. Каква полза има от мирните договори, когато най-новите американски технологии са по-смъртоносни от старите ракети, които така благосклонно елиминирахте? — Грозни се обърна към останалите присъстващи. — Да, Русия изстреля първа ракетите, но бяхме провокирани. Съединените щати от десетилетия демонстрират ядрената си мощ. Информаторите ни казват, че на американците им остават по-малко от две години до завършването на оръжие с чист термоядрен синтез. Само две години! Ако извънземните не бяха атакували, тогава щяха да го направят Съединените щати.

В залата отново стана шумно.

Грозни заплашително вдигна пръст срещу Чейни.

— Питам новия американски президент — наистина ли целта ви е мирен договор… или война?

Чейни стана и изчака залата да утихне.

— Ръцете на всички в тази зала са окървавени, господин Грозни. Съвестта на всеки е гузна и съзнанието на всички е обзето от страх. Но, за бога, можеше всички да сме мъртви. Държахме се като деца и ако храним някаква надежда да оцелеем като вид, трябва да се отърсим от дребните си противоречия и веднъж завинаги да пораснем. Съгласен съм, че е необходима драстична промяна. Човечеството не може повече да търпи заплахата от самоунищожение. Трябва да сложим край на уклончивостта и да организираме икономиките си в един световен ред — редът на мира. Господин Грозни, Съединените щати подават маслиновата клонка. Ще я вземете ли?

Виктор Грозни се приближи до Чейни и го прегърна. В залата се разнесоха одобрителни възгласи.

Доминик стана и заръкопляска. От очите й бликнаха сълзи. Мик тръгна към трибуната.

Залата отново утихна.

— Президентът Чейни е мъдър човек — каза Мик. — Посланието, което нося в съзнанието си, също е от мъдър човек, чиято антенна решетка ни помогна да се спасим. Докато нациите ни обсъждат политиката, светът е облъчван от радиация и се аклиматизира да приюти един много стар вид, който не се стреми нито към мир, нито към война. За този враг Земята е само инкубатор, а човечеството — обитателят му от два милиона години, който трябва да бъде унищожен. Независимо дали между нас има противоречия, нека да не правим грешка. Утре е Денят на Страшния съд. На зазоряване ще се отвори космически портал, който трябва да бъде запечатан, за да може нашият вид да оцелее. Ако не успеем, тогава нищо казано и сторено в тази зала няма да има значение. До залез-слънце утре всяко живо същество на тази планета ще бъде мъртво.