Деликатно затруднение

VII. ЛЕТИВНОТО

Земното кълбо в своето безкрайно въртене ни носи от мрак към мрак. В двора линията между светлина и сянка минаваше високо над стената. Натали прогонваше с дим комарите. Благоуханието на тлеещите въглени достигаше масата, където седяхме на чаша бира. Купихме тези противокомарни въглени в местния универсален магазин, а те самите бяха пренесени контрабандно през границата от Третия свят и на опаковката имаше марка „Произведено в Кайро“.

Ри беше заета в единия край на двора с няколко керамични гърнета. Играеше си тихо — изглежда съзнаваше, че отдавна е време за сън. Тед и Пит Грийвс седяха с нас, пиеха бира и пушеха цигари. Пит не беше произнесъл нито дума от пристигането си насам. По онова време ми беше трудно да приказвам с него. Но няма никакво значение. Ледът между нас продължаваше да се топи.

Когато Натали донесе още една кана с бира и я постави на масата, Грийвс старши й каза:

— Ще ни бъде приятно, ако вашият брат долети да ви види, след като се върне от Юпитер, и ако успеем да се ръкуваме с него. Как мислите, ще намине ли насам?

— Сигурно! Ян мрази Източното крайбрежие, както всъщност и повечето хора.

— Звучи, сякаш Юпитер е така претъпкан с хора, както и Източното крайбрежие.

— Летивното поднание ще работи и по времето, когато той пристигне тук — имитирах аз Ри.

— Ти май предричаше, че трябва да го спрат — забеляза Грийвс.

— Това бе, когато то се задушаваше от омраза.

— Шегуваш се. Как така една машина може да се изпълни с омраза?

— Входът е равен на изхода. ССКП е с реактивна памет — чувстваш ли омраза, получаваш омраза.

— Същото се отнася и за човешките същества и групи — намеси се Пит Грийвс, търкайки нокътя на палеца си по ръба на масата.

Погледнах го. Не усещах симпатия към него. Той беше прав, но аз не исках да се съглася. Та Пит ме беше убил — въпреки че това бях самият аз, маскиран като него. Въпреки че беше една хипнотична илюзия.

Но успях да се насиля и да кажа:

— Парадоксалното е, че човек може да мрази хора, които не познава и които дори не е виждал. А инак е толкова лесно да се мразят познатите, хора като вас самия.

Пит не отговори и дори не вдигна поглед от земята.

— Би било истинска трагедия да намразим онези същества на Юпитер само защото те са там.

Тези думи произнесох с известно предизвикателство и той трепна едва забележимо. Натали си наля бира и ме изгледа.

— Как мислиш — запитах го, — дали някой от твоите приятели отвъд границата би могъл да дойде и да предостави първообраза си на ССКП? Ще издържат ли темпото на едно такова пътуване?

Пит и баща му ме зяпнаха като ударени от гръм. Преди момчето да каже и дума, аз знаех, че съм го спечелил. Той нямаше да полудее тихо и самотно. Щеше да споделя с Натали и евентуално с мен за своите пътувания. Само отначало трябваше да паднат няколко защитни слоя. Не само негови, но и мои.

— Сигурно се шегуваш! — възкликна той.

Неочаквано и за мен се разсмях. Всички си помислиха, че се шегувам. Според общоприетата дефиниция на „шегувам се“, бях престанал да го правя още преди доста години. Внезапно трябваше да извърна очите си, за да скрия блясъка в тях.

Хванах Натали за ръката и казах:

— Хайде, мила, трябва да сложим Ри да спи. Тя сигурно си мисли, че сме я забравили.

Докато вървяхме по пътеката, Натали ме попита:

— Сериозно ли беше предложението ти?

— Мисля, че мога да опитам. Ще говоря с Уейс. Нещата трябва да се променят. ССКП е небалансирана програма.

Сипките пърхаха в клетките. Отблясъците на слънцето вече пълзяха по стената. Всичко между портокаловите дървета потъна в сянка. Видях да лети един прилеп. Изправих се до Ри, преди тя да ме забележи. Детето се стресна, вдигна очи и избухна в сълзи. Много, много неща трябваше да се променят…

Вдигнах я на ръце и я целунах по бузките.

Много, много неща трябваше да се променят! Човек не се изменя в течение на дълъг период от време, но много неща трябва да се променят.

Дори дългите нощи на Земята са всъщност местна проява на вечната слънчева светлина. И различните поколения имат за първообраз обикновено нейните бавни трептения, но това не са някакви безсмислени движения, а тромави и преднамерени жестове.

И така, притиснал я до себе си, занесох Ри да спи в тъмната къща.