Деликатно затруднение

I. ЮПИТЕР

Той все повече и повече се убеждаваше, че бавният гърч не е някакво безсмислено движение, а тромав и преднамерен жест.

Ян Езард не беше на себе си. Гледката го погълна изцяло.

Неясното петно без смисъл и значение се превърна в редица от светлини, които се носеха плавно насам-натам. Взе проба и светлините се оказаха лъчисти крила, фосфоресциращи гръбначни стълбове или нажежени до бяло крайници. Когато отминаха, неестествено тромавото им функциониране престана да му изглежда случайно и той прие, че всичко, което се появяваше пред очите му, е резултат от нещо като внимателно обсъден план — следствие на съзнание! Не му изглеждаше случаен и този развъдник, в който образците изместваха хаоса. Усещанията му се приспособиха към сцената и той осъзнава, че това е среда, която се подчинява на свои собствени закони — както и средата, в която беше роден.

С намаляването на първоначалния му страх и ужас Езард се настройваше да наблюдава по-внимателно. Видя, че организмите се движат нагоре-надолу — как трябваше да го нарече? Крепостна стена? Фортификация? Облачни образования? Смътно очертани, приличащи на пясъчни плитчини, забулени в мъгла, те възбуждаха у него чувството, че сложните детайли надхвърлят разрешаващата способност на ретината му, и си представяше, че се взира във флотилия от барокови катедрали, потънали дълбоко в полупрозрачна морска вода.

Внезапно с нежност си помисли за Лоуел, астронома, който бе уловил въображаемите отблясъци на Марсианските канали — тогава той е бил в много по-добра позиция.

Мащабът на величествената блестяща тържествена процесия, минаваща пред погледа му, му създаваше затруднения. Той се усети, че се опитва да обяснява непознатото с термини от познатото. Тези организми му напомняха ярките скелети на земните градове през нощта, гледани от голяма височина или натрупвания от диатомеи, плаващи в малка капка вода под микроскоп. Беше му трудно да проумее, че всяка една от живите геометрични форми, които изследваше, бе с големината на земен остров и размерите им достигаха стотици километри.

В него се прокрадваше ужас. Езард знаеше, че трябва да настрои инфрачервените скенери и да изследва атмосферата на Юпитер на по-голяма дълбочина. И щеше да открие… Живот? Някакви изображения? Досега експедицията беше намерила седем нива на живот, всяко от които отделено от останалите толкова отчетливо, както морето е отделено от въздуха, чрез относителната разлика в налягането и като последица с различен химически състав.

Пласт върху пласт, все по-надолу, размърдващи се бавно, точно под него, далеч извън границите на наблюдение, в тинестото сърце на протослънцето! И дали всички имаха някакви следи от живот? Химери?

— Сякаш надникваш в дълбините на човешкото съзнание! — възкликна Ян Езард. Може би си мислеше за разума на Джери Уортън, своя побъркан зет.

Огромните напрежения, невероятната тъмнина, ужасяващата мъдрост, безкрайните електрически бури, аналогията между атмосферните дълбочини на Юпитер и разума го смущаваха силно. Той се изправи и бутна назад наблюдателния си шлем.

Мигновено помещението придоби обичайния си поносим и ограничен вид.

— Достатъчно спектакли засега — обади се капитан Дудинцев и му подаде пешкира. — Всеки от шестте слоя, които наблюдаваме, е поне сто пъти по-голям от площта на Земята. Ние направихме добри записи. И ги изпратихме на Земята.

— Те ще се шашнат.

— Живот на Юпитер, какво друго би могло да бъде? И Русия, и Америка ще изпаднат в шок. Това научно откритие е най-великото от сътворението на света досега и ще разтърси цялата Западна цивилизация!

Като погледна хронометъра на ръката си, Езард неволно пресметна, че е наблюдавал цели осемдесет и шест минути.

— О, сигурен съм, там има съзнание! То ще обърне нашето мислене с главата надолу. Юпитер не само че съдържа по-голямата част от материята на нашата система, ако оставим настрана Слънцето, но също и повечето, почти всички форми на живот. Роящ се, свръхмобилен живот… Няма нито една амеба, по-малка от Лонг Айлънд. В сравнение с това Земята е жалък скалист аванпост на един далечен бряг. Идеята е велика и ще трябва да свикнем с нея.

— Белият свят ще успее да се приспособи, както е успял и с дарвинизма. Ние винаги успяваме да се приспособим.

— Че кой ли го еня за Черния свят!

Дудинцев се разсмя.

— Какво ще кажеш за съпруга на сестра ти, от когото винаги се оплакваш? Май него го засяга, а?

— О, да, него наистина го засяга. Джери би искал да види другата половина на глобуса напълно унищожена.

— Той със сигурност не е единственият.

С глава, все още пълна със загадъчните разноцветни движения, Езард тръгна да си вземе един душ.