— Префронтална лоботомия! — възкликна доктор Хилс. — Сигурно се шегувате!
Каламбурът, който направи от моите думи се загуби в шокираното мълчание, което ме ограждаше. Бях нахлул в психиатричното обсъждане направо от сенаса си с Шегаджията и бях тръснал препоръките си. Останалите от лекарския състав — докторите Хилс, Милър и Болънд — бяха там и ми се струва, че всички бяха потресени.
Това решение ми хрумна в момента, в който влязох. Префронталната лоботомия — хирургично вмешателство в предния дял на мозъка. През трийсетте бе използвана за кратък период от време с голям успех. Агресивни, неспокойни пациенти се превръщаха в котета — нежни, кротки, физически и емоционално превключваха на по-ниска предавка. Само че този метод бе излязъл от употреба като прекалено краен. И защото беше необратим.
— Да, наясно съм, че това е радикално предложение — казах аз, но трябва да признаете, че този конкретен случай изисква радикално решение. Налага такова, бих казал. Лоботомията е дефинитивно лечение в случаи на непоправима агресивност, какъвто е Шегаджията.
Доктор Хилс каза:
— Дори само да го предложим и ще попаднем под тежката артилерия на организациите за защита правата на пациентите. ACLU, всички онези…
— А правата на хората, които ще нарани следващия път като избяга? — отвърнах аз. — А всички сме наясно, че той пак ще избяга. Нека бъдем честни, господа: в очите на обществото свременната психиатрия търпи провал в случаи като този с Шегаджията. Знам. Преглеждал съм предишните му картони. Този човек явно бяга, когато си поиска. След което, в пристъп на ярост, започва да убива и граби, хващат го, връщат го при нас, само за да избяга отново. Както и да го оковем с вериги, каквито и лекарства да му даваме и да го подлагаме на психоанализа, той успява да избяга. И никога не носи последствията от това, което прави! Между пристъпите му се предоставя чиста, удобна килия, храни се три пъти на ден и ползва безплатно медицинско обслужване. Доживотно!
— Само че лоботомията…? — започна доктор Хилс.
— Провалихме се в опитите си да го задържим, не успяхме да го променим с някакво лечение или да го контролираме с опиати, а съдебната система не иска да го прати на електрическия стол. Като лекари, натоварени с така наречената криминална психиатрия, мисля че наш дълг е да обсъдим едно дефинитивно лечение при неговата поведенческа патология.
Последва продължително мълчание. Най-накрая доктор Хилс каза:
— Аз ще се заема с Щатската комисия по медицински изследвания.
Излязох от стаята за клинични срещи в състояние на див възторг. Може и да бях нов, но непоколебимо заявявах присъствието си. И освен това, бях убеден, че моето предложение за лоботомия щеше да докаже на Шегаджията веднъж завинаги, че Харълд Люис, доктор по медицина, не може да бъде купен