Дефинитивно лечение

Десети сеанс

Едва сдържах гнева си. Веднага щом пазачите излязоха, избухнах:

— Този път отиде твърде далеч, Шегаджия!

— За какво говорите, доктор Люис?

— За пръстена, дявол да те вземе! За проклетия пръстен!

— Имате впредвид оная джунджурия, която изпратих на Дайна? Не му мислете.

— Не е просто джунджурия и ти много добре го знаеш!

Когато предишната вечер отворих на позвъняването на външната врата, се шокирах при вида на Дайна, която стоеше пред мен със сълзи на очи. Тя се хвърли на врата ми и прошепна колко прекрасно е това, какво романтично предложение. И тогава ми показа пръстена — огромен, с единичен камък, нешлифован, поне три карата. Бил перфектен, така каза тя, годежния пръстен, за който винаги била мечтала и само като си помислела, как съм го пратил в букет от рози, с бележката: „Дайна — Направи живота ми пълноценен. Ожени се за мен. Хал.“

Мислех да й направя предложение, веднага щом си стъпя на краката, но нямах нищо общо с това. Веднага ми стана ясно кой е инициаторът. Трябваше да й кажа още тогава. Но като видях погледа в очите й, радостта, изписана по лицето й, просто сърце не ми даде. Как да й сваля пръстена от пръста и да й кажа, че не е от мен? Прегърнах я и си замълчах.

— Не искам да се бъркаш в живота ми!

— Кой се бърка? — каза той, докато се хилеше. — Вие ми харесвате. Не искам да се ожените за някоя второ качество. След няколко години сам ще можете да си позволите всичко това. Но за момента ми доставя удоволствие да ви помагам. Какво лошо има?

— Опитваш се да опорочиш моята преценка! Но няма да стане!

— Разбира се, че не. И двамата сме наясно, че сте прекалено честен за това. Между другото, в апартамента ви чака един подарък за годежа.

С това чашата преля. Изхвърчах от кабинета за прегледи.

Само дето вътре в мен се надигаше накакво особено ново усещане, нарастваща увереност, че е мой дълг да попреча на този… на този Шегаджия да наранява и корумпира още хора.