Ф. Пол УилсънДефинитивно лечение

Значи, беше септември и вече бях написал три разказа през годината, в които бе замесен Марти Грийнбърг. Той се обади да иска четвърти.

Мартин Х. Грийнбърг спокойно може да мине за Сатаната на писателите на романи. Не че е лош човек. Далеч съм от тази мисъл. Той е добра душа, с безграничен запас от енергия, умът му сече като бръснач и има неизчерпаем фонд идеи за сборници с разкази. И точно в това се състои проблемът.

Представете си само: седите си вие и си работите над някой роман, увлечени в героите и сюжета, носите се по течението, градите тухла по тухла. Изведнъж телефонът звъни. Това е Марти. Получил е договор от Ейвън за създаването на антология за обитаваните от духове дървени пещи — една последна антология — с хонорар десет цента на дума, с краен срок четири месеца. На вас би ли ви хрумнало нещо? Казвате: „Съжалявам, до гуша съм затънал в изтекли договори и неизпълнени обещания и няма начин да изцедя от себе си пет хиляди думи до края на годината.“ Марти показва характерното за него хладнокръвие и приема отказа, без изобщо да негодува. Разменяте няколко думи за децата, за разни други дреболии, след което затваряте телефона и се връщате пак към своя роман.

Само дето през следващите няколко дни и седмици предложението на Марти ви гризе и ви гложди отвътре. Обитавани от духове дървени пещи… хъмммм. Спомняте си как пещта на баба ви е изглеждала все едно, че има две бляскави очи в нея. Ами ако…? И преди да се усетите, разказът вече се блъска в стените на черепа ви и ако не го напишете и не го пратите на Марти, никога няма да успеете да продадете нищо друго, защото неговата антологията ще бъде последната по рода си, няма две думи по въпроса, последното издание за обитаваните от духове дървени пещи. Така че, прекъсвате работата си по романа и написвате проклетия разказ за Марти.

Дааа… Сатаната на романистите.

Само че този път сам съм си виновен. Миналата година Марти бе редактирал „Новите приключения на Батман“ и по едно време все му натяквах, че не ме е поканил да участвам. Той каза, че си е мислел, че не чета комикси. Не ги чета ли? Дявол да го вземе, та аз съм писал комикси. Така че, когато получи договор за „Новите приключения на Шегаджията“ бях в списъка му с автори, на които да се обади.

Моментът не бе особено подходящ за написването на къс разказ. Бях затънал до колене с „Отплата“, пренаписвах и променях всичко, което бях писал предната зима. Трябваше да се съсредоточа изцяло, за да се получи нещо. Само че Шегаджията… един от любимите ми лоши герои… не можах да устоя. Оставих „Отплата“ за после.

Само че аз исках да създам мой Шегаджия. Персонажът на Джак Никълсън от 1989-та не ми харесваше, също както и този на Цезар Ромеро от шейсетте. Разбира се, че странните убийства, лошите шеги, психопатската клоунада направо изобилстваха, само че нямаше смисъл нещо наистина зло да се крие под повърхността. Реших да извадя Шегаджията от укритието му, да понамаля силата му и да го направя затворник/ пациент в прословутата Аркъмска психиатрия. Тук, пред нас е един по-коварен, не толкова пищен Шегаджия, но затова пък още по-потаен и мрачен… с една студена зловредност. Батман нямаше да се появява. Не предлагам еквивалент на комикс със задъхан екшън на всяка страница. Моят Шегаджия щеше да предизвиква хлад, вместо тръпки. Моят разказ щеше да бъде пълен догоре с психо-елементи.

Прочетете го и предценете с кой от Шегаджиите бихте предпочели да си нямате работа. С моя или с този на Никълсън?

* * *
АРКЪМСКА ПСИХИАТРИЯ
Болничен лист

ИМЕ: „Шегаджията“ ДАТА НА РАЖДАНЕ: Неизвестна

Рег. №20073


ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР: Доктор Р. Хилс & екип


ОСНОВНО ЗАБОЛЯВАНЕ: Присъда за доживотно задържане под наблюдение по постановление на съда. Върнат в горепосоченото лечебно заведение след последното от периодичните му бягства.


ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО: Професионален престъпник с дълга, добила известност и подробно документирана история, изпълнена с противообществени и социопатски постъпки, прикрити под образа на измислена от самия него личност, известна като „Шегаджията“. Обвинен в множество убииства. Многократни бягства и пререгистрирвания в горепосоченото лечебно заведение. Виж. старите му картони.


ДАННИ ЗА ПРЕДИШНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: Недостатъчно данни, освен всеизвестните. Пациентът вероятно е страдал от ювенилни1 криминални прояви, което покрива критериите за Остри поведенчески разстройства, недиференциран тип (312. 90).


АЛЕРГИИ: Не съобщава за такива. ЛЕЧЕНИЕ: Не е предписано


ПРЕДИШНИ ХОСПИТАЛИЗАЦИИ: Множество в това лечебно заведение. Виж предишните му картони.


ФАМИЛНА АНАМНЕЗА: Неизвестна. Пациентът отказва да сътрудничи в това отношение.


ПРЕГЛЕД ПО СИСТЕМИ: Според оскъдните сведение, които успяхме да изкопчим от пациента, през по-голяма част от живота си е бил в сравнително добро здраве. В миналото е претърпял лицева травма, съчетана с контакт с токсични химикали, довела до фиксирана деформация на лицето, кожата и нейните придатъци. Няма данни за загуба на слуха или зрителни нарушения. Няма тиреотоксикоза или диабет. Не съобщава за астма, емфизем или хронична обструктивна белодробна болест. Няма сърдечни заболявания или хипертония. Не страда от язвена болест или колит. Няма инфекции или минали заболявания на уринарния тракт. Не е прекарал инсулти или инфаркти. Психиатричната му анамнеза е била продължително изследвана и документирана в това лечебно заведение. Лицевата/ химична травма веднъж бе предложена на обсъждане като евентуална причина за неговата психопатия, но пациентът съобщава за дълъг период (недокументиран) на криминално антисоциално поведение, още от ранните си младежки години, много преди да получи травмата.


ПРОДИКТУВАЛ: Харълд Люис, доктор по медицина

ПОДПИС: …

Медицински преглед

ИМЕ: „Шегаджията“ (име по паспорт неизвестно) Рег. №20073


ИЗВЪРШИЛ ПРЕГЛЕДА: доктор Р. Хилс & екип


ЖИЗНЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ: кръвно налягане: 122/78 пулс: 82 Р: 10 Т: 98,6


ФИЗИКАЛНА НАХОДКА: Слаб, с лицева деформация, европеиден тип, видима възраст около трийсет, запазено съзнание, ориентиран за време и място, не се намира в дистрес. Главата е нормоцефална, с леки данни за проптоза. Невромускулна пареза и цикатрициална деформация на лицевите тъкани, в резултат на което има необратим риктус. Уши, нос и гърло — без особености. Шията е гъвкава, не се палпира щитовидна жлеза. Гръдната кост показва умерен пектус ескаватус2.


Сърцето е с нормални размери, ритмична сърдечна дейност, без прибавени шумове. Дробовете са чисти при аускултация и перкусия. Коремът е мек, без туморни образувания, без органомегалия, неболезнен. Нормални, необрязани мъжки гениталии. Не се напипват увеличени лимфни възли. Крайниците са непокътнати, с нормална подвижност. Дълбоките сухожилни рефлекси са + 2 двустранно, зениците реагират еднакво на светлина и акомодират нормално. Кожата е видимо бледа. Кожните придатъци — косми и нокти — са зелени. Това явно не е изкуствено, тъй като не се забелязва някаква естествена окраска под епидермиса или в корените.


ВРЕМЕННА ДИАГНОЗА:

1. Антисоциално разстройство на личността (301.70)

2. Вероятно разстройство на представите, силно изразено (297.10)

3. Неподлежащо на класификация биполярно разстройство, мания, темперамент, съответстващ на психотични черти в характера

4. Неподлежащо на класификация разстройство на реакциите (312. 34)


ПРОДИКТУВАЛ: Харълд Люис, доктор по медицина

ПОДПИС: …

Загрузка...