Цикъл на върколака

Декември

Остава четвърт час до дванайсет. В Таркърс Милс както навсякъде по света наближава краят на годината и както навсякъде другаде в градчето са настъпили промени.

След смъртта на Милт Стръмфулър съпругата му Дона Лий, която най-сетне се е освободила от робство, е напуснала Таркърс Милс. Според някои е заминала за Бостън, други мислят, че се е преселила и Лос Анджелис. Една жена безуспешно се е опитала да разработи книжарницата, но слава Богу, в бръснарницата, в супермаркета и в бара винаги има клиенти. Клайд Корлис е мъртъв, но двамата му братя безделници Алдън и Ерол са живи и здрави и обикалят съседните градове, за да купуват храна срещу купоните, отпускани за социално слабите, защото се срамуват да пазаруват в Таркърс Милс. Баба Хейг, най-голямата майсторка на пайове в градчето, се е споминала от инфаркт. Деветдесет и двегодишният Уили Хариштьн в края на ноември се е подхлъзнал на леда пред къщата си на Бол Стрийт и си счупил крака. Има и добри новини — заможен летовник е дарил голяма сума на градската библиотека, а през следващата година най-сетне ще започне строежът на новото крило на болницата, който се обсъжда от памтивека на съвещанията на градските съветници. През октомври директорът на училището Оли Паркър получава силен кръвоизлив от носа и се установява, че страда от хипертония.

— Имал си късмет, че не си издухал мозъка си в носната си кърпа — отбеляза лекарят, след като измери кръвното му налягане, и му препоръча да отслабне поне с двайсет килограма. Като по чудо до Коледа Оли е свалил десет кила — изглежда и се чувства като нов човек.

— Действа като нов човек — споделя съпругата му в разговор с най-добрата си приятелка Дилия Бърни и лукаво се усмихва. Брейди Кинкейд, който бе убит от върколака, докато пускаше хвърчилото си, все така лежи в гроба. А Марти Козлоу, който в училище седеше зад Брейди, е все така сакат.

Някои неща са се променили, други не са, наближава краят на годината, задава се нова. Бушува снежна буря, а върколакът дебне наоколо, готов да вземе следващата си жертва.

Марти и чичо му Ал са във всекидневната в дома на семейство Козлоу и гледат по телевизията новогодишното предаване на Дик Кларк. Чичото се е разположил на канапето, а хлапакът седи на инвалидната си количка. На скута си държи 38-калибров колт, зареден с два сребърни куршума, които са изработени от един приятел на Ал на име Мак Макътчин, живеещ в Хампдън. След продължително убеждаване въпросният Мак е приел „поръчката“. Стопил е с помощта на газова горелка сребърната лъжичка, подарена на момчето по случай първото причастие, и е изчислил необходимото количество барут за изстрелване на куршумите.

— Не гарантирам, че ще свършат работа — предупреди майсторът чичо Ал, — но може и да съм успял. По какво ще стреляш, Ал, по върколак или по вампир?

— И по едното, и по другото — усмихна се чичото, и добави: — Куршумите са за моя племенник. Пада си по филми за вампири, та ми хрумна да му направя коледен подарък.

— Ако удари някой охранен вампир, донеси да го разгледам — подхвърли на сбогуване Мак. — Никога не съм виждал такова чудо.

Всъщност чичо Ал е доста озадачен — пита се какво ли е намислил племенникът му. Не го е виждал от 3 юли, защото оттогава не е стъпвал в дома на сестра си, която още му се сърди, задето е дал фойерверките на момчето. Обадила му се беше по телефона и бе изкрещяла:

— Марти можеше да загине, глупако! Как ти хрумна подобна идея?

— Май тъкмо фойерверките спасиха… — подхвана Ал, но тя гневно затвори телефона. Сестра му е упорита като муле — когато не желае да чуе нещо, прекъсва разговора.

В началото на декември му се обади Марти и заяви:

— Непременно трябва да се видим, чичо Ал. Ти си единственият, с когото мога да споделя идеята си.

— Майка ти не ще и да чуе за мен, момчето ми.

— Важно е — настоя Марти. — Моля те, моля те, ела.

Ал се престраши и пристигна в Таркърс Милс и се престори, че не забелязва леденото мълчание на сестра си. Изведе Марти на разходка с колата си, но за разлика от миналия път не им беше до смях и лудешко шофираше по тесните второкласни шосета. Момчето разказваше невероятната си история, а чичо му го слушаше с нарастващо безпокойство.

Марти описа случилото се в нощта на 4 юли, когато възпламенените фишеци бяха извадили окото на чудовищното създание. Разказа за откритието, което бе направил на Хелоуин, сетне сподели как е започнал да изпраща на преподобния Лоу анонимни писма… След убийството на Милт Стръмфулър в Портланд обаче изпрати две писма, които подписа точно както го бяха учили в часовете по граматика: „Искрено ваш Мартин Козлоу“.

— Не трябваше да му изпращаш никакви писма! — скастри го чичо Ал. — Постъпил си глупаво, Марти! Не ти ли мина през ума, че може би си сгрешил, че го обвиняваш несправедливо.

— Наистина ми хрумна подобна мисъл — призна момчето. Затова и подписах последните две писма. Защо не ме попиташ какво се случи? Защо не ме попиташ дали той се е оплакал на банда ми, че съм му изпратил бележки, едната от които гласи: „Защо не се самоубиеш?“, а втората „Кръгът се затваря около теб!“

— Изобщо не се е обадил, нали? — попита Ал, въпреки че вече знаеше отговора.

— Не — спокойно отвърна Марти. — Не е разговарял с родителите ми, нито с мен.

— Слушай, съществуват стотици причини да не се е…

— Грешиш. Причината е само една. Той е върколакът и чака да настъпи пълнолунието. Преподобният Лоу не може да ми стори нищо, но върколакът е в състояние да ме… да ме накара да млъкна.

Говореше с такава смразяваща увереност, че чичото почти му повярва и попита:

— Какво искаш от мен?

Марти му обясни, че са му необходими два сребърни куршума и револвер, освен това чичо му трябвало да дойде в Таркърс Милс на Нова година, когато е следващото пълнолуние.

— Не ти се отваря парашутът, хлапе. Ти си свястно момче, но се страхувам, че си превъртял. Според мен си откачил от седене в глупавата количка. Ако поразмислиш, ще осъзнаеш, че имам право.

— Може би. Но си представи как ще се почувстваш, ако на Нова година ти съобщят, че са ме открили разкъсан в леглото. Искаш ли смъртта ми да тежи на съвестта ти?

Ал понечи да отговори, ала стисна зъби. Зави по някаква странична алея, а снегът заскърца под колелата. Изкара колата на заден ход и подкара обратно към Таркърс Милс. Мислите му бяха объркани. Беше се сражавал във Виетнам и бе получил няколко медала за храброст; успешно бе избегнал обвързването с няколко похотливи млади дами, а ето, че сега беше попаднал в клопката, устроена от десетгодишния му племенник… от десетгодишния му сакат племенник. Разбира се, не желаеше смъртта на момчето да тежи на съвестта му, дори не му се искаше да си го помисля. И Марти го знаеше. Знаеше още, че ако чичо му поне мъничко вярва в теорията му, то…

След четири дни, на 10 декември. Ал телефонира на Марти, който победоносно влезе с количката си във всекидневната и обяви:

— Имам страхотна новина! Чичо Ал ще бъде заедно с нас на Нова година.

— Кракът му няма да стъпи тук! — заяви майка му с възможно най-ледения си тон.

— Божичко, още ли му се сърдиш? — престорено невинно попита момичето. — Извинявай, ама аз вече го поканих. Обеща да донесе от пукащите дръвчета за камината.

До края на деня майка му все му хвърляше кръвнишки погледи, но все пак не се обади на брат си да отклони поканата, което бе най-важното.

По време на вечерята Кейт се наведе и изсъска на брат си:

— Винаги става твоето! Получаваш каквото си поискаш само защото си сакат!

Той злорадо се усмихна и прошепна:

— И аз те обичам, сестричке.

— Гадняр! — извика тя и хукна навън.

Настъпи новогодишната нощ. Майката на Марти бе сигурна, че Ал няма да дойде поради бушуващата снежна буря. Навън вятърът стенеше, а от време на време надаваше пронизителен вой. По едно време дори момчето се разтревожи и реши, че чичо му няма да спази обещанието си, но към осем часа Ал пристигна — вместо спортния мерцедес караше джип, който беше взел от свой приятел.

В единайсет и половина всички вече си бяха легнали, тъкмо както предвиждаше Марти. Въпреки че чичо Ал все още твърди, че не вярва на историята за върколака, е донесъл два револвера, които е скрил под дебелото си сако. Единият, зареден със сребърните куршуми, той безмълвно връчва на племенника си, след като всички са си легнали (за да подчертае недоволството си, майката на Марти гневно тресна вратата на спалнята). Другото оръжие е заредено с обикновени патрони и Ал си мисли, че ако умопобърканият предприеме поредното нападение (с напредването на времето той все повече се съмнява, че това ще се случи), ще го застреля с 45-калибровия магнум.

Двамата с Марти гледат телевизия. Режисьорът все по-често превключва на камерите, насочени към грамадната светеща топка върху Ълайд Кемикъл Билдинг на Таймс Скуеър. Изнизват се последните минути от годината, многолюдната тълпа на площада ликува. В ъгъла срещу телевизора все още стои коледната елха на семейство Козлоу, но вече е поизсъхнала и изглежда някак тъжна без окачените пакети с подаръците.

— Нищо няма да се слу… — подхваща чичо Ал, в този момент панорамният прозорец на всекидневната се пръсва на хиляди парченца, вятърът надава вой, нахлуват гъсти рояци снежинки… и Звярът.

За миг Ал остава неподвижен, вцепенил се е от ужас и изумление. Чудовището е високо близо два метра, но се движи приведено и предните му ръце-лапи почти докосват килима. Единственото му зелено око („Точно както го описа Марти… минава през ума на Ал — значи все пак върколакът наистина съществува…“) се върти в орбитата си, сетне се насочва към момче то в инвалидната количка. Погледът на Звяра е ужасяващ като смъртна присъда. Той се нахвърля върху Марти, изревава победоносно и оголва жълтеникавите си зъби.

Марти се прицелва, лицето му е невъзмутимо. Изглежда толкова малък в инвалидната количка. Подплатените с кожа чехли се изхлузват от безчувствените му стъпала. Въпреки безумния вой на върколака, оглушителното нищене на вятъра и шумното блъскане на мислите в съзнанието му (Ал се пита възможно ли е това да се случва в действителност), той чува племенника си да казва:

— Бедният пастор Лоу! Ще се опи там да те освободя.

В мига, когато върколакът скача върху него, а сянката му се сгърчва върху килима, Марта натиска спусъка. Поради малкото количество барут в патроните звукът от изстрела е приглушен, сякаш някой гърми с въздушна пушка. Гневният рев на Звяра се извисява до безумен писък от болка. Върколакът задига и се блъсва в стената, зейва широка дупка. Някаква картина пада на главата му, плъзва се по гъстата козина на гърба му и стъклото се счупва при удара с пода. Върколакът рязко се обръща. Кръвта се стича по озъбената му муцуна, зеленото му око като обезумяло се върти в орбитата си. Съществото със залитане пристъпва към момчето, от гърлото му се изтръгва страховито ръмжене, лапите му се свиват в юмруци, от устата му блика кървава пяна. Марта стиска оръжието с две ръце, както малко дете държи чашата с мляко. Изчаква и когато чудовището се нахвърля върху него, отново натиска спусъка. Като по магия окото на Звяра угасва, все едно вятър е духнал пламъка на свещ. За сетен път върколакът изпищява и слепешката пристъпва към прозореца. Леденият вихър издува завесите и омотава около главата му — червени кървави цветя разцъфват върху бялата тъкан… а на екрана на телевизора огромната светеща топка започва да пада по улея.

Върколакът пада на колене, в този миг бащата на Марти се втурва в стаята. Облечен е в яркожълта пижама, очите му са разширени от страх. Ал още държи магнума, дори не се е наложило да го използва.

Чудовището се просва на пода… конвулсивно потръпва… и умира.

Господин Козлоу се втренчва в него, зяпнал от изумление.

Марти се обръща към чичо си, без да изпуска револвера, от чието дуло още излиза дим. Изглежда уморен до смърт, но спокоен.

— Честита Нова година, чичо Ал. Върколакът е мъртъв. Мъртъв е — повтаря и избухва в сълзи.

Съществото, което лежи на пода под савана на белите дантелени завеси, е започнало да се променя. Рошавата козина някак си потъва в тялото му. Устните, разтегнати в ужасяваща гримаса на болка и гняв, се отпускат и закриват зъбите, които като по чудо са станали малки и равни. Дългите и заострени нокти сякаш се стопяват и се превръщат в нокти на човек… така изгризали, че будят съжаление.

Преподобният Лестър Лоу лежи на пода, обвит в кървавия саван, а вятърът навява снега върху бездиханното му тяло.

Чичо Ал се приближава до момчето да го утеши, господин Козлоу безмълвно се взира в голия труп, а майката на Марти колебливо влиза в стаята, като конвулсивно се е вкопчила в халата си. Ал притиска към себе си племенника си и прошепва:

— Добре се справи, момчето ми. Обичам те.

Вятърът надава зловещ писък срещу небето, от което се сипе сняг, а в Таркърс Милс първата минута от новата година вече е история.