Апокалипсис

Епилог

— Значи ти победи — каза Атавио VI на дъщеря си в Залата на спомените. — Сред големите Домове цари смут, защото твърде много от тях решиха да участват в държавна измяна. Църквата е изцяло под твой контрол. Военните се прочистват от бунтовническите елементи. А ти обяви военно положение.

— Не съм обявила военно положение — възрази Кардения. — Казах в парламента, че имат шест месеца да разработят план как да подготвим Взаимозависимостта за изчезването на Потока. Ако не могат да се справят, ще поема всичко в свои ръце. За шест месеца ще изчезнат още двайсет струи на Потока. Нататък ще става все по-зле.

— Ти каза, че според твоя приятел лорд Марс можете да се възползвате от преходните струи, за да спечелите повече време за отделни системи.

— Лорд Марс може да си позволи оптимизъм. Аз нямам тази възможност. Длъжна съм да се съобразя с най-лошия вариант. А в най-лошия вариант Взаимозависимостта остава неподготвена, защото парламентът не може да си оправи бъркотиите и достъпът до единствената обитаема планета ни е отнет от поредния Нахамапитин.

— Все пак към Край бе изпратен само един кораб — напомни Атавио VI.

— Корабът беше голям, татко — отвърна Кардения. — „Пророчествата на Рашела“ пренесе бойна част от десет хиляди гвардейци и разполага с достатъчно мощни оръжия да пръсне на парчета и стружки всичко, което не бива да излезе от плитчината на Потока.

— И все пак е един кораб.

Кардения завъртя глава.

— Вече не е само един. След ареста на адмирал Емблад по-малки кораби на бойния флот отлетяха набързо към плитчината на Потока. Екипажите им знаеха, че ако останат, също ще бъдат арестувани. Общо четири кораба. Грени Нахамапитин получи подкрепления в системата на Край. Кой знае дали и Надаш няма да се озове там.

Надаш изчезна навреме от „Можеш да стовариш цялата вина върху мен“, за да не я заловят отново, и имаше сто милиона марки в криптиран носител. Остави само бележка: „Начукай си го, Деран Ву“. Явно и тя бе изненадана от разкритието на Деран, че още е жива.

Деран щеше да се измъкне безнаказано от цялата история, защото отиде в следственото управление със свой криптиран носител, побрал всички подробности за заговора, и поиска споразумение за имунитет, а управлението се съгласи, преди Кардения да се намеси. Това я ядоса, защото не се нуждаеше от сведенията на Деран — научи всичко чрез Джии. Предпочиташе да го натикат в една килия с неговия братовчед, защото знаеше, че бе участвал в наемането на кораба, който унищожи „Оливиър Брансид“ и за малко не погуби Марс. Но после си каза, че е по-добре да не издава своята наглед магическа пълна осведоменост. Методите на Джии за събиране на информация не бяха съвсем законни. А показанията на Деран щяха да бъдат приети от съда.

Накрая Деран се превърна в герой с версията, че е участвал, за да събере улики и да разобличи големия заговор срещу емперо. Нагли глупотевини, които обаче щяха да го наместят в креслото на старши директор на Дома Ву. Деран щеше да се настани в кабинета, заеман доскоро от Джейсин. И това като че удовлетворяваше напълно амбициите му.

„Поне знаеш къде е“ — изтъкна нейният мозък. Докато за Надаш нищо не се знаеше. Тя нямаше достъп до парите на Дома Нахамапитин, защото, откакто графинята си изтърва нервите и призна за убийството на Ренеред, Кардения заповяда всяка сметка на Дома да бъде замразена и подложена на ревизия. Но и само със сто милиона марки Надаш можеше да стори много злини.

„Дано си отишла на Край — мислеше си Кардения. — Поне за известно време да ми се махнеш от главата.“

— Ти май се разсея — обади се Атавио VI.

— Извинявай, умувах над разни проблеми.

— Чакането не ме дразни — отвърна той.

— Нищо не те дразни — натърти Кардения и се засмя. — Но ми е много приятно да си говоря с тебе. Жалко, че нямахме повече време за това, докато беше жив. Ала и така е добре.

— Благодаря ти — каза Атавио VI. — Доколкото изобщо съм способен да чувствам нещо, за мен също е приятно.

Кардения излезе от Стаята на спомените и завари Марс да чете съобщение на таблета си.

— Току-що говорих за тебе — каза му тя и застана до него.

— Аха, с твоите въображаеми приятели.

— Не са въображаеми. Само не са истински.

— Разликата се забелязва трудно.

— Може и да си прав.

— И какво им каза?

— Казах, че ти можеш да си позволиш оптимизъм за промените в Потока, а аз не мога.

— Не мога да преценя дали съм настроен оптимистично за Потока. Мога единствено да кажа, че ме вълнува. Знаем несравнимо повече за него, отколкото само допреди два месеца. Ако искаш, мога да ти обясня върху какво разсъждавам в момента.

— Моля те — подкани го тя мило.

Много й допадаше да вижда как той задълбава в дебрите на науката.

— Стигнах до догадка за много сериозната вероятност сегашното изчезване на струите в Потока да е поне отчасти повлияно от Разкъсването.

— В какъв смисъл повлияно?

— В смисъл че според мен е въздействало някак върху устойчивостта на струите в тази част от Потока. Разтърсило ги е. Разклатило ги е. Мисля, че Разкъсването е предизвикало нещо като ударна вълна през Потока и разпадането му е резултат от нея.

— Ударна вълна…

— Е, не точно ударна вълна — призна Марс. — Всъщност е съвсем различно от ударна вълна. Но не мога да го обясня добре на нормалния език. „Ударна вълна“ е най-близкото подобие, до което стигнах. Ако ти можеше да говориш езика на математиката, бих успял да ти го обясня.

— Хатиде Ройнолд говореше с тебе на този език.

Марс кимна.

— Да, говореше много добре.

— Съжалявам, че вече я няма.

— И аз. Както и да е, аз само си разсъждавам абстрактно, защото не знам нищо съществено за Разкъсването. Мога да видя последствията в данните от онова време, които Шанвер ми даде, но не познавам самия процес. Опитвам се да го изясня по резултатите от него, но това не е най-добрият начин да си върша работата. Питала си Джии дали е съхранил изчисленията, въз основа на които е причинено Разкъсването? Или данни точно как са го постигнали?

— Нищо не е било запазено — излъга Кардения.

— Неприятно — изсумтя Марс и продължи, без да се запъне: — Но това поне ще ни накара да преосмислим убеждението си, че е невъзможно да въздействаме на Потока. Накрая може и да се окаже, че е възможно. Знаем, че вече сме измислили начин да го затворим.

— Има ли начин да бъде отворен?

— За струя на Потока ли питаш?

— Да.

Марс завъртя глава.

— Сравнително лесно е да затвориш струя на Потока. Трябва само да я прекъснеш при плитчината.

— Само?

— Нали казах, „сравнително лесно“ — напомни й той. — Да отвориш струя на Потока е значително по-трудно, защото е необходимо да навлезеш и да действаш в самата среда на Потока. Нека го кажа така — да затвориш струя на Потока е все едно да затвориш врата. Да отвориш струя на Потока е все едно да прокопаеш тунел в планина.

— Харесва ми как обясняваш на нормален език — каза Кардения.

— Вторият ми любим език след математиката.

Тя посочи таблета.

— Това също ли е за струите на Потока?

— Не, съвсем друго е, от сержант Шерил, с която се запозна.

— Да, помня я.

— Тя казва, че изведената от състава на флота петица вече лети към Даласисла. — Той обърна таблета към нея, за да вижда съобщението. — Претъпкана е с храна, семена, хидропонни инсталации, технологични данни, творби на изкуството и развлекателни програми, които не са отпреди осемстотин години. Смайващо е колко бързо може да бъде натоварена петица, когато емперо поиска от някого да направи нещо.

— Нали каза, че те се нуждаят от всичко това?

— И още как. — Марс остави таблета на масата. — Да беше видяла техния кораб…

— Съжалявам, че не можах да дойда с вас.

— Радвам се, че не дойде. Затова сега си тук.

Кардения се усмихна.

— Научи ли от хората в Даласисла нещо, което ще ни помогне?

— Научих, че е възможно хората да оцеляват много по-дълго, отколкото сме си представяли, стига да нямат друг избор, освен да оцеляват. Не съм убеден, че това е добра поука, но си остава поука. Възможно е обаче само за съвсем малки общности. Ако искаме да спасим милиони, трябва да мислим в друг мащаб. И на практика единственият начин е да ги отведем на Край.

— Значи да се промъкваме покрай голям бунтовнически кораб — каза Кардения. — Ако измислиш как да го заобикаляме, без да пращаме срещу него кораб след кораб, докато си изчерпи боеприпасите, ще те направя херцог на Край.

— Не е нужно.

— Лорд Марс, нима ми казвате как да си върша работата? — подкачи го Кардения.

— Извинете, Ваше величество.

— Само така. И непременно измисли как да се промъкнем на Край.

— Ами тъкмо имам нещо тук… — Марс взе таблета и отвори документ в него. — Може и да съм налучкал един начин.