Зона 51: Екскалибур

НАСТОЯЩЕТО2.

Зона 51, Невада

Лиза Дънкан сведе поглед към окървавената си дреха и докосна с пръсти отвърстието от куршума, който я бе убил. Кожата отдолу бе затворена — нямаше и следа от фаталната рана. Опипа я внимателно, сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Коя си ти? — Пред нея стоеше Майк Търкот, положил ръце на раменете й. — Видях те да умираш. — Говореше шепнешком, сякаш не вярваше на думите си. — Държах те в прегръдките си и гледах как животът гасне в теб. Усещах, че умираш.

Един нисък глас с отчетлив акцент накара Търкот да погледне през рамо.

— Тя докосна Граала — каза Яков, сякаш това обясняваше всичко. — Легендите са истина. Тя е безсмъртна.

Като се имаше предвид, че Яков бе този, който я бе прострелял, Търкот не изпитваше особена симпатия към руснака — макар че Яков го бе направил в напразен опит да попречи Граалът да бъде откраднат. Руснакът бе едър и плещест мъж, доста по-висок от Търкот. Беше бивш агент на Четвърти отдел — руския еквивалент на американския „Меджик-12“. Целта и на двете организации бе да следят действията на извънземните на Земята. Както Четвърти отдел, така и „Меджик“ вече не съществуваха, жертви на събития от изминалата година.

Търкот носеше камуфлажна униформа, обвиваща свободно мускулестото му тяло. На ръкава на дясната ръка имаше емблема: стрелка, кама и три светкавици — гербът на американските Специални части. Беше среден на ръст, с къса черна коса, прошарена на слепоочията. Четинестата му брада подсказваше, че от доста време не е имал възможността да се наслаждава на горещ душ и остър бръснач.

— Студено ми е — прошепна Дънкан.

Търкот пусна раменете й и се огледа — сякаш едва сега си даваше сметка, че се намират в моргата и че Дънкан седи на металическата дисекционна маса. Изглеждаше мъничка и уязвима, загърната в окървавената си мантия. Косата й бе полепнала върху темето, лицето й бе бледо и уплашено.

Търкот я взе на ръце и тръгна към вратата. Яков, професор Муалама, Че Лу и майор Куин го последваха — това беше сърцевината на групата, воюваща срещу намесата на пришълците в земните дела. По съвпадение някои от тях командваха в момента и Зона 51.

Търкот отнесе Дънкан при паркирания пред входа „хъмви“, положи я на седалката до шофьора и заобиколи откъм волана. Останалите се качиха отзад — Куин едва успя да затвори вратата преди Търкот да настъпи газта. Той подкара право към големия хангар, издълбан в недрата на Планината на конярите. От едната им страна се простираше дълга писта, която стигаше чак до изсушеното корито на Езерото на конярите. Различни по размер и предназначение хангари и помещения бяха струпани в другия край на пистата, между нея и планината.

Зона 51 се намираше на деветдесет мили северозападно от Лас Вегас, насред безжизнена пустош; бе построена върху земя, която нямаше никаква стойност. Множество планини заобикаляха пресъхналото езеро, за чиято охрана правителството на САЩ бе взело нечувани мерки. Името Зона 51 произхождаше от военното обозначение на въздушната база Нелис, която сега бе само част от целия секретен комплекс.

Мнозина смятаха, че Зона 51 е разположена на това място заради неговата отдалеченост. Причината обаче бе едно потресаващо откритие, направено в първите дни на Втората световна война — намирането на гигантски извънземен космически кораб, скрит в една пещера под Планината на конярите — кораба-майка. С дължината си от над една миля и ширина в центъра около четвърт миля, този летателен съд не само поразяваше с размерите си, но отправяше предизвикателства към учените, пратени да го изследват. Рисунките върху плочки, открити в същата пещера, помогнаха на американците да открият в Антарктида няколко по-малки летателни устройства с форма на летящи чинии, наречени от тях скакалци. Бяха стигнали на Земята в един от хангарите на кораба-майка.

Всички тези открития бяха засекретени на най-дълбоко ниво, както нито една друга тайна, пазена от правителството на САЩ. Създаден бе специален комитет — „Меджик-12“, който да се занимава с изучаването и използването на извънземните артефакти. През следващите петдесет години „Меджик-12“ бе успял да запази откритието в тайна не само от другите страни, но и от американската общественост.

Но никой в „Меджик“ не се досещаше за действителното положение на нещата: че Земята е била посетена от пришълци още преди десет хиляди години и че те са построили първата си база на един голям изолиран остров насред Атлантическия океан — легендарната Атлантида. Около хиляда години по-късно на Земята се приземила втора група от същата раса — аирлианци — и между тях и първооткривателите избухнала гражданска война.

Едната страна била предвождана от пришълец на име Аспасия, а другата се ръководела от Артад. При последвалата жестока битка Атлантида била потопена. Възцарило се несигурно примирие. Аспасия се скрил в една аирлианска база под марсианската повърхност, в района на Сидония, който в модерни времена неведнъж привличал вниманието на земните астрономи със странните си аномалии. Артад и последователите му, кортадите, отишли в Китай, в грамадна подземна гробница близо до Циан Лин и подобно на Аспасия и хората му се подложили на хибернация.

Но през следващите хилядолетия всяка от страните продължила тайната си война срещу противниковата страна. На Земята Аспасия се представлявал от Мисията, водена от периодично подмладяван човек, когото кръстили Сянката на Аспасия и който предавал през поколенията паметта и личността на Аспасия с помощта на ка-огърлицата — устройство, в което непрестанно се въвеждала нова информация, подобно на компютърен диск. Страната на Артад защитавали Онези, които чакат — клонинги между аирлианци и хора и Сенките на Артад, между които били крал Артур и Ши Хуанчжоу, първият китайски император.

В хода на човешката история двете групировки се сражавали подмолно, използвайки хората като пионки в стълкновенията си. Търкот и сподвижниците му вече бяха разкрили много факти, говорещи в полза на тази теория, но все още нямаха представа за истинските мащаби на намесата на извънземните в човешката история. Те знаеха за сблъсъка между крал Артур (Сянката на Артад) и Мордред (Сянката на Аспасия) в стара Британия, за появата и разпространението на Черната смърт — чумната епидемия през Средновековието, за основаването на СС във фашистка Германия, за откриването на атомната бомба с помощта на разработки, основаващи се на аирлианско оръжие, намерено в една от залите на Голямата пирамида в Египет — също в началните дни от Втората световна война. Много други исторически събития също бяха резултат от опитите на някоя от страните да надделее над другата.

Търкот и групата му бяха узнали също така, че неколцина оцелели хора от катаклизма на Атлантида бяха създали своя група, наречена Наблюдателите — с предназначение да следят действията на извънземните. Наблюдателите бяха бивши жреци, които преди това бяха почитали аирлиаинците като богове, а впоследствие се стараеха да държат под око развоя на конфликта между враждуващите фракции.

Истината за всичко това излезе на бял свят, когато „Меджик-12“ попадна под въздействие на извънземните след откриване на един страж-компютър в Южна Америка. Стражите, на външен вид златни пирамиди, бяха разположени на различни потайни места из целия свят от аирлианците и изпълняваха функцията на техни наблюдателни и контролни постове. Контактът с всеки от тях водеше до директен телепатичен контрол като взетата под властта на стража жертва се превръщаше във Водач. По такъв начин бяха вербувани и членовете на „Меджик“, след което Майк Търкот бе пратен от Лиза Дънкан, за да се внедри в Зона 51 и да открие какво става там.

Търкот бе узнал, че хората от „Меджик-12“ — по заповед на стража — се готвят да задействат двигателите на кораба-майка и да го отправят към Марс, откъдето да вземе Аспасия и последователите му. Освен това узна, че включването на междузвездния двигател на кораба-майка ще привлече вниманието на древните врагове на аирлианците, известни като „гъмжилото“, и ще доведе до унищожението на Земята. Търкот съумя да попречи на този план, но след това между двете фракции избухна война, на която човечеството бе ужасен свидетел.

Както се оказа впоследствие, Търкот бе успял да убие Аспасия и да унищожи приближаващия се от Марс флот, но Сянката на Аспасия се бе укрил на Великденския остров, отнасяйки със себе си Граала. Там той разполагаше с нарастваща военна сила. А в Китай Артад бе пробуден от Онези, които чакат.

Ето как изглеждаше светът в този момент, когато малката група се спускаше с асансьора към Куба — командно-контролния център в недрата на Планината на конярите, откъдето се ръководеха всички операции.

Търкот отнесе Дънкан право в заседателната зала. Останалите го последваха, вратата зад тях се плъзна и в помещението се възцари неспокойна тишина. Търкот положи Дънкан в един фотьойл и се отпусна на седалката до нея.

До него седна Яков. Муалама, африканският археолог, който бе тръгнал по стъпките на сър Ричард Франсис Бъртън и бе открил тайните записки на англичанина, в които той разкриваше какво е узнал за пришълците, седна от другата страна. Муалама бе също човекът, намерил скиптъра, с чиято помощ двамата с Дънкан бяха стигнали до Черния сфинкс, в който се оказа скрит старозаветният кивот. В хода на тази операция също така узнаха, че Муалама е бивш Наблюдател.

После на сцената се появи възрастната китайска професорка Че Лу, занимаваща се с разкопки в горните етажи на древна гробница край Циан Лин. Професорката бе успяла да разгадае кода на топографска карта, оставена от пришълците, в която се указваха всички техни бази, между които базата в Циан Лин, Великденския остров и планината Синай, където от доста време се спотайваше Мисията.

В другия край на масата седеше майор Куин, единственият представител на някогашния „Меджик“, човекът, който познаваше вътрешните механизми на Зона 51 и бе в състояние да получи всичко, което им е необходимо, от правителството — преди Зоната да бъде напълно откъсната от останалия свят.

— Приятели — заговори Яков.

Търкот не държеше особено да чуе онова, което възнамеряваше да им каже руснакът. Не откъсваше поглед от Дънкан, която бавно идваше на себе си.

— Приятели — повтори Яков и огледа насядалите около масата. — Трябва да насочим вниманието си към най-голямата заплаха.

— И какво по-точно можем да направим? — тросна се Търкот. Беше изморен до смърт. Зад гърба си имаше дълги месеци непрестанна борба, свързана с открития, всяко едно — по-разтърсващо от предишното. От известно време обаче го преследваше съмнението, че макар да са узнали много, има определена граница, отвъд която не ги бяха допуснали нито веднъж. Нямаха представа защо е избухнала гражданската война между аирлианците, нито какви действия е предприемала всяка от страните, макар да не се съмняваха в едно — че не може да става въпрос за каквато и да било добронамереност по отношение на човешката раса.

Муалама потропа с пръсти по масата.

— Мисля, че подхождаме към проблема неправилно. Това е война. Всяка война е за надмощие. Тя е въпрос на сила.

Търкот, чийто занаят бе войната, погледна уморено археолога.

— Е, и?

— Трябва да търсим източниците на тяхната сила.

— Които са? — продължи Търкот.

— Средствата за контрол на Главния страж — отвърна Муалама. — Ако ги намерим, ще можем да управляваме стражите от Великденския остров и — може би — от Циан Лин. Може би дори стража от Сидония на Марс.

— Днес казваш, че ни трябва Главният страж, а вчера твърдеше, че ни е нужен Граалът.

— Граалът наистина ни е нужен — подскочи Муалама. — Но го изпуснахме. Сега е в ръцете на Сянката на Аспасия — зад силовото поле на Великденския остров. Граалът е наистина могъщо средство, защото крие тайната на вечния живот. Сянката на Аспасия обаче черпи силата си от стража на Великденския остров. Стражът контролира силовия щит и нановирусите, с които бяха заразени нашите войници. Чрез него той се свързва с останалите си сили. Стражът е ключът към победата.

— Само че дори не знаем къде се намира този Главен страж — въздъхна Търкот.

— В ръкописа на Бъртън се споменава един доклад на Наблюдатели, според който стражът е бил вдигнат от върха на Голямата пирамида преди няколко хиляди години — посочи Муалама.

— Но къде е бил отнесен? — попита Търкот.

— Наблюдателите… — поде Муалама, но спря.

— Продължавай — подкани го Яков.

— Да — кимна Търкот и завъртя креслото си към негъра. — Кажи ни за какво още си ни лъгал.

— Не съм ви лъгал — оправда се Муалама. — Просто не се сещах.

— Тоест трябваше да ти задаваме конкретни въпроси, за да изплуват тези неща в паметта ти, така ли? — попита Търкот, като се изправи и се приближи бавно към археолога. Спря и се надвеси над него. — Къде е Главният страж?

— В кораба-майка — отвърна Муалама.

— Корабът-майка бе разрушен — произнесе Търкот, обърна гръб на Муалама и махна с ръка. — Той се носи неуправляван в околоземна орбита.

— Говориш за кораба-майка на Аспасия. А как, според теб, е пристигнал Артад на тази планета? — произнесе безизразно Муалама.

Това накара Търкот да замръзне.

— Значи има и друг кораб-майка?

Лиза Дънкан се намеси:

— В думите му има логика. Помните ли, че открихме енергийна сфера за междузвезден двигател в една пещера в Етиопия, а корабът-майка си имаше такава.

Търкот бавно седна и кимна.

— Сферата, която открихме, идваше от Китай.

— А Артад е в Китай — добави Дънкан.

— Но в Циан Лин не намерихме кораб-майка — вдигна рамене Че Лу.

— Може да е бил на някое от най-долните нива — рече Търкот, но се съмняваше в думите си. Корабът-майка бе твърде голям, за да бъде скрит там — по-голям от самата гробница.

— В нацистките архиви, които открихте в Русия — обади се Куин, — се споменаваше, че те са търсели кивота — старозаветния ковчег, а не Ноевия. Нищо чудно така да са наричали и кораба. Може би последните оцелели от Атлантида са били качени на борда му? Това обяснява легендата за Ноевия ковчег.

— Но нацистите не са го открили — отбеляза Търкот.

— Не прегледахме архивите докрай — припомни Куин.

— Направете го — нареди Търкот.

— Аз също не успях да преведа докрай ръкописа на Бъртън — обади се Муалама. — И той се е интересувал от легендата за Ноевия ковчег.

— А аз все още не съм намерила координатите на онези места, които открих в записките на Нейбингър — добави Че Лу.

Търкот се почеса по челото. Въпреки всичко, което бяха научили, все още нямаха цялостна картина. Истината за настоящето зависеше от познанието им за миналото, а там все още имаше твърде много неизвестни. Все пак разполагаха с повече, отколкото в началото. Дали времето щеше да им стигне, за да обработят информацията?

— А ако не открием Главния компютър или не успеем да го подчиним? — подхвърли той.

Куин заговори пръв:

— Военните пращат нов флот на Хаваите. Това е последната ни защитна линия в Тихия океан. Обмислят атака срещу Великденския остров.

— Няма да успеят да пробият силовия щит — убедено каза Търкот.

— Освен ако не се доберем до Главния страж и не изключим щита — посочи Яков.

Куин сбърчи вежди.

— В архивния материал, който донесохте от Москва, имаше нещо за някакво оръжие и за щит.

— Какво нещо? — попита Търкот и се наведе напред.

— Ще трябва да погледна отново — отвърна Куин.

В стаята влезе един сержант, подаде на Куин папка с документи и безмълвно излезе.

— Или трябва да разчитаме на чудо — заключи Търкот, — или да открием къде е Главният страж и да се опитаме да го поставим под наш контрол. В противен случай и тази флотилия ще последва съдбата на предишната. Според последната информация пленените от пришълците кораби се насочват към Пърл Харбър. Нищо чудно да успеят да завладеят Хаваите и да подчинят и втората ни флотилия. Куин, предупредете адмиралите за тази опасност.

— Слушам, сър.

Търкот изгледа Дънкан, която внимателно следеше разговора.

— Какво всъщност се случи с теб? — попита той.

Дънкан премигна.

— Аз… — Тя вдигна ръце и ги изгледа, сякаш бяха чужди. — Пуснах единия от камъните в Граала. После бръкнах вътре. Съвсем мъничко, открая. И ръката ми сякаш пламна. Огънят тръгна нагоре. По цялото ми тяло.

— Трябва да я отведем на доктор — намеси се Куин.

Търкот не му обърна внимание.

— Значи легендата е вярна — Граалът дарява с безсмъртие?

— Така трябва да е — съгласи се Дънкан и отново докосна гърдите си, на мястото, където я бе ударил куршумът. — Жива съм — а ти ме видя как умирам.

— Как става това? — попита Търкот.

— Не зная. — Тя поклати глава.

— Не е само безсмъртие — каза Яков. — Виж, че й върна живота.

Търкот помисли малко, после издаде поредица от заповеди.

— Майор Куин, проверете нацистките архиви, които донесохме от Москва, и вижте дали не се споменава нещо за настоящото местонахождение на кораба-майка. Освен това искам да прегледате записите на „Меджик“ в случай, че някъде се описва силовият щит — как действа и има ли начин да преминем през него. Защото ако не успеем, ще бъдем беззащитни срещу Сянката на Аспасия и силите му. Професор Муалама, прегледайте ръкописа на Бъртън и вижте дали не сте пропуснали някъде нещо за Главния страж. Професор Че Лу, мисля, че трябва да се свържете с Лари Кинсейд и да уточните местата, които е отбелязал в бележника си Нейбингър. Може на някое от тях да е скрит корабът-майка. Аз ще се опитам да пратя съобщение на Кели — ако все още има достъп до стража на Великденския остров, тя също би могла да ни помогне. Някакви въпроси?

— А аз какво да правя? — попита Дънкан.

— Първо трябва да разберем какво се е случило с теб — отвърна Търкот. — Какво ти е направил Граалът.

Той огледа залата. Всички членове на групата му бяха специалисти, познаващи добре аирлианците и начина им на действие, ала същевременно той изпитваше сериозни съмнения относно тяхната лоялност: руснакът Яков бе застрелял Дънкан, Че Лу се бе появила край гробницата по странно съвпадение с останалите събития, Муалама бе скрил от тях, че е Наблюдател, и отпускаше информацията на порции. И не на последно място Лиза Дънкан — какво се бе случило с нея?

Куин свали слушалките си и каза:

— С асансьора идва лекар, за да я прегледа. — Гледаше Търкот в очите. После неочаквано стана, заобиколи масата, спря пред Дънкан и й даде знак с ръка да се изправи.

Търкот понечи да възрази, но майорът опря длан на гърдите му.

— В този момент лекарят ще ни каже повече от всеки друг. Нека я прегледа.

Търкот бе толкова изненадан от действията на Куин, че му позволи да изпрати Дънкан до вратата, където я очакваше мъж с бяла престилка. После Куин се обърна и затвори вратата.

— Какво, по дяволите… — почна Търкот, но Куин вдигна папката, която му бяха донесли, и я хвърли пред него.

— Не зная коя е тази жена — рече той, — но лице на име Лиза Дънкан не съществува. Накарах Управлението да я провери. Всичко в досието й е измислица.