На Рийн и Коруин,
Алийра и Керълин,
и моя тъст Бил.
Като малък ме учеха, че всеки гражданин на империята Драгара е роден в един от седемнадесетте Велики дома, всеки от които е назован на името на животно. Учеха ме, че човешките същества или „източняците“ като самия мен, са жалък боклук. Учеха ме, че единственият избор, който имаме, ако искаме да постигнем нещо, е или да се присъединим към селската класа на дома Текла, или, както постъпи баща ми, да си купим благородническа титла в дома Джерег.
По-късно си намерих един див джерег, обучих го и поех по пътя си, за да оставя своя следа в обществото на Драгара.
Когато, пораснах, разбрах, че повечето от онова, на което ме бяха учили, е лъжа.
Феникс потъва в развала и чезне.
Дракон жадува за вис и за бездни.
Лиорнът рогат има по-страшна жажда.
Тиаса сънува — коварство се ражда.
Ястреб от полет надолу се взира.
Дзур се промъква и сенките сбира.
Исола кланя се, после напада.
Цалмот все крепи се на косъм от ада.
Валиста руши и после съгражда.
Джерег поредната жертва изяжда.
Криотата хитра мрежи заплита.
Орка владее в морята водите.
Текла страхлива в тревата се крие.
Джегала на пръста си времето вие.
Атирата властва в играта красива…
И Фениксът литва от пепелта сива.