Вълните усмиряват вятъра (Аркадий Стругацки) читать бесплатно онлайн полную версию книги

СЕДЕМНАДЕСЕТИ ДОКУМЕНТ

РАБОТНА ФОНОГРАМА

Събеседници: М. Камерер. началник на отдела за извънредни произшествия, и Д. Логовенко, заместник-директор на Харковския филиал на ИМИ

Тема: ¤ ¤ ¤

Съдържание: ¤ ¤ ¤

Логовенко: Здравей, Максим, аз съм.

Камерер: Привет. Какво ще кажеш, а?

Логовенко: Ами ще кажа, че всичко беше скроено много ловко.

Камерер: Радвам се, че ти е харесало.

Логовенко: Не бих казал, че чак толкова ми хареса, но съм длъжен да отдам заслуженото на стария си приятел.

Пауза

Логовенко: Ог цялата тази работа разбирам, че искаш да се срещнеш с мен и да поговорим открито.

Камерер: Да. Но не аз. И може би не с тебе.

Логовенко: Ще се наложи да говорите с мен. Но щом няма да бъдеш ти, кой ще бъде?

Камерер: Комов.

Логовенко: Охо! Значи все пак си се решил…

Камерер: Комов сега ми е пряк началник.

Логовенко: А, ето каква била работата… Добре. Кога и къде?

Камерер: Комов иска в разговора да участвува и Горбовски.

Логовенко: Леонид Андреевич? Та той нали е на смъртно легло…

Камерер: Тъкмо затова. Нека той да чуе всичко това. От тебе.

Пауза

Логовенко: Да. Май че наистина е дошло време да поговорим.

Камерер: Утре в 15:00 при Горбовски. Знаеш ли къде живее? Домът му е близо до Краслава, на река Даугава.

Логовенко: Да, знам. До утре. Нещо друго ще кажеш ли? Камерер:

Не. До утре.

(Разговорът е воден от 9:02 до 9:04 часа.)

(Край на седемнадесетия документ)

Радвам се, че въпреки своята енергичност и безкрайна добросъвестност групата „Людени“ никога не ми е дотягала по повод Даниил Александрович Логовенко. А пък нали ние с Даня се знаем от памтивека, от шестдесетте благословени години, когато аз, тогава млад и дяволски енергичен служител на „Комкон“, преминах специален курс по психология в Киевския университет и там Даня, тогава млад и дяволски енергичен метапсихолог, ми водеше практическите занимания, а вечер ние двамата наистина дяволски енергично ухажвахме очарователните и дяволски капризни млади киевчанки. Той явно ми оказваше по-голямо внимание, отколкото на останалите курсисти, ние се сприятелихме и първите години, би могло да се каже, се срещахме постоянно. После нашите професии ни разделиха, взехме да се срещаме все по-рядко, а от началото на осемдесетте години изобщо престанахме да се виждаме (до оная вечер на чашка чай у нас а навечерието на събитията). На него никак не му провървя в семейния живот и сега е ясно защо. Изобщо той се оказа нещастен човек, което далеч не може да се каже за мене.

Въобще всеки, който сериозно се е занимавал с епохата на Голямото откровение, е склонен да смята, че прекрасно знае кой е Даниил Логовенко. Ама че заблуждение! Та какво знае за Нютон човек, който е прочел дори най-пълните му събрани съчинения? Да, Логовенко игра изключително важна роля в Голямото откровение. „Импулсът на Логовенко“, „Т-програмата на Логовенко“, „Декларацията на Логовенко“, „Комитетът на Логовенко“…

А знаете ли каква е съдбата на съпругата на Логовенко?

А как попадна той в курсовете по висша и аномална етология в град Сплит?

А защо през 66 година сред тълпата от курсисти той обърна особено внимание на М. Камерер, енергичен служител на „Комкон“, вдъхващ много надежди?

А какво е мислил Д. Логовенко по повод Голямото откровение — той не пророкуваше, не излизаше с декларации, не проповядваше, а мислеше и се вълнуваше чак до дъното на нечовешката си душа!

Много такива въпроси могат да бъдат зададени. На някои от тях предполагам, че бих могъл точно да отговоря. По отношение на други мога само да градя предположения. А много ще останат без отговор днес и завинаги.