Вълните усмиряват вятъра

ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД

№016/99

„Комкон-2“

Урал-Север

Дата: 8 май 99 година

Автор: Т. Глумов, инспектор

Тема 009: „Посещението на старата дама“

Съдържание: за пребиваването на Магьосника (от Саракш) в Харковския филиал на Института за метапсихически изследвания (Института на чудаците)

Съобразно нареждането вчера сутринта отидох в Харковския филиал на Института на чудаците. Заместник-директорът на филиала Логовенко ми определи среща в 10:00 часа, обаче не ме пуснаха веднага в кабинета му, а ме подложиха на изследване в камерата с пълзяща честота КПЧ-8. наричана още „Как да Пипнем Чудака“. На тази процедура подлагали всеки нов посетител на филиала. Целта на процедурата е у избран наслуки човек да се открият „латентни метапсихически способности“ или, с други думи казано, така наречената „скрита чудатост“.

В 10:25 се представих на заместник-директора, който отговаря и за връзките с обществените организации.

(Даниил Александрович Логовенко, доктор по психология, член-кореспондент на Европейската Академия на медицинските науки. Роден на 17.IX.30 г. в Бориспол. Образование: Институт по психология в Киев; факултет по управление в Киевския университет: специални курсове по висша и аномална етология в Сплит. Основни трудове: в областта на метапсихологията; открил е така наречения „импулс на Логовенко“ или „зъб Т на ментограмата“. Един от основателите на Харковския филиал на Института за метапсихически изследвания.)

Д. Логовенко ми разказа, че той лично посрещнал Магьосника сутринта на 25 март т.г. на Космодрума Мирза Чарла и го придружил право до сградата на филиала. Съпровождали ги завеждащият отдел във филиала Богдан Гайдай и придружителят на Магьосника от „Комкон-1“, известният ни Боря Лаптев.

Щом пристигнали във филиала, Магьосника се отказал от обичайния предварителен разговор със закуска и изразил желание незабавно да се запознае с дейността на сътрудниците и тяхната клиентела. Тогава Д. Логовенко наредил на Б. Гайдай да поеме грижата за него, а самият Логовенко изобщо повече не общувал с Магьосника.

Аз: Каква според вас е била целта на Магьосника в Института?

Логовенко: На мен Магьосника нищо не ми каза. От „Комкон“ ни съобщиха, че той, така да се каже, изразил желание да се запознае с нашата работа и ние с удоволствие му предоставихме тази възможност. Всъщност се надявахме и ние да извлечем полза от неговото посещение, като го изследваме. Досега не сме имали случай да попаднем на психократ с подобна сила, при това от друга планета.

Аз: Какво показа изследването?

Логовенко: Не успяхме да го изследваме. Магьосника прекъсна посещението си съвсем неочаквано за всички.

Аз: А защо? Вие как мислите?

Логовенко: Всички се намерихме в чудо. Лично аз съм склонен да предполагам следното. Колегите са му представили Мишел Десмонд, той е полиментал. И Магьосника може би е доловил у Мишел нещо, което се е изплъзнало от нас, а него или го е изплашило, или, да речем, го е оскърбило, с една дума толкова го е потресло, че му се е отщяло да има всякакво вземане-даване с нас. Той е психократ, той е голям интелект, но не забравяйте, че по произход, по възпитание, пък ако щете дори и по мироглед е типичен дивак.

Аз: Не всичко ми е ясно. Какво е това полиментал?

Логовенко: Полиментализмът е много рядко метапсихическо явление, когато в един човешки организъм съществуват едновременно две и повече независими съзнания. Не го бъркайте с шизофренията, това не е патология. Вземете например нашия Мишел Десмонд. Той е абсолютно здрав, много приятен младеж, у когото няма да откриете никакви отклонения от психическите норми. Но ето че преди десенина години съвсем случайно било установено, че има двойна ментограма, Едната е обикновена, човешка и еднозначно е свързана с миналия и сегашния живот на Мишел, а другата се открива при определена, съвсем точно посочена дълбочина на ментокопирането. Това е ментограма на същество, което няма нищо общо с Мишел; то живее в някакъв свят, който така и не успяхме да идентифицираме. Както изглежда, в този свят царят необикновено голямо налягане и високи температури… Всъщност това е без значение. По-важното е, че Мишел няма ни най-малка представа нито за този свят, нито за това съседно съзнание, а пък онова същество и понятие няма нито за Мишел, нито за нашия свят. Затова си мисля, че ние успяхме да открием у Мишел едно съзнание в съседство с неговото, а може би у него съвместно съществуват и други, чието разкриване е извън възможностите на нашите технически средства, и тъкмо те са потресли Магьосника.

Аз: А вас не ви ли шокира вторият свят на този Десмонд?

Логовенко: Разбирам ви. Не. Абсолютно. Но трябва да ви кажа, че онзи ментокопировач, който пръв надникнал в този свят и го огледал, бил силно потресен. Разбира се, най-вече защото решил, че Мишел трябва да е добре прикрит агент на Странниците, да речем, изобщо прогресор на чужда цивилизация.

Аз: А как разбрахте, че не е така?

Логовенко: В това отношение можете да бъдете спокоен. Между поведението на Мишел и функционирането на второто му съзнание няма никаква взаимозависимост. Съседните съзнания на полиментала изобщо не си взаимодействуват. Те по принцип не могат да си влияят, защото функционират в различни пространства. Ето ви една груба аналогия. Представете си театър на сенките. Нали проектираните на екрана сенки не могат да взаимодействуват. Естествено, докато ги гледате, могат да ви хрумнат най-различни фантастични мисли по този повод, но именно само фантастични.

Тук разговорът ми с Д. Логовенко завърши и ме запознаха с Б. А. Гайдай.

(Богдан Архипович Гайдай, магистър по психология. Роден на 10.VI.55 г. в Середина Буда. Образование: Институт по психология в Киев. специални курсове по висша и аномална етология в Сплит. Основни трудове: в областта па метапсихологията. От 89 година е сътрудник в отдела по психопрогностика, от 93-та — завеждащ лабораторията по приборно осигуряване, а от 94-та — завеждащ отдела по интрапсихическа техника.)

Извадка от разговора:

Аз: Как смятате, от какво най-много се интересуваше Магьосника в института?

Гайдай: Знаете ли, останах с впечатление, че просто този Магьосник беше погрешно осведомен. И няма нищо чудно в това — дори тук, на Земята, мнозина нямат правилна представа за нашата работа, а какво остава за прогресорите. с които Магьосника е имал работа там, на Саракш. Спомням си, че тогава доста се учудих защо този Магьосник, човек от друга планета, изведнъж пожела от цялата Земя да види тъкмо нашия институт… Вижте в какво се състои работата според мен. Там, на Саракш, той. така да се каже, е цар на мутантите и това навярно му създава маса проблеми: те се израждат, боледуват, трябва да се лекуват, някак си да им се оказва подкрепа. А пък нашите „чудаци“, нали и те са един вид мутанти. Та той си беше въобразил, че би могъл да почерпи от института полезна информация, Сигурно беше решил, че тук, при нас, е нещо като клиника.

Аз: И когато разбра грешката си, ви обърна гръб и си отиде. така ли?

Гайдай: Точно така. Е. вярно, че доста рязко ни обърна гръб и май твърде бърже си отиде, но нали в края на краищата може пък техните маниери да са такива.

Аз: За какво си говорихте с него?

Гайдай: Та той дума не обелваше. Изобщо само веднъж чух гласа му. Попитах го какво би искал да разгледа тук, при нас, и той отвърна: „Всичко, което ми покажете.“ А пък гласът му, трябва да ви кажа, е направо гаден, като на свадлива вещица.

Аз: Между другото на какъв език разговаряхте?

Гайдай: Представете си, на украински!

Както ми обясни Гайдай, в института Магьосника се срещнал всичко на всичко с трима клиенти. Засега успях да разговарям с двама от тях.

Марина Сергеевна Равич, 27-годишна, по образование ветеринарен лекар, сега е консултант на Ленинградския завод за ембрионални системи, на Лозанското ателие по реализиране на П-абстракции, на Белградския институт по ламинарна позитроника и на главния архитект на Якутския регион. Скромна, много срамежлива и меланхолична жена, надарена с уникална и засега необяснима способност (все още дори не са успели да намерят научно наименование за нея). Ако пред Равич поставят точно формулиран и разбираем за нея проблем, тя се захваща да го решава разпалено и с удоволствие, но в края на краищата, без да иска, напълно против волята си, достига до решението на друг проблем, който няма нищо общо с поставения и обикновено излиза извън границите на професионалните й интереси. Поставеният проблем действува на съзнанието й като катализатор за решаването на някакъв друг проблем, с който тя някога повърхностно се е запознала от научнопопулярна статия в някое списание или пък го е дочула от разговори между специалисти. Очевидно по принцип не е възможно предварително да се определи какъв именно проблем ще разреши — в случая действува нещо от рода на класическия принцип на неопределеността. Магьосника се появил в нейния кабинет в момента, когато работела. Тя смътно си спомня уродливата му фигура, завита в зелени одежди и увенчана с огромна глава, и това са всичките й впечатления от него. Не, той нищо не казал. Само Богдан промърморил обичайните благонамерени глупости за нейната „дарба“ и никакви други гласове тя не си спомня. По думите на Гайдай Магьосника стоял при нея само две минути и явно тя се заинтересувала от него точно толкова, колкото той от нея.

Мишел Десмонд, 41-годишен, по образование — инженер-гранулист, професионален спортист, европейски шампион за 88 година по тунелен хокей. Веселяк, много доволен от себе си и от Вселената, той гледа шеговито и с пълно безразличие на своя полиментализъм. Канел се да отива на стадиона, когато завели при него Магьосника. По думите му Магьосника имал болнав вид и през цялото време мълчал, шегите не достигали до него, той, изглежда, не схващал добре къде се намира и какво му говорят. Наистина имало един миг — него Мишел ще запомни за цял живот. — когато Магьосника внезапно повдигнал огромните си бледи клепачи и погледнал право в душата на Мишел, а може би и по-дълбоко, в самите недра на онзи свят, където живее създанието, с което Мишел е принуден да дели общия обем на менталното пространство. Този миг бил неприятен, но в същото време прекрасен. Скоро след това Магьосника си тръгнал, като така и не продумал. И без да се сбогува.

Сусуму Хирога, наричан още Сенриган, което ще рече „Виждащ на хиляда мили“, 83-годишен, специалист по история на религията, професор в Катедрата по история на религията в Банкокския университет. Не успях да поговоря с него. Той ще се върне в института едва утре или вдругиден. Според Гайдай този ясновидец никак не харесал на Магьосника. Във всеки случай е сигурно, че Магьосника си е тръгнал тъкмо по време на тяхната среща.

По думите на всички свидетели той напуснал института при следните обстоятелства. Тъкмо си стоели по средата на ментокопирния комбинат и Магьосника слушал как Гайдай му чете лекция за необикновените способности на Сенриган, а Сенриган от време на време прекъсвал лектора, като за пореден път разголвал неговия (на лектора) личен живот, когато внезапно, без дума да обели като не дал да се разбере нито с жест, нито с поглед какво смята да предприеме, зеленият гном рязко се обърнал, повлякъл за лакътя Боря Лаптев и крачейки бързо, без да се спира никъде нито за миг, се устремил по коридорите към изхода на филиала. И това е всичко.

Още няколко души — научни сътрудници, лаборанти и неколцина от административния персонал на филиала — са видели Магьосника, но никой от тях не е знаел кой е той. И само двама, които са отскоро в института, му обърнали специално внимание, поразени от неговата външност. Нищо съществено не научих от тях.

След това се срещнах с Борис Лаптев. Ето най-важната част от нашия разговор:

Аз: Ти си единственият човек, който през цялото време е бил с Магьосника от тръгването до завръщането на Саракш. Не забеляза ли нещо по-особено, което да бие на очи?

Борис: Ама че въпрос! Това ми напомня, дето питали камилата: „Защо ти е крива шията?“ Пък тя отвърнала: „Че кое ми е право?“

Аз: И все пак? Опитай се да си спомниш как се държа той през цялото време. Нали в края на краищата все нещо трябва да се е случило, щом изведнъж е взел да хвърля къчове!

Борис: Виж какво, познавам Магьосника от две земни години. Той е неизчерпаемо същество. Отдавна съм махнал с ръка и даже вече не се опитвам да проумея що за човек е. Така че какво да ти кажа? Него ден той имаше пристъп на депресия, както наричам аз това негово състояние. От време на време го спохожда без всякакви видима причина. Той става мълчалив и ако понякога си отваря устата, то е само за да изрече някоя гадост. нещо злъчно. Така беше и този ден. Докато летяхме с него от Саракш, всичко беше наред, той редеше афоризъм след афоризъм, шегуваше се с мен, даже си тананикаше… Но още в Мирза Чарла внезапно помръкна, с Логовенко почти не разговаря, а когато заедно с Гайдай тръгнахме из института, заприлича направо на черен облак. По едно време взех да се страхувам, че току ще вземе да обиди някого, но тогава той явно сам почувствува, че така повече не бива, прибра си жилото и драсна, та да му е мирна главата. А после чак до Саракш мълча… само дето в Мирза Чарла се огледа сякаш на прощаване и с един такъв противен писклив глас кресна: „Да вижда гори и планини, облаци и небеса, а да не вижда нещо, което му е под носа.“

Аз: Какво значи това?

Борис: Ами някакви детски стихчета, Едновремешни.

Аз: Според теб какво искаше да каже?

Борис: Абе нищо не искаше да каже. Целият свят му беше крив и аха-аха да почне да хапе. Разбрах само, че трябва да си държа езика зад зъбите. И така двамата с него си мълчахме чак до Саракш.

Аа: И това ли беше всичко?

Борис: Това. Само дето малко преди да кацнем, той промърмори — пак ни в клин, ни в ръкав — да сме били почакали, докато слепите не видят окатия, А когато минахме оттатък Синята змия, ми махна с ръка и дето се вика, се разтвори в джунглите. И забележи, дори благодаря не каза, нито пък на гости ме покани.

Аз: Нищо повече ли не можеш да кажеш?

Борис: Абе ти какво искаш от мене? Да, на Земята нещо никак не му хареса. Но какво по-точно, не благоволи да сподели с мен. Нали ти казвам: нито можеш да разбереш, нито можеш да предскажеш какво става в главата на това същество. Може пък Земята да няма нищо общо с това. Просто може него ден да го е свил стомахът — в широкия смисъл на думата, разбира се; в много широк смисъл, космически…

Аз: Значи смяташ, че това са все случайности — дето в детските стихчета онзи там не вижда нищо, а след това за слепите и окатия?

Борис: Виж какво. За слепите и окатия там. при тях на Саракш, в Пандея има такава поговорка: „Когато слепите видят окатия.“ По смисъл тя е също като нашето „На кукуво лято“ или, да речем, „Когато цъфнат налъмите“. Явно той искаше да каже, че нещо никога няма да стане. А стихчетата бяха ей така — от желание да се заяжда по принцип. Просто той се гавреше, само дето не разбра с кого. Трябва да е било с онзи самохвалко, японеца.

Предварителни изводи:

1. Не успях да открия никакви сведения, които биха ни помогнали да намерим Магьосника на Саракш.

2. Не мога да дам никакви препоръки как да продължи търсенето му.

Т. Глумов