Надмогнал свойта земна смърт
от този гроб за първи път
излизаш ти — един Вампир —
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш —
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
Сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклина те. Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх…
Иди при своя гроб такъв —
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демоните зли до край
ти свойта участ изгуляй
дордето призрак по-свирец
не погне тях, а с тях и теб
Мразя нещата, които са изцяло измислени… И най-ефирната структура би трябвало да стъпи на някаква основа, на житейски факт — чистата измислица е талант единствено за лъжеца.