В преследване на смъртта

Глава първа

Нямах кой знае колко пари. Не можех да се върна у мис Пинч и да издържа онези жени.

Стигнах до средата на Манхатън и изоставих камиона за тор в една странична улица. С багажа си от една чанта и екраните тръгнах към един хотел, който бях забелязал в миналото. Беше свърталище на алкохолици, порутен и мръсен, а фоайето гъмжеше от сринати човешки развалини. Най-доброто място за укриване, защото тук дори не си правеха труда да отделят живите от умрелите.

Наех стая със счупен прозорец, счупена мивка и счупен под. Наоколо щъкаха хлебарки, които вирееха върху останките на мръсния килим.

Трябваше да съм изтощен, но не бях. Имах твърде много работа. Независимо от късния час, извадих топ листа и писалка и седнах до разнебитената маса. Човек трябва да бъде подреден, да върши нещата като по учебник. Трябваше да бъда внимателен и прецизен, защото само по този начин можех въобще някога да причиня смъртта на графиня Крек.

Изписах основните закони на Апарата:

Знаех, че тия неща трябваше да се вършат в строга последователност. Бяха разработени от гении много отдавна. Ако една организация като Апарата има върховния дълг да подкопае основите на една цивилизация, тя трябва да е съвършена. Трябва да създадеш максимално количество неприятности за максимален брой хора при минимален брой поводи. Това правило важи особено силно за правителства, правителствени организации, правителствени служители и агенти. Дори на Земята, която е примитивна по отношение на тия неща, ФБР и другите се придържат напълно към тези максими. Така че знаех — разсъждавам правилно.

Захванах се най-напред с точка пета. Тя беше лесна за изпълнение. Главният обект беше графиня Крек. Знаех това много добре от дълъг и горчив опит.

Що се отнася до точка първа, базата ми беше в тази хотелска стая.

А що се отнася до точка шеста, погледнах часовника си и внимателно записах часа, минутата и секундата.

Внезапно осъзнах, че не ги изпълнявам в точния ред. Стегнах се. Трябваше да работя върху втора точка — справянето с отредите.

Единствените отреди бях аз. Едва сега осъзнах това напълно. Бери и Торпедо, а дори и Медисън, ме бяха провалили. Бях напълно сам.

Какво ставаше с отредите?

Венерическа болест? Като се вземеха предвид козите, кучетата и Торпедо, очевидно ситуацията бе такава! Макар и да нямаше признаци за нея, във всеки текст върху военните въпроси това е отбелязано като проблем. Добре.

Твърдо решен да върша нещата на секундата, оставих първите неща да бъдат първи. Даже когато бяха втори в списъка.

Справянето с отредите изискваше почивка. Внимателно отбелязах времето, както изискваше шестата точка, и си легнах.

Станах призори, изтърсих дрехите си от хлебарките и се облякох.

Крачейки с мрачна решителност, си проправих път към една телефонна кабина във фоайето и проверих номерата на клиниките за венерически болести. Имаше една наблизо. Уговорих си час и бързо отидох там.

Бях първи и ме обслужиха бързо. Усърдно попълних един картон. Без да го поглежда, един млад лекар седна в стаята за прегледи, където ме бяха оставили. Каза:

— Всичко това ще остане в тайна. Можете да говорите свободно. Какви симптоми сте забелязал?

— Никакви — отвърнах аз. — То е просто неизбежно.

— Какви са… нали разбирате… били контактите ви?

А за това можех да му дам доста информация.

— Имал съм контакт с една ужасна руса жена, демон под маската на човек, за която животът е нещо като плява. Вината е изцяло нейна. Висока е пет фута и девет и половина инча. Хипнотизира всекиго.

— Откога датира контактът ви? — попита той загрижено.

Преброих бързо на пръсти. Първия път, когато се бях сблъскал с графиня Крек, беше в Спитеос, половин година преди да се появи Хелър. Беше убила един агент, който се опитваше да я насили сексуално.

— От 13 месеца — отвърнах аз.

— Откъде знаете, че сте я прихванал от нея? — попита той.

— Тя ме набута в цялата работа — отговорих му. — Ако не беше тя, никога нямаше да имам никаква връзка с кучета, кози и лами от Перу.

Той беше невероятно шокиран. Вдигна ръка:

— О, мисля, че е по-добре да не губим време с прегледи. Това звучи доста отчаяно. Сестра! Донесете големия поднос, бързо!

И така започна един лечебен курс, който запълни по-голямата част от следващите десет дни.

Издържах го, просто защото показваше колко съм изстрадал по нейна вина.

Първо бяха инжекциите с антибиотици, седем вида. Всяка една от тях беше като агония. Мразя иглите!

След това стоически изтърпях мъчителното преживяване, при което вдигаха телесната ми температура до 42 градуса по Целзий, докато съм под въздействието на специални медикаменти.

После, когато отново можех да се движа, получих неоарефенамин-606. Лекарят ми каза, че убивал един на всеки десет хиляди пациента и бях почти сигурен, че това ще съм аз. Щеше да покаже на хората на какво ме бе подложила.

Най-накрая дойде един светъл ден. Не ми бяха останали почти никакви пари. Бях загубил доста килограми. Докторът преглеждаше последната серия тестове.

— Нищо — каза той. — Нямате и най-малкия признак за каквото и да било. Целият курс се оказа напълно успешен. Извадихте голям късмет наистина, защото в днешно време има тегоби, които не реагират на никакво лечение. Нека сега да ви дам един важен съвет: никога повече не осъществявайте никакъв физически контакт с тази жена. И прекратете всякакви връзки с нея колкото е възможно по-скоро!

Дадох честна дума, че ще се придържам към съвета му. Щях да премина към унищожаването на графиня Крек веднага, щом успея да завърша програмата си.

Боже, на какво ме беше подложила тая жена!

Глава втора

Следващата част от акцията беше „3. НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ“.

За точното планиране трябват данни. По тая причина ометох хлебарките от екраните, за да видя какво е намислило сега най-ужасното чудовище във Вселената.

Те бяха все още във Вирджиния!

Хелър и двамата пенсионирани шофьори от „Грейхаунд“ седяха на пролетното слънце. Хелър беше по къси гащи и събираше тен в един шезлонг. Двамата шофьори с разкопчани яки и килнати назад шапки пиеха нещо, което приличаше на ментов джулеп9 и играеха карти под близкия навес.

Сухопътната яхта и другата къща на колела бяха паркирани под формата на буквата L в едно затревено поле, а чергилата им бяха извадени. Забулените в синя мъгла планини бяха точно пред погледа на Хелър.

Ревът на приближаващ двигател го накара да погледне към един горски път. Беше джипът, който подскачаше из целия път, а зад волана седеше Бум-Бум. На предната седалка беше графиня Крек.

Изведнъж си дадох сметка, че нейният екран е празен. Бибип! Причината за това бе, че нейните активатор-приемник и ретранслатор 831 бяха при мен, а аз вероятно бях на повече от четиристотин мили от там!

Джипът се плъзна и спря. Хелър стана и го приближи. Помогна на графиня Крек да слезе. Тя изглеждаше уморена. Той я поведе към един люлеещ се шезлонг. Някаква стюардеса дотича с поднос и студена напитка.

Графиня Крек попи мокрото си лице с носна кърпичка и пое питието с благодарност.

Хелър седна.

— Та как върви обучението на младия Роксентър?

— Ами — отвърна тя, — аз напредвам. Научих го да се къпе с вода, вместо с кал. Спря да издава грухтящи звуци и да си чеше гърба по стълбовете.

— Е, и това е нещичко — каза Хелър. — Ама ти не използваш ли хипношлем? Струва ми се, че с него можеш да се справиш доста бързо.

— Опитвам се да го обуча така, че да не стане робот — отвърна графинята. — Което ще рече, че трябва да съхраня основните му личностни характеристики. Но досега той не иска да прави нищо, което не би направило едно прасе. Той просто не иска да седне на масата и да позволи на някой друг да хапне каквото и да било — избутва всички с носа си. В началото мислех, че е въздействието на средата върху ранното поведение, но сега се страхувам, че съм изправена пред наследственост — семейна черта.

— Е, значи напредваш. Можем скоро да тръгнем.

Графиня Крек се намръщи.

— Това е проблемът. Той не иска да остави свинете си.

— О, това ли е всичко? — възкликна Хелър. — Бум-Бум, я ела тук. — Бум-Бум се приближи и се тръшна на тревата, прикрепяйки висока чаша със скоч и лед, която вероятно му беше дала стюардесата. — Защо просто да не накарам Бум-Бум да се обади на Изи и да му каже да наеме половин дузина камиони за прасета?

— Страхувам се, че прасетата принадлежат на окръга — каза графинята.

— Ами можем да накараме Бум-Бум да каже на Изи просто да ги купи. Освен това бихме могли да накараме Изи да купи свинеферма близо до Ню Йорк, например отвъд реката, в Ню Джърси. Винаги ми мирише на прасета, когато минавам оттам.

Графиня Крек каза:

— Скъпи, това е чудесно разрешение. Но нека да не притесняваме бедния Изи: той толкова се разстройва, когато не може да направи нещата точно както ти ги искаш. Телефонът вече работи, така че защо Бум-Бум просто не се обади оттук?

— Ами добре — каза Хелър. — Ти си капитанът в това пътешествие. Но ако не безпокоим Изи, с какво ще платим?

— А-а — каза графиня Крек засияла, — просто включи камионите, прасетата и фермата в кредитната ми карта „Скуийза“, разбира се.

Бум-Бум скочи.

— Чудесно е, че имаме тая карта. Какво ли щяхме да правим без нея? Веднага хващам телефона.

Бутнах ядосано екрана встрани. Тая жена! Този демон! Мудур Зенгин ще стигне до последните пенита от останалите в ръцете му пари и после онзи швейцарски сертификат за половин милион долара ще бъде загубен. А може вече и да е станало!

Тя просто го правеше, за да ме съсипе.

Сега щяха да дойдат на север.

Трябваше да се оправя със следващата точка от програмата си, без да отлагам!

НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

Трябваше да приготвя стоманени челюсти — отворени и готови да щракнат.

А тези челюсти трябваше да имат зъби!

Глава трета

Прегледах основната си скица. Малко ми липсваше последователност.

Ако някой има намерение да атакува, той трябва да има с какво да атакува. Открих, че няма смисъл да планирам танкова атака, а после да не мога да намеря танк. Така че беше по-добре да се заема с „4. СТРУПАЙ ОРЪЖИЯ, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ“.

Добре, какви оръжия можех да набавя? Огледах се. Нямах танк. Затова щеше да трябва голям акъл.

Случайно погледът ми падна върху някакво старо, изгнило парче от вестник, което няколко хлебарки влачеха собственически по пода. Взех им го. Там пишеше: „… ОВАТА НРАВСТВЕНОСТ ПОД ВЪПРОС“.

Това беше поличба.

НРАВСТВЕНОСТ!

Познавах добре волтарианските обичаи. Огромната продължителност на живот там означаваше, че всеки трябва да е сигурен за кого се омъжва или жени, преди да направи решителната крачка: иначе щеше да се залости с неподходящ партньор за век и половина. Така че беше съвсем обичайно мъж и жена да живеят заедно до около две години, преди да завържат последния възел. Единственият начин, по който човек можеше да получи „развод“ в Конфедерацията, беше като обвини партньора си в бигамия или изневяра, за да го екзекутират, защото наказанието за тия неща беше смърт. Така че бракът беше напълно фатална стъпка.

Но аз знаех, че земните обичаи са различни. Човек обикновено вземаше окончателно решение без каквато и да било информация за другия. Те много се мръщят на разпуснатия живот, независимо от това колко го практикуват.

Това беше оръжие.

Незабавно изтърсих хлебарките от дрехите си, облякох се и хукнах към „Мес Стрийт“ 42.

Медисън седеше на бюрото си. Искреното му и честно лице беше сякаш засенчено от облак. Почувствах, че съм пристигнал точно навреме.

— Как върви? — попитах го.

— Смит, — отвърна Мадисън мрачно, — не ни дават първа страница, както би трябвало. Гениалното хлапе се укрива в Канзас. Това беше грешка.

— Защо точно в Канзас? — попитах аз.

— Това е страната на Джеси Джеймз. Все още градим имидж като на Джеси Джеймз, разбира се.

— Какво е състоянието на нравствеността в Канзас? — попитах.

— Нравственост? Това е зоната на Библията. Купчина лицемери. Много са чувствителни на тема нравственост.

— Добре — казах аз. — Сега си отвори добре ушите, Медисън. Гениалното хлапе води неморален живот. Живее с жена, без да имат брак!

Мадисън ме погледна и премита. После обхвана брадичката си с длан и се замисли. Изведнъж той се усмихна, както слънцето пробива облаците през мрачен ден.

— Мисля, че идеята ти може да е добра, Смит. Не много професионална. Недоизгладена, разбира се. Но определено е зародиш на нещо.

Не исках да слушам повече за зародиши. Тръгнах си бързо.

Върнах се в хотела на пияниците. Сигурен съм, че всеки уважаващ себе си паяк злорадства, когато е изплел паяжината си, за да улавя мухите, които пресичат пътя му. Включих екраните.

Известно време получавах само черти на екрана на Хелър. После изведнъж те изчезнаха. Той беше слязъл от сухопътната яхта.

Движеха се на север!

Картината, която виждах, бе на същия сервиз, където недодяланото провинциално момче беше научило Хелър на всичко, свързано с колите, при първото му пътуване до Вашингтон.

А ето го и самото недодялано провинциално момче, ококорило широко очи към огромната сухопътна яхта.

После изведнъж то мина напред и погледна Хелър по-отблизо.

— ВИЕ! — извика то и остана така с отворени уста.

— Здрасти — каза Хелър. — Как върви бизнесът?

— Леле божке! Откъде сте взели тая голяма къща на колела? Това е най-бляскавото превозно средство, дето съм виждал!

Хелър каза:

— Мисля, че моето момиче я е откраднало.

— Боже! — възкликна недодяланото момче със страхопочитание. — Изглеждаш като човек, който се справя отлично! — И надникна зад сухопътната яхта, а погледът му се плъзна по цялата дължина на конвоя, който сега беше спрял встрани на шосето и очевидно чакаше реда си за зареждане. — Кои са всички тия други хора?

— Да речем, че са моята шайка — каза Хелър.

— Свети Боже! Искаш да кажеш, че сега си гангстер от най-висок ранг с шайка и всичко останало?

Хелър попита:

— Имаш ли дизелово за всички тия камиони?

— Ти го каза.

— И малко вода за прасетата?

— ПРАСЕТА? — извика недодяланото момче, като се вторачи в конвоя.

— Ами да — каза Хелър. — Малко ги разхождаме. Големи са врескала.

Гласът на Бум-Бум при приближаването му:

— За какви гангстери става въпрос?

Хелър се обърна към момчето:

— Да ти представя Бум-Бум Римбомбо, най-прословутия бомбаджия на коли в Ню Йорк.

— Божичко! — възкликна момчето и потупа ръката на Бум-Бум. Но наредените на опашката наети камиони надуваха клаксоните си. Момчето бързо започна да пълни резервоара на сухопътната яхта. Бум-Бум му помагаше. С глас, който почти не стигаше до Хелър, Бум-Бум попита момчето:

— Ти кога срещна боса?

— Преди години — отвърна момчето. — Аз съм този, който му даде началния старт. И я го виж сега!

Графиня Крек влезе в полезрението на Хелър. Тя тършуваше в чантичката си. С ужас разбрах какво ще извади: тя щеше да използва кредитната ми карта от „Скуийза“, за да плати за всичките хиляди галони дизелово гориво!

Бързо изключих екраните.

Но както и да е, мухи! Мрежата е разпъната и вие летите право към нея.

Атаката можеше да бъде и бавна, но бях сигурен, че ще е смъртоносна. Познавах Медисън. Бях видял проблясъка в очите му. Това щеше да бъде убийство от класа!

Глава четвърта

Разбира се, на другата сутрин Мадисън беше получил първа страница:

Знаех, че Медисън просто си отъпква терена. Макар и да не знаех със сигурност какво възнамеряваше той да направи, надеждата ми се възвърна.

Екраните и на Хелър, и на Крек вече действаха, след като те бяха на разстояние по-малко от двеста мили.

Разхождаха се из някаква ферма, очевидно в Ню Джърси, защото местността беше много равна. Да! Крек погледна към някакво водно пространство и там се очертаваше Ню Йорк Сити върху небесния фон!

Синът на Роксентър, Делбърт Джон II, тичаше около наетите камиони и крещеше „Здрасти“, „Ето те и теб“ и „Погледнете новата си къща“ на прасетата вътре. После въодушевено отпраши към някакви бетонни постройки, влетя вътре, а след това излетя навън. Направи с ръце фуния пред устата си, издаде нещо като квичене и даде знак на камионите.

Шофьорите очевидно свалиха преградите, защото се изля цял поток свине!

Като някой регулировчик момчето ги насочваше към кочините. Най-накрая затвори няколко порти, махна с ръка на прасетата вътре и дойде грейнало при Хелър и графиня Крек.

— О! — възкликна Делбърт Втори. — Тук ще ми хареса. Просто надушвам полъха от другите ферми. Какъв красив аромат на свине!

— Хей, Бум-Бум — извика Хелър, като погледна по посоката на Бум-Бум, който се опираше на един стълб — Не виждам никаква къща.

— Така успяхме да вземе мястото — каза Бум-Бум. — Изгоряла е. Обсъдихме го с Втория и той каза, че няма значение. Щял да спи в кочините.

— Не — каза Хелър. — Тая няма да я бъде.

— Мен ме устройва — каза момчето. — Страхотно ще си паснем с двамата мъже, които са тук.

Хелър погледна към двамата много мръсни мъже, които стояха наблизо, очевидно арменци. Те кимаха усмихнато.

— Скъпи — каза графиня Крек тихо, — мисля, че е по-добре да им оставим сухопътната яхта.

— Ще я съсипят — каза Хелър.

— Не — рече графинята. — Аз ще трябва да идвам дотук, за да продължа обучението му, а не мога да работя в кочина: опитах, но не се получава. Сега екипажът е добър: безработицата е голяма и те ще останат без работа. Така че просто ще оставим шофьорите, механика и стюардесите тук, за да се грижат за превозните средства и за момчето. Няма да струва нищо, тъй като мога просто да накарам Бум-Бум да се обади на Майк Мутационе и да му каже да продължи изплащането на надниците им, като заедно с всички разходи по фермата ще се отчитат на кредитната ми карта от „Скуийза“. А ние можем да върнем джипа обратно в офиса.

— Ами добре — каза Хелър. — Но джипът ще им трябва, за да се грижат за това място.

Графинята го погледна и после се усмихна лъчезарно. Тя махна с ръка на Бум-Бум и двамата влязоха в сухопътната яхта.

Наетите камиони си бяха тръгнали, защото работата беше свършена.

Хелър помаха с ръце и в момента беше събрал около себе си двамата пенсионирани шофьори от „Грейхаунд“, механика и двете възрастни стюардеси.

Наблюдавах смръщено. Като офицер от Флотата той си нямаше и понятие как се уволняват хора в бизнеса.

— Вие се справихте отлично — каза Хелър.

Всички се усмихнаха.

— Искате ли да останете тук и да се грижите за превозните средства и за момчето?

Те нададоха одобрителни викове.

— Освен това ще се погрижа всеки от вас да получи премия от по една хилядарка за пътешествието.

Те завикаха още по-силно.

Чудех се дали мога да издържа на още от всичко това.

Графиня Крек излезе от сухопътната яхта с Бум-Бум.

— Знаете ли какво — извика тя, — имаме късмет! Точно днес Майк Мутационе е получил почти чисто нов ролс-ройс „Силвър Спирит“ с истински английски шофьор, който е работил за някакъв лорд. Мога да ползвам колата, за да идвам дотук и да довърша обучението. Тук сме само на няколко мили от Нюарк и той ще го изпрати още тази вечер. Освен това е добра сделка, само за петдесет хиляди долара. Но това няма значение, защото се отчитат на кредитната ми карта.

Знаех си, че съм оставил екрана твърде дълго включен!

Закрачих напред-назад. Мудур Зенгин щеше да е бесен заради всичките пристигащи сметки. Депозитът ми сигурно отива на вятъра.

О, имаше един куп причини, поради които трябваше да се справя с това!

Капанът, който бях заложил, ТРЯБВАШЕ да свърши идеална работа!

Глава пета

Тъй като беше късно, те останаха във фермата за през нощта, като помогнаха на момчето да се установи.

Медисън беше получил първата страница:

Не бях съвсем сигурен в каква посока щеше да продължи всичко това. Но вече познавах Медисън. Той беше по следите на нещо горещо.

Бдително следях екраните, като се надявах, че Хелър или Крек ще вземат някой вестник, или пък че някой ще им насочи вниманието.

Те заминаха същата сутрин към Емпайър Стейт Билдинг в ролс-ройса „Силвър Спирит“.

Сериозният английски шофьор любезно отвори вратата и каза с култивиран акцент, че ще изпрати багажа им горе.

Хелър и Крек се качиха и тръгнаха по коридорите. Той отвори вратата, на която имаше малък реактивен самолет и за секунда си помислих, че някой ги е очаквал в засада и сега ги напада.

При всичките особени, пронизителни звуци!

Беше котаракът!

Той скочи с писък в ръцете на Хелър, махна се оттам, скочи в ръцете на Крек, а после полетя към средата на стаята и започна да тича в кръг, като през цялото време надаваше диви звуци! Каква гюрултия! Изминаха няколко минути, преди най-накрая да даде на Крек да го хване и погали. Какво необичайно поведение за котка: толкова са надменни и презрителни. Възможно ли е да са му липсвали?

Но аз нямах време да разсъждавам върху това. Появи се и Изи!

Без никакво въведение, нито здрасти, Изи извика:

— Дали нямам новини за вас! — Той размахваше някакви юридически документи като знаме. — Седнете. Няма да го понесете, ако сте прави.

Те седнаха, той застана със скок пред тях.

— Мейми Буумп е продала Атлантик Сити! Пробутала го на престолонаследника на Саудитски Йемен! Той се подмазваше, за да получи възможност да сложи ръце върху всички мис Америка. Сега може да обира каймака от тях години наред. О, каква бизнес дама се оказа Мейми Буумп! Продаде го за пари в брой при наличието на много текущи разходи и някои други имоти, които престолонаследникът вече имаше. Той признава договорите на персонала и оставя Мейми Буумп като президент и главен мениджър.

— О, това е страхотно! — възкликна Хелър.

— Мейми Буумп е умна жена — каза Крек.

— Не, не, това не е добрата новина. Елате с мен!

Той хукна навън. Те го последваха. Хелър успя да го насочи към ролс-ройса, преди да е хванал такси и те потеглиха с рев към жилищната част на града под развълнуваното упътване на Изи.

Бяха в западната част на Сентръл Парк. Изи посочи един подземен вход и влязоха в обширен гараж. Той излезе, като продължаваше да дава знаци с ръце. Напъха ги в един асансьор.

Когато асансьорът спря, Изи не отвори вратата. Той каза:

— Сега си спомнете как ви казвах, че мис Джой е твърде красива, за да живее в офис. Е, това е много вярно. Част от цената, която престолонаследникът плати, бяха осем шикозни жилищни блока в Манхатън. Сега ГЛЕДАЙТЕ!

Той отвори рязко вратата на асансьора.

Те се взираха в градината на покрива. Обширно пространство с обработени пътеки и растения, отчасти остъклено.

Изи ги заведе до края и разтвори широко ръце. Пред тях, много етажи по-надолу, се разстилаше Сентръл Парк.

Той не им даде време да погледнат. Дрънчеше с една връзка ключове. Хукна към някаква висока стъклена врата и я отключи.

Пред тях се разкри украсен с колони интериор. Колоните бяха много светло кафяви, а около тях се извиваха шарки от блещукащи камъни, обточени и свързани със злато. Подът беше на цветни мраморни квадрати. Мебелите имаха извивки и инкрустации. Много шикозно място. Като палат!

— Петнайсет стаи! — каза Изи. — Заобиколени от толкова голяма градина, че са необходими трима градинари да я поддържат. А целият етаж отдолу е за слугите и за склад. Харесва ли ви?

— Красиво е! — отвърна графиня Крек.

— Това е вашият дом — каза Изи.

Глава шеста

На следващия ден забърсах хлебарките от масата и сложих купа вестници. Мадисън отново бе получил първата страница:

Различни вариации на историята се появиха във всички вестници. Това беше националният печат.

Знаех, че ще върви и по радиото и телевизията. Лигата за чистота към УАСП има голямо влияние.

Гледах екраните, за да видя реакцията на Хелър и Крек. Те бяха много заети с преместването в градинския им апартамент. Поршето беше оставено в гаража на грижите на шофьора и Хелър се опитваше да му обясни как става така, че това порше не гори „бензин“, ами парчета асфалт и нямаше нужда да се зарежда по-често от един път месечно.

На шофьора много не му се вярваше, но щом господарят казваше това за поршето, значи беше така, тъй като то беше немско, а кой ги знае тях. Но когато Хелър предложи да промени ролс-ройса, това вече беше друго: това беше английска кола и всяка предложена промяна на двигателя й трябваше да бъде одобрена от архиепископа на Кентърбъри, преди да бъде направена. А дали знаеше господарят, че първите автомобили на Ролс са имали ключалки на капака и само компанията е имала ключ за тях? Не? Е, той си помислил, че Хелър може и да не знае, като е американец. Така че за ролсовете щеше да е по-добре просто да продължат да си бъдат ролсове, а с наливане на бензин или без, традицията си е традиция, нали? Не може да се пренебрегва.

Графиня Крек имаше по-голям късмет. Изи я беше хванал с метла в ръка и малко благоговейно й я беше измъкнал, след което я беше вкарал в „Етруския салон“, където тя се изправи пред цяла тълпа домашни прислужници, от които трябваше да си избере персонала. Изи обясни, че са необходими трима градинари, един иконом, един главен готвач, помощник-готвач, двама домакини, една камериерка, двама мъже за охрана и накрая, но не най-маловажно, една лична камериерка за дамата. Той се извини, че не може да приеме да избира нейния персонал.

Така че тя се зае да ги отделя, само за да открие, че те вече бяха проучени, че имаше точно дванайсет души, които точно пасваха на споменатите постове. И така тя ги „избра“, а Изи незабавно подаде метлата на единия от домакините и всички бързо се захванаха на работа под орловия поглед на иконома.

Аз продължавах да гледам, за да разбера дали ще вземат някой вестник.

Графинята беше откарана в Ню Джърси, за да провежда обучението на сина на Роксентър.

Хелър се опитваше да въведе в ред „кабинета“, по-точно бърлогата си и да подреди нещата си.

Единственото друго нещо, което се случи бе, че пристигна шивачът му, за да му вземе мерки за униформите. Оказа се, че ще има полкови бал след два дни, и Хелър, макар и член на корпуса за обучение на запасни офицери, беше забравил да си осигури униформи.

На сцената се появи и Бум-Бум, който даде на шивача няколко съвета. Оказа се, че един офицер от корпуса за обучение на запасни офицери — Уистър беше втори лейтенант — и един офицер от армията на САЩ носят едни и същи униформи, с изключение на пагоните, които бяха зелени с червена черта, златна звезда и изписани в бяло букви „АРМЕЙСКА ШЗО“.

— Не съм си промил мозъка и изтъркал подметките от маршируване, за да те видя облечен като армейски бродяга — обясни Бум-Бум, след като даде на шивача няколко тънки съвета, които някак преобразиха униформата, без да се променя цветът й, леко по посока на „уважаващ себе си военноморски офицер“.

Е, помислих си, днес са заети. Може би ще погледнат вестниците утре.

Утре дойде. Както се очакваше, от Медисън имаше още заглавия.

Всъщност историята много не ме интересуваше. Много от вестниците малко преувеличаваха, като пишеха как Гениалното хлапе бил просто жертва на непривилегированост на околната среда и как по сърце той бил блестящ пример за нравствена неподкупност. Няколко от тях споменаваха компенсиращия фактор, че миналото му не било опетнено от никаква сянка на сексуална неморалност.

Гледах екраните нетърпеливо, за да видя дали има някаква реакция на всичко това. Дори проседях цялата вечер, залепен пред тях, като се надявах, че в момент на непредпазливост някой ще спомене за помилването на Хелър.

Те бяха на полковия бал. Беше много живописна гледка. Провеждаше се под развяващите се флагове на полка в Ню Йорк. Военен оркестър се опитваше да свири някои горещи поп хитове.

Хелър беше блестящ в униформата си. Изглежда никой не го познаваше, което не беше странно, защото това бе първият личен контакт, който той осъществяваше с корпуса за обучение на запасни офицери, вероятно си мислеха, че е някой втори лейтенант от Бостън, тъй като един офицер го попита как вървят нещата там.

Графиня Крек пък блестеше в сребристобялата си вечерна рокля, която трябва да ми е струвала десет хиляди долара, „бибипка“ й. Мъжете, с които танцуваше, изглеждаха абсолютно завладени и я зяпаха, идиотите им. Жените бяха по-разумни: очите им проблясваха като мълнии.

Полковник Танк, който нетърпеливо се надявах веднага да я арестува или да направи нещо друго, за да я унижи, просто се поклони със зачервено лице, образец на благоприличие.

Бях доста обезсърчен от цялата работа. Тия униформени галфони и празноглавите хубавици, които щъкаха из полковата бална зала, включително и старшите офицери, бяха твърде глупави, за да разберат, че сред тях танцуват двама извънземни. Как вървяха наистина нещата в Бостън! По-точно беше да се попита как вървят нещата на Волтар. Дали Ломбар вече беше затвърдил контрола над Великия съвет? Дали имах заповед да убия тези двамата?

Не споменаха нито дума за помилването!

И на следващата сутрин Медисън беше получил първа страница. Той наистина удряше здраво!

Задържах дъха си. Дали докато пируваха на полковия бал, Хелър и графиня Крек въобще подозираха какво се случва в действителния свят на медиите?

Увиснах пред екраните. Графинята и Хелър закусваха с наслаждение под пролетното слънце на градинската тераса на апартамента. Икономът се появи, за да поднесе на Хелър още „Баварска ментова мока“. На подноса имаше един вестник!

Графинята въздъхна.

— Днес пак трябва да намина към Ню Джърси. Всеки път, когато се връщам оттам, трябва да си мия косата, за да премахна миризмата на прасета.

— Как върви? — попита Хелър, докато сърбаше моката си.

— Ами, едно нещо малко ме тревожи. През по-голямата част от времето Втория е наред, но в нрава му има скрита някаква лошавина, която по скромното ми предположение е наследствена.

— Като например?

— Когато срещне хора, започва да мърмори, че човешките същества трябва да бъдат изпращани в кланиците.

— Хей, това е много типично за Роксентърови — каза Хелър. — Може би е опасно да го оставяме да управлява планетата.

— Е, има си една добра страна, скъпи. Той мисли, че светът се върти около брат му, Джет. Ще направи всичко, което му кажеш.

— Почакай — възкликна Хелър. — Знам, че май ме харесва, но не мислех, че чак толкова.

— О, да. Знаеш ли, ти си много чаровен. Освен това, колкото и да е странно, откакто срещна Изи, Втория се ужасява при мисълта да направи нещо, което Изи не харесва.

— У-у — рече Хелър. — Колкото и да се възхищавам от Изи Ъпщайн, това е първият път, в който чувам, че някой се ужасява от него.

Графинята каза много превзето:

— Е, това е факт!

Хелър я погледна с подозрение.

— Скъпа, сигурна ли си, че не се намесваш в основните личностни характеристики на Туоуи?

— Аз ли, Джетеро? — възкликна тя.

О, тя можеше да преметне Хелър. Тя можеше да заслепи целия свят с невинното си лице и изключителна красота.

Но не и мен. Веднага прозрях в конспирацията й!

Тя подготвяше за Земята един император марионетка просто, за да може да се прибере в къщи и да се омъжи! В какво ли не биха се впуснали жените, за да постигнат долните си и жалки цели! Тя дори се примиряваше с миризмата на прасета, просто за да може накрая да постигне своето! Вестникът остана да лежи пренебрегнат на масата, когато те си тръгнаха. Познавах Медисън. Наистина нямаше никакво значение, че не подозираха какъв капан им зарежда той.

На следващия ден не можах да купя всички вестници. Парите ми свършваха. А беше срамота да не си набавиш всяка първа страница както в Ню Йорк, така и в целия свят. Защото верният, безценен Медисън, който правеше всичко възможно, за да задържи първата страница, щракна капана си, както си и знаех, че в крайна сметка ще стане.

Историята беше абсолютно великолепна!

Заглавия! Големи! Ослепителни!

О, каква история! А другите вестници, особено по-порнографските, описваха диви оргии за онова, което се беше случило. Един от тях даже публикува снимка на Гениалното хлапе, танцуващ на лунна светлина, заобиколен от зайци, на които крещи: „Идвайте, идвайте! Нека да ви предпазя от слънцето! С петдесет удара!“

СКАНДАЛ!

Капанът беше щракнал!

Глава седма

Нетърпеливо се закотвих пред екраните, за да стана свидетел на неизбежния взрив. Графиня Крек беше склонна към ревност. Само един поглед към историята с бащинството и Хелър щеше да бъде разобличен. Тя можеше просто да го напусне!

Наблюдавах ги, докато закусват. Наблюдавах, когато икономът постави вестника на масата. Наблюдавах, когато станаха и облякоха палтата си с помощта на прислугата. Видях ги да напускат апартамента си в надстройката, без даже да хвърлят един поглед назад към вестника.

Е, добре. Понякога в ролс-ройса „Силвър Спирит“ се пускаше радиото. Тази сутрин новинарските бюлетини за делото се появяваха на всеки петнайсет минути: Медисън се справяше великолепно с обхвата.

Но днес графиня Крек каза на Бум-Бум, който седеше на предната седалка, докато тя и Хелър се возеха на задната, да пусне „някоя хубава касета“. Оставен на собствения си избор, той, разбира се, пусна италианската опера „Риголето“, където всеки убива всекиго и даже ги удавя в чувал, като продължава да пее. Не ми трябваше такава кръв.

В офиса Хелър седна на голямото си бяло бюро и поръча разговор с Флорида. Точно пред нега лежаха сгънати сутрешните вестници. Графиня Крек се настани на страничната облегалка на едно кресло и загледа Хелър търпеливо. Фаталните вестници бяха точно в полезрението й — сгънати, но все пак под ръка.

Хелър очевидно беше наел линия за Очокийчокий и сега се впусна в дълги приказки за някаква тамошна наредба за позволената височина на комините в блатата, която им се беше препречила. Изглежда „коминът за изтласкване“ трябваше да е поне петстотин фута висок, за да придаде тласък.

— Трябва да пробиват пръстени — каза той. — Големи зелени пръстени от спори. Ако не са изтласкани достатъчно високо, те няма да достигат до стратосферните ветрове. На всяка минута се появява по един такъв и ако комините са по-ниски, най-горната част на пръстена ще се задръсти и резултантното срутване ще попречи на следващите изстрелвания. Комините ТРЯБВА да бъдат по петстотин фута.

Предприемачът на другия край беше много нещастен заради наредбите във Флорида, но така му били казали.

— Така продават слънчева светлина там — каза Хелър. — С всичките сажди и газове атмосферата става доста задимена. Приложи някакъв натиск. Накарай ги да разберат, че е въпрос на здрав разум да се почисти световният въздух.

— Здравият разум няма нищо общо с това — каза предприемачът. — Важи само написаното в малките книжки, които носят щатските инспектори на Флорида. Но ето какво ще направя: ще изпратя един адвокат в Талахасий, за да говори с губернатора. Може би ще получим отменяне на наредбата.

Хелър трябваше да се задоволи с това. Той затвори и вдигна поглед. Видя, че графиня Крек продължава да седи там. Попита я:

— Не е ли готов класът ти?

— Готови са, скъпи — отвърна тя. — Всичките петдесетима, някои от тях — най-добрите електронни инженери в страната. Не ми даде записките, които направи снощи.

— О, съжалявам — каза Хелър. Той посегна право над вестниците, към едно дипломатическо куфарче, отвори го и извади топче записки. Подаде й ги.

Тя ги погледна, после го целуна и излезе.

Мина по един коридор и спря пред надпис, който гласеше:

Тя оправи сакото си, отвори вратата и влезе.

Големият офис беше превърнат във временна класна стая. Беше пълен с мъже на различна възраст, наредени на ученически столове. Всички станаха уважително. Графиня Крек отиде до подиума и черната дъска.

Един възрастен мъж беше започнал да им говори нещо. Но сега й отстъпи подиума, казвайки на групата:

— Сега ви предавам в ръцете на мис Крекъл.

Всички мъже изръкопляскаха учтиво.

Графинята остави купа записки на масата.

— Господа, — каза тя, — като инженери сте наети да работите за „Енергия, енергия, енергия Инк.“. Имам привилегията да се обърна към някои от най-добрите специалисти по електроника и енергия на планетата. Някои от вас са избрани и заради познанията им по чужди езици.

Далеч съм от мисълта да обяснявам на вас, които сте експерти в областта си, как да си вършите работата. Аз съм тук просто за да ви препредам една определена технология — тази, с която ще работите.

Тя погледна записките си.

— Излъчването на енергия от централни станции за акумулиране към разпространяващите единици, а след това и към консуматорите чрез микровълнови акумулатори и рефлектори, може да е в някои отношения ново за вас.

Тя се обърна към дъската с тебешир в ръка.

— Ако приемем, че енергията е воден поток, който въпреки това може да бъде излъчван и насочван, ще видим, че една централна акумулаторна станция в страната може да получава енергия от един източник и после да я отклонява и насочва към подстанциите, които на свой ред да я насочват към консуматорските единици. — Тя започна да чертае някаква схема на дъската, в която даваше линиите на потока.

Шокирано осъзнах, че като използваше записките на Хелър, тя излагаше една стандартна планетарна система за събиране и разпространяване на енергия, която използва микровълни.

Че графиня Крек говореше толкова ерудирано не беше кой знае каква изненада, защото тя просто препредаваше материала. Онова, което ме порази, бе целият нов коварен заговор, за който не си бях дал сметка. Не се питах какво ще използват като източник на енергия, макар че и това беше мистерия. Всичко, което знаех, бе, че ако Крек даваше на експерти информация за микровълновата технология за препредаване на енергията, империята на Роксентър можеше доста да загази! Някои от неговите милиарди зависеха от изгарянето на изкопаеми горива — нефт и въглища — местно и неефикасно да снабдяват със скъпа и изгодна за него енергия различните производства и домовете. И какво ако, както казваха специалистите по околната среда, действията на Роксентър разрушаваха атмосферата? Те пропускаха най-важното! Действията му бяха ИЗГОДНИ и това беше всичко!

Графиня Крек придвижваше една коварна конспирация за разрушаването на „Октопус“! И този заговор беше доста напреднал, щом бе стигнал дотам, че да се наемат и обучават инженери, които да изграждат и инсталират съоръжения!

Онова, което тя държеше, докато копираше на дъската чертежите на Хелър, не беше тебешир. Това беше кама, насочена право към сърцето на Роксентър и чрез него — към Ломбар Хист! Ако Роксентъровата хватка върху планетата се разхлабеше, можеше повече да нямаме възможност да изнасяме пратки с наркотици за Волтар.

„Бибипка“ й!

Това трябваше да бъде спряно!

Обърнах се и погледнах екрана на Хелър. Той просто си седеше на бюрото и чертаеше други схеми, като превеждаше волтарианската технология на Земен език.

Вестниците с фаталната история си лежаха там, напълно пренебрегнати!

След половин час графиня Крек се върна в офиса. Напрягах мускулите на врата си, за да й внуша да вземе вестника.

Хелър вдигна поглед.

— Добре ли мина?

— Разбира се, скъпи — отвърна тя. — Твоите записки покриха всичките им въпроси. Предадох класа на професор Джен. Мисля, че ще им отнеме месец-два класна работа, за да прегледат всичките си предишни текстове и да съгласуват системите. Трябва да се освободят от някои предварителни представи, но ще се справят.

— Е, сигурен съм, че ще се погрижиш за това — каза Хелър. — Въпросът е да отхвърлят предразсъдъците си към енергията.

Графинята посегна през бюрото към вестника!

Вдигна го! Наистина задържах дъха си!

Тя отиде до барплота и взе една метална кутия. Постави я в автоматичната отварачка.

Графинята разтвори вестника върху барплота. Изсипа съдържанието на кутията върху него.

Котката скочи отгоре, каза „мяу“ и започна да яде.

Графиня Крек взе чантичката си.

— Сега тръгвам към Ню Джърси.

Тя го целуна по бузата и излезе!

Единственият читател на вестника беше котката! Скръцнах със зъби!

Сега разбрах какво означава всичко това. Вероятно беше някаква тяхна политика. Конспирация! На планетата човек можеше да бъде щастлив само ако никога не чете вестниците, нито пък слуша новините. И макар това да беше напълно вярно, то не им даваше право да се съюзяват срещу мен.

Онази красива история се проваляше!

Графинята много успешно помагаше на Хелър да подкопае основите на единственото, което си струва: ПАРИТЕ!

Те двамата щяха да спасят живота на тази планета! О, каква низост!

Знаех, че ще трябва да действам!

Глава осма

След доста тегели из стаята се върнах и прочетох историята отново.

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Намислено — сторено. Трябваше да атакувам!

Изтърсих по-голямата част хлебарки от сакото си и с решителна крачка тръгнах към метрото.

Петнайсет минути по-късно стоях пред една порутена сграда. На първия етаж имаше порномагазин. На втория етаж имаше салон за масажи. Местният клон на Националната асоциация за душевна потайност беше на третия етаж. На мен ми трябваше четвъртият.

Качих се по стълбите.

Стиснах зъби.

Влязох в кабинетите на „Дингълинг, Чейс и Амбо“.

Имах намерение да пусна в действие най-ужасното оръжие, което някога е било изобретявано: американската правна система!

Секретар нямаше. През празната приемна влязох направо във втория офис.

Плешив мъж с лисичи подвижни очи вдигна поглед от едно надраскано бюро. Той потри ръце. Каза:

— Прегазили са ви? Или сте се подхлъзнали на нечий под? Точно ние сме хората, които ви трябват. — Той повиши глас: — Чейс! Амбо! Имаме клиент!

Отвориха се две други врати. Втурнаха се двама други плешиви мъже с лисичи подвижни очи.

— Тук съм по случая Уистър — казах аз.

Те застанаха нащрек. Тогава Чейс се приближи и ме претърси, за да е сигурен, че не нося репортерско касетофонче или оръжие.

— За или против? — попита Дингълинг, първият мъж.

— Против — отвърнах категорично.

Те бързо ми дадоха стол, а после и тримата ми помогнаха да седна.

— Вие сте от?…

— Сигурен съм — казах строго, — че Медисън трябва да ви е ангажирал от името на Мейзи Спред. — Те се накокошиниха. — Аз съм шефът на Медисън. Името ми е Смит. Можете да проверите при него, но не му казвайте, че съм тук.

Чейс изчезна. Чух го да телефонира. Върна се и кимна на другите двама.

— Става въпрос за истинско дело — казах аз.

— О, я стига — рече Дингълинг. — Това просто поддържа публичността, мистър Смит. Максимална шумотевица в медиите. Обичайно. Адвокатска фирма като нашата прави това през цялото време.

— Могат да се направят пари — казах аз.

— О, хайде, хайде, мистър Смит — каза Амбо. — Знаете много добре, че тоя Уистър няма пари.

— Има нещо, което Медисън е пропуснал да ви каже — казах аз. — Съществува истински Джером Терънс Уистър.

Те се намръщиха.

— Който има милиони, даже милиарди в наличност — казах аз.

Те замръзнаха и се вторачиха.

— Мъжът, към който ви е прикрепил Медисън, е двойник. ИСТИНСКИЯТ Уистър живее в надстройка на жилищен блок за десет милиона долара в западната част на Сентръл Парк, има домашен персонал от дванайсет души и го откарват до шикозния му офис в Емпайър Стейт Билдинг с ролс-ройс „Силвър Спирит“.

Те бяха абсолютно сащисани. Обсипаха ме с въпроси, а аз отговарях.

Започнаха да си мърморят:

— Истински случай! Беззащитен милионер!

— Ако занесете съдебната призовка на истинския Джером Терънс Уистър в апартамента му в пет часа този следобед, когато той се прибере в къщи, сте на път да натрупате състояние!

Дадох им допълнителни подробности.

Когато си тръгнах, те бяха направили кръг и танцуваха из офиса, крещейки от истерична радост.

Глава девета

Пет часа ме намери закотвен пред екраните. Графиня Крек беше взела Хелър от офиса му с ролс-ройса.

Те влязоха в гаража.

Качиха се в асансьора.

Хелър отключи вратата най-горе и влезе в малката зала. Графиня Крек вървеше точно зад него.

Дрипав мъж в дрипаво палто с дрипава шапка, дръпната ниско над очите, излезе иззад саксия с цвете.

— Джером Терънс Уистър? — попита той.

Хелър спря.

Мъжът бутна една съдебна призовка в ръката му.

— Дадена ви е призовка по съответния ред за делото „Спред срещу Уистър“ — каза той, след което изчезна като стрела през аварийния изход.

— Какво е това, скъпи? — попита графиня Крек.

— Не знам — отвърна Хелър. — Но този за малко да се пребие. Той понечи да подхвърли хартията встрани.

Графиня Крек я взе от него.

Прочете малко от нея.

Пребледня.

После изведнъж тръгна през салона, пресече го, влезе в стаята си и затръшна вратата!

Бях навързал събитията!

Хелър остана прав като прикован.

После отиде до нейната врата. Беше заключена.

— Скъпа — каза той през затворената врата. — Ще ми кажеш ли за какво е всичко това?

Тя лежеше на леглото по корем с юридическата бланка, смачкана в ръката й. Плачеше!

— Скъпа! — извика той. — Има ли нещо, което не е наред?

Той продължи да упорства, но измина половин час, преди тя да престане да плаче.

— Махай се! — извика Крек най-накрая.

За известно време Хелър се разхождаше из апартамента и градината. После опита още няколко пъти да я накара да говори с него, но се проваляше.

Най-сетне тя отвърна през затворената врата:

— Махай се! Ти си ме лъгал. Все пак си имал друга жена! — А после изстена: — Тя е забременяла от теб!

След това тя не пожела да каже нищо повече.

О, аз наистина се гърчех от радост. Какъв удар! Щеше да сложи капак на всичко.

Цялата ми самоувереност започна да се връща на потоци. Бях спасил положението! Роксентър можеше без проблеми да си замърсява околната среда колкото му душа иска. Земята можеше по каналния ред да отиде по дяволите, да се нагорещи и наводни. О, наистина ликувах.

С внезапен порив на оптимизъм реших, че ако бях постигнал успех тук, мога вече да се възвися и към по-големи успехи.

Нямах пукната пара. На другата сутрин щяха да ме изхвърлят от пиянския хотел за неплатен наем.

Реших да рискувам. Ако късметът ми се задържеше толкова добър, можех да се върна при мис Пинч и Кенди, без да ми строшат главата.

Речено-сторено. Събрах си багажа. Натоварен, се промъкнах към фоайето. Администраторът не беше зад бюрото си. Хвърлих ключа и излязох на улицата.

Хотелът се намираше в жилищната част на града на изток от апартамента на мис Пинч, така че не бих много път пеша.

Съсипан, слязох по стълбите на сутерена и натиснах звънеца. Лампата пред вратата светна. Мис Пинч отвори.

Тя просто стоеше там и ме гледаше с напълно безизразно лице.

Не след дълго зад нея се появи и Кенди, любопитна. Тя също се вторачи в мен.

Мис Пинч каза през рамо на Кенди:

— Донеси спрея против насекоми. Онзи, смъртоносния.

Трепнах. Помислих си, че иска да ме убие. Тя ме зяпаше, зяпаше, зяпаше.

Кенди донесе флакона.

Мис Пинч ми нареди:

— Остани на място и свали всичките си дрехи. Погледнах надолу. Само няколко хлебарки лазеха по гърдите ми.

Разсъблякох се. Докато напъхваха дрехите ми в една торба за отпадъци, наоколо непрекъснато летеше спрей.

Накараха ме да извадя хардуера и документите си. Сложиха всичко останало в друга торба.

Напръскаха ме от главата до петите.

Напръскаха всичките ми книжа и хардуера.

Навсякъде наоколо лежаха мъртви хлебарки.

Те смачкаха няколко, които бяха опитали да се измъкнат към къщата. Отмъкнаха всичките дрехи, които бях взел със себе си, а също така и куфарчето, и ги отнесоха към пещта за смет в градината, напоиха ги със запалителна течност и драснаха клечка кибрит.

Пъхнаха ме под душа и ми дадоха сапун за дезинфекция.

Най-накрая излязох със зачервени очи, но обезпаразитен. Отворих килера и взех хавлия за баня от препълнения гардероб, който бях оставил след себе си.

Внезапно се сетих, че нито една от тях не ми беше казала и думица!

Може би не всичко беше свършило.

Вратата към предната стая беше затворена. Чух ги да си шушукат една на друга. Дали планираха да ми направят някой мръсен номер?

Седях в задната стая и се тревожех.

Мис Пинч и Кенди влязоха. Бяха по нощници и халати за баня. Трепнах.

— Всъщност въобще не ми се ще — казах аз.

— Няма значение — отвърна мис Пинч, — и без това не бихме ти позволили да го направиш.

О, Боже, може би си мислеха, че имам някаква болест. По-добре да не им казвам, че съм чист. Но трябваше да знам откъде е дошла тая странна промяна.

— Защо? — попитах аз.

— Може да пометнем — отвърна мис Пинч.

— Да пометнете? — възкликнах аз, като премигвах.

— Да, и двете сме бременни — каза мис Пинч.

Студен ужас ме сграбчи за гърлото!

Цялата стая се завъртя около мен! Загубих всякаква ориентация! Исках да им кажа: не, не, вие съвсем сте се объркали. Хелър беше този, който караше момичетата да забременяват.

— Никога не съм ходил в Канзас! — изстенах аз.

Но те си бяха отишли. И през цялата онази нощ лежах в тъмнината със замаяна глава. От време на време казвах на стените:

— Аз съм офицер Грис. Аз не съм военен инженер. Името ми не е Хелър. Аз съм офицер Грис. Мис Пинч не е Мейзи Спред. Това е Ню Йорк. Името ми не е Хелър…

Беше много ужасно и зловещо преживяване.

Глава десета

След като медиите се бяха хванали здравата със секса и скандала, Мадисън можеше просто да си седи и да безделничи.

Откраднах достатъчно мангизи от портмонето на Пинч, за да си купя сутрешните вестници.

Статията продължаваше. Имаше я и в други вестници. В телевизионните новини се показваха клипове за назначаването на Гениалното хлапе на поста, демонстрациите, които бяха довели до помилването му и разни други вехтории, като най-накрая свършваха с това как Агата Прим бива откарана в количка за нейния следващ електрошок.

По радиото на всеки кръгъл час вървяха съобщения, които канеха обществеността на масова демонстрация пред дирекцията на Лигата, за да се оформи шайка за линчуване.

Един известен енорийски свещеник, който също пускаше съобщения по радиото, канеше хората на своята проповед „Колко ниско падат грешниците“.

Правителството каза, че си струва да се провери дали Гениалното хлапе дължи данъци по доходите.

Обединеното кралство създаде истински фурор в следобедната преса като обяви, че спира влизането на Гениалното хлапе в Англия по морални причини. Това включваше и Канада. Че той никога не беше ходил там според тях не беше по същество!

Включих екраните, за да видя как Крек и Хелър приемат всичко това.

По екрана на Крек не можеше да се види много. Имаше воден оттенък. Тя очевидно бе все още в стаята си, а очите й бяха влажни от плач.

При Хелър беше различно.

Той тъкмо влизаше в офиса на Мултинешънъл. Изи стана от бюрото си, изпъди другите хора и затвори вратата. Хелър седна. Той разтвори смачканата призовка върху бюрото на Изи: Хелър трябваше да го е взел от някоя кофа за боклук, ако се съдеше по вида й.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Хелър.

Изи я прочете.

— Това е гражданско дело — каза той. — Очевидно са ти пратили съдебна призовка.

— Какво — попита Хелър, — е гражданско дело? На мен цялата история ми изглежда много селска.

— Означава, че трябва да се явиш на съдебен процес — отвърна Изи.

— Но това са един куп лъжи! — каза Хелър. — Никога даже не съм чувал за каквато и да било Мейзи Спред. Даже не знам къде е Корнхоул, Канзас.

Изи разтвори купа вестници, които бяха върху бюрото му. Единият от тях съдържаше снимка върху цяла страница на Мейзи Спред, която лежи в една купа сено с разтворени крака. Изи обърна страницата така, че Хелър да я види отблизо. Момичето беше дебело и грозничко.

— Никога ли не си я виждал?

— Абсолютно никога — отвърна Хелър.

— Е — каза Изи, — това просто означава, че правната система се е захванала с обичайните си трикове. Всеки може да съди всеки за каквото си поиска в тази страна и обикновено го прави. Има един цял сегмент от населението, който си изкарва прехраната просто като съди когото и да било за всичко, което може да се измисли. Доста е брутално. Преди време един милионер на име Хауърд Хюз — много известен авиатор — завърши дните си в укриване, просто защото хората не спираха да го съдят. Има хиляди наоколо, които не смеят да излязат сред обществото — хора, за които никога не са чували, се опитват да ги съдят, и така са принудени да прекарват целия си живот и да харчат цялото си състояние по съдебните зали. И, разбира се, пресата винаги подкрепя всичко това, защото е пълно с лъжи и тем подобни, а това осигурява добър тираж.

— Слушай — каза Хелър, — искам това бързо да изчезне.

— О, небеса. Никога няма да се случи. Това дело ще продължи години наред. Такава е законовата система.

— На мен ми звучи доста незаконно — каза Хелър.

— Искам да разбереш как стоят нещата — продължи Изи. — Адвокатите искат съдебните процеси да се придвижват колкото се може по-бавно. По този начин те могат да изкарат милиони от тях.

— Един честен адвокат би могъл да сложи край на всичко това — каза Хелър.

Изи се засмя глухо.

— Ти просто не разбираш тази правна система. Думата, която движи нещата, е ПАРИ. Единственият начин, по който един адвокат може да натрупа състояние, е да съди разни хора за милиони и да си поделя определената от съда сума с клиента. Съдилищата отпускат тези милиони. Сега — адвокатът защитник в такова дело може да натрупа пари, само като го протака, докато вземе и последния петак на клиента си за хонорари.

— Всяко честно правителство би спряло подобна глупост незабавно — каза Хелър.

— Слушай. Законодателите и конгресмените са предимно адвокати. Те са хората, които правят законите, с които пък се регулира поведението на съдилищата. Разбира се, те няма да издадат закони, които ще прекратят изплащането на суми и хонорари на техните колеги: когато свърши мандата им, същите тези законодатели веднага ще се върнат отново да практикуват право и не биха имали възможност да станат за една нощ милионери от побъркани дела и луди хонорари. Не, вече сте попаднали в правната супа, мистър Джет. Като плаващите пясъци на Нюйоркската канализация. Щом веднъж ти изпратят призовка, трябва да се явиш. А междувременно пресата разрушава репутацията ти и дори да спечелиш, това ще бъде след години и ще ти е коствало милиони, може даже да си банкрутирал.

— Хей! — каза Хелър. — Никой не може да живее в подобно общество.

— Слушайте, мистър Джет. Само гаднярите побеждават в подобно общество. Величествен и компетентен човек като вас няма никакъв шанс.

— На едно друго място, което аз познавам — каза Хелър, — всеки, който се опита да направи измама, подобна на това дело, би бил изпратен в затвора, а адвокатите — заедно с него.

— Е, тук не става така, мистър Джет. И тъкмо заради това никога не ви позволявам да свързвате името си с някоя от онези корпорации. Вие сте добър човек. Заради това още когато започна всичко, ви купих билет за Бразилия и ви казах за едно място, където има само мравки: нито един адвокат наоколо. Но вече сме в правната бъркотия и трябва да си наемем адвокат.

— Трябва да направим нещо — каза Хелър.

— Ще дам този документ на Филъп Блийдъм от „Блийдъм, Блийдъм и Дрейн“, един от адвокатите на корпорацията — отвърна Изи. — Той може да се справи с явяването, щетите, разпоредбите и всичко останало. Няма да ви разреша да разговаряте с него, тъй като не искам да се депресирате допълнително. Ще трябва да задействам с пълна пара машината за прогнозиране на бъдещето по отношение на пазара, защото ще са ни необходими милиони, просто за да се защитаваме. И може би след пет или шест години всичко ще свърши.

— Не мога да чакам толкова дълго.

— О, вероятно няма да бъде толкова дълго — каза Изи. — Обикновено при такова дело, особено когато е фалшиво, дразнещо и объркващо, подсъдимият трябва да обяви личния си банкрут дълго преди то да свърши, тъй като той просто не може да плати хонорарите на личния си адвокат.

— Изи, — каза Хелър, — да не би просто да си много песимистично настроен, както винаги?

— О, мистър Джет! Говоря ви за правната система. Като знам върху какво разоряване е построена, си мисля, че съм доста оптимистично настроен! Не споменах, че е възможно да отидеш в затвора заради неуважение на съда и да загубиш делото заради неявяване.

— Това би могло да разруши цялата ми мисия — каза Хелър отчаяно.

— Точно затова е създадена правната система — отвърна Изи. — Пълни гушите на адвокатите и некадърниците и съсипвай всички останали. Но я се стегнете! Някоя атомна война може да се намеси и всичко да се оправи.

— С такава побъркана правна система си го заслужават — каза Хелър и си тръгна.

Това малко ме разтревожи. После си дадох сметка, че доколкото знам той не беше взел в багажа си никакви атомни бомби.

Но този разговор ме накара да се замисля.

Да, знаех, че всеки на тази планета може да съди всекиго за каквото и да било и че често го прави.

Ами ако на мис Пинч и Кенди им влезеше мухата да ме съдят за бременността си? Двойна опасност.

Виждах се как години наред тичам, укривам се в пиянски хотели, като се опитвам да избегна съдебни призовки или седя в задушни съдебни зали месеци наред, докато ме прецакват адвокати като Дингълинг, Чейс и Амбо.

Бях страшно виновен. Това малко ме поосвежи. Ако бях наистина виновен, щяха да ме признаят за невинен, разбира се. Само невинните ги признаваха винаги за виновни.

После видях, че графиня Крек е все още в стаята си и плаче, сякаш й се раздира сърцето.

Това ме развесели неимоверно.

Не си давах сметка за следващия ужас, който ме очакваше.

Скоро щях да се озова на топа на устата.