В преследване на смъртта

Глава първа

Планът ми беше много прост.

Щях да платя на наемен убиец!

Един далекобоен снайпер, поверен на опитни ръце, беше нещо, срещу което графиня Крек нямаше да може да се защити.

Всички хитри трикове, които тя знаеше, бяха в близък план, лице в лице. За един опитен и добър стрелец, който стреля точно от два до петстотин метра, нямаше да е необходимо да се справя с внезапни атаки, хипношлемове или треперене на ръцете. Той просто щеше да дръпне спусъка и тя щеше да бъде мъртва.

Колко струваше един наемен убиец? Като че ли десет хиляди долара беше цената им в момента.

Къде можех да намеря наемен убиец? Имаше ги в свърталището на Фаустино Наркотичи — точно в центъра на града.

Кога можех да осъществя плана си? Веднага, след като се сдобиех с десет хиляди долара.

Преброих парите, които имах. Бяха по-малко от четири хиляди. Беше в неделя през нощта. Апартаментът беше обърнат с главата надолу. Кенди и мис Пинч се опитваха да подредят нещата наоколо. През следващата седмица, не бях разбрал точно кога, щяха да им дойдат гости за освещаване на жилището и тъй като и двете ходеха на работа, можеха да въведат в апартамента само някакъв що-годе приличен ред, като стояха до късно през нощта. Почти всички основни неща бяха свършени, но все още оставаха окачването на пердетата и донагласяването на подробностите.

Аз бях някак встрани от цялата работа, а и се страхувах да не бъда промушен от някой корниз или сметен в някой кош. Но нуждата от десет хиляди долара ме окуражи.

Те двете се мотаеха припряно в задната стая. И аз се втурнах в едно стършелово гнездо или по-точно — в гнездо на бълхи.

Мис Пинч, разсъблечена до кръста и с носна кърпа на главата като някой пират, търчеше за нещо.

— Мис Пинч — казах, — много съм загазил. Трябват ми десет хиляди долара, за да ускоря една сделка.

Тя се завъртя към мен.

— ЕТО и тебе — липсваше й само един нож между зъбите, за да бъде пълна картината на пиратска банда, щурмуваща кораб по северното крайбрежие на Южна Америка.

— Бълхи! Да му го „бибипам“4, Инксуич, бълхи!

Кенди насочи към мен дръжката на една метла, сякаш беше артилерист.

— А ние се чудим ли, чудим защо така ни сърби. Претърсихме всичко.

— Ей ги къде са! — мис Пинч прогърмя като оръдеен корабен залп.

Раздираха куфара ми! Намериха дрехите, които бях откраднал от онзи старец на остров Лимнос. И там, пред очите ни, се мъдреше гнездото на бълхите.

— Това е нахлуване в лична собственост! — изпищях аз.

— Точно така! — отвърна Кенди с непривична свирепост. — Те направо нахлуват във всичките ни лични вещи.

— Кенди — каза мис Пинч и застана на квартердека, поела командването, — тичай в магазина на ъгъла и купи всичкото ДДТ от рафтовете.

Кенди изхвърча като стрела.

— Ами моите десет хиляди? — попитах аз.

Не получих никакъв отговор.

Мис Пинч започваше да разколебава решимостта ми. В отчаяние започнах да спасявам поне жизненоважните книжа и хардуера. Тя ме накара да ги струпам направо на пода.

След това ме принуди да сграбча всичките си дрехи до последното парцалче и да ги изнеса в задния двор. Докато крачеше войнствено зад мен, сякаш ме ръчкаше с къса сабя. Накара ме да напъхам всичко в градинската пещ за горене на сметта. Със свирен поглед наля вътре течността за подпалване на въглищата и я възпламени с клечка кибрит.

Дрехите пламнаха като плячкосан град.

— Струва ми се, че това е малко крайно — казах за десети или дванайсети път. — Все пак са само няколко бълхи.

Това обаче не бе всичко, което двете ми бяха приготвили. Кенди се върна прегърбена под огромния товар от насекомоизтребители. Хванаха ме на работа. Накараха ме да напръскам със спрей и поръся с прах целия апартамент, докато те стояха настрани, покрили лицата си с парчета плат, и говореха неща като: „Да му дадем съвършено нова декораторска длъжност, а той…“ или „Да си скъсаме «бибиповете» от работа, за да почистим апартамента, а той…“ Надеждата да получа десет хиляди долара в такава атмосфера не беше много голяма.

Накрая дори ме накараха да напръскам хардуера, книжата и ботушите си и тъкмо си мислех, че съм свършил, когато се оказа, че ме очаква и друг ужас. Виеше ми се свят от вдишването на ДДТ и казах, че се чувствам изтощен, когато двете скочиха към мен, грабнаха един флакон „Флит“ и започнаха да пръскат по МЕН! Дори втриха ДДТ в косата ми, а на протестите ми отговориха с: „Ако не си пълен с бълхи, защо си се разскачал?“

Стовариха ме под душа, а след това напръскаха и себе си. Затвориха ме в задната стая, където имаше само един под, на който да преспя.

На следващата сутрин, преди да отидат на работа, ме пуснаха да изляза. Стоях там гол-голеничък и попитах:

— Мога ли да получа десет хиляди долара?

Мис Пинч, облечена в палтото и шапката си и с дамската си чантичка в ръка, стоеше на вратата и гледаше свирепо.

Казах:

— Поне ми дайте хилядата долара за деня!

Отговорът бе затръшване на вратата. Заминаха.

Изпълнен с отчаяние, прегледах екраните, радиото и другите си вещи. Бяха доста замъглени от насекомоизтребителната прах и трябваше да ги почистя.

Графиня Крек пиеше нещо, вероятно „Баварска ментова мока“, и наблюдаваше как Хелър припряно поставя някакви неща в стъклени буркани.

— Какви са тези неща, скъпи? — попита тя от столчето си на бара.

— Спорови култури — отвърна той. — Просто проверявам формулата на Кроуб. След няколко дни ще знам дали ще свършат работа.

— Не можеш ли да приключиш по-бързо, скъпи? Не мисля, че тази планета е много добра за нас.

— Ами, миличко, някои неща отнемат толкова време, колкото им е необходимо. Хората тук много усърдно прахосват тази планета. А мисията ни трябва да има успех.

— Да — промълви тя. — Трябва да има успех. — Надникна в кафето си за малко. После вдигна поглед и каза:

— Има ли нещо, което мога да направя, за да ускоря нещата?

Той се приближи към нея, обгърна раменете й и отвърна:

— Просто продължавай да бъдеш красива, да се усмихваш където трябва и всичко ще се получи много добре.

Целуна я и Крек се притисна към него за момент.

Внезапно тя се усмихна и закачливо го побутна.

— Миличък, по-добре се връщай на работа. Всъщност аз ще изляза да пазарувам, за да избягам от изкушението.

Двамата се засмяха.

Не и аз. Тя го пришпорваше, пришпорваше го. Щеше да провали всичко! Изключих гневно екраните.

Това никак не беше за смях. Докато този демон беше с него и то жив, той щеше да приближава все по-бързо към завършване на работата и да разруши всичко.

Най-доброто, което можеше да поправи ситуацията, бе един на място поставен куршум от снайпер. Тя винаги се разхождаше без придружители. Колко лесно.

Мисълта да видя графиня Крек мъртва беше видение, което ме стимулираше да действам.

Глава втора

Макар че някои хора го правят, все пак да търчиш из Ню Йорк без никакви дрехи на себе си не беше подходящ начин за намиране на наемен убиец.

Всичките ми одежди липсваха. Но това е нещо, което в Ню Йорк бързо се подменя. Трябваше само да взема автобус до Седмо Авеню, за да стигна до района с облеклата. Във всички посоки около 37-ма улица има магазини, магазини, магазини, в които се продават дрехи, дрехи, дрехи.

Първият проблем бяха дрехи, с които можех да вляза, за да си купя дрехи. Все още бях обут във военните си ботуши, макар че бяха малко посивели от ДДТ. Проблемът бе с по-горните части.

Кенди и мис Пинч бяха поръсили с прах дрехите си, но въпреки упоритото кашляне накрая намерих един стар шлифер, който беше достатъчно голям. Облякох го, пъхнах парите и личната си карта в единия джоб и потеглих.

За щастие никой никога не поглежда никого в Ню Йорк. Да пътуваш с автобус, облечен в бледоморав дамски шлифер, не привличаше кой знае колко вниманието.

Не след дълго вече бях в някакъв магазин, чиито надписи твърдяха, че в него има всичко за мъжа. Беше много приятен, нещо като миниатюрен универсален магазин. Самият собственик се погрижи за мен. Беше един добре информиран евреин — познаваше модите от единия край на света до другия. Изрази само съчувствие, когато му казах, че всичките ми дрехи са изгорели при ножар и веднага се захвана на работа. Само едно беше странно в цялата процедура. Той ме обличаше в разни неща, а после викаше жена си — очарователна дама на име Ребека — и я питаше за мнението й. Никога не се допитаха до мен. Обсъждаха това или онова за широките сака с четири копчета за разлика от широките сака с две копчета за мъж с моята конструкция, или пък театралните яки в контраст с яките на Бръшляновата Лига за лице като моето. Но какъвто и да беше спорът, тя накрая заставаше настрани, потриваше ръце и казваше:

— Ах, не е ли красив в това?

А собственикът казваше:

— Добре, ще го вземе.

Нито веднъж не ме попитаха за мнението ми.

Приключих с няколко костюма, палта, обувки, подбрани шапки и ризи. Излязох от магазина облечен отлично и с цял куп кутии в ръце. Само едно не беше наред: по някакво мистериозно изчисление, което не можах да проумея, те взеха цялата ми пачка, до последния цент. Всичко, което ми остана, бяха шепа жетони за автобуса, които май не им трябваха. Чудо на математиката.

Сега трябваше да извървя и целия път до десетте хиляди долара. Но изкушението от образа на една мъртва и кървяща графиня Крек беше толкова голямо, че не бях никак обезкуражен. Все нещо щеше да се появи.

След като стоварих новия си гардероб на сигурно място в апартамента, хванах автобус към центъра на града. С много залитане и шумотевица се приземих в Бауъри.

Стоях и гледах високата сграда от черно стъкло и хром с надпис Тоутъл Кънтрол, Инк., изписан в чудесна дъга: сградата с офисите на бандата на Фаустино. Идеята ми беше да наема убиец на кредит.

Костюмът ми бе в пепеляво сиво на тесни райета като на банкер. Ризата — от безупречна бледоморава коприна. Вратовръзката патриотично червено-бяло-синя. Палтото — наситено черно. Излъчвах просперитет. Получаването на кредит трябваше да стане лесно.

Минах покрай стенописите, разказващи за американската история в наркотиците. Не носех оръжие. Ето че се появих пред Анджелина. Помнеше ме. И как не? Тя лично ме беше напъхала в улея на фалшивия асансьор.

— Време беше да се появиш, Инксуич — каза тя.

Най-сетне някой беше забелязал отсъствието ми.

— Счетоводителят постоянно вдига врява, откакто ти офейка от хотела си.

— Не съм офейквал — отвърнах остро. — Кажи на Фаустино, че съм пристигнал.

— Приятелю, днес няма да се видиш с шефа. — Тя натискаше по клавиатурата на някакъв компютър. Прочете екрана. — Закъснял си с няколко месеца за уговорената си среща със съветника.

— Сигурен съм, че има някакво недоразумение — казах.

— Ами, иди да недоразумяваш с него.

Тя махна с ръка на един от охраната и аз се намерих в някакъв асансьор. Този път беше истински. Значи напредвах. Изкачихме се чак на 40-ия етаж. Бях избутан в офиса на някое от административните лица.

Раца Лузеини седеше зад бюрото си. Очите му на влечуго се втренчиха в мен. Белегът от нож, който минаваше от устата до лявото му ухо, посиня.

— Значи ти си Инксуич — каза той. — Очаквах да видя много по-внушителен мъж.

— Искам да наема убиец на кредит — казах аз, защото не исках да започне с всички онези италиански заобикалки.

— Сигурен съм, че е така — отвърна Раца. — Тъкмо затова исках да те видя. Кредит. Кога ще платиш? — Размахваше някаква квитанция. — Миналата есен нае двама снайперисти. И двамата ги убиха. А ти дори не се появи от благоприличие да платиш компенсацията. Тази квитанция — и той я размаха с италиански жест за насочване на вниманието, — е предмет на повече юридическа кореспонденция от всичко останало на бюрото ми! Адвокат след адвокат, фирма след фирма за събиране на сметки. Писма, писма, писма! До гуша ми дойде от тях! Един съветник може да върши много повече от това да се занимава с неоправени счетоводни сметки.

Започвах да се чувствам неловко. Трябваше да е някаква астрономическа сметка.

Той, съвсем по италиански, продължаваше:

— Знаеш правилата. Ликвидирай или ще бъдеш ликвидиран. Така че кога имаш намерение да вземеш тази „бибипана“ сметка от моя „бибипан“ поднос?

— Какво не е наред с нея?

Той повтори като ехо думите ми няколко пъти.

— „Суиндъл и Крауч“ няма да я платят, защото нямат съответната разписка. Федералното правителство няма да я плата, защото ти не си я подписал. „Октопус Ойл“ няма да я плати, защото третият помощник на вицепрезидента не е парафирал заявката. Писма, писма, писма! Потоци писма! А ти къде си? Не можем да те открием. Офейка от хотела си…

— Почакайте — казах аз. — Не съм бил в никакъв хотел.

— Каквато й да е историята ти, Инксуич, заради теб всички „бибипани“ компютри в организацията така се побъркаха, че се изръсихме цяло състояние за бушони.

— На каква стойност е тази сметка? — попитах.

— Две хиляди долара отвърна Раца Лузеини. — Не е до парите. Става въпрос за бъркотията в организацията. Трябваше да ги платим, само за да поставим в ред компютрите. Вече така са се побъркали по цялата тая работа, че издават само безсмислени звуци. Тъкмо вчера се опитвахме да изчислим стойността на наемните убийци за ЦРУ, обаче всичко, което излезе на принтера, беше цената на Кейп Канаверал. Плати я тая „бибипана“ сметка!

Мога да съм много хитър в тия неща. Казах:

— Добре, г-н съветник, ето какво ще направя. Ще платя тая сметка, но ми дайте още един наемен убиец.

Той се замисли. Сицилианците много бързо схващат у кого са козовете.

— Кога? — попита той.

— Само след 2–3 дни. Трябва преди това да свърша някои неща.

Очите му на влечуго бяха силно присвити.

— Добре — каза. — Ще задържа за малко цялата тая работа.

Излязох, без на практики да усещам земята под краката си. Не бях вътре с десет, а само с две хиляди.

Трябваха ми само две хиляди и една графиня Крек щеше да бъде мъртва!

Глава трета

Същата нощ получих предзнаменование за успех. Оставах, както мис Пинч и Кенди ми казаха категорично, в кучешката колиба по време на цялата работа с бълхите. Жените стават толкова придирчиви за най-малките дреболии.

Работиха цялата вечер, за да подредят нещата за „отварянето на дома“, както изведнъж започнаха да го наричат. Подочух, че то щеше да се състои следващата вечер.

Гледах да не им се мотая в краката и се опитвах да измисля как да получа две хиляди долара. Не ми бяха дали пари за предишния ден, а и се съмнявах, че ще ми платят за днес или за следващия ден. Работиха до пълно изтощение, а аз бях изпратен в задната стая за през нощта. Нямаше никакъв шанс да натрупам сметка и да си спечеля парите.

Около единайсет, след като всички други опити се бяха провалили, ми хрумна много хитра идея: щях да се захвана с декора. Всички нови мебели бяха с формата на мидени черупки и с високи, дебели подпори със заоблени върхове. Стените бяха като зелен морски пейзаж под жълто небе. Завесите и ъглите на стаята приличаха на морска пяна. Понеже често гледах телевизионни реклами, си помислих, че това вероятно е реклама на пяна за бръснене.

И така, докато те търчаха наоколо, попитах:

— Какво се опитвате да постигнете? Реклама на пяна за бръснене?

Трябва да отбележа, че ТОВА получи отговор:

— Афродита! — тросна се мис Пинч кисело. — Богинята на любовта, тъпако. Морето, разлюлените вълни, които се повтарят в чувствени извивки, фалическите символи, величествено пронизващи висините, пяната. Никога ли не си чувал за гръцката митология? Къде, по дяволите, са те обучавали?

Тъкмо щях да й отвърна разгорещено, че бях учил в Имперската Академия на Волтар, нищо че се бях провалил по много предмети, когато Кенди ми дойде на помощ:

— Недей така, Пинчи. Ти винаги много се увличаш, когато стане въпрос за историята на Уран. Аз ще му разкажа.

— Е, добре, давай — каза мис Пинч поуспокоена. — Винаги ми е приятно да я слушам.

— Афродита — започна Кенди, — е древногръцката богиня на сексуалната любов и красотата. Гръцката дума aphros означава пяна. Преди това имало един бог на име Уран, което означава небе, а той имал син Кронос. Очевидно обаче синът Кронос много се разгневил на стареца си. Грабнал един нож, отрязал „бибипците“ на баща си и ги изхвърлил в морето.

— Не е ли красиво! — каза мис Пинч със замечтан поглед.

— Почакайте малко — казах, защото този поглед не ми харесваше, — това какво общо има с любовта?

Мис Пинч щеше да отговори, но Кенди бързо продължи, като й направи знак да мълчи:

— Кронос изхвърлил „бибипците“ на баща си в морето и те направили пяна, разбира се. Ето това е морската пяна. А Афродита е родена от морската пяна и всеки я боготвори.

— И ти ще забележиш — каза мис Пинч, — че всички помнят и знаят коя е Афродита, но никой не знае, нито пък го е грижа кой, по дяволите, е бил Уран.

Те се върнаха към работата си, а аз се оттеглих в един ъгъл, за да размисля върху всичко това. Знаех, че гърците, освен да въдят бълхи, са имали традицията на жертвоприношенията. Е, не можех напълно да си спомня дали това са били животински или човешки жертвоприношения. Тогава ме споходи ужасната мисъл, че на Земята това не би било от значение. Тук вярваха, че хората са животни, така че вероятно биха принесли и двете в жертва без много угризения.

Какво, за бога, БЕШЕ това „отваряне на дома“, което организираха? Някакво тайнствено жертвоприношение, в което ми отрязват тестисите? Притесних се, най-вече защото нямаше Волтариански специалист по клетките, който да ми направи нови.

Разбира се, не настоях да си легна с тях в предната стая и когато те накрая припаднаха от умора след окончателното завършване на апартамента в два след полунощ, дори не посмях да мина покрай предната стая на път към леглото си. Почувствах се много по-сигурно на едно ново канапе в задната стая.

И тогава получих предзнаменованието. Настроението ми бе доста мрачно и това, което последва, ме ободри много. Гърците са били специалисти по поличбите, а това в случая беше много подходящо.

Екраните, с които наблюдавах Крек, Хелър и Кроуб, имаха малки алармени звънчета, които можеха да бъдат нагласявани. При почистването на уредите трябва да съм включил едно от тях. Тъкмо бях затворил очи, когато се чу бръмчене в килера. Това означаваше, че някой от тримата беше отворил очи, след като вече е бил заспал.

Отидох в килера, за да изключа алармата. Обаче не го направих. Беше звънчето на Крек. Тя седеше на ръба на леглото в „стаята за мислене“ на Емпайър Стейт Билдинг. Беше по нощница. Плачеше.

Хелър се събуди. Седна в леглото, придърпа я към себе си и положи главата й на гърдите си, докато я галеше по косата.

— Тихо, тихо — каза той. — Какво има?

— Имах УЖАСЕН кошмар. Беше толкова ИСТИНСКИ.

— Съжалявам. Искаш ли да ми го разкажеш?

— Бях в нещо като стая. Лежах по гръб. Бях сякаш парализирана. Не можех да помръдна. А след това едно ужасно чудовище се навеждаше над мен — тя започна да ридае силно и го стисна здраво. След малко можеше отново да говори. — Тогава чух глас отнякъде, който ми каза, че си мъртъв — и тя отново заплака не на шега.

Много внимателно Хелър каза:

— Ами аз току-що огледах и наоколо няма никакви чудовища. А и аз не съм мъртъв. Аз съм тук.

Тя конвулсивно обгърна шията му с ръце. Каза:

— О, Джетеро, тази планета ме кара да се страхувам. Ако ти се случи нещо, аз просто ще умра. Не бих го понесла. Ако не мога да живея с теб, не искам да живея и това е всичко.

— Тихо, тихо — отвърна той. — Знаеш, че те обичам. Ние ще успеем.

— Джетеро, — каза тя и отново се разплака, — моля те, нека побързаме да свършим и да си ходим у дома. Имам ужасното чувство, че нещо страшно ще се случи на мен, а после и на теб.

Той се опитваше да я утеши в прегръдките си и да я накара да заспи отново. Но аз бях видял достатъчно.

Сънищата са знамения, които познавах.

Това беше поличба.

Тя беше предусетила, че и двамата ще умрат.

Върнах се на канапето и хе усмихнах доволно в тъмнината. Поличбата беше красива. Всичко, което ме притесняваше, беше изтласкано надалеч.

В съзнанието ми не беше останало и най-малко съмнение.

ГРАФИНЯ КРЕК ЩЕШЕ ДА УМРЕ!

Глава четвърта

Единственото, което ми пречеше да изпълня проекта си, бяха парите. А и не можех да се досетя, че те се носят към джоба ми в непредсказуем поток.

Вечерта след предзнаменованието се състоя „отварянето на дома“. През целия ден се занимавах с бюфета, доставчиците на храната и т.н. Тъй като беше работен ден, Кенди и мис Пинч след много заплахи бяха натоварили мен със задачата да приемам и изпращам търговците. Изпълнявах си задължението малко разсеяно, защото мислех главно за това как да набавя двете хиляди долара, да платя сметката на Фаустино и да уредя наемен убиец. И, разбира се, бях много изненадан, когато мис Пинч ме наруга, като се върна от работа, защото не бях свършил с чистенето и не се бях преоблякъл.

— Хората ще започнат да пристигат всеки момент — изфуча тя, изхвърчайки от работните си дрехи, след което се вмъкна в една официална рокля. — Слагай един смокинг или каквото и да било, и ми помогни да събера амбалажа от пода.

В очакване на пролетта и лятото, без съмнение, старият евреин от магазина за дрехи ме беше снабдил с бял смокинг и черен панталон. Не знаех обаче как да завържа папийонката си и мис Пинч почти ме удуши, докато ми я слагаше. Тогава Кенди забеляза, че бях с войнишки ботуши, свалиха ми ги и напъхаха краката ми в официални лачени обувки от естествена кожа тъкмо когато входният звънец оповести идването на първите гости.

Огледах апартамента и бях изненадан колко големи бяха стаите всъщност. След като уредите за измъчване бяха изнесени и холът се съедини по-добре с останалите помещения, предната стая доста заприлича на салон. Задната, която ми бяха обещали, за да работя, беше почти също толкова голяма. Сега нямаше голямо стъклено разширение, което гледаше към някаква градина. Всичко тази вечер, включително и новопосятата градина, беше окъпано в светлина. Панделки падаха на фестони от таваните, временно пригодените маси пъшкаха под пенообразни сладкиши и бутилки, готови да избликнат. Някакво класическо парче със заглавие „Повелите на пролетта“ изпълваше пространството с музика. Доста впечатляващо. Трябва да се беше получило от множеството празни малки квитанции, които бях разписвал.

Помислих си, че може да срещна хора като шефа на охраната или някои приятелчета от „Октопус Ойл“. Но на вратата се звънеше ли, звънеше и влизаха двойка след двойка, които в първия момент ме заблуждаваха с нахлупените шапки и мъжки палта, и ми се струваше, че ще видя някой познат мъж. Всички двойки обаче бяха от лесбийки. Някои от „мъжете“ дори носеха смокинги. Опитваха се да ме поздравяват сърдечно с басови гласове. Трясваха ме по рамото и ме наричаха „старче“. Но не можеха да ме излъжат. Басовите гласове внезапно се превръщаха в сопранови, а ударите по рамото по всяка вероятност имаха за цел да ме отдалечат от „съпругите“ им.

Не бях виждал никое парти да се развихри така бързо. Бутилките избликваха и бълбукаха, сладкишът скоро се стопи, а музиката едва беше започнала за трети път.

Внезапно мис Пинч се измъкна от една групичка и ми каза приглушено:

— Инксуич, имам ужасно главоболие. Това тук ще свърши след няколко минути. От теб не се изисква да им казваш довиждане. Вземи тия пет долара и тичай до денонощната дрогерия за един флакон аспирин. Всички ще са си тръгнали докато се върнеш, така че влез тихо, защото се чувствам много зле и искам да си легна веднага, а светлината ми пречи.

Денонощната дрогерия беше през пет пресечки. Вървях със спокоен ход. След една чаша шампанско и аз имах главоболие. Пролетната нощ освежаваше лицето ми. Взех аспирина, а след това изпих един Бромо-Зелцер на бара. Запътих се към къщи.

Разбира се, светлините бяха угасени, целият апартамент беше тих. Влязох на пръсти.

Слабо похъркване ме посрещна във всекидневната. Опитах се да запаля една лампа и да дам на мис Пинч аспирина й, но очевидно крушката бе изгоряла. Казах си да върви по дяволите аспиринът, и без това тя спеше. Опитах се да вляза в задната стая. Вратата беше заключена. Е, и какво от това — и без друго ми беше омръзнало да спя на канапето вътре.

Изхлузих се от дрехите си. Трябваше да се придвижвам пипнешком, защото не бях ориентиран в обстановката. Новото легло, както вече знаех, беше нещо като голяма мидена черупка с високи фалически символи от двете страни и през деня служеше за канапе. Но сега всичко беше преправено.

След като си блъснах главата в някакъв стълб, намерих дъното на леглото и пропълзях до средата. Издърпах чаршафа и се вмъкнах отдолу. Обикновено спях между мис Пинч и Кенди, така че се поуспокоих и се приготвих да сънувам пари.

Една ръка се плъзна към мен и докосна дясното ми бедро. Някакви пръсти леко изследваха корема ми.

Изведнъж си спомних, че ако въобще можех някога да получа двете хиляди долара, по-добре беше да стана много любезен.

Обърнах се надясно.

Започнах да изпълнявам задължението си.

Внезапно спрях.

Какво беше това?

Странно. Как беше станала Кенди отново девствена?

Е, не беше подходящ момент да се питам такива неща!

Цялото легло се разтърси.

Един вик прониза ушите ми.

Е, добре, Кенди винаги викаше.

Но стоновете бяха малко преувеличени, дори за Кенди.

Чаршафът хвръкна във въздуха!

Още по-силен вик!

Един наниз мидени черупки на стената тракаше като кастанети.

ОПА-А!

Тялото под мен се отпусна.

Е, добре, ако Кенди искаше пак да припада, това си беше нейна работа. Плъзнах се обратно към средата на леглото. За момент си помислих, че мидените черупки продължават да тракат. Сега можех да ги видя на уличната светлина, влизаща през прозореца. Те просто си висяха там.

Откъде идваше това тракане?

Зъби? Един лъч от прозореца ги освети. Зъбите на Пинч тракат?!

Е, тя сигурно само се шегуваше.

Търколих се и посегнах.

Поемане на дъх от ужас.

Какво, за бога, беше намислила Пинч?

Какво става, по дяволите? Откога Пинч беше станала отново девствена?

Е, добре, само още няколко женски трика. Пълни са с тях.

Вик!

После ритмично задъхване.

Ритмични стонове.

ОПА-А!

Чаршафът изхвърча нагоре.

Вледеняващ писък!

Пълно отпускане. Една ръка се люшна през лъча от уличната светлина, а после застина, увиснала от края на леглото.

Докато се унасях, се чудех какво, по дяволите, правеше г-ца Пинч.

ЛАМПИТЕ СВЕТНАХА!

Вдигнах поглед озадачено.

От тавана висяха микрофони. Две телевизионни камери със знак „инфрачервени“ стояха на триножници.

Вратата на задната стая се отвори с трясък и цяла тълпа нахлу при мен.

Начело бяха мис Пинч и Кенди!

Взрях се в лицето, което бе все още под мен. Очните ябълки се бяха обърнали, устата беше отворена и отпусната. Изрусена с кислородна вода блондинка. Премигвайки се вгледах в другото момиче, което беше с нас в леглото. Имаше мъжка прическа. Синкава коса. Без грим. Лесбийка-„съпруг“. Клепачите й бяха широко отворени, но очните й ябълки бяха чисто бели. Беше в несвяст.

Мис Пинч задържаше тълпата, която се притискаше свойски около леглото.

— Виждате ли! Виждате ли! — мис Пинч крещеше, за да бъде чута над шумотевицата. — Казах ви какво би направил истинският секс. СЕГА вярвате ли ми?

Слязох от изрусената блондинка. Издърпах чаршафа до гърлото си и изпищях:

— Какво, по дяволите, означава това?

— Скъпи приятелю, — каза една лесбийка-съпруг, като се наведе над мен, забравила какъвто и да било басов глас, — видях всичко на този телевизор, който е включен към камерата, и трябва да ти кажа, че заслужаваш „Оскар“. Трябваше да бъде излъчено по националните телевизионни мрежи!

— Да ти го „набибипам“! — изкрещя мис Пинч. — Това не беше измама. Това беше истинското нещо!

— Да-да — каза една лесбийка-съпруга. — Всеки може да го изиграе, Пинчи, и ти знаеш това. Единствената новост сега е, че този Инксуич носи изкуствен удължител — и тя издърпа чаршафа от мен.

— Театрална кръв — каза една лесбийка-съпруг. — Но великолепна имитация все пак.

— Да му „бибипам“ майката! — изръмжа, мис Пинч, — ако е имитация, какво мислите за двойката доброволки, които са В БЕЗСЪЗНАНИЕ?

— Имаш ли нещо против да се докосна до вибраторчето ти, старче? — каза една лесбийка-съпруг, като си проправи път с лакти и посегна към мен.

Покатерих се до средата на един стълб — фалически символ.

По знак на мис Пинч двете с Кенди се приближиха до двойката в безсъзнание и започнаха да масажират китките им и да ги пляскат по лицата.

— Някой да ми донесе студена хавлия! — прогърмя мис Пинч. Трудеше се над лесбийката-съпруг със синкавата коса. Като го/я тряскаше със студената хавлия, тя най-сетне го/я върна в съзнание.

— Спайк, „бибипка“ му — каза г-ца Пинч, — седни и си дай показанията.

Първата, която бях имал седна зашеметена и каза:

— Божичко!

— Разкажи им! — изръмжа мис Пинч.

— Божичко! — каза Спайк.

Мис Пинч заряза Спайк. Избута тълпата назад и я отведе до другата страна на леглото с форма на мидена черупка, където Кенди се трудеше над другата. Мис Пинч халоса със студената кърпа изрусената блондинка през лицето.

— Любима, да му „бибипам“ майката! — изкрещя мис Пинч. — Съвземи се, повлекана такава!

Любима успя да смъкне погледа си на нормалното ниво. Но тогава очите й се кръстосаха. Тя се отказа от опитите си да седне и се отпусна назад.

— Дай ни твоите показания! — изръмжа г-ца Пинч.

— О, Боже! — каза Любима и отново изпадна в безсъзнание.

Една лесбийка-съпруг, която все още носеше цилиндър и се подпираше на бастунче, каза провлачено:

— О, Пинчи, според мен това наистина бе велико представление. Но очевидно Спайк и Любима са били също част от играта. Всички знаем, че естественият секс не е хубаво нещо.

— „Бибипка“ му! — изпищя мис Пинч. — Това, което не е хубаво, е Психиатричният контрол на раждаемостта! Те лъжат всички ви. Това е естественият секс. Видяхте го по кабелната телевизия. Чухте го по микрофоните. Пред себе си имате една двойка в безсъзнание. Какво още искате, „бибипелета“ такива!

— Доказателства — каза лесбийката-съпруг с цилиндъра. — Всеки може да изиграе едно представление, Пинчи. Ние просто се хванахме на въдицата ти.

Всички останали в тълпата кимнаха в потвърждение!

— Добро представление, Пинчи. Възбуждащо. Така че, ако нямаш нищо против, ние ще си отидем по домовете и ще го направим по добрия стар препоръчан начин, поддържайки великата лесбийска традиция.

— Марлийн, — изкрещя й мис Пинч, — няма да мърдаш от мястото си. Това шоу още не е свършило.

Мис Пинч сграбчи кутия със сламки, за питиета.

— Слушайте всички сега. Можете да подозирате, че Спайк и Любима бяха измамници. Готови ли сте обаче да повярвате, че всеки в тази стая се хвана на въдицата?

— О-о, я стига вече — каза Марлийн.

— Глупости — каза някой друг.

— Би било невъзможно, защото това включва и мен — каза тази, която беше с цилиндъра.

— Така — отвърна мис Пинч. — Чуйте сега. Ще бъдете ли склонни да ПОВЯРВАТЕ, ако някоя от ВАС, случайно избрана, реагира по същия начин?

Всички се съгласиха, че това би било доказателство. Изглежда се чувстваха неловко.

Мис Пинч поднесе подканящо кутията.

— Ще бъде тази, която издърпа късата сламка — каза тя. — Става ли?

Имаше най-малко четирийсет лесбийки в стаята. Всяка от тях очевидно си мислеше, че няма да издърпа късата сламка, а и се забавляваха с мисълта за още малко шоу и вероятния разгром на мис Пинч и затова започнаха да теглят. Всяка поглеждаше сламката си с облекчение.

Тогава съпругът с цилиндъра каза: „О, не!“. Той/тя държеше късата сламка!

— Алгернон, — каза мис Пинч, — сваляй тия дрехи!

Той/тя не искаше да го направи, така че те задружно започнаха да му/й ги свличат. Мис Пинч напъха насила в устата му/й нещо, което вероятно беше противозачатъчна таблетка.

Издърпаха олюляващите се Спайк и Любима от леглото и ги подпряха на стената.

Хвърлиха Алгернон чисто гола върху леглото, където той/тя се приземи с подскок.

— Инксуич — изрева мис Пинч. — Слизай от тоя бибипан стълб и се хващай на работа!

От хомосексуализма винаги ми се е повдигало. Избягвах да поглеждам към Алгернон. Но един странен проблясък, особено, когато се появи в очите на мис Пинч, всява респект, което ще рече — страх. От височината горе на колоната — фалически символ погледнах голото тяло, което възбудените и развълнувани лесбийки държаха проснато по гръб.

Видях нещо, което беше истинска брюнетка. Бяха разкъсали това, което притискаше бюста й, и макар гръдта да не беше нещо изключително, все пак това бяха женски гърди. Бедрата й, макар и малко слаби, бяха женски бедра.

Слязох надолу. Алгернон ме гледаше с диви и изпълнени с ужас очи. Опитваше да се изметне.

Наведох се от стълба и силна миризма на застоял дим от пура ме накара да кихна. Разтърсих глава. Кенди веднага схвана. Хукна нанякъде и се върна след секунда с шишенце тоалетна вода „Пролетни виолетки“, след което го изсипа с плисък върху Алгернон.

Все още нямах охота, когато усетих, че мис Пинч сграбчи глезена ми. Тупнах върху леглото.

Лицата от тълпата направиха кръг над мен.

Захванах се на работа.

Лицето на Алгернон бе сгърчено от неописуем ужас.

Една лесбийка-съпруга гледаше към леглото с широко отворени очи.

Една лесбийка-съпруг изведнъж се втрещи, а после закри очи.

Алгернон крещеше.

Една лесбийка с лице на мадона се беше обърнала настрани и се молеше. Изкрещях й:

— Млъкни! Не е необходимо да призоваваш Дева Мария само защото тази е девствена.

— О, Боже мой — промълви един съпруг — Алгернон изпадна в безсъзнание.

— Не, не е — извика някоя друга, като надникваше между раменете. — Идва на себе си.

Нанизите от мидени черупки започнаха да се полюшват.

В миазмата на стоновете на Алгернон една лесбийка-съпруг каза:

— Ей, я вижте! На него му харесва! — гласът му звучеше слисано.

Нанизите от мидени черупки започваха да се люлеят все по-силно и по-силно.

— О, Боже мой! — изрева Алгернон.

Целият кръг от лица беше шокиран.

ОПА-А!

Алгернон нададе оглушителен вик.

Горната част на черупкообразното легло се сгромоляса и ни скри.

Тълпата се бореше да я повдигне. Успяха до средата.

Като погледна през пролуката, една лесбийка изкрещя:

— Тя е мъртва!

Друга извика:

— Не, не! Тя просто не е на себе си!

Тълпата лесбийки се споглеждаха слисани, невярващи. Изпълзях от цепнатината на мидената черупка и увих един чаршаф около себе си. Те ме гледаха втренчено и със страхопочитание.

Изведнъж цялото легло се разтресе.

— Тя си го прави още един път, самичка! — изкрещя една лесбийка с широко отворени очи.

Те отново се спогледаха. В стаята бе толкова тихо, че се чуваше как някаква чешма капе на половин миля.

Тогава мис Пинч се наведе в тъмнината на полуотвореното легло. Попита:

— Е, как ти се стори, Алгернон?

Цялото легло се разтърси като при земетресение.

— Тя го направи отново! — каза един удивен съпруг.

Мис Пинч и Кенди се опитваха да подпрат напълно отвореното легло. Успяха да го закачат отзад.

Алгернон лежеше с чаршаф до брадичката. Красива, блажена усмивка беше изписана върху лицето й.

— О-о-о, Пинчи! — каза тя. — Великолепно! Великолепно!

Всички в стаята изведнъж отвориха широко очи и станаха нетърпеливи.

Точеха лиги, ако трябва да бъдем точни.

Тогава изведнъж Марлийн се сгъна на пода и сама стигна до оргазъм. Спайк се надигаше до стената. Каза умоляващо:

— Пинчи, не мога ли да го направя още един път?

Това отприщи мис Пинч. Тя извика:

— Изчезвайте оттук, невярващи „бибипелета“! — и отпъди с махване на ръка тълпата.

Една лесбийка-съпруг разкъсваше вратовръзката и ризата си.

— Но, Пинчи, сега наистина ти вярваме.

Една лесбийка-съпруга беше паднала на колене, скръстила ръце за молитва.

— В името на Отца, Пинчи, кажи ни, кажи ни, моля те, къде можем да си намерим МЪЖ?

— Няма да получите този — отвърна Пинч със скръстени ръце. — Той е частна собственост, по договор. — Тя повиши глас и се обърна към навалицата: — А сега какво мислите за Психиатричния контрол на раждаемостта, „бибипелета“ такива?

— Да го „бибипам“! — каза Марлийн, идвайки на себе си.

— От това, което видях тази нощ — каза една лесбийка-съпруг, — излиза, че Психиатричният контрол на раждаемостта е пълна глупост. — И тя извади табакера с пури и я хвърли гневно, в камината.

— Но, Пинчи — каза Марлийн, — ти ни направи много мръснишки номер. Знаеш много добре, „бибипка“ му, че всеки неженен мъж в Компанията е хомо. Не са останали никакви мъже!

— Тая „бибипана“ мис Пийс има монопол върху всички момчета на асансьорите, а и би съсипала репутацията ни пред нейния Роки, ако се хванем с тях — каза една обезумяла лесбийка-съпруга.

— Женените мъже са станали такива плужеци от наркотиците, че са импотентни — оплака се една лесбийка-съпруг.

— Ще излезем извън Компанията, проблемът е в мястото — каза друга.

— Какво, по дяволите, ще правим? — възкликна трета.

— Трябва да направите нещо — каза голата Любима от постелката. — След такъв тек никога няма да се върна към хапането и драскането и при това да го наричам секс. Не, СЪР!

Събраха се да се съвещават. Понесоха се след Пинч към задната стая.

Страшно ми се спеше, наистина. Три не бяха кой знае какъв подвиг, но емоционалното напрежение си казваше думата.

Трябва да съм задрямал. Внезапно се събудих. Пинч стоеше пред мен в хавлията си за баня. Цялата компания се беше разотишла. Кенди беше свалила дрехите си, но облизваше чиниите за сладкиш на бара.

Напълно се разсъних, когато видях, че Пинч държи нещо зад гърба си. В безкрайно изтощеното си състояние си помислих за гръцките обреди на жертвоприношенията. Сега, след като бях играл пред публика, дали щях да последвам Уран и да изгубя „бибипците“ си?

На надеждата ми никак не й помогна това, че Пинч посегна надолу и ги поклати.

— Инксуич — каза, — имам изненада за теб.

Потръпнах. Не обичах изненади от мис Пинч.

— Как намираш Спайк и Любима? — попита тя.

— Изненадващи — отвърнах аз.

— А Алгернон?

— Щом успееш да се отървеш от застоялата й миризма на пура, става, става.

— Толкова, колкото аз и Кенди? — попита тя с проблясване в погледа.

Страх, чист страх продиктува отговора ми:

— И дума не може да става за сравнение! — извиках.

— Е, тогава всичко е наред, Инксуич — и за мое успокоение пусна „бибипците“ ми. — Защото, Инксуич, аз и тълпата стигнахме до споразумение. Всяка вечер, веднага след работа, по една двойка от тези момичета ще се отбиват тук за по един тек. Всички се съгласиха. Ще се държат като дами и ще си спазват реда.

Преглътнах. Не ми харесваше непреклонния израз на лицето й.

— Но, Бог да те „бибипа“, Инксуич, това не трябва да пречи на заниманията ти с мен и Кенди през нощта!

Тя отново посягаше към „бибипците“ ми. Побързах да кажа:

— Обещавам! О, мис Пинч, не си и помисляйте, че ще наруша договора ни по някакъв начин. Аз съм мъж с чест.

— Радвам се да чуя това — отвърна тя. — Защото ако не си, ще ти отрежа „бибипците“.

Знаех си!

После тя се усмихна.

— Но новините не са само лоши, Инксуич. Всички изпразниха портмонетата си в това кошче. Аз прибавих пет хиляди долара за великото ти представление. Ти молеше за десет бона. А тук има дванайсет хиляди долара.

Зяпнах срещу кошчето, което тя държеше под носа ми. Беше пълно с ПАРИ!

— Сега престани да се лигавиш — каза г-ца Пинч — и тичай под душа да измиеш кръвта от себе си, докато ние сменяме чаршафите. Двете с Кенди те пазехме дни наред за този спринт. И сме, „бибипка“ му, почти мъртви от сексуален глад, да не говорим за това, че се разгорещихме до червено от представлението тази вечер!

Отидох под душа, тананикайки си.

Дванайсет бона!

Можех да си платя сметката на Раца.

Можех да платя на наемен убиец.

ГРАФИНЬО КРЕК, ТИ СИ МЪРТВА!