Сойка-присмехулка

Благодарности

Бих искала да отдам дължимото на следните хора, които посветиха времето, таланта и подкрепата си на „Игрите на глада“.

Най-напред, трябва да благодаря на тримата си изключителни редактори. Кейт Игън, чиято прозорливост, хумор и интелигентност ме направляваха в продължение на осем романа; Джен Рийс, чието ясно проникновение улавя неща, които убягват на повечето от нас; и Дейвид Левитан, който без всякакво усилие редува ролите на рецензент, съчинител на заглавия и главен редактор.

През грубите чернови, хранителното отравяне, всички победи и поражения, вие сте до мен: Розмари Стимола, в еднаква степен добър съветник и пазител в професионално отношение, мой литературен агент и приятел. И Джейсън Дравис, моят отдавнашен филмов агент — имам късмет, че бдиш над мен, докато се готвим за екранна поява.

Благодаря на дизайнерката Елизабет Б. Паризи и художника Тим О’Брайън за прекрасните корици на книгите, които така успешно уловиха както сойките-присмехулки, така и вниманието на хората.

Поздравления за невероятния екип на издателство Scholastic, който изведе „Игрите на глада“ на бял свят: Шийла Мари Еверет, Трейси ван Страатен, Рейчъл Коун, Лесли Гариш, Адриен Вретос, Ник Мартин, Джаки Харпър, Лизет Серано, Катлийн Донахю, Джон Мейсън, Стефани Нуни, Карин Браун, Джой Симпкинс, Джес Уайт, Дик Робинсън, Ели Бъргър, Сюзан Мърфи, Андреа Дейвис Пинкни, целият екип по продажбите в издателство Scholastic и всички други, които посветиха толкова много енергия, ум и умения на тази поредица.

На петимата приятели-писатели, на които разчитам най-много: Ричард Реджистър, Мери Бет Бас, Кристофър Сантос, Питър Бакалиан и Джеймс Проимъс — огромна признателност за вашите съвети, за перспективата и смеха.

Специално поднасям обичта си на покойния ми баща Майкъл Колинс, който положи основите за тази поредица с дълбокото си желание да даде на децата си познания за войната и мира, и на майка ми Джейн Колинс, която ме запозна с древните гърци, научната фантастика и модата (макар че последното не хвана корени); на сестрите ми Кейти и Джоуни; на брат ми Дру; на Дикси и Чарлс Прайър; и на всички членове на голямото ми семейство, чийто ентусиазъм и подкрепа ми помагаха да продължа.

И накрая стигам до съпруга ми Кап Прайър, който прочете най-ранната чернова на „Игрите на глада“, настояваше за отговори на въпроси, които дори не си бях представяла, и беше мой съветник през цялата поредица. Благодаря на него и на прекрасните си деца Чарли и Изабел за ежедневната любов, за търпението и радостта, която ми носят.