Силата

13

— Тогава е луната на Дългата нощ — обясни Диана. — На девети не е обикновено пълнолуние. Ще има затъмнение.

— Пълно лунно затъмнение — потвърди Мелани.

— Това лошо ли е? — попита Каси.

Диана се замисли.

— Силите на вещиците са най-големи на лунна светлина. Някои заклинания е най-добре да се правят при новолуние, при пълнолуние или друга фаза на луната. Със сигурност, ако Черния Джон смята да действа точно тази нощ, то затъмнението е най-подходящият момент за онова, което възнамерява да стори. И най-неподходящият за нас.

— Освен ако — намеси се Адам — знаем кога ще действа, без той да подозира, че сме наясно. Няма да знае, че ще сме подготвени.

Членовете на кръга закимаха замислено. Денят на благодарността беше минал и всички, притекли се на помощ на Каси предния ден, се бяха събрали в къщата на Адам. Каси им беше разказала какво се бе случило на поляната, преди да се появят… Не спомена само, че Джордан беше питал за инструментите на посветените. Беше го прошепнала единствено на Адам и Диана пред къщата на Диана. Сега ги погледна и попита с очи. Адам и Диана огледаха отчаяно останалите.

— Добре — започна Адам. — Май е по-добре да им кажем. Той знае, така че вече няма никакво значение, нали?

— Фей трябва да е разбрала някак — предположи Диана. Изглеждаше по-нещастна от всякога. — Отишла е при Черния Джон…

— Не — прекъсна я Каси.

Диана я погледна изненадано.

— Но…

— Не е била Фей — заяви Каси мрачно, но категорично. — А Шон.

Адам изруга тихо. Диана втренчи поглед в него, после в Каси. Накрая прошепна:

— Боже господи!

— Какво за Шон? Какво е направил? — попита Дебора. Ник беше настръхнал и беше вперил присвити очи в Каси.

Каси хвърли последен поглед към Диана, която кимна и се облегна на една ръка, и отвърна простичко на Дебора:

— Казал е на Черния Джон, че с Адам и Диана намерихме инструментите на посветените.

— Намерили сте… искаш да кажеш, че вие… искаш да кажеш, че наистина…? — заекна Дебора. Другите бяха онемели от изненада.

— Каси се сети къде са — обясни Адам. — Бяха зазидани в камината на номер дванайсет. Като се връщахме, срещнахме Шон. Той каза, че е видял светлина. Нима си мислиш, че…? — погледна той Каси.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Според мен е бил под влиянието на Черния Джон през цялото време. Мисля, че той е откраднал хематита от стаята ми. Сетих се снощи, докато се опитвах да заспя. Замислих се кой може да е казал на Черния Джон… и постоянно се връщах към първия път, когато видях Шон. Беше с колан, на който върху блестящ камък беше гравирано името му. Преди го носеше постоянно, но сега е студено и всички сме с пуловери. Затова не бях обърнала внимание. На бас, че и сега е с него. Носеше го дори онази нощ, когато беше излязъл по пижама. Мога да се обзаложа, че блестящият камък е…

— Хематит — довършиха всички в хор и погледнаха Мелани.

— Хематит или магнетит — потвърди Мелани. — Да, така е. И аз съм го виждала. Колко сме глупави само! Как не се сетих!

Ник се наведе напред.

— Според теб не Фей е изпяла на Черния Джон, че носим аметисти за защита? Смяташ, че е бил Шон?

Каси погледна силно стиснатите му устни.

— Той не е виновен, Ник. Ако Черния Джон е влязъл в ума му… Знам как се чувствах самата аз, когато се опитваше да се настани в моята глава. Шон не е успял да го спре. Всъщност на общото събрание всички видяхме, че не може да се контролира. Тогава искаше да се запише за дежурен. Трябваше да му изкрещя, за да го извадя от транса.

— Шон… господи! — възкликна Лоръл и се облегна. — Просто ужасно.

— Страхувам се, че има и още — добави Каси. Впери поглед в масичката за кафе на госпожа Франклин и притисна длан върху нея. Не знаеше как да продължи. — Вижте, аз… Според мен Черния Джон е накарал Шон да извърши убийствата.

Настъпи оглушителна тишина. Дори Диана беше прекалено шокирана, за да подкрепи Каси. Адам обаче я погледна в очите и бавно, притваряйки своите, кимна.

— Да — съгласи се той.

— О, не! — възкликна Сюзан.

— Мисля, че… — Каси преглътна, — сигурно е написал бележка до Кори предната вечер и й е предложил да се срещнат пред училище. Не е заподозряла нищо. Помислила е, че става дума за нещо, свързано с кръга. Може би е минал зад нея и…

— Ще го убия! — изкрещя Дъг и скочи. Ник и Дебора го хванаха, но сега Крис се спусна към вратата крещейки. Адам и Мелани го събориха на земята.

— Не е бил той. Не е бил Шон — извика Каси. — Чуйте ме, момчета! Бил е Черния Джон. Той уби Кори. Ако съм права, Шон вероятно не помни нищо. Той просто е бил материална обвивка за тъмната енергия.

— Боже! — прошепна Лоръл. — Господи… Помните ли церемонията с черепа в гаража на Диана? Тогава за втори път се освободи много черна енергия. Шон и Фей се сбиха, свещта угасна и енергията избяга. Шон твърдеше, че Фей е започнала и ние му повярвахме. Според Фей обаче Шон се опитал да разкъса кръга. Ами ако е била права?

— Била е права — потвърди Каси. — Черния Джон е бил с нас през цялото време. Виждал е онова, което е виждал и Шон. А когато се е освобождавала достатъчно количество тъмна енергия от черепа… Черния Джон лично се е погрижил това да се случва… Тогава е карал Шон да извършва убийствата.

— Не е било трудно да подмами господин Фогъл при Дяволския залив — обади се Сюзан. — Шон може да се е престорил, че иска да каже нещо лошо за някой от клуба. Аз го правех постоянно. Ходех при директора да говоря разни неща за… — Погледна Диана. — Но… това вече е минало. Както и да е. Шон може да го е помолил да се срещнат под скалите и после… бам! — направи жест с ръце, сякаш буташе нещо. — Сбогом, господин Фогъл!

— Можем ли вече да ви пуснем? — обърна се Адам към Крис.

— Ще се държите ли разумно? — добави Дебора към Дъг.

Братята Хендерсън отвърнаха нещо нечленоразделно и когато ги пуснаха се изправиха с почервенели лица и блеснали като пламък на горелка очи.

— Ще пипнем копелето — каза тихо Дъг.

— Ако ще и това да е последното, което ще направим — съгласи се също толкова тихо Крис. Каси се надяваше, че говорят за Черния Джон.

— Ами Джефри? — попита Диана.

Каси сви рамене.

— Не знам как Шон го е завел в котелното…

— Като е казал, че ти си там, може би — вмъкна Лоръл.

— … успял е някак и може да се е промъкнал зад него и да го е удушил с въжето… Не, Шон е прекалено нисък. О, не знам как го е направил…

— Накарал е Лавджой да седне и да се наведе напред — предположи Ник с дрезгав глас. — Поне аз така бих направил, ако искам да удуша някой по-висок от мен. Вижте, тъмната енергия е била в Шон и може да му е вдъхнала нечувана сила. Може някак да е успял да му наниже примката и да го провеси на тръбата.

На Каси й прилоша.

— Вярно е… Нито Шон, нито Джефри бяха в залата малко преди убийството. После изведнъж Шон се появи на дансинга и дойде право при мен. Аз избягах в котелното… и намерих Джефри.

— Май трябва да говорим с Шон — каза Диана.

— Не — заяви изненадващо категорично Адам. — Точно това не трябва да правим. Ако говорим с него сега, Черния Джон ще разбере, че знаем. Ако не казваме нищо обаче, ако играем играта и се правим, че нищо не подозираме, може да му пробутаме невярна информация. Ще му казваме лъжи и той ще ги предава на Черния Джон.

— Като например, че не знаем кога Черния Джон ще действа — предложи Дебора и тъмните й очи заблестяха. — Или че се ужасяваме от Черния Джон… Или че не знаем какво да правим с инструментите… че не сме подготвени…

— Или че сме се скарали помежду си — допълни Лоръл. — Че не можем да се разберем и сме в задънена улица.

— Да! А всъщност ще сме готови за него. В колко часа е затъмнението, Мелани? — попита Адам.

— В шест и четирийсет вечерта. Точно тогава трябва да се появи обвита в сенки луна.

— Обвита в сенки луна — повтори тихо Каси. — Май се сещам защо е избрал точно този момент. — „Самият той е сянка“ добави наум тя.

— А дотогава трябва да се правим, че сме объркани, ужасени и скарани — обобщи Мелани.

— Няма да е особено трудно — каза Сюзан и вдигна вежда.

— Трябва обаче да говорим с един друг човек — обади се Каси. — Без да издаваме тайните си. Някой от нас трябва да се срещне с Фей.

— Избираме теб — заяви Ник. — Няма по-подходящ за тази работа. — И той намигна на Каси, но някак мрачно.

— Имаме нужда от теб.

— Сигурно — отвърна лениво Фей, оглеждайки се в огледалото. Тя пробваше различни прически — завиваше косата си на тила, хващаше я високо горе или на врата. Каси не беше влизала в стаята на Фей от нощта, в която беше направила пръстен от червени камъни около кристалния череп и беше освободила тъмната енергия, убила Джефри. Стаята беше разкошна и пищна както винаги: тапетите с тучни пълзящи цветя, леглото с възглавничките, стерео уредбата е най-различни скъпи екстри. Котетата вампири на Фей се увиха за пореден път около глезените на Каси.

Този път обаче атмосферата беше различна. Червените свещи бяха махнати от тоалетката и на тяхно място имаше купища листове. Върху леглото до безжичния телефон стоеше пейджър. Работен тефтер лежеше пред огледалото, а пръснатите наоколо дрехи бяха внимателно подбрани за ролята на секретарка, която Фей играеше напоследък.

Стаята беше наситена с напрежение. Начин на живот, тип А. Приличаше повече на Порша, отколкото на Фей.

— Предполагам познаваш Порша Бейнбридж. Тя и Сали ме отвлякоха преди два дни — започна Каси.

Фей й хвърли развеселен поглед от огледалото.

— Сигурна съм, че е било достатъчно само да отвориш малката си красива уста и да извикаш. И татко щеше на мига да ти се притече на помощ.

Каси се опита да скрие отвращението си.

— Не искам неговата помощ — преглътна тя.

Фей сви рамене.

— Може би по-късно.

— Не, Фей. Няма да има по-късно. Не искам да го виждам повече. Ако знаеш, че съм била отвлечена, значи знаеш и какво търсеха. Намерихме инструментите на посветените. — Каси наблюдаваше отражението на Фей в огледалото, но сега тя се завъртя и я погледна в очите. — Те ти принадлежат — изрече отчетливо тя. — Ти си водач на сборището. Сборището обаче ще се бие с… Черния Джон.

— Дори не можеш да изречеш името му. Не е толкова трудно. Тате, татко, татенце. Наричай го както искаш, той едва ли ще има нещо против…

— Не ме слушаш, Фей! — почти извика Каси. — Държиш се направо нелепо…

— О, тя знае сложни думи!

— … а нещата са сериозни! Убийствено сериозни. Той убива хора. Само това може да прави, Фей, да мрази и да убива. Сигурна съм. Усещам го. Теб само те баламосва.

Фей присви златисти очи. Вече не изглеждаше толкова весела.

— Познавам те от достатъчно време, Фей. Много пъти искрено те мразех. Никога обаче не съм си представяла, че ще се превърнеш в нечия стенографка. Помниш ли, веднъж ме попита дали искам на гроба ми да пише: „Тук лежи Каси. Тя беше… добра“? Е, ти искаш ли на твоя да е гравирано: „Тук лежи Фей. Тя беше чудесна секретарка“?

Една от ръцете на Фей — ноктите й все още бяха дълги, но напоследък лакът й беше розов, а не аленочервен — стискаше силно тоалетката. Челюстта й беше стегната и тя гледаше втренчено златистите си очи в огледалото.

Пулсът на Каси се ускори.

— Преди, като те погледнех, виждах лъв. Черно-златист лъв. Сега виждам… — тя сведе поглед към краката си — … котенце. Мацето на някакъв богаташ.

Зачака напрегнато. Може би… може би… връзката, която беше възникнала помежду им по време на церемонията със свещите, щеше да бъде достатъчно силна. Може би Фей беше достатъчно горда, достатъчно независима…

Очите на Фей срещнаха нейните в огледалото. После поклати глава. Лицето й беше безизразно, устните — стиснати.

— Знаеш къде е изходът — каза тя.

Котетата се заплетоха в краката на Каси, когато се обърна да си ходи, и тя усети острите им като бръсначи нокти.

„Не“ заповяда им тя със съзнанието си и усети как котетата замръзнаха и дръпнаха назад уши. Вдигна ги и ги хвърли на леглото на Фей.

После си тръгна.

— Да й дадем време до девети — предложи Диана. — Може да промени мнението си.

— Може — отвърна Каси, но в гласа й нямаше много надежда.

— Да изчакаме и Шон до девети — каза Адам.

Следващите седем дни в училище минаха без неприятности. Проблеми имаха само помежду си.

В гимназия „Ню Салем“ членовете на клуба си говореха, само за да се скарат един с друг. Така и не отпразнуваха рождените дни на Лоръл на първи и на Шон на трети декември. Според отчаяната Диана, с нито един от двамата не можело да се говори и организирането на тържество било невъзможно. Каси виждаше как ги гледат, чуваше слуховете и знаеше, че бяха успели. Опита се да се държи, доколкото е възможно, като старата Каси — срамежлива, мълчалива, плашлива или притеснена. Ролята й беше чужда, беше като стара кожа и нямаше търпение да се отърве от нея. За момента обаче, бяха заблудили Шон. Успяха дори да хвърлят прах в очите на Фей.

— Чух, че с Ник сте скъсали — обърна се Фей към нея един ден в коридора. Златистите й очи бяха топли и доволни.

Каси се изчерви и отмести поглед.

— И като гледам, клубът никак не го бива без мен — продължи Фей, буквално мъркайки от удоволствие.

Каси се сви.

— Може да дойда някой път… За следващото честване на пълнолунието например. Ако изобщо ще правите нещо.

Каси вдигна рамене.

Фей излъчваше самодоволство.

— Ще се забавляваме зверски — заключи тя. — Помисли си.

Когато Фей се отдалечи, Каси видя Сали Уолтман на поста си в коридора. Приближи се към нея възможно най-незабелязано.

— Готови сме за девети, както ни каза — промълви Каси. — Би ли направила още нещо за нас?

Сали се огледа неспокойно.

— Той кара всеки да следи всеки. Никой не е в безопасност…

— Знам, но ако на девети направи нещо необичайно, нали ще ни кажеш? Когато започне да действа? Моля те, Сали. Всичко, което ти разправих за него, е истина.

— Добре — съгласи се Сали и хвърли поглед наоколо. — Върви си, моля те. Ще се опитам да ти пратя съобщение, ако науча нещо.

Каси кимна и бързо се отдалечи.

Утрото на девети беше сиво и ветровито. В такива дни на Каси й се искаше да се сгуши пред камината. Вместо това обаче си сложи топли дрехи — дебел пуловер, ръкавици, яке. Нямаше представа срещу какво щяха да се изправят, но искаше да е готова за екшън. В раницата, при тетрадките за училище, сложи и Книгата на сенките.

Излизаше от часа по френски, когато Сали й пресече пътя.

— Ела с мен, ако обичаш — нареди червенокосото момиче с рязък заповеден тон и Каси я последва в празния кабинет на медицинската сестра наблизо. Сали веднага смени тона. — Ако ме хванат с теб тук, с мен е свършено — прошепна напрегнато тя, с поглед, забит в матовото стъкло на вратата. — Слушай сега: чух Брансуик да говори с приятелката ви Фей. Ти може би ще знаеш за какво става въпрос, но аз нищо не разбирам. Обсъждаха някакъв инцидент на моста… Щели да закарат празен училищен автобус и кола или две коли. Той каза: „Трябва да горят само около час. Дотогава водата ще се е вдигнала достатъчно“. Имаш ли представа за какво става въпрос?

— Нещо такова би блокирало пътя към континента — рече Каси бавно.

— Да, но защо? — попита нетърпеливо Сали.

— Не знам. Ще разбера. Сали, може да се наложи да ти предам нещо. Ела в столовата на обяд.

— Добре, но там не можем да говорим. От онази нощ на поляната Порша ме гледа странно… Мисля, че подозира нещо. Братята й бяха полудели и тя не повярва и на дума от онова, което каза за Брансуик. Ако ме хване с теб, съм мъртва.

— Ще си мъртва, ако не говоря с теб — отвърна й Каси. — Хайде, върви. Ще изляза след малко.

Каси отиде до старата сграда по естествени науки тичешком. На втория етаж я чакаха останалите членове на клуба без Фей и Шон — те не знаеха за срещата. Планът беше да отвлекат Шон веднага след обяда, независимо дали бяха научили нещо повече за плановете на Черния Джон.

— Все пак разбрахме нещо ново — едва промълви останалата без дъх Каси и седна на една щайга. — Слушайте. — И им разказа онова, което Сали й беше споделила.

— Е, това обяснява всичко — обади се Дебора, когато Каси приключи. — Току-що видях как той и Фей излязоха от училище, а секретарката каза, че нямало да са тук целия следобед. Отиват да разбият училищния автобус. Яко.

— Но защо? — попита Каси. — Очевидно иска да блокира моста, но какъв е смисълът?

Отговори й Адам. Той седеше до Дъг и притискаше една от слушалките на уокмена му към ухото си.

— Прави го — обясни той, — за да не може никой да напусне острова. Току-що включиха извънредни новини. Помните ли урагана, за който говорят от два дни? Онзи, който застрашаваше Флорида, но зави на север и още е в Атлантическия океан?

Повечето заклатиха отрицателно глави — напоследък не се интересуваха особено от новините. Мелани обаче каза:

— Мислех, че е обикновена тропическа буря.

— Да, бяха казали, че ще се разпръсне в океана. Вижте, знам това-онова за ураганите. Този не трябваше да е голяма заплаха, защото се очакваше да завие на североизток при нос Хатерас. Обикновено така се случва, когато ураганът се сблъска с ниското налягане в района. Всички обаче знаем какво става в противен случай. — Адам огледа мрачно клуба и този път само Каси не кимна. — Ако ураганът не се обърне при нос Хатерас, идва право тук — поясни Адам. — Както през 1938 година и другият преди няколко години… През седемдесет и шеста.

Настъпи пълна тишина. Каси огледа лицата в тъмната стая.

— Господи! — прошепна замаяно тя.

— Да — потвърди Адам. — Ветрове със скорост 240 км/ч и стени от вода, високи по 12 метра. Все още твърдят, че ураганът ще се обърне. По радиото споменаха, че ще остане далеч от бреговете, но… — Той отново огледа многозначително всички. — Искате ли да се обзаложим?

Лоръл скочи.

— Трябва да спрем Черния Джон. Ако блокират моста, всички на острова ще са в опасност.

— Прекалено е късно — рече кратко Дебора. — Той вече е тръгнал, забравихте ли? Видях го преди десет минути.

— И не всички ще са в опасност, а всички ще са мъртви — заяви Мелани. — Ураганът предния път само е закачил Ню Салем, но този може да го унищожи.

Каси погледна Адам.

— Колко бързо се движи?

— Не знам. Може да се движи с 80 или със 120 км/ч. Ако не смени посоката си при нос Хатерас, ще предупредят за опасност… Тогава обаче ще бъде прекалено късно, особено ако мостът е блокиран. Ще е при нас за седем-осем часа. Горе-долу.

— Когато настъпва затъмнението? — попита Каси.

— Може би. Или малко по-късно.

— Преди да удари тук, ще мине през Кейп Код и Бостън — прошепна Диана. — Ще убие много хора. — Изглеждаше слисана и зашеметена.

— Можем да направим само едно нещо — каза Каси. — Трябва да го спрем, преди да е достигнал сушата. Трябва да го накараме да се разпръсне или да се насочи към открити води или нещо такова. Може да се опитаме да го принудим той да го направи. Най-вече трябва да предупредим хората… да им кажем да се подготвят за урагана, както се прави по принцип…

— Трябва да се евакуират — рече сухо Адам, — което няма да е възможно и с лодки. Чуйте вятъра. — Той млъкна и Каси долови не само на вятъра, а и някакво трополене по закованите прозорци. Дъжд.

— Ако не могат да се махнат, да се окопаят — предложи Крис. — Готови ли сте за купон?

— Не е смешно — сряза го Ник.

Каси добави:

— Добре тогава… Кажете на всички. Всеки да направи каквото може. По-добре да се връщаме на „Кроухейвън Роуд“…

— С Шон — прекъсна я Адам. — Ще го взема и ще се срещнем у дома. Хайде, приятели.

Всички оставиха неизядения си обяд — с изключение на Сюзан, която сграбчи своя и побягна след другите — и се отправиха към сградата на училището.