Произход. Пустинна клетва

ЕПИЛОГ

Въпреки всичко, което бях казвал и си бях обещавал, няколко месеца по-късно се озовах в Александрия, пред дома на мъж, когото познавах само като Рая — име, предадено ми през сетните издихания на убиец, нает да погуби мен, майка ми, бъдещата ми съпруга и детето в утробата й.

С Ая се оженихме и вече имахме дете — красиво момченце, което нарекохме Кхему. Нефру бе много доволна, че първа е познала състоянието на Ая по замайването и погнусата от лечебните билки на лекаря, но и тактично потайна, че е уведомила половин Сива и убиеца, преди да се сети да каже на самата Ая. Всеки ден Кхему ни очароваше — мънички ръчички, протягащи се към лицата ни. Толкова обич — безусловна, непринудена. Сграбчваше носа ми и ме придърпваше за целувки и прегръдки. Гледах сина си и се питах дали татко е правил същото с мен. Знаех, че се е грижил за мен и е искал да ме защити от света. Сега го разбирах много повече.

И така, животът ми в Сива започна наново. Бях закрилникът на града. Знаех, разбира се, че Ая не е забравила мечтата някой ден да посети Александрия. Преди три седмици обаче, когато напуснах Сива, реши да не ме придружи. Следващия път щяхме да отпътуваме заедно. Искаше да се срещне с родителите си, да ги запознае с Кхему и с мен. Мисля, че дори аз очаквах с нетърпение тази среща.

Отне ми известно време, ала открих Рая. Поне дома му. Стаих се сред храстите срещу къщата — пищна, внушителна — и зачаках. Съзнавах, че щом го видя, ще се изправя пред избор — да го убия или цял живот да се озъртам в страх дали не е изпратил някого да погуби мен, Ая, сина ми.

Всъщност нямах избор.

Чаках часове. Най-сетне той се появи. Изискано облечен, точно както си представях, водеше малобройно шествие — жена, навярно съпругата му, и две дъщери на няколко крачки зад тях.

Бяха на възрастта, когато с Ая напуснахме за пръв път Сива преди толкова години. Гледах как четиримата вървят към дома си и търпеливо изчаквах подходящия момент. Скоро щеше да падне нощ. Тъмнината щеше да ме скрие. Никой нямаше да разбере какво се е случило, преди да се сипне зората. Бях взел решение — да опазя семейството си и Египет.