Пред вратите на мрака

3. Сержант-непреклонник

Крийган й махна с ръка да влиза.

Сандрина все още бе покрита с прах от пътя и я измъчваше болезнен глад. След като предаде коня си на грижите на конярчето, бе спряла при кладенеца зад храма само колкото да утоли жаждата си, но не беше хапвала нищо повече от малко сушени плодове, откакто бе напуснала Ландсенд. Заповедите й бяха да бърза колкото се може повече и се наложи да преживее само с това, с което разполагаше — закупено с последните грошове в Дърбин.

Докато предаваше документа на отец-епископа, тя вече предчувстваше, че се е случило нещо лошо — нещо, което няма никаква връзка с нейното послание. Той й посочи да седне в креслото срещу бюрото и каза:

— Великият майстор ни напусна.

Тя си пое бавно дъх, затвори очи и отправи кратка молитва към Лимс-Крагма да се погрижи за стареца, докато той върви по своя път към царството й. Беше добър човек, почти светец. Като отвори очи, видя, че Крийган я гледа.

— Отче-епископе?

Крийган се усмихна като човек, привикнал да открива смешното дори в най-тъжните неща.

— Краят на един живот невинаги е причина да скърбим, дъще. — Използва обръщението, към което прибягваше, докато разговаря с по-незначителните членове на ордена, целящо да подчертае разликата. Но Сандрина знаеше, че Крийган не прави нищо без причина. — Великият майстор служи добре на Богинята много години и получи заслужена почивка. Само дето моментът беше… крайно неподходящ. — Той се надигна. — Трябва незабавно да замина за Риланон, тъй като събранието е насрочено за седмица след погребението и този път изборът на върховен жрец е по-важен от обичайното.

Тя знаеше, че има предвид заплахата от демонско нашествие — „Легионът“, както го наричаха, заплашваше да стовари злодейската си сила и върху този свят, при това неизвестно откъде. Малцина в Храма и още по-малко извън него знаеха за съществуването му. Сандрина бе посветена в тайната само защото така бе преценил отец-епископ Крийган. Още по-малко бяха наясно с връзките между отец-епископа и Конклава на сенките, създаден и управляван от магьосника Пъг.

Тя кимна и каза само:

— Разбирам.

— Не се съмнявам, че разбираш, Сандрина. — Той се надигна от бюрото, приседна на крайчеца му и я загледа отгоре. — Никога не съм ти казвал, но красотата ти е нещо, към което малцина биха останали безразлични.

Тя малко се притесни от думите му. Между тях винаги бе съществувало известно напрежение. Сандрина го намираше за много привлекателен, но репутацията му на женкар и разликата в ранговете им й бе помагала да се държи на дистанция.

Той вдигна ръка, преди тя да успее да отвори уста.

— Нямах предвид физическата ти красота — която също е впечатляваща, когато си направиш труда да я покажеш, — а по-скоро красотата на твоята сила и целеустременост, това, което си постигнала въпреки трудностите и пречките в живота. Тези неща заслужават възхищение. — Той стана, отиде до прозореца, погледна навън и продължи: — Май скоро пак ще вали. — Дъждът по крайбрежието затрудняваше придвижването още повече и тя се надяваше, че греши.

— Докато отсъствам, ще оставя грижата за Ордена на теб.

Тя го погледна невярващо.

— На мен?!

— Ще пратя отец-епископ Белами да поеме задълженията ми, но междувременно ти ще заемеш мястото ми тук.

— Да заема мястото ви?!

Крийган повдигна рамене, сякаш това не беше толкова важно, но уточни:

— Аз ще съм новият Велик майстор. — От начина, по който го каза, тя осъзна, че е предрешено. Той я погледна и се усмихна. — Решението бе взето отдавна. Ето защо ще проводя Белами веднага след края на събранието и ти ще се върнеш към задълженията си — ще пратя по него нови заповеди за теб. Дотогава ти отговаряш тук за всичко.

— Но защо аз? — попита тя тихо.

— Ти си единствената, на която мога да се доверя, Сандрина. — Той се върна и седна зад бюрото. — Малко са тези, които знаят какво става. Ще ти оставя списък с имена. Не вярвай на никого извън този списък. Ти си извоюва тази чест, като едва не загина. Важното е, че успя да запазиш присъствие на духа и в най-трудните моменти.

— А върховната жрица? — попита тя.

Крийган се усмихна.

— Ще възрази, разбира се, но тя няма тежест в Ордена, затова ще се усмихна, ще кимна и ще й предложа да си събере багажа, ако иска да пътува с мен за Саладор.

Сандрина кимна. Върховната жрица Селдон имаше свои амбиции и със сигурност би искала да бъде избрана за върховна жрица на Великия храм, когато дойде време за това.

— Предполагам, че скоро ще забрави за теб и ще започне да ми се подмазва, както прави винаги, когато пътуваме заедно.

Сандрина не можа да сдържи усмивката си. Върховната жрица сигурно бе доволна, че Крийган напуска Крондор, но от друга страна, на новия си пост — на върха на йерархията в Ордена, — той щеше да е най-важният глас и несъмнено щеше да окаже влияние за следващия избор, когато дойдеше време сегашната върховна жрица да се оттегли.

— Достатъчно е да я навестиш за кратко, колкото да й изкажеш почитанията си, и ще те посъветвам да го направиш още сега, преди да я осведомя за повишението ти.

— Повишение?

— Разбира се. Не мога да оставя един Непреклонен рицар да управлява Ордена в Западните владения. От този момент те повишавам в сержант-непреклонник на Ордена, но ще носиш служебния ранг адьовер. Това е стара титла, която използваме рядко, ала все още се приема. Така че официалната ти титла ще е адьовер-сержант-непреклонник. Когато пристигне Белами, ще останеш само сержант.

Тя се опита да прикрие усмивката си.

— Сержант като всички останали — рече той.

По правило Непреклонните рицари трябваше да служат поне двайсет години, за да бъдат повишени в сержанти. Малцина обаче доживяваха този момент. Тя бе сигурна, че не само е най-младият сержант в Ордена, но вероятно и в цялата негова история.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не ви разочаровам, отче-епископе.

— Ако имаше и минимална възможност да не го направиш, щях да дам поста на някой друг — отвърна Крийган. — А сега иди да навестиш върховната жрица, после хапни и си почини. Защото скоро ще откриеш, че новата ти служба не е толкова лесна, колкото си мислиш. — Посочи купчината книжа и добави: — Повече мъже са били побеждавани от бумащина, отколкото от стомана. — Махна с ръка, за да й покаже, че е свободна, и Сандрина стана, поклони се и излезе.

При други обстоятелства щеше да е вдъхновена от повишението, защото това би било ясен знак, че Богинята смята службата й за ползотворна. Ала при сегашните новият пост не беше толкова дар, колкото бреме. Тя побърза да се поправи — щом Богинята е решила така, значи я смята за способна да се справи с подобно бреме.

И въпреки това стомахът й се свиваше тревожно. Май щеше да е добре да хапне нещо, преди да се яви пред върховната жрица.

Върховната жрица — както бе предвидил Крийган — беше погълната от подготовката си за заминаването за Саладор, където двамата с Крийган щяха да се качат на кораб за Риланон, за да присъстват на избора на новия Велик майстор на ордена Щит на слабите. Върховната жрица нямаше официални задължения, свързани с Ордена, но докато течеше изборът и следващата го церемония, всички останали щяха да се занимават с обичайните политически игри. Сандрина се радваше, че я оставят тук, макар и да й предаваха управлението на Ордена в Крондор, което означаваше и че ще носи отговорност за действията на Храма в Западните владения на Островното кралство.

След като най-сетне успя да похапне, Сандрина се върна в казармата и даде ризницата и дрехите си на един прислужник да ги почисти. По принцип предпочиташе сама да се грижи за бронята и оръжието си, но сега бе прекалено уморена. Отиде в банята и след като със задоволство установи, че е празна, се отдаде на пълно пречистване.

Докато си миеше косата, се замисли дали е натъжена от заминаването на Крийган. Повишението му бе почти предизвестено, но от друга страна, той щеше да й липсва.

Срещата с Амиранта след онази почти фатална атака срещу Острова на чародея бе пробудила в нея чувства, които предпочиташе да останат непокътнати. Крийган оказваше върху нея същия ефект. Но макар интимната й близост с Амиранта да бе нещо, което предпочиташе да не се е случвало, тя подозираше, че що се отнася до Крийган, нещата стоят различно.

Орденът не изискваше въздържание, макар че повечето хора, отдадени на една толкова възвишена кауза, по правило смятаха личните дела за второстепенни, но като жена в разцвета на силите си от време на време тя изпитваше определени нужди.

Никога не бе смятала семейството за божия благодат, особено предвид обстоятелствата, при които бе израснала, но понякога се чудеше какво ли е да си майка. Не знаеше нищо за отглеждането на деца — майка й бе пристрастена към наркотици, пиене и мъже, а постоянен баща не бе имала. Мъжете започнаха да се възползват от нея веднага щом гърдите й се наляха, с което само затвърдиха презрението й към тях.

Имаше двама мъже, към които изпитваше уважение — брат Матиас, който я бе спасил от кешийския роботърговец, и отец-епископ Крийган, който бе неин духовен наставник. Ала сега започваше да си мисли, че вероятно е бил нещо повече.

Имаше двама мъже, които би искала да види мъртви: изпеченият мошеник Джими Ръчицата, известен и като Джими Бързия, който държеше бордея, където тя работеше като високоплатена куртизанка още от съвсем малка и който я бе продал на кешиеца, и Амиранта. Последният я бе омаял, излъгал, използвал и след това изоставил, с което само бе дооформил представата й за преобладаващата част от мъжете.

Леко бодване в сърцето й подсказа, че всъщност не би искала Амиранта да е мъртъв, а по-скоро да й бе казал истината. Изпита съжаление още в мига, когато го удари и го повали на пода. По-добре да му беше казала, че я е наранил — само че това щеше да я накара да изглежда слаба.

Вдигна ведрото и изля водата върху насапунисаното си тяло, после се наведе, взе гребена и го прокара през дългата си коса. Водата беше гореща, но след наскоро преминалата буря въздухът хапеше и кожата й настръхна.

Реши да пропусне сауната и да се прибере в казармата. Облече дълга бяла риза и панталон и скоро след това се изтегна в леглото. Беше умряла за сън и едва ли щеше да се събуди, ако някой друг член на Ордена се прибере в спалното. Искаше само дълбок сън и никакви сънища.

На сутринта водената от върховната жрица и отец-епископа група пое за Саладор. Както бе казал Крийган, Селдон не преставаше да се умилква на бъдещия Велик майстор на Ордена и на моменти картината бе почти достойна за съжаление.

Когато се събуди, Сандрина откри до леглото си нова униформа и върху нея нов нагръдник с инкрустирана върху него емблема на корона, обозначаваща новия й ранг на сержант. Докато я оглеждаше, тя не можа да сдържи усмивката си. По природа не беше горделива, но сега този нов лъскав нагръдник пробуди суетата й.

Облече се и пропусна сутрешната закуска, за да успее да слезе навреме за отпътуването на отец-епископа.

Крийган се усмихна и положи ръка на рамото й.

— Сандрина, съдбата на Ордена на запад е в твои ръце. — Наведе се, за да не може никой да чуе думите му, и продължи:

— Оставих на бюрото един документ, който искам да прочетеш — всъщност това е докладът, който ми донесе ти. Вземи незабавно мерки по въпроса. Не ти казвам какво да правиш, това трябва да е твое решение.

И сякаш подтикнат от неочакван импулс, я целуна за сбогом, но се отдръпна достатъчно бързо, за да не подсили смущението й още повече.

— Нека Богинята е с теб — прошепна Крийган.

Гърлото й се сви и тя успя само да кимне. Все пак, докато той се качваше на коня, намери сили да отвърне на пожеланието:

— Нека Богинята е с теб, отче-епископе.

Върховната жрица се поклащаше малко неуверено на дребното конче, което бе избрала за пътуването си, и изглеждаше угрижена. Без съмнение би предпочела да пътува в носилка, ала необходимостта да е в Риланон в деня на избора отхвърляше възможността за по-удобен транспорт.

Веднага щом групата излезе през портата Сандрина забърза към канцеларията на Крийган. На бюрото му лежаха две писма и пакетът, който тя бе донесла от Дърбин.

Тя погледна първия документ, върху който бе изписано нейното име. Отвори го и прочете:

Беше подписано само „Крийган“.

Тя прегледа списъка, в който имаше общо пет имена. Четирима бяха свещеници, петият бе секретарят, назначен на служба в канцеларията — това бяха всички членове на Щит на слабите, които очевидно знаеха за Конклава на сенките.

Някой влезе и тя вдигна глава. Беше един от хората в списъка — брат Уилоби. На закръгленото му лице сякаш бе застинало вечно загрижено изражение.

— Сестро? — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен?

Тя седна в креслото на Крийган и отвърна:

— Ще ти кажа, когато възникне тази необходимост, братко.

— Ще чакам отвън, докато ви потрябвам — отвърна той. За разлика от рицарите, свещенослужителите от Ордена работеха в храмовете, но не принадлежаха към чиновническото съсловие. Това бяха мъже и жени, пожелали да служат на Богинята, но открили, че нямат нужните физически сили и умения да го вършат с оръжие в ръка. Подобно на повечето рицари, Сандрина не гледаше на тях с особено уважение, макар да подозираше, че отношението й ще се промени, след като видя купищата документи, натрупани върху бюрото, за да бъдат прегледани.

Взе списъка с имена и го прибра. Беше ги запомнила и щеше да го изгори по-късно.

После разлисти доклада, оставен й от непознатия благородник, и го зачете. Остави го, взе го отново и го зачете пак.

Малко по-късно се обърна към вратата и извика:

— Уилоби!

Той се отзова веднага.

— Да, сестро?

— Три неща. Първо, имам ли заместник?

Въпросът, изглежда, го изненада, тъй като тя бе заместникът на отец-епископът.

— Ъ-ъ, не — рече той. — Искам да кажа, вие сте заместник, но сега, след като отец-епископът замина… тоест, ъ-ъ, той не е назначил друг да замества вас.

— Добре — заяви тя. — В такъв случай от този момент ти си моят заместник.

Той премигна, но отвърна:

— Щом така нареждате.

— Да, така нареждам. И тъй като сега аз съм най-старшият офицер от Ордена на запад от Малаков брод, можеш да си сигурен, че имам това право. — Мъжът на прага кимна повторно, макар все още да изглеждаше смутен. — Второ: да приготвят коня ми и провизии за една седмица.

— Конят ви? — повтори мъжът.

— Да — потвърди Сандрина. — Още днес заминавам по важна задача.

— Но кой… — почна той, после видя, че е втренчила поглед в него.

— Ти ще си старши, докато аз отсъствам.

— Аз? — Той отвори уста сякаш да възрази, но кимна и каза: — Ще наредя да приготвят коня ви, сестро.

Тя го изчака да излезе и едва тогава си позволи да изругае.

— Ах, ти, негодник мръсен.

Говореше на Крийган. Беше сбъркала целувката му със знак за стаена страст, каквато смяташе, че тлее между тях от години, но след като прочете доклада, се отказа от тази мисъл. Това бе само целувка на извинение.

„И освен това той не ми каза какво би направил по въпроса“.

Нямаше друг избор, освен да постъпи така, както смяташе за необходимо — да замине сама на мисия, която би могла да й коства живота.

Като ругаеше злощастията, които й носеха мъжете в този живот, тя тръгна към оръжейната, за да провери дали новият й ранг не й осигурява поне по-добра броня и оръжия.