Походът на дракона

Глава VII

Ф’лар получи съобщението на Ф’нор — пет плътно изписани листа, точно когато се канеше да излети за Ковачницата, за да види далекосъобщителния механизъм на Фандарел. Лесса вече бе в небето и го чакаше.

— Ф’нор каза, че е спешно. Става дума за… — каза Г’наг.

— Ще го прочета веднага, щом мога — прекъсна го Ф’лар. Този човек може да ти надуе главата с приказки — моите благодарности и извинения.

— Но, Ф’лар… — думите на Г’наг се изгубиха докато ноктите на Мнемент задраскаха по каменната настилка на терасата, когато той се приготвяше за излитане.

Това че Бронзовият дракон се издигаше плавно и внимателно не помогна кой знае колко на Ф’лар. Лесса съвсем правилно го поднасяше, задето остава нощем до късно да си говори и да пие с Робинтън. Този човек беше една бездънна каца за вино. Около полунощ Фандарел си бе тръгнал, отнасяйки със себе си съкровището си. Лесса се бе обзаложила, че той въобще не спи, а вероятно и никой от неговата Работилница. След като изтръгна обещание от Ф’лар, че той ще си почине по някое време, тя се беше оттеглила.

Ф’лар имаше доброто желание да го направи, но Робинтън знаеше толкова много за Холдовете и за това кои от по-второстепенните холдъри можеха да влияят върху решенията на своите Лордове. А това бе изключително необходима информация, в случай че Ф’лар имаше намерение да прави някакви революционни реформи.

Уважението към по-възрастните и по-опитните Ездачи, които бяха доказали своите умения в борбата с Нишките бе неизменна част от живота в Уейровете. Преди седем Оборота Ф’лар разбра, че неговия Уейр — единственият на Перн — бе напълно неподготвен да брани планетата в условията на постоянни Нишковалежи. Тогава той бе приписал много положителни качества на Старовремците, които не можеше да отхвърли сега с лека ръка. Той и всички Бендънски ездачи бяха научили основни неща за боя с Нишките от тях: как да се предпазват от нараняването на спорите, как да различават видовете Валежи, как рационално да използват силата на Дракон и Ездач. Научиха ги да преодоляват страха си от евентуално изгаряне и да съумеят да избягнат пламъците, които бълват собствените им животни. И докато Ф’лар се усети, Уейр Бендън и Южния бяха надминали своите учители. Тяхно допълнително предимство бе, че разполагат с по-големи, по-силни и по-интелигентни животни от тези преди четиристотин Оборота. В началото Ф’лар бе склонен да затвори очи пред недостатъците на Старовремците в името на благодарността. Но повече не можеше да го прави, защото тяхната непостоянност и изолираност го принудиха да преоцени ползата от действията им. Въпреки разочарованието си, Ф’лар изпитваше дълбока необходимост от идеал, от нечий героичен пример, по който да измери своите собствени постижения и дълбоко в сърцето си желаеше да обедини всички Драконови ездачи. Трябваше да преодолее някак упоритата съпротива срещу промяната у Старовремците и тяхната неотстъпчивост по отношение на старомодните им разбирания. Такова начинание бе също толкова трудно, колкото и едно пътуване до Червената Звезда — и двете изискваха нов подход. Хората трябваше да бъдат готови да променят мисленето си, ако въобще искаха да се освободят някога от игото на Нишките.

Слънцето още не бе огряло целия Конус и хладният въздух раздразни драскотините по лицето му, но подейства добре на главоболието му. Докато се притискаше към шията на Мнемент, усети как писмото на Ф’нор изшумоля под туниката му. Е, ще научи какви ги е надробила пак Килара по-късно.

Той погледна надолу с присвити очи, тъй като главозамайващата скорост влияеше зле и на без това разфокусирания му поглед. Да, Н’тон и групата от хора и Дракони се бяха заели с отварянето на запечатания вход. Сега, когато тези запуснати коридори се осветят и проветрят, изследването щеше да върви по-лесно. Трябваше да отдалечи Рамот, за да не се оплаква, че хората са се доближили твърде много до люпилото й.

— Тя знае — информира Мнемент Ездача си.

— И?

— Любопитна е.

Вече кръжаха над Звездните Скали, а стражевия ездач долу им отдаде чест. Ф’лар намръщено погледна към една от скалите. Значи, ако се монтират подходящи лещи на Наблюдателната Скала, ще може да се наблюдава Червената Звезда? Не, защото по това време на годината тя не се вижда от този ъгъл. Е…

Ф’лар погледна надолу към огромния скален конус на върха на планината и виещия се път, който започваше от някаква странна местност в дясната й част и после се спускаше към езерото в основата на Уейра. То блестеше като гигантско Драконово око. Ф’лар се притесняваше, че се заплесва с други неща при тези необичайни валежи. Беше организирал патрули и бе изпратил дипломатичния Н’тон (отново съжали за отсъствието на Ф’нор) да обяви наложените мерки на Холдовете, които бяха под закрилата на Бендън.

Райд високомерно се бе съгласил, а Сифър злобно ги беше наругал, въпреки че тоя стар глупак щеше след една нощ на размисъл да се появи тук с друго предложение.

Рамот размаха криле и изчезна. Мнемент я последва. След студа в между, миг по-късно те се появиха над искрящите стъпаловидно разположени езера над Телгар, поразително сини на ранното утринно слънце. Рамот се заплъзга надолу, описа един кръг над езерото, а слънчевата светлина осветяваше и без това яркото й тяло.

Тя беше почти два пъти по-голяма от другите Кралици, помисли си Ф’лар, изпълнен с възхищение.

— Добрият Ездач прави доброто животно — отбеляза Мнемент, без някой да го пита.

Рамот леко се спусна към високия насип на брега и после съгласува скоростта си с тази на Мнемент. Летяха крило до крило над езерата към Ковачницата. Реката, която тръгваше от езерата, минаваше през ферми и пасища, вливаше се в Голямата Река Дънтоу, която пък се вливаше накрая в морето.

Когато се приземиха пред Работилницата, Тери тичешком излезе от една от по-малките сгради до сечището от фелисни дървета. Той настойчиво замаха към тях да се приближат. Работилницата днес бе започнала работа от рано и от всяка сграда ехтяха производствени шумове. Ездачите слязоха, а Драконите им казаха, че отиват да плуват и отново излетяха. Когато Ф’лар отиде при Лесса, тя се усмихна, а очите й палаво светнаха.

— Само за плуване е! — беше коментара й и тя го прегърна през кръста.

— А ние ще трябва да се потим тук! — и той обви с ръка раменете й и закрачи по-бавно, за да върви заедно с нея. Те тръгнаха към Тери.

— Добре сте ни дошли! — каза Тери и ниско се поклони широко усмихнат.

— Фандарел напредна ли с разучаването на далекогледния уред? — попита Ф’лар.

— Не много — и живите очи на Занаятчията проблеснаха; лицето му бе посърнало от умора. — Ала не поради липса на желание.

Лесса съчувствено се засмя, но Тери побърза да допълни:

— Стараем се, наистина. Смайващо е онова, което се вижда през уреда. Уонзър е възхитен, ала годинките му са вече доста. Нощес почти се разплака от безсилие, защото си мислеше че вече не го бива.

Почти бяха стигнали до вратата на малката зала, когато Тери се обърна към тях със сериозно изражение:

— Искам да ви кажа колко съжалявам за Ф’нор. Да им бях дал този проклет нож, но нали бе поръчан като сватбен подарък за Лорд Асгенар от Лорд Ларад и аз просто…

— Бил си напълно в правото си да попречиш на присвояването му — отвърна Ф’лар и потупа рамото на Помощник-майстора.

— И все пак, ако го бях отстъпил…

— Ако се срути небето, Нишките ще ни оставят на мира — каза Лесса толкова хапливо, че Тери бе принуден да спре с извиненията си.

Залата, ако се съди по прозорците, изглеждаше, че е на два етажа, но всъщност бе една голяма единична стая. До едно от двете огнища, разположени в двата края на стаята, имаше малка наковалня. Черните каменни стени бяха гладки, по тях висяха многобройни скици и чертежи. Дълга маса бе заела средата на стаята, като в двата й края имаше дълбоки таблички с пясък. Останалото бе купища Архивни кожи, хартиени листа и множество чудновати съоръжения. Ковачът стоеше до вратата широко разкрачен с юмруци на широкия колан. Брадичката му бе издадена напред и дълбоки резки бяха прорязали челото му. Той войнствено гледаше една скица върху черния камък пред себе си.

— Трябва да е въпрос на гледна точка, Уонзър — промърмори той с обиден тон, сякаш скицата му бе виновна. — Уонзър?

— Уонзър едва ли те чува сега, Майсторе — каза тихо Тери, като посочи към спящия върху огромната кушетка в ъгъла, почти незабележим изпод кожите мъж.

Ф’лар все се чудеше къде спи Фандарел, откакто преди време главната Зала бе пригодена за Работилница. Обикновена кушетка не би могла да побере Майстора. Спомни си, че бе виждал дивани като този в повечето от основните помещения. Несъмнено Фандарел заспиваше, където и когато го свари сънят. Натоварването, на което той бе подложен би било непосилно за друг човек.

Той сърдито погледна към спящия и примирено изръмжа. Чак тогава забеляза Лесса и Ф’лар. Усмихна се истински зарадван.

— Идвате рано, а аз се надявах да понапредна още малко, за да има какво да ви докладвам за далекогледния уред — каза той и посочи към скицата. Лесса и Ф’лар заразглеждаха нарисуваните линии и елипси, които се открояваха на фона на мерния камък. — Жалко, че конструирането на подобен сложен апарат зависи от несъвършенствата и слабостите на човешкия ум и тяло. Извинявам се…

— Защо? Все още е ранно утро — отвърна Ф’лар с комично изражение. — Имаш срок до падането на нощта, след това ще те обвиня в некомпетентност.

Тери се опита да сподави смеха си и това, което се чу наподобяваше истеричен кикот.

Всички се стреснаха като чуха боботещото гъргорене, което представляваше смеха на Фандарел. Той почти събори Ф’лар, когато приятелски го тупна между плешките, заливайки се от смях.

— Имам срок… до смрачаване… преди… некомпетентност… — задъхваше се от смях Ковачът.

— Човекът откачи. Подложихме го на твърде голямо напрежение — обърна се Ф’лар към другите.

— Глупости — отговори Лесса като съчувствено гледаше конвулсиите на Ковача. — Не е спал и доколкото познавам неговата всеотдайност, не е и ял. Нали, Тери?

Тери се опита да измисли някакъв отговор.

— Тогава събуди готвачите си. Дори той — и Лесса посочи с палец към превъзбудения Ковач — трябва да захранва това огромно туловище. Веднъж седмично поне.

Намекът й, че Ковача прилича на Дракон не убягна на Тери. Този път той избухна в неудържим смях.

— Сама ще ги събудя. Вие мъжете сте абсолютно безполезни! — оплака се тя и тръгна към вратата.

Тери й препречи пътя, като сподави смеха си и после натисна един бутон в някаква квадратна кутия на стената. С висок глас той поръча храна за Ковача и останалите четирима.

— Какво е това? — попита смаян Ф’лар. Това не му приличаше на нещо, което може да прати съобщение чак до Телгар.

— О, вътрешен съобщител — много е полезен — каза Тери и се усмихна накриво. — Особено ако не можете да ревете като Ковача. Имаме ги във всяка зала. Спестява доста търчане.

— Някой ден ще го преработя така, че да мога да предавам съобщения докъдето си пожелая — добави Ковача като бършеше очи. — Човек може винаги да спи, ала смеха освежава!

— Това ли е далекосъобщителят, който трябваше да ни покажеш? — недоверчиво попита Предводителят на Уейра.

— Не, не, не! — увери го Фандарел и пренебрежително махна с ръка към кутията на стената. После отиде до друго по-сложно приспособление от жици и керамични гърненца. — Това е моя далекосъобщител!

Лесса и Ф’лар не виждаха нищо, което да оправдава гордостта на Ковача в тая неразбория.

— Кутията на стената ми се видя по-ефикасна — каза накрая Ф’лар и понечи да опита сместа в гърнето с пръст. Ковачът го удари през ръката.

— Това ще те изгори до кокал както агенотрия! — възкликна той. — На същата основа е. Сега гледайте! В тези съдове има метални блокчета от цинк и мед във воден разтвор на сярна киселина. Металът се разтваря и настъпва химична реакция. От тази химична реакция се получава енергия. Тя може да се контролира ето от тук. — Той прокара пръст по металната ръчка поставена над лента от сивкава материя, чиито краища бяха закачени за две ролки. Ковачът завъртя едно копче. Гърнетата започнаха тихо да клокочат. Той пусна ръчката и тя заизписва червени знаци с различна дължина върху лентата, която започна да се намотава. — Вижте, това е съобщение. Менестрелът усъвършенства барабанния код и определи писмен знак за всеки звук. С малко практика ще можете да ги разчитате толкова лесно, колкото и написани думи.

— Не виждам ползата от това, че съобщението се изписва тук — и Ф’лар посочи към валяка — като казваш, че…

Ковачът сърдечно се разсмя:

— Да, ама докато аз пиша с тази игла, друга игла в Рудника в Кром или в Игънската Работилница повтаря в същото време изписаното.

— Това е по-бързо от предаване на съобщение с Дракон — прошепна Лесса с благоговение. — Какво гласят тези линии? Къде отидоха? — тя небрежно докосна лентата с пръст и после го погледна отблизо. Възкликна, защото на пръста й не бе останала никаква следа, а върху лентата се бе появило червено петно.

Ковачът дрезгаво се захили:

— Веществото не е опасно. Просто реагира на киселинността на кожата ти.

Ф’лар се разсмя:

— Това е доказателство за твоите извънредни способности, скъпа моя!

— Сложи си ти пръста там и ще видиш какво ще стане! — нареди му Лесса, а очите й святкаха.

— Ще стане същото — отбеляза Ковача поучително. — Ролката е направена от естествен материал, лакмус. Добиваме го от Игън, Керуун и Тилек. Винаги го използваме, за да проверим киселинността на разтворите или на почвата. Когато енергийната химична реакция е киселинна, естествено лакмуса променя цвета си, и щом иглата докосне повърхността тя по този начин изписва съобщението.

— А не спомена ли нещо за опъване на жици? Обясни ни!

Ковачът посочи една макара от фина тел, която бе прикачена към уреда и бе опъната през прозореца до един каменен стълб. Чак сега Ф’лар и Лесса забелязаха редицата стълбове в посока към планината, които вероятно стигаха до Рудника в Холд Кром.

— Това свързва тукашната станция с тази в Кром. Другата линия е до Игън. Мога да пращам послание до Игън или до Кром или до двете едновременно, като наглася този избирателен диск.

— И къде изпрати това съобщение? — попита Лесса и посочи линиите.

— Никъде, милейди, защото уреда не беше нагласен. Нагласен е за приемане на съобщения, а не за изпращане. Както виждате, много е ефикасен.

В този миг, две жени облечени в тежките дрехи от уерова кожа, влязоха в стаята натоварени с подноси димяща храна. Единият явно бе предназначен само за Ковача, защото жената рязко му кимна с глава, докато поставяше тежкия поднос върху една поставка, пригодена, така че да не пречи на работещия с пясъчните таблички до поставката. Тя се поклони на Лесса, когато мина пред нея и заповяда на спътницата си да почака, докато разчисти масата. Стори това, като помете всичко на пода, без да се съобрази, че нещо може да се счупи или повреди. Лъсна повърхността с кърпа, даде знак на другата жена да постави подноса, а после и двете се ометоха от стаята преди Лесса, смаяна от това небрежно сервиране да успее да издаде и звук.

— Виждам, че жените ти са обучени, Фандарел — каза меко Ф’лар като улови възмутения поглед на Лесса. — Не приказват, не се суетят и не ти губят времето.

Тери се изкикоти и като освободи един стол от струпаните върху него дрехи, даде знак на Лесса да седне. Ф’лар обърна една прекатурена табуретка, а Тери издърпа с крак друга ритната под масата и се настани толкова нехайно, с което показа, че отдавна е свикнал с такива импровизирани закуски. Сега, когато пред себе си имаше храна, Ковачът ядеше съсредоточено.

— Значи опъването на жиците ви забавя — каза Ф’лар поемайки клаха, който Лесса наля на него и Тери. — Колко време ви отне, например, да я опънете оттук до Холд Кром?

— Не сме работили редовно — отвърна Тери вместо Майстора си, чиято уста бе пълна. — Стълбовете бяха поставяни от двата цеха и от някои холдъри, които можеха да отделят време от своите си работи. Беше трудно да намерим подходяща тел, а за да се изтегли в подходяща дължина е нужно време.

— Говорихте ли с Лорд Ларад? Той не ви ли даде доброволци от хората си?

Тери се намръщи:

— Лорд Ларад е по-заинтересуван от това колко огнехвъргачки можем да му направим или колко ниви ще успее да засее.

Лесса отпи от клаха и едва успя да преглътне киселата субстанция. Хлябът беше клисав, наденицата от недосмляно месо, ала и Тери и Фандарел ядяха с голям апетит. Немарливото обслужване е едно, ала съвсем друго е приличната храна.

— Ако това е храната, която той ви дава в замяна на огнехвъргачките, аз бих я отказала! — възкликна тя. — Ау, дори плодовете са гнили!

— Лесса!

— Чудя се как постигате такива резултати като се храните толкова зле — продължи тя, като не обърна внимание на укора на Ф’лар. — Как се казва жена ти?

— Лесса! — повтори натъртено Ф’лар.

— Нямам жена — смотолеви Ковача, но по-нататък от устата му излязоха трохи вместо думи и той се ограничи само с поклащане на глава.

— Е, дори една домакиня трябва да може да се справя по-добре.

Тери преглътна, за да поясни:

— Нашата домакиня е добра готвачка, но много повече я бива да повтаря изтритото мастило върху кожите, които разучаваме сега. По-добре да прави това.

— Навярно някоя от другите жени…

Тери направи гримаса:

— Затрупани сме от работа с всички тези допълнителни проекти — той махна към далекосъобщителя — и всички тук станаха работници… — спря, като видя смаяното лице на Лесса.

— Ами, аз имам жени, които си стоят в Ниската Пещера и се занимават с глупости. Ще накарам Кеналас и другите й две приятелки да дойдат тук и да помогнат, веднага щом намеря свободна зелена, която да ги доведе. Но — добави натъртено Лесса и строго посочи към Ковача — те ще получат изрична заповед да не вършат нищо друго, освен да готвят!

Тери изглеждаше искрено облекчен и побутна настрани кюфтето, което човъркаше, сякаш едва сега бе разбрал колко е отвратително.

— А между другото, — продължи Лесса с възмущение, което се стори нелепо на Ф’лар, защото той знаеше кой движи домакинските работи в Бендън. — Сега имам една много хубава партида от клах. Как успявате да ядете такива отпадъци, е нещо, което трудно мога да проумея! — тя излезе през вратата с гърнето в ръка, а ядосаният й монолог развесели мъжете.

— Ами, права е — каза Ф’лар и се засмя. — Това е по-лошо и от най-лошото, което ядем ние в Уейра.

— Да ти кажа право дори не съм го забелязвал преди — отговори Тери, като отвратено гледаше към чинията си.

— Ами, очевидно е.

— Обаче ме мобилизира — каза кротко Ковача и погълна половин чаша клах, за да прочисти устата си.

— Сериозно, толкова ли не ви достигат хора, че се налага да използвате и жените?

— Недостиг не точно на хора, а на такива които имат сръчността и интереса, за нашия проект — каза бързо Тери, за да защити своя Майстор.

— Не ви критикувам, Майстор Тери — каза припряно Ф’лар.

— Прегледахме доста от старите Архиви — продължи Тери все още леко оправдателно. Той потупа камарата кожи, струпани в средата на масата. — Имаме отговори на проблеми, които дори не знаехме че съществуват и с които още не сме се сблъсквали.

— Но няма отговор за най-важния проблем — додаде Фандарел, като посочи с пръст към небето.

— Много време отиде, за да обработим тези Архиви, — продължи сериозно Тери — защото те едва се разчитаха.

— Мисля че по-голямата част от Архивите е вече негодна. Някои кожи бяха износени от пипане, а техните послания заличени.

Двамата ковачи сякаш си разменяха реплики от добре отрепетирано оправдание.

— Никога ли не ви е хрумвало да помолите Менестрела за помощ в обработката на Архивите? — попита Ф’лар.

Фандарел и Тери си размениха стреснати погледи.

— Виждам, че не ви е хрумвало. Значи не само Уейровете са автономни. Вие, Занаятчиите, не говорите ли помежду си?

В отговор Ковачът се засмя, защото си спомни думите на Робинтън от предишната вечер.

— Обаче, в Работилницата на Менестрела обикновено е пълно с чираци, които преписват каквото му хрумне на Робинтън. Те биха могли да свалят тази тежест от плещите ви.

— Да, това би било голяма помощ — съгласи се Тери, като видя, че Ковачът не възрази.

— Виждаш ми се несигурен… или се колебаеш. Тайни на Занаята ли има в Архивите ви?

— О, не. Нито аз, нито Майстора смятаме, че тайните на занаята трябва да се предават на смъртен одър от бащата на сина.

Ковачът изсумтя толкова мощно, че най-горната кожа се плъзна на земята:

— Ще минем без синове!

— Няма проблеми, ако знаеш точно кога ще умреш, но аз… и Майстора ще предоставим знанията си на всеки, който има нужда от тях — каза Тери.

Ф’лар изгледа с повишен респект прегърбения Помощник-майстор. Той знаеше, че Фандарел разчита много на изключителните способности и такта на Тери. Винаги можеше да се разчита на него да запълва празнините в сбитите обяснения и инструкции на Фандарел. Но сега вече бе и очевидно, че Тери има свое собствено мнение, без значение дали то съвпада с това на Майстора му или не.

— Така има по-малка опасност знанието да се изгуби — продължи Тери вече не толкова разпалено, но също така енергично. — Някога сме знаели толкова много! А всичко, което имаме сега са някакви останки, от които трудно може да се разбере нещо. Всъщност повече вредят отколкото помагат, защото само ни отклоняват от нашите изследвания.

— Но ние ще се справим — каза Фандарел. Неговият стаен оптимизъм допълваше младежкия ентусиазъм на Тери.

— Имате ли достатъчно хора и тел, за да монтирате едно от тези неща в Холд Телгар до два дни? — попита Ф’лар, защото усети, че смяната на темата на разговор ще бъде от полза.

— Можем да отделим хора от огнехвъргачките и производството на метални изделия. И ще повикам чираците от Работилниците в Игън, Телгар и Лемос — каза Ковачът и после лукаво погледна Ф’лар. — Ще дойдат по-бързо с Дракони!

— Ще ги имате! — обеща Ф’лар.

Лицето на Тери светна от облекчение:

— Не знаеш колко е различно да се работи с Уейр Бендън. Вие съвсем ясно виждате какво трябва да се направи и го правите без увъртане или шикалкавене.

— Да не би да имате проблеми с Р’март? — попита загрижено Ф’лар.

— Не е това — каза Тери и като се наведе напред, го погледна сериозно. — Вие все още сте загрижени от това, което става.

— Не съм сигурен, че разбирам.

Ковачът изгъргори нещо, но нямаше намерение да прекъсва Тери.

— Аз разбирам нещата така: досега съм си имал работа с хора от всички Уейрове. Старовремците се бият с Нишките, откакто се помнят. Това е всичко, което могат да правят. Уморени са и то не просто от преминаване на четиристотин Оборота във времето. Уморени са и психически, и физически. Много пъти са се вдигали по тревога, виждали са да умират много приятели и Дракони, поразени от Нишките. Осланят се на традициите, защото това е нещо сигурно и не изисква усилие. И смятат, че всичко, което искат трябва да им бъде давано. Мозъците им може би са се сковали от твърде много време прекарано в между, въпреки че все още мислят достатъчно бързо, за да те разубедят когато поискат. Ако питаш тях винаги е имало Нишки. И те не са свикнали да очакват нищо друго. Не помнят и наистина не могат да си представят как е възможно четиристотин Оборота да няма Нишки. А ние можем. Могли са нашите бащи и техните бащи. Ние живеем в друг ритъм, защото Холдовете и Занаятите също са се освободили от древния страх, израснали са и са вървели по друг път, от който сега не можем да се откажем. Оцеляхме само защото Старовремците са съществували в тяхното Време, а дойдоха и в нашето. И са се били с Нишките и в двете Времена. Ние виждаме изход — можем да си представим живота без Нишки. Те знаят само едно нещо и ни научиха на него. Как да се бием с Нишките. Те просто не могат да разберат, че ние…, че някой трябва да направи последната крачка и завинаги да унищожи Нишките.

Ф’лар сериозно погледна Тери:

— Не съм гледал на Старовремците от този ъгъл — каза той бавно.

— Тери е напълно прав, Ф’лар — каза Лесса. Тя явно бе слушала на прага, но сега живо влезе в стаята и напълни празното канче на Ковача от стомната клах, която бе донесла. — И това е преценка, с която ще трябва занапред да се съобразяваме, когато имаме работа с тях — тя топло се усмихна на Тери, докато му пълнеше чашата. — Ти си също толкова красноречив, колкото и Менестрела. Сигурен ли си, че си Ковач?

— Това се казва клах! — обяви Фандарел, след като я изгълта на един път.

— А ти сигурна ли си, че си Стопанка на Уейр? — върна й го Ф’лар и протегна чашата си с лукава усмивка. А на Тери каза:

— Чудя се как никой от нас не го е осъзнал по-рано предвид събитията напоследък. Човек не може да се бие ден след ден, Оборот след Оборот с Нишките, въпреки че Уейровете са имали желание да дойдат в нашето време… — той въпросително погледна Лесса.

— Аа, това беше нещо ново, вълнуващо тогава! — отговори тя. — И обстановката тук беше нова за тях. Това, което не бе ново, бе че те са се били в продължение на четиридесет и няколко Оборота и продължиха да се бият и в нашето време. Някои от тях са натрупали по петнадесет-двадесет Оборота, прекарани в битки. А ние — едва седем.

Ковачът постави двете си ръце на масата и се изправи.

— Разговорите не водят до чудеса. За да унищожим Нишките, ние трябва да заведем Драконите до източника. Тери, налей една чашка от този чудесен клах за Уонзър и нека атакуваме смело проблема!

Когато Ф’лар и Лесса ставаха, съобщението на Ф’нор прошумоля под колана на Предводителя на Уейра.

— Нека хвърля един поглед на писмото на Ф’нор, преди да тръгнем, Лесса.

Той разгърна гъсто изписаните страници, а погледът му засече многократното споменаване на „огнен гущер“, преди съзнанието му да схване смисъла на това което четеше.

— Впечатване? На огнени гущери? — възкликна той, държейки писмото, така че и Лесса да може да чете.

— Никой досега не е успявал да хване огнен гущер — каза Фандарел.

— Ф’нор е успял — каза му Ф’лар. — И Бреке, и Мирим. Коя е Мирим?

— Храненичето на Бреке — отговори разсеяно Лесса, а очите й бързо изучаваха съдържанието на писмото. — Едно от децата на Л’трел от една от жените му. Не, на Килара това няма да й се хареса!

Ф’лар й изшътка и подаде листа на Фандарел, който вече проявяваше любопитство.

— Огнените гущери имат ли родствена връзка с Драконите? — попита Помощник-майстора.

— Ако се съди по това, което казва Ф’нор, повече, отколкото сме предполагали. — Ф’лар подаде на Тери последната страница и погледна към Фандарел. — Ти какво мислиш?

Ковачът понечи да се намръщи, но вместо това спря и широко се усмихна.

— Питай Водача на фермерите. Той разбира от животни, аз разбирам от машини.

Той вдигна към Лесса чашата си за поздрав и тръгна към стената, която съзерцаваше преди пристигането им.

— Добре, че ме подсети — усмихна се Ф’лар към другите двама.

— Ф’лар? Помниш ли онази стара плочка от метал, с онези странни думи на нея? Като тези, които разчетохме в Стаите? Там също се споменаваха огнените гущери. Това бе една от малкото думи, които ни говорят нещо.

— Е, и?

— Ще ми се да не я бяхме връщали на Уейр Форт. Била е по-важна, отколкото сме предполагали.

— Може би във Форт има и други неща, който могат да се окажат важни — каза мрачно Ф’лар. — Това е бил първият Уейр. Кой знае какво бихме могли да намерим, ако се разтърсим там.

Лесса се намръщи, като се сети за Мардра и Т’рон.

— С Т’рон бихме могли да се справим — заразсъждава тя.

— Лесса, без глупости!

— Ако огнените гущери толкова много приличат на Драконите, то могат ли те да бъдат обучени да ходят в между и да бъдат куриери? — попита Тери.

— Колко време ще отнеме това? — попита Ковачът като се правеше на по-разсеян, отколкото беше. — Колко още време ни остава и през този Оборот?