Походът на дракона

Глава III

Рамот — златната кралица на Бендън — беше в Люпилните Градини, когато прие ужасения призив на Зелената от Холд Лемос.

— Нишки в Лемос! Нишки валят в Лемос! — предаде Рамот на всички Ездачи и Дракони, а звучното й тръбене проехтя из целия Конус.

Мъжете наизскачаха ужасени от леглата и ваните, настана суматоха преди още първият ек да бе заглъхнал. Ф’лар лениво наблюдаваше упражненията на учениците и бе облечен за бой, тъй като Нишките се очакваха късно този ден над Холд Лемос. Мнемент, неговия чудесен Бронзов, се приличаше на терасата, но сега се спусна надолу с такава скорост, че с крилото си заора пясъка. Ф’лар се качи на гърба му и те се отправиха към Наблюдателната Скала, още преди Рамот да се е дотътрила от Люпилната Пещера.

— Нишки в североизточен Лемос — докладва Мнемент, предавайки информацията, получена от Рамот, докато тя се отправи към терасата на Лесса. Драконите вече се стичаха от всеки Уейр, ездачите им навличаха бойните костюми и нарамваха торбите с огнен камък.

Ф’лар нямаше време дори да се учуди защо Нишките падаха часове преди разписанието и то в североизточната, вместо в югозападната част. Провери дали са се събрали достатъчно ездачи и излетя, за да подреди корпуса на бойното ято. Забави се само, колкото Мнемент да предаде на учениците да тръгват незабавно към Лемос, за да вземат наземните екипажи и да ги заведат на мястото. После Ф’лар каза на Дракона си да отведе ятото в между.

Нишките наистина валяха като огромна пелена, която се спускаше към крехките, едва разлистили се широколистни дървета — част от първия залесителен горски проект на Лорд Асгенар. Пищящи и нетърпеливи, Драконите се появиха от между, прелитайки ниско над гората, за да се ориентират преди да тръгнат нагоре и да посрещнат удара.

Невероятно, помисли си Ф’лар, но успяха да стигнат до гората преди Нишките. Ездачът на онази Зелена ще получи всичко, което е по силите на Ф’лар да му даде. Мисълта за Нишките в тези широколистни насаждения смрази Предводителя повече, отколкото би го смразил един час прекаран в между.

Един Дракон изпищя точно над Ф’лар. Когато вдигна глава нагоре, за да види кое е раненото животно, Дракон и Ездач вече бяха отишли в между, където ужасният студ щеше да унищожи впилите се Нишки, преди да започнат да разяждат кожа и плът.

Ранен, минути след началото на атаката? При това атака, която бе така непредсказуемо рано? — Ф’лар изтръпна.

— Вириант, кафявия на Р’нор бе това — каза Мнемент на ездача си, докато се издигаше в търсене на цел. Той проточи вълнообразния си врат, оглеждайки гората да не би някъде да са започнали да се вкопават Нишки. После, предупреждавайки ездача си, той прибра крила и връхлетя върху един особено плътен пасаж, където уби скоростта така рязко, че можеше да си счупи врата. Докато бълваше огън, Ф’лар го гледаше и се усмихваше доволно при вида на Нишките, които се превръщаха в черни сажди и се понасяха безвредни надолу към гората.

— Пострадало е крилото на Вириант — каза Мнемент, като отново се заиздига нагоре. — Той ще се върне. Имаме нужда от него. Тези Нишки валят не на място.

— Не на място и не навреме — каза Ф’лар и стисна зъби срещу свирепия повей при издигането. Ако нямаше навика да праща Дракон-известител в Холда, където се очакваше Нишките да валят…

Мнемент му даде време колкото Ф’лар да осигури захват и рязко зави към нов пасаж. Зловонието на огнения му дъх почти задуши Ф’лар. Той вдигна ръка, за да предпази лицето си от горещите сажди-Нишки. После Мнемент извърна глава за поредното блокче огнен камък, преди отново да връхлети с главозамайваща скорост върху Нишките.

Нямаше време за размисъл — трябваше да се действа. Пикиране. Огън. Огнен камък за Мнемент. Извикай ученика за поредния чувал. Хвани го сръчно във въздуха. Лети над воюващите ята, за да провериш сторя. Огнени цветя разцъфват в небето. Осветени от слънцето зелени, сини, кафяви, бронзови, Драконите сменят посоката си, издигат се, спускат се, горят Нишките. Ф’лар забеляза още едно животно да отива в между. Напрегнато зачака дали ще се появи отново или Мнемент ще докладва, че се е оттеглило от боя. Част от съзнанието му отчиташе броя на ранените, друга следеше за строя на ятата, коригирайки го, когато Ездачите започваха да се застъпват или прекалено да разтягат редиците. Внимаваше също за Златния триъгълник на кралиците, който ловеше пропуснатите от по-горните нива Нишки.

Когато те престанаха да валят, Драконите се заспускаха надолу, за да помогнат на наземните отряди от Холд Лемос. А Ф’лар изропта от доклада на Мнемент.

— Девет незначителни одрасквания, четири прищипани крила, две тежки натъртвания — на Сорнет и Релт и двама ездачи с обгорени лица.

Прищипаните крила бяха съвсем излишни наранявания. Ездачите си оставяха много малко пространство. Това не беше състезание, а бой! Ф’лар скръцна със зъби…

— Сорнет казва, че на излизане от между са попаднали на пасаж, който не е трябвало да бъде там. Нишките не падат на обичайното място — каза Бронзовият. — Ето защо Релт и Т’гор са пострадали. — Това не успокои Ф’лар, тъй като той знаеше че Т’гор и Р’мел са добри ездачи.

Как може Нишките да валят в североизточната част сутринта, когато се очакваха да валят вечерта и то в югозападната част?! — чудеше се той, обзет от тревога и безсилие.

Машинално помоли Мнемент да извика Кант при тях. Ала после си спомни, че Ф’нор беше ранен и се намираше в другия край на планетата, в Южния Уейр.

Ф’лар дълго и цветисто руга. Искаше му се Т’реб от Уейр Форт и Водача му Т’рон да отидат на вечна разходка в между. Защо Ф’нор трябваше да отсъства в такъв момент? Това, че Предводителят на Уейр Форт се опита да прехвърли вината за боя от своя виновен ездач върху Тери все още дълбоко измъчваше Ф’лар. Възможно най-кухия и нелеп начин, по който Т’рон можеше да подходи!

— Ламант лети добре — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.

Ф’лар толкова се сепна от неочакваната намеса, че по инерция погледна към младата Кралица.

— Имахме късмет, че успяхме да съберем толкова Дракони днес! — каза той развеселен от надутия тон на Бронзовия, въпреки останалите си грижи. Ламант бе кралица от второто поколение на Мнемент и Рамот.

— Рамот също лети добре за кралица, която така скоро е излязла от Люпилните Градини. Тридесет и осем яйца и още една Кралица! — добави Мнемент без капка скромност.

— Ще трябва да измислим нещо за тази трета Кралица. Мнемент избоботи. Рамот не обичаше да дели Бронзовите от своя Уейр с твърде много Кралици, въпреки факта, че тя щеше да лети само с Мнемент. Многото Кралици бяха признак на плодовитост за един Бронзов и беше естествено Мнемент да се перчи. Уейр Бендън трябваше да поддържа повече от една Златна кралица, за да усмирява останалите Бронзови и да се подобрява породата като цяло. Но три Кралици!?

След срещата във Форт Уейр онази нощ, Ф’лар се разколеба да предлага новата кралица на някой от другите Предводители. Те вероятно щяха да го сметнат за каприз на Лесса или неспособност на Рамот да полага грижи за люпилото си. Все пак, Бендънските кралици бяха по-големи от тези на Старовремците, точно както и съвременните Бронзови. Може би Р’март от Телгар не би се обидил? Или Г’нариш? Ф’лар не можеше да се сети колко Кралици имаше той в Игън. Но се засмя, като си мислеше за изражението на лицето на Т’рон, когато чуе, че Бендън е подарил Драконова кралица.

— „Бендън е известен със своята щедрост, но какво ли се крие зад подобен ход?“ — би казал той. — „Не е традиционно!“

Обаче беше. Имало е прецеденти. Ф’лар далеч по-добре би се справил с язвителните забележки на Т’рон, отколкото със сръдните на Рамот. Той погледна надолу и видя блестящия триъгълник на кралиците и Рамот, която летеше с лекота, а по-младите животни трябваше да полагат усилия, за да не изостават.

Нишки да падат извън разписанието! Ф’лар скръцна със зъби. По-лошо, извън разписанието, което той толкова прилежно бе съставил от стотиците разпадащи се Архивни кожи, в усилията си преди седем Оборота да подготви своята незащитена планета. Разписания, горчиво си помисли той, които Старовремците възторжено приветстваха и използваха, въпреки че това едва ли бе традиционно. Просто полезно! Е, как може Нишки, които нямаха никакъв разум да се отклонят от разписанието, което следваха до секундата от седем Оборота насам? Как можеха да променят времето и мястото за една нощ? Последният Валеж на място под закрилата на Уейр Бендън, беше навреме и както се очакваше — в горен Холд Бендън.

Дали не беше разчел погрешно таблиците с разписанията? Ф’лар се замисли, а старателно начертаните карти ясно изплуваха в съзнанието му. Ако беше допуснал грешка, то Лесса щеше да я засече.

Той ще провери, два пъти ще провери, веднага щом се върне в Уейра. А междувременно, по-добре да се увери, че мястото на Валежа е претърсено от Фронт до Фронт. Нареди на Мнемент да намери Асгенар, Лорда на Холд Лемос.

Мнемент послушно заряза фриволния си начин на летене и стремглаво се заспуска. Ф’лар благодари на добрата си съдба, задето трябваше да се разправя с Лорд Асгенар от Лемос, а не с Лорд Сифър от Холд Битра или с Лорд Райд от Холд Бендън. Първият надуто би възроптал срещу тази несправедливост, а вторият би приел преждевременния Валеж като лична обида от страна на Ездачите. Понякога тези двамата подлагаха търпението на Ф’лар на изпитание. Истина е, че тези три Холда — Бендън, Битра и Лемос, добросъвестно даваха своя десятък, за да подпомагат Уейр Бендън, когато той беше единственият драконов Уейр на Перн. Но Райд и Сихър имаха неприятния навик при всяка възможност да напомнят на Бендънските ездачи за своята преданост. Благодарността е като лошо скроена туника, която се изтърква и се вмирисва, ако я носиш твърде дълго.

Лорд Асгенар от Холд Лемос, от друга страна, беше млад и само преди пет Оборота бе утвърден за Лорд от Конклава на Владетелите. Неговото държание към Уейра, който бранеше земите му от Нишки, беше добронамерено, без обидни напомняния за предишни услуги.

Мнемент се плъзна към Голямото Езеро, което отделяше Холд Лемос от по-горния Холд Телгар. Предният фронт на Нишките беше пропуснал младите иглолистни дървета, които очертаваха северния бряг. Мнемент се заспуска стремглаво и Ф’лар трябваше да се притисне към голямата му шия и здраво да улови бойните ремъци. Въпреки умората и тревогата си, той усети прилив на въодушевление, което винаги го обземаше, когато летеше с големия Бронзов дракон. Това странно сливане с животното срещу вятъра го караше да се чувства не просто като Ф’лар — Предводителят на Бендън, но някак си и като Мнемент — неизмеримо силен и невероятно свободен.

Върху възвишението, което гледаше към широката ливада и стигаше до Голямото Езеро, Ф’лар забеляза Зеления дракон. Лордът на Холд Лемос — Асгенар беше до него. Ф’лар язвително се усмихна на гледката. Нека Старовремците да не одобряват, нека да роптаят ядно, когато Ф’лар оставя Дракони извън Уейра, но ако не го бе сторил, Нишките щяха невидяни от никого да си валят над онези широколистни дървета. Дърветата — още една ябълка на раздора между Уейрове и Холдове. Ф’лар твърдо заставаше на страната на Холдовете. Преди четиристотин Оборота, такива горски насаждения не са съществували, не им е било позволено да виреят — твърде много зеленина за опазване. Е, Старовремците бяха достатъчно алчни, за да се възползват от дървесината, претоварвайки дърводелеца на Фандарел — Бендарек с поръчки. От друга страна, не биха позволили той да си образува своя собствена Занаятчийска Работилница. Вероятно защото — горчиво си помисли Ф’лар — Бендарек искаше да остане в района на широколистните гори на Лемос, а това би дало на Уейр Бендън още една Занаятчийска Работилница под неговата опека. В Името на Яйцето, Старовремците повече пречеха, отколкото помагаха!

Мнемент се приземи, пляскайки с криле, така че гъстата трева слегна от въздушната струя. Ф’лар се плъзна по бронзовия му врат и тръгна към Лорд Асгенар, а Мнемент избоботи одобрително към Зелената и ездача й — Ф’рад.

— Ф’рад иска да те предупреди, че Асгенар…

— Нищо живо не може да се промъкне през ятата на Бендън — изрече Асгенар вместо поздрав и Мнемент не можа да довърши мисълта си. Младият мъж бършеше сажди и пот от лицето си, защото той беше единствения Лорд, който командваше лично наземните си отряди, вместо да си седи удобно в своя Холд. — Дори и Нишки, които са се отклонили от разписанието. Как би обяснил всички тези отклонения напоследък?

— Отклонения ли? — повтори Ф’лар и се почувства глупаво, защото осъзна, че Асгенар нямаше предвид само днешното необичайно явление.

— Да! А тук си мислехме, че твоите графици последни ще имат думата и ще можем да се осланяме винаги на тях, след като са проверени и одобрени и от Старовремците. — Асгенар лукаво погледна Ф’лар. — О, аз не те упреквам, Ф’лар. Ти винаги си бил коректен в нашите отношения. Смятам че имам късмет, задето съм под твоя закрила. С Бендън човек се чувства сигурно. Моят бъдещ шурей — Лорд Ларад — си има проблеми с Т’къл от Уейра Високите Хълмове, нали знаеш. И откакто започнаха тези преждевременни валежи в Тилек и Горен Кром, той си създаде надеждна система за наблюдение. — Асгенар спря, внезапно усетил напрегнатото мълчание на Ф’лар. — Въобще не възнамерявам да критикувам Драконовите ездачи, Ф’лар — рече той с по-приповдигнат тон — но слуховете могат да изпреварят и Дракон и аз, естествено, чух за другите валежи. Разбирам, че Уейровете не желаят да тревожат простолюдието, но… едно леко предизвестие би било проява на внимание.

— Нямаше начин да се предскаже днешния валеж — изрече бавно Ф’лар, а мисълта му се движеше толкова бързо, че му се зави свят. Защо нищо не са му казали? Р’март от Телгар не беше на срещата по повод нарушението на Т’реб. Възможно ли е да е бил зает, защото по това време са валяли Нишки? Що се отнася до Т’къл от Високите Хълмове, той не би издал информация, особено такава, която би го показала в лоша светлина, та дори от това да зависи живота на някой Ездач. Не, те са имали основателна причина да не споменават за преждевременните валежи пред Ф’лар онази нощ. Дали Т’къл се е доверил някому? Но защо Р’март не ги е известил?

— Уейр Бендън не изглеждаше да е бил изненадан. Само това им липсва на тия гори, а Ф’лар? — каза Асгенар, а погледа му собственически обходи гората.

— Да, така е. Какво гласи доклада за Челния Фронт на Валежа? Дойдоха ли вече бегачите ти?

— Кралското ти ято докладва, че всичко е наред. — Асгенар се усмихна и се заклати напред-назад върху токовете си, а самоувереността му не бе нарушена ни най-малко от днешното непредсказано събитие. Ф’лар му завидя.

И отново Бронзовият ездач благодари на добрата съдба, че тази сутрин си имаше работа с Лорд Асгенар, вместо с педантичния Райд или мнителния Сифър. Той искрено се надяваше, че младия Лорд нямаше да има повод да съжалява за доверието си към Ф’лар. Но един въпрос го преследваше: Как можеха Нишките така да се променят?

Предводителят на Уейр и Лордът застинаха, когато видяха един Син дракон да лети над гората в посока североизток. Когато животното се изгуби, Асгенар се обърна към Ф’лар с тревожен поглед:

— Мислиш ли, че при тези непостоянни валежи ще трябва да се изсекат дърветата?

— Знаеш моето мнение по въпроса за горите, Асгенар. Твърде ценни са, за да се жертват без нужда.

— Но всеки наличен Дракон е нужен, за да защищава…

— За или против си? — попита го Ф’лар леко развеселен. Той стисна рамото на Асгенар. — Инструктирай горските си да си отварят очите. Тяхната бдителност е крайно необходима.

— Тогава значи не знаеш какъв ще е новия график на валежите?

Ф’лар бавно поклати глава, не искаше да лъже този човек:

— Ще оставя Ф’рад при теб.

Широка усмивка разцъфна върху слабото загрижено лице на Лорда.

— Не бих помолил, но е облекчение. Няма да злоупотребя с привилегията.

Ф’лар остро го изгледа:

— Че защо да го правиш?

Асгенар кисело се усмихна:

— Нали знаеш, че Старовремците роптаят точно за това. А едно мигновено пренасяне до коя да е точка на Перн си е изкушение. Ф’лар се засмя, защото си спомни, че Асгенар — Лорда на Лемос трябваше да се ожени за Фамира, най-младата сестра на Ларад — Лорд на Холд Телгар. И докато земите на Телгар граничеха с Лемоските, то Холдовете им бяха разделени от гъста гора и стръмна скалиста планина.

Появиха се три Дракона и закръжиха над тях, а Ездачите докладваха как са минали наземните действия. Девет масови интервенции са били забелязани и овладени с минимални щети. Кръстосвачите докладваха, че мястото в Центъра на Валежа е чисто. Ф’лар ги освободи. Един бегач се заизкачва по склона към своя Лорд, като мина няколко драконови дължини встрани от животните. Въпреки че всеки жител на Перн знаеше, че Драконите не нападат хора, мнозина никога нямаше да спрат да се страхуват. Това недоверие смущаваше Драконите, затова Ф’лар отиде при своя Бронзов и нежно го почеса по лявата очна издутина, докато Мнемент не отпусна от удоволствие един клепач върху искрящото си, пъстро око.

Бегачът идваше отдалеч и едва успя на пресекулки да предаде успокоителните си вести, преди да рухне на земята. Гърдите му се повдигаха и спускаха от усилието да напълни изтощените си дробове. Асгенар свали туниката си и го покри, за да го предпази от настинка, като му даде да пийне от плоското си шише.

— Двете интервенции на южния склон са овъглени! — докладва Асгенар на Предводителя на Уейра, когато той се върна при него. — Това значи, че широколистните насаждения са в безопасност — облекчението на Асгенар бе толкова голямо, че той сам отпи една глътка от бутилката. После припряно предложи и на Ездача, а когато Ф’лар учтиво отказа, той продължи:

— Може би ни чака сурова зима и хората ми ще имат нужда от дърва. Въглищата от Кром са скъпи.

Ф’лар кимна. Безплатните запаси от дърва за огрев означаваха огромна икономия за средния холдър, въпреки че не всеки Лорд гледаше така на нещата. Лорд Мерон от Набол, например, не позволяваше на хората си да секат дърва, като ги принуждаваше да плащат високите цени на въглищата от Кром, като така увеличаваше печалбите си за тяхна сметка.

— Този бегач е дошъл чак от южния склон? Много е бърз.

— Моите горски са най-добрите в цял Перн. Мерон от Набол на два пъти се опита да ми го отмъкне.

— И?

Лорд Асгенар тихо се захили:

— Че кой вярва на Мерон? Моят човек е чувал как той се отнасял към хората си — той бе на път да добави още нещо, но вместо това си прочисти гърлото, като нервно се загледа настрани, сякаш бе видял нещо странно в гората.

— Това, което е нужно на Перн са ефикасни средства за комуникация — отбеляза Драконовият ездач и погледът му се спря на изтощения бегач.

— Ефикасни? — и Асгенар високо се изсмя. — Цял Перн ли се е разболял от болестта на Фандарел?

— Перн само може да спечели от подобна болест.

Ф’лар трябваше да се свърже с Водача на Ковачите веднага, щом се върне в Уейра. Сега планетата има нужда от изобретателността на гиганта Фандарел повече от всякога.

— Да, но дали ще се опазим от трескавия стремеж към съвършенство? — усмивката на Асгенар изчезна и той добави с уж нехаен тон. — Чул ли си дали е било взето някакво решение за цеха на Бендарек?

— Още не.

— Не настоявам Работилницата да бъде разположена в Лемос… — започна сериозно Асгенар.

Ф’лар вдигна ръка:

— Нито пък аз, въпреки че срещнах трудности, докато убедя останалите в моята искреност. Холд Лемос има най-обширните горски насаждения и Бендарек трябва да е в близост до най-големия си източник на материал. Освен това, той е родом От Лемос.

— Както и да възразяват би било нелепо — отвърна Асгенар, а сивите му очи хвърляха гневни искри. — И ти като мен добре знаеш, че един Майстор не е във васална зависимост от един Лорд. Бендарек е също толкова незаинтересован, колкото и Фандарел за всичко, което е извън неговия занаят. В главата му са дървесина, дървесна каша, там онези листа дето прави от нея и другите щуротии, с които се занимава.

— Знам, знам, Асгенар. Ларад от Телгар и Корман от Керуун са на твоя страна или поне така ме увериха.

— Когато Лордовете се срещнат на Конклава в Телгар, аз ще се изкажа по въпроса. Лорд Райд и Лорд Сифър ще ме подкрепят, защото сме под закрилата на един и същи Уейр.

— Не Лордовете и Предводителите на Уейрове са тези, които трябва да вземат това решение — напомни Ф’лар на упорития млад Лорд, — а Занаятчиите. До такова заключение стигнах, когато Фандарел предложи да се открие нов цех.

— Тогава какво задържа нещата? Всички Водачи на Гилдии ще бъдат на венчавката в Холд Телгар. Нека уредим този въпрос веднъж завинаги и да оставим Бендарек намира. — Асгенар безпомощно разпери ръце. — Ние искаме въпроса на Бендарек да се реши, защото имаме нужда от това което произвежда, а той не може да се съсредоточи върху работата си при цялата тая врява и разтакаване.

— Всяко предложение, което намирисва на промяна точно сега, (особено сега, помисли си Ф’лар, като се сети за този Нишковалеж) ще разтревожи някои Предводители на Уейрове и Лордове. Понякога си мисля, че само Занаятчиите са тези, които търсят промяна и са заинтересувани. Те са достатъчно съобразителни, за да оценят кое е прогресивно и напредничаво. Лордовете и… — Ф’лар спря. За щастие още един бегач се зададе от север, като се движеше доста бързо. Той мина покрай Зеления дракон и се отправи към своя Лорд.

— Сър, северният сектор е чист. Три вкопавания бяха обгорени. Опасността е ликвидирана.

— Браво, човече! Добре тичаш!

Човекът, зачервен от похвалата и положените усилия, отдаде чест на Предводителя на Уейра и на своя Лорд. После, като дишаше дълбоко, но без напрежение, отиде при легналия по очи куриер и започна да си масажира краката.

Асгенар се усмихна на Ф’лар:

— Няма никакъв смисъл само да повтаряме доводите си. Принципно, ние сме съгласни един с друг. Само ако можехме да убедим и останалите!

Мнемент избоботи, като предаде, че ятата са докладвали отбой. Той така многозначително протегна крака си, че Асгенар се изсмя.

— Е, това е — каза той. — Имаш ли представа кога ще е следващият Валеж?

Ф’лар поклати глава:

— Ф’рад остава тук. Би трябвало да имате седем дни без валежи. Ще се обадя веднага, щом науча нещо по-конкретно.

— Ще дойдеш в Телгар след шест дни, нали?

— Иначе Лесса ще ми откъсне ушите!

— Поздрави я от мен!

Мнемент го понесе нагоре, като прелетя отново над гората, което му позволи да хвърли един последен поглед. Тънки струйки дим се виеха на север и далеч на изток, но Мнемент изглеждаше спокоен. Ф’лар му каза да мине в между. Невероятният студ в това измерение болезнено раздразни обгарянията по лицето му. После те се появиха над Уейр Бендън. Мнемент разтръби завръщането си и увисна почти неподвижен, докато не чу ечащия отговор на Рамот. В този миг, Лесса се появи на терасата на Уейра, а дребният й ръст бе още повече смален от разстоянието. Докато Мнемент се спускаше в Конуса, тя заслиза по дългите стълби по същия стремглав начин, за който се караха и на сина си — Фелисън.

Мъмренето не беше достатъчно, за да отучи Лесса от този навик, помисли си Ф’лар. После забеляза какво държеше тя в ръце и ядосано се нахвърли върху Мнемент:

— Едва съм одраскан, а ти си ме изпортил като ученик!

Драконът ни най-малко не се засрами, докато прибираше криле, за да се приземи леко до Градините за Хранене:

— Изгореното от Нишки боли!

— Не искам Лесса да се притеснява за глупости!

— Не искам Рамот да се ядосва за щяло и нещяло!

Ф’лар се спусна по врата на Бронзовия, прикривайки лютата болка, която изпита, когато песъчливият вятър от Градините за Хранене раздразни раните от обгарянето. Това беше един от онези случаи, когато съюза между Ездач и Дракон се превръщаше в сериозно неудобство. Особено, когато Мнемент поемаше инициативата, което не бе характерно за Драконите.

Мнемент тромаво подскочи, за да направи път на Лесса. Тя не си беше сменила дрехите за яздене от уерова кожа. Изглеждаше по-млада, отколкото обикновено изглеждат жените от Уейра. Докато тичаше към тях, плитката й подскачаше на гърба. Въпреки че нито майчинството, нито седемте Оборота спокоен живот бяха успели да прибавят плът към крехкото й тяло, в гърдите и бедрата й все пак се забелязваше лека закръгленост. В големите й сиви очи блестеше онзи поглед, който Ф’лар знаеше, че бе само за него.

— И ти се оплакваш от разсеяността на другите Ездачи — каза задъхано тя, когато дойде при него. Преди той да успее да я увери, че е добре, Лесса вече мажеше изгореното с мехлем.

— Ще трябва да ги промия, веднага щом чувствителността намалее. Не можа ли да се научиш да се предпазваш от обгорените Нишки? Вириант ще се оправи, но Сорнет и Релт са пострадали сериозно. Така ми се ще стъкларят на Фандарел — Уонзър ли му беше името? — да бе довършил онези предпазни очила, за които все ни надува главите. Манора мисли, че ще може да запази добрия външен вид на П’ратан, но ще трябва да почакаме за окото му.

Тя пое дълбоко дъх и продължи:

— Което пък не е лошо — ако той не спре похожденията си из Холдовете, няма да успеем да изхраним всичките му отрочета. Тия момичета от Холдовете са убедени, че аборта е зло. — Тя спря, а устните й се изопнаха в тънка линия, която Ф’лар добре познаваше и която се появяваше, когато тя искаше да прекрати разговора по тази болезнена за нея, тема.

— Лесса! Погледни ме! — той вдигна главата й, за да намери очите й. Тя, която едва зачена, не би трябвало да е така либерално настроена към аборта. Никога ли нямаше да спре да копнее за още едно дете? Нима е могла да забрави, че едва не умря с Фелисън? Той се чувстваше облекчен, че тя отново живна. Мисълта, че можеше да загуби Лесса бе непоносима. — Язденето в между, прави една жена неспособна да износи бебето си.

— Това изглежда не влияе на Килара! — каза Лесса с горчиво възмущение. Тя се беше извърнала и гледаше как Мнемент дере един дебел козел. Изражението й бе толкова съсредоточено, че за Ф’лар не бе трудно да се досети, как би предпочела Килара да е на мястото на козела.

— Тази пък! — каза Ф’лар и се изсмя язвително. — Скъпа моя, ако трябва да подражаваш на Килара, раждайки деца, то аз бих предпочел да си безплодна!

— Имаме по-важни неща за обсъждане! — каза Лесса и се извърна към него, като рязко бе сменила тона. — Какво ти каза Лорд Асгенар за Нишковалежа? Щях да дойда при вас, но Рамот изведнъж реши, че не може да остави люпилото си без наблюдение. О, разпратих куриери до другите Уейрове, за да предадат какво се е случило. Те трябва да знаят и да бъдат нащрек.

— Би било любезно от тяхна страна, ако бяха направили същото! — каза Ф’лар толкова ядосан, че Лесса сепнато го изгледа. Той й разказа какво научи от Лемоския Лорд на ливадата.

— Значи Асгенар допуска, че всички ние сме знаели? Че е било просто въпрос на промяна в разписанията? — уплахата изчезна от лицето й, а очите й се присвиха, блестейки от негодувание. — Хич да не бях ги довеждала тия Старовремци! Ти щеше да намериш начин да се справиш!

— Надценяваш ме, любов моя — той я притисна към себе си заради нейната преданост. — Обаче Старовремците са тук и ще трябва да се оправяме с тях!

— Наистина ще трябва! Ще ги осъвременим, ако…

— Лесса! — и Ф’лар леко я разтърси, а песимизма му се разсея от страстта в нейния отговор, прозрял тънките й сметки за това как биха могли да се въведат подобни промени. — Не можеш да превърнеш един уер-пазач в Дракон, любов моя…

— Че кой би искал? — осведоми се Мнемент от Градините за Хранене. Апетитът му вече бе задоволен.

Хапливата забележка на Бронзовия Дракон изтръгна хихикане от Лесса. Ф’лар я прегърна признателно.

— Е, това не е нещо, с което да не можем да се справим — каза твърдо тя, като го остави да я гушне, когато се отправиха към уейра си. — А и не съм очаквала кой знае колко от тоя Т’къл и от неговия така „превъзходен“ Уейр. Но Р’март от Телгар?

— Кога тръгнаха куриерите?

Лесса се намръщи към яркото обедно слънце:

— Преди малко. Исках да получа и последните подробности от кръстосвачите.

— Гладен съм като Мнемент. Нахрани ме, жено!

Бронзовият Дракон се беше упътил към терасата, за да се настани на обичайното си място, когато от тунела се разнесе тътен. Той протегна криле и източи врат към изхода на Уейра.

— Това е влакът с виното от Бендън, глупчо — каза му Лесса и се изхили. Мнемент високо избоботи, а после отново си легна, напълно незаинтересован от вино и влакове. — Не казвай на Робинтън, че е дошло новото вино, Ф’лар. Знаеш, че първо трябва да отлежи.

— А защо изобщо ще казвам каквото и да е на Робинтън? — попита Ф’лар и се учуди как узна Лесса, че той току-що се бе сетил за Менестрела.

— Когато не канеше толкова често Водача на Менестрелите и Водача на Ковачите, никога не сме имали недостиг на вино — тя дълбоко въздъхна. — Ех, защо нямахме такава подкрепа и от Ездачите! Тялото й се стегна в прегръдките му.

— Ето го Фидрант, и той казва, че Т’рон е много развълнуван.

— Т’рон развълнуван? — ядът на Ф’лар го завладя отново.

— Точно това казах — отговори Лесса и се освободи от прегръдките му. После се заизкачва като взимаше стъпалата по две наведнъж. — Ще ти поръчам храна — тя рязко спря, като се извърна през рамо, за да допълни: — Не си изпускай нервите! Подозирам, че Т’къл въобще не е казал на никой. Знаеш, че той така и не можа да прости на Т’рон, задето го придума да дойдат в нашето време.

Ф’лар изчака до Мнемент, докато Фидрант се спусне в Уейра. От Люпилната Пещера долетя капризният вик на Рамот. Мнемент й отговори успокоително, че неканеният гост е Фидрант и няма опасност. Поне не за „люпилото“ й. После Бронзовият обърна едно блестящо око към своя Ездач. Гневът на Ф’лар се изпари, като чу този диалог така подобен на диалога между него и Лесса. И добре че се успокои, защото встъпителните забележки на Т’рон бяха далеч от любезността.

— Открих! Открих какво си забравил да отбележиш в твоите така наречени „безупречни“ графици!

— Какво си открил, Т’рон? — попита Ф’лар, едва сдържайки гнева си. Ако той наистина бе намерил нещо, което би било от полза, Ф’лар не трябваше да се кара с него.

Мнемент учтиво отстъпи настрани, за да отвори място за кацане на Фидрант, но двете големи бронзови тела заеха цялото пространство, така че Т’рон се спусна точно пред Бендънския водач, като размаха къс Архивна кожа току под носа му.

— Ето доказателство, че в твоите разписания не е включена цялата информация от нашите Архиви!

— Никога преди не си ги оспорвал, Т’рон — напомни Ф’лар на опитния боец като говореше равно.

— Не го усуквай, Ф’лар. Ти си изпратил куриер, за да ми кажеш, че Нишките са валяли извън графика.

— Щях да съм благодарен, ако бяха ме осведомили, че е имало валежи извън разписанието и над Тилек и Горен Кром преди няколко дни!

Смутеното и ужасено изражение върху лицето на Т’рон едва ли бе престорено.

— По-добре се вслушвай в приказките на простолюдието, Т’рон, вместо да се затваряш в Уейра си — каза му Ф’лар. — Асгенар вече знаеше за това, а в същото време нито Т’къл, нито Р’март са казали на другите Уейрове, за да можем да се подготвим и да сме нащрек. Чист късмет е, че оставих Ф’рад да…

— Не си оставил Дракон извън Уейра, нали?

— Напротив, винаги изпращам известител ден преди Валежа. Ако не следвах тази практика, горите на Асгенар досега да са изчезнали.

Ф’лар съжали, че толкова се разгорещи. Това даваше на Т’рон повод за поредната остра критика срещу залесяването. За да му отвлече вниманието, Ф’лар протегна ръка за парчето от Архива, но Т’рон го прибра към себе си.

— Ще трябва да ми вярваш…

— Някога да съм подлагал на съмнение думата ти, Т’рон? — изречението бе казано преди Ф’лар да успее да го обмисли. Той запази лицето си безизразно, с надеждата че Т’рон няма да забележи, че Ф’лар подозира нещо. — Виждам че кожата е доста раздърпана, но ако си я разчел и в нея има информация за тазсутрешния непредсказан валеж, всички ние ще сме ти задължени.

— Ф’лар! — гласа на Лесса звънна в коридора. — Къде са ти обноските? Клаха се изстудява, а в Уейра на Т’рон сега е призори.

— Ще съм благодарен на една чашка — призна Т’рон така явно облекчен от прекъсването, както и Ф’лар.

— Извинявам се, че те събудих…

— Няма нужда, при такива вести…

Странно, но Ф’лар бе облекчен като разбра, че Т’рон явно не е знаел за Нишковалежа. Той бе дошъл да обвинява, доволен от възможността да уличи в грешка Ф’лар и Бендън. Нямаше да е толкова бърз, ако знаеше. Дошъл бе, за да стане свидетел на компрометирането на Ф’лар, както в случая с поясния нож.

Когато двамата мъже влязоха в Уейра на Кралицата, Лесса си бе сложила рокля, бе сплела коси в хлабава плитка и седеше грациозно на масата. Сякаш не бе яздила цяла сутрин и не се бе приготвила само преди пет минути.

Значи Лесса отново се е наконтила, за да очарова Т’рон, а? Въпреки обезпокоителните събития, Ф’лар бе развеселен. И все пак не беше сигурен, че тези номерца ще намалят враждебността на Т’рон. Той не знаеше доколко са верни слуховете, че Мардра и Т’рон не бяха в подобаващите за един Предводител и една Стопанка, отношения.

— Къде е Рамот? — попита Т’рон, когато мина покрай празния Уейр на Кралицата.

— В Люпилните Градини, разбира се, трепери над поредното си люпило — отговори Лесса с нужното безразличие.

Но Т’рон се намръщи, несъмнено спомнил си, че има още едно Златно яйце в топлите пясъци на Бендън и че Старовремските кралици почти не снасяха Златни яйца.

— Много се извинявам, че те събудих толкова рано — продължи тя като сръчно му поднесе грижливо подредени плодове и после му приготви клаха по негов вкус. — Но имаме нужда от твоя съвет и от помощта ти.

Т’рон изръмжа благодарностите си и грижливо постави Архивната кожа до себе си на масата.

— Нишките може да си валят на воля, ако ги нямаше всичките тези проклети гори, за които трябва да треперим! — каза Т’рон и свирепо погледна Ф’лар през парите на клаха, докато надигаше халбата си.

— Какво? И да я караме без дърва? — изхленчи Лесса и потърка ръка в гравирания стол, който Бендарек бе изработил с ненадминато майсторство. — Каменните столове може и да устройват теб и Мардра, — каза тя със сладък престорен тон — но на тях винаги ни изстива задника.

Т’рон изсумтя развеселен, очите му зашариха по стройното тяло на жената. Лесса използва случая, протегна се напред и почука по Архивната кожа.

— Няма повече да ви отнемам от ценното време, като ви разсейвам с приказки. Откри ли тук нещо, което ние сме пропуснали?

Ф’лар скръцна със зъби. Не бе пропуснал нито една думичка, която можеше да се разчете в тези плесенясали Архиви. Как може тя така безцеремонно да го упреква в нехайство?

Той й прости, когато Т’рон отговори, като посочи кожата:

— Тя, разбира се, е доста износена — това прозвуча, сякаш Бендън беше виновен, а не опустошението на времето. — Но когато чух от куриера ти новината, аз случайно си спомних, че съм виждал вътре една забележка, в която се казва че е имало Преминаване, когато всички преходни Архиви пак не са били от полза. Ето ти една причина, поради която никога не сме си губили времето с ненужни разписания.

Ф’лар се канеше да попита защо никой от Старовремците не бе счел за нужно да отбележи този незначителен факт, когато улови строгия поглед на Лесса. Замълча.

— Вижте, ето тук тази фраза частично е изтрита, но ако поставите „непредсказуеми валежи“ ето че придобива смисъл.

Сивите очи на Лесса се разшириха от уж искрено страхопочитание (нейното лицемерие почти шокира Ф’лар) и тя вдигна поглед от Архива към Т’рон:

— Той е прав, Ф’лар. Така има смисъл. Виж… — и тя ловко измъкна кожата от пръстите на Т’рон и я подаде на Ф’лар. Той я пое.

— Прав си, Т’рон. Съвсем прав! Това беше една от по-старите кожи, която трябваше да зарежа, защото не можах да я разчета.

— Разбира се, беше много по-четлива, когато я изучавах преди четиристотин Оборота, но вече се е скапала — трудно бе да се понася самодоволното държание на Т’рон, но така беше по-добре, отколкото когато ставаше мнителен.

— Но тук не се казва как се променя графика или колко време трае промяната — каза Ф’лар.

— Трябва да има и нещо друго, Т’рон — предположи Лесса като се наведе съблазнително към Предводителя на Уейр Форт, когато той започна да се ядосва при думите на Ф’лар. — Защо Нишките ще променят график, който са следвали до секундата цели седем Оборота през настоящето Преминаване? Ти, самият, си ми казвал, че и във вашето Време те са валяли на определен час. Много ли се променяха валежите тогава?

Т’рон намусено изгледа неясните редове:

— Не — бавно призна той, а после удари с юмрук по кожата, сякаш тя му бе виновна. — Защо сме изгубили толкова много и необходими технологии? Защо тези Архиви ни провалят, точно когато най-много се нуждаем от тях?

Мнемент избоботи от терасата, а Фидрант му пригласяше.

Лесса „се заслуша“ с наклонена глава.

— Д’рам и Г’нариш — каза тя. — Не мисля, че трябва да чакаме Т’къл, но Р’март обикновено е точен.

Д’рам от Иста и Г’нариш от Игън влязоха заедно. И двамата мъже изглеждаха възбудени и не се впуснаха в излишни любезности.

— Каква е тая работа за преждевременния Нишковалеж? — попита Д’рам. — Къде са Т’къл и Р’март? Изпратихте да ги повикат, нали? Тежко ли са пострадали ятата ви? Много ли вкопавания имаше?

— Нито едно. Пристигнахме още на първия Валеж. Има няколко ранени, но благодаря за загрижеността ти, Д’рам. Изпратихме да викнат останалите.

Въпреки че Мнемент не издаде предупреждение, някой се спускаше по коридора към Уейра. Всички се извърнаха, очаквайки това да е някой от липсващите Предводители на Уейрове. Но се оказа един куриер, който влетя вътре.

— Моите почитания, господа! — произнесе задъхано момчето — но Р’март е тежко ранен и има много ранени мъже и Дракони в Уейр Телгар — ужасна гледка! Казват, че половината Холдове в Горен Кром са опустошени.

Предводителите скочиха на крака.

— Трябва да изпратя помощ… — започна Лесса, но спря като видя смръщеното лице на Т’рон и странното изражение върху лицето на Д’рам. Тя нетърпеливо изсумтя:

— Чухте момчето. Ранени мъже и Дракони, цял един Уейр е дезорганизиран. Да помогнеш по време на беда „не“ е вмешателство. Това древно правило за автономията на Уейровете е придобило нелепи измерения. Хубава работа! Да не помогнем на Уейр Телгар!

— Да знаете, че е права! — каза Г’нариш и Ф’лар разбра, че той вече е с една крачка по-близо до възприемането на съвременния мироглед.

Лесса напусна стаята, като си мърмореше нещо за това, че лично ще отлети за Телгар. Момчето я последва, след като Ф’лар му кимна да върви.

— Т’рон е намерил забележка, касаеща непредсказуемите валежи, ето тук, в тази Архивна кожа — каза Ф’лар, овладявайки положението. — Д’рам, имаш ли някакви спомени какво пишеше в Истанските Архиви преди четиристотин Оборота?

— Де да имах! — бавно изрече Истанският Водач, после погледна към Г’нариш, който също поклати глава отрицателно. — Преди да дойда тук, бях организирал постоянно наблюдение на земите, под закрилата на Уейра ми и предлагам всички тук да сторят същото.

— На Перн е нужна повсеместна охрана — започна Ф’лар като внимателно подбираше думите си.

Но Т’рон не можеше да бъде заблуден и удари по масата толкова силно, че съдовете подскочиха:

— Само чакаш удобен случай отново да разквартируваш Дракони в Холдове и Занаятчийски работилници, а, Ф’лар? Драконовите люде се държат само един за друг…

— Както правят Т’къл и Р’март, като не ни предупреждават какво става? — попита Д’рам с толкова кисел тон, че Т’рон млъкна.

— Всъщност защо ние трябва да изразходваме силите си, когато сега има толкова много налична човешка сила в Холдовете? — попита изненадано Г’нариш и нервно се усмихна когато видя как другите се вторачиха в него. — Искам да кажа, че всеки един Холд лесно може да излъчи необходимите за наблюдение хора.

— Те също така имат и средствата — съгласи се Ф’лар, като не обърна внимание на изненаданото възклицание на Т’рон. — Не е далеч времето, когато по всяко било и хълм имаше сигнални огньове, в случай че Факс започне поредния си грабителски поход. Всъщност, не бих се учудил ако повечето от тези сигнални маяци още са си по местата.

Той леко се развесели от изражението по лицата на другите трима. Старовремците така и не успяха да проумеят възмутителната наглост на един Лорд, който се бе опитал да владее повече от един Холд. Ф’лар не се съмняваше, че това е подтикнало консерватори като Т’къл или Т’рон при всяка възможност да втълпяват на простолюдието колко е зависимо от Драконовите люде и защо се налага да се ограничават съвременните права и свободи. — Нека холдърите да палят огньове, когато Нишките се зададат на хоризонта, няколко ездачи поставени на стратегически места ще могат да наблюдават обширни територии. Използвайте децата, това ще им ангажира вниманието, за да не правят бели и ще им бъде от полза. Веднъж като узнаем какъв е сегашния ритъм на Нишковалежите ще можем да изчислим отклоненията. — Ф’лар се насили да се успокои и се усмихна:

— Не мисля, че сега това е толкова сериозен въпрос, както изглеждаше в началото. Особено ако това се е случвало и преди. Разбира се, ако успеем да открием някакви бележки за това колко дълго са траели отклоненията, преди Нишките да се върнат към първоначалния си график, това би било от полза.

— От полза щеше да бъде, ако Т’къл ни бе известил, както стори ти — възропта Д’рам.

— Е, всички знаем какво му е сега на главата — рече Ф’лар търпеливо.

— Той нямаше право да задържа такава жизненоважна информация — каза Т’рон и отново удари по масата. — Уейровете трябва да се поддържат един друг.

— На Лордовете това хич няма да им хареса — отбеляза Г’нариш, сетил се без съмнение за Лорд Корман от Керуун, най-трудния от холдърите, подопечни на неговия Уейр.

— О! — отговори Ф’лар с престорена неувереност. — Ако им кажем, че сме очаквали такава промяна по това време на Преминаването…

— Но…, но разписанията, с които те разполагат? Те не са глупаци — изломоти Т’рон.

— Ние сме Драконовите люде, Т’рон. Това, което те не могат да разберат няма нужда и да знаят… или да се тревожат за него — отвърна твърдо Ф’лар. — В края на краищата, не е тяхна работа да искат обяснения. Защото няма да ги получат!

— Обръщаме другата страна, така ли, Ф’лар? — попита Д’рам.

— Никога не им се обяснявам, ако добре си спомняш, Д’рам. Казвам им какво трябва да се направи и те го правят!

— Преди седем Оборота, те бяха само едни уплашени глупаци — отбеляза Г’нариш. — Достатъчно уплашени, за да ни приветстват с широко отворени обятия и дарове.

— Ако искат да защитят всичките тези гори и ниви, ще вършат каквото им казваме или да започнат да си палят реколтата.

— Нека Лорд Отерел от Тилек или онзи идиот Лорд Сангел от Бол да започнат да оспорват нарежданията ми и аз собственоръчно ще им запаля горите — рече Т’рон и се изправи.

— Значи се споразумяхме — каза бързо Ф’лар, преди да се е отвратил докрай от лицемерието си. — Ние ще поставим наблюдатели, а холдърите ще им помагат и ще следим новия график. И скоро ще узнаем как да го опишем.

— Ами Т’къл? — попита Г’нариш.

Д’рам погледна недвусмислено към Т’рон:

— Ще му обясним положението.

— Той ви уважава вас двамата — съгласи се Ф’лар. — Въпреки че май ще е по-разумно да не му показваме, че знаем за…

— Ние можем да се оправяме с Т’къл и без съветите ти, Ф’лар! — рязко го прекъсна Д’рам и Ф’лар усети, че моментното съгласие между тях свърши. Старовремците затягаха редиците си и омаловажаваха престъплението на техния съвременник, точно както бяха постъпили на онази безуспешна среща преди няколко нощи. Той можеше само да се утешава с факта, че и те не можеха да избегнат всички последици от този инцидент. В този момент Лесса се върна в Уейра. Лицето й бе зачервено, а очите необичайно блестящи. Дори Д’рам й се поклони ниско, докато се сбогуваше.

— Не си тръгвайте, Д’рам, Т’рон! Имам добра вест от Телгар — извика тя, но като улови предупредителния поглед на Ф’лар, не се опита повече да ги задържа, а и те възроптаха.

— Добре ли е Р’март? — попита Г’нариш, опитвайки се да заглади неловкото положение.

Лесса се съвзе и се усмихна към Игънския Водач:

— О, тоя куриер… той е още момче… преувеличил е. Рамот се свърза със Солт — Старшата кралица на Телгар. Р’март е тежко ранен, така е. Но Бедела явно е предозирала обезболяващото лекарство. Тя не е съобразила да извести когото и да било. А Помощник-водачът на ято е решил, че всички сме били информирани, защото чул Р’март да казва на Бедела да разпрати куриери. Но откъде да знае, че няма да го направи. А когато Р’март припаднал, тя забравила за всичко това — с присвиването на раменете си, Лесса издаде ниското си мнение за Бедела. — Помощник-водачът казва, че ще ви е благодарен, ако го посъветвате какво да прави.

— Х’аджес е Помощник-водач в Телгар каза Г’нариш. — Доста стабилен ездач, но му липсва инициативност. Ф’лар, ти също си пострадал от Нишките.

— Дреболия.

— Но кърви — възпротиви се Лесса. — А и нищичко не си ял.

— Ще се отбия в Телгар, Ф’лар, и ще говоря с Х’аджес — каза Г’нариш.

— Бих искал да дойда с теб, Г’нариш, ако не възразяваш.

— Аз възразявам! — намеси се Лесса. — Г’нариш е способен да установи обхвата на Валежа там и може да ни предаде информацията. Ще го изпратя до терасата, а ти сядай да се нахраниш. — Лесса говореше толкова поучително, че Г’нариш се засмя. Тя го хвана под ръка и те тръгнаха по коридора. — Не съм поздравила Гиармат — каза тя, сладко усмихвайки се към Г’нариш — а той ми е любимец, нали знаеш. Тя така безсрамно флиртуваше, че Ф’лар се зачуди дали и Рамот няма да ревнува. Сякаш Гиармат някога би успял да настигне Рамот в полет! После чу веселото боботене на Мнемент и се успокои.

— Яж! — посъветва го Бронзовия. — Остави Лесса да ласкае Г’нариш. Гиармат не възразява. Нито Рамот. Нито аз.

— Какво ли не правя за Уейра си! — каза Лесса и въздъхна дълбоко, когато се върна.

Ф’лар скептично я погледна:

— Г’нариш е с по-съвременни разбирания, отколкото предполага.

— Тогава ще трябва да го известим за това — твърдо рече Лесса.

— Стига да го светнем ние, а не ти — отговори Ф’лар с престорена строгост и като я хвана за ръката я придърпа към себе си. Тя се възпротиви наужким, както правеше винаги, намръщи се сурово, а после най-неочаквано се отпусна върху рамото му.

— Сигналните огньове и наблюдателите не са достатъчни, Ф’лар — каза замислено тя. — Макар да мисля, че се тревожим твърде много за обрата в Нишковалежа.

— Тези маневри бяха, за да заблудим Г’нариш и останалите, но мислех че ти…

— Не разбираш ли, че си прав?

Ф’лар й хвърли продължителен и недоверчив поглед.

— В Името на Яйцето, Предводителю на Уейр, ти ме учудваш! Защо да не може да има отклонения? Само защото ти, Ф’лар, си съставил онези графици и за да не се изложиш пред Старовремците, те трябва да си останат безупречни? Голяма работа! Имало цели Интервали, когато не са валяли Нишки, което и двамата знаем. Защо да няма промяна в ритъма на Нишковалежа по време на това Преминаване?

— Но защо? Дай ми една разумна причина защо?

— А ти ми дай една разумна причина защо пък не? Същото, което влияе на Червената Звезда, когато й пречи да се доближи до Перн и да изсипе Нишките си, сега й променя курса, а оттам и Валежа! Червената Звезда не е единствената, която изгрява и залязва по определен цикъл. Сигурно има и друго небесно тяло, което влияе не само на нас, но и на нея.

— Кое?

Лесса нетърпеливо сви рамене:

— Откъде да знам? Нямам силното зрение на Ф’рад. Но можем да се опитаме да разберем. Или седемте Оборота на сигурност и графици са притъпили съобразителността ти?

— Ама, виж сега, Лесса…

Внезапно тя се притисна към него, изпълнена с разкаяние за резкия си тон. Той я задържа до себе си, чувствайки, че тя е права. И все пак… Спомни си колко дълго трябваше да чака, докато той и Мнемент успеят да се наложат. Раздвоен между вярата в своето пророчество, че Нишките щяха да завалят и страха, че това няма да извади ездачите от тяхната апатия, с пределна яснота осъзна, че тези малцина ездачи нямаше да могат да спасят планетата от унищожение. Спомни си трите дни на мъчение, по време на първия Валеж над Холдовете Нерат и Телгар, когато Лесса се беше дянала кой знае къде. Нямаше ли право сега той да поотпусне своята бдителност? Да си даде почивка от тежестта на отговорността?

— Нямах право да ти говоря така — прошепна Лесса разкаяно.

— Защо? Ти беше права.

— Не трябва никога да подценявам теб и всичко, което си сторил, само за да предразположа трима ограничени, тесногръди, консервативни…

Той я спря с целувка, която бе закачлива, но изведнъж се превърна в страстна. После трепна, защото докосна изгореното от Нишките, докато ръцете й чувствено се обвиваха около врата му.

— О, съжалявам. Чакай, нека да… — извинението на Лесса заглъхна, докато тя се обръщаше да вземе бурканчето с мехлем.

— Прощавам ти, скъпа моя, за всичките ти днешни интриги — увери я Ф’лар с патос. — По-лесно е да ласкаеш един мъж, отколкото да се бориш с него. Ще ми се Ф’нор да бе тук сега!

— Още не мога да простя на оня стар глупак Т’рон — каза Лесса, а очите й се присвиха и устните й се нацупиха. — О, защо Ф’нор просто не остави Т’реб да вземе оня нож!

— Ф’нор се е държал почтено — изрече Ф’лар решително.

— Можеше тогава да избегне удара! И ти не си по̀ стока!

Допирът й бе нежен, но изгореното пареше.

— Хм. Това, което аз оставих на заден план бе отговорността ми към Перн, когато дойдоха Старовремците. Ние допуснахме да затънем в дребни разпри, като например чия е била вината в онзи тъп спор в Работилницата. Истинският проблем е как да спогодим новото със старото. Можем да направим така, че да извлечем полза от тези временни затруднения, Лесса.

Тя усети трепета в гласа му и в отговор му се усмихна одобрително.

— Когато ние прегазихме традициите, преди да дойдат Старовремците, открихме колко фалшиви и ненужни бяха някои от тях. Вземи например ограничения контакт между Холдове, Работилници и Уейрове. Е, вярно, ако искаме да се свържем с друг Уейр можем да идем там с Дракон само за броени секунди, но на холдърите и занаятчиите са им нужни дни, за да се придвижат от едно място на друго. Те изпитаха това удобство преди седем Оборота. Никога не трябваше да се съгласявам и да оставя Старовремците да ме придумат да не поставям Дракон в Холд или Работилница. Тези сигнални огньове няма да свършат работа, нито пък кръстосвачите. Ти си напълно права, Лесса. Ако Фандарел успее да измисли алтернативен начин за… Какво има? Защо се усмихваш така?

— Знаех си. Знаех си, че ще искаш да се видиш с Ковача и Менестрела, затова пратих да ги повикат, но те няма да дойдат, докато ти не си се нахранил и не си си отпочинал. — Тя провери дали мехлема беше обезчувствил кожата.

— Да, а ти да не би да си отпочинала и да си се нахранила?

Лесса гъвкаво се измъкна от скута му, а очите й бяха потъмнели:

— Аз имам достатъчно разум да си легна, когато съм уморена. Ти продължаваш да си говориш с Фандарел и Робинтън дълго, след като до смърт сте предъвкали проблемите си. И пиеш с тях, сякаш не си разбрал, че само Дракон може да надпие Ковача и Менестрела… — тя отново спря и се намръщи, а после замислено каза:

— Като се сетих сега, не е ли добре да поканим и Литол? Бих искала съвсем точно да науча какви са реакциите на Лордовете. Но първо яж!

Ф’лар усмихнато се подчини. Чудеше се как може да го овладее оптимизъм точно, когато бе очевидно, че старите проблеми на Перн отново се настаняваха на отколешното си място — в дома и в сърцето на Предводителя на Уейр Бендън.