Отклонение

Глава 25

Бърди Кили никога не беше се мислил за герой. Напротив. Когато другите търсеха приключения, той работеше под прикритие.

Но този път беше различно. Той беше на прицел и не съществуваше възможност да се прикрие. Трябваше да направи нещо.

Бърди усети прилив на храброст, предизвикан от ужаса при вида на зардалу и на техните гладни малки. Те непрекъснато надничаха изпод защитния чадър на пипалата и искаха храна. Светлооранжевите човки бяха дебели само сантиметър, но нямаше никакво съмнение, че са много остри. С лекота разкъсваха всяко парче храна, дори най-твърдите кори, и когато малките, недоволни от онова, което им се предлагаше, кълвяха твърдата плът на родителите си, възрастните подскачаха.

След като първото болезнено впечатление от тази гледка премина, Бърди тихо се приближи до Джулиъс Грейвс.

— Съветник, какво ще правим? Вие чухте Калик… След един час с нас ще бъде свършено. Най-напред с мен, след това с всички.

Грейвс кимна, набръчкал лоба на голямата си плешива глава от безпокойство.

— Зная, зная. Ние няма да им позволим да те изядат, комисар. Преди да се случи това, ще трябва да се бият с нас. Но какво можем да направим? Те отказват да ме изслушат, камо ли да ми позволят да действам като посредник. Ако биха се съгласили да седнат и да поговорим…

Бърди нямаше предвид разговор. Той знаеше от опит, че онези, които искат да седнат и да поговорят, губят спора. Предпочиташе едно мощно автоматично оръдие.

Бърди кимна и се върна на мястото си. Джулиъс Грейвс беше готов да говори, но нямаше да предприеме нищо друго. Сигурно нямаше изобщо да може да попречи на зардалу да го дадат за храна на малките.

Той отново се обърна към похитителите. Огледът му започна от страхливо поглеждане към малките до основно проучване на всички земни сефалоподи.

Те, разбира се, имаха вид на неуязвими. Но Бърди знаеше, че това е илюзия. Единайсет хиляди години по-рано видове, които от рождение са възпитавани да вярват в превъзходството на зардалу, бяха въстанали и се бяха били с тираничните си господари — и бяха спечелили. Те ги бяха изтребили, с изключение на тези последни няколко представители на вида.

В защитната им броня трябваше да има някое слабо място, някаква пукнатина, която бе използвана по време на Голямото въстание…

Сигурно не е лесно да се открие такава. Бърди беше видял по-рано как две зардалу вдигнаха празни контейнери за храна и ги сплескаха, за да си направят от тях оръжие. Той отиде до един такъв контейнер и стъпи върху него. Не подаде нито милиметър. Изпита респект пред силата на триметровите, прилични на въжета пипала. Те можеха да го направят на пихтия, без да помръднат дори на йота несъществуващите си коси.

Така. Наистина са толкова силни, колкото изглеждаха.

А дали виждат и чуват добре? До момента никое зардалу не се беше обърнало към него. Бърди потропа леко с пръсти по един празен контейнер за храна. Никакъв резултат. Няколко по-силни удара с длан също не предизвикаха реакция от тяхна страна.

Той се изправи, бавно и тихо отиде до края на залата и тръгна да излиза. Зардалу бяха близо до единствения изход, но в едната страна имаше достатъчно място човек да се промъкне покрай стената, без да влезе в обхвата на техните пипала.

Бърди се промъкна и се приближи няколко стъпки от най-близкото зардалу. Скоро достигна до място, откъдето можеше да вижда вън от залата. Изходът водеше към широк коридор. Едно бързо втурване би го завело към неизвестната вътрешност. Той се изправи на пръсти. В този момент най-голямото зардалу, онова, което се представи като Холдър, изсвири пронизително към мястото, където лежаха Грейвс, Калик и Д’жмерлиа.

— Моите уважения, комисар Кили — извика Калик. — Зардалуто каза да напуснете мястото, на което се намирате сега. Нарежда веднага да се присъедините към нас. И освен това ви заповядва да се въздържате от чукане по контейнерите за храна. Малките се дразнят от шума.

Бърди кимна. Най-ужасното от всичко беше, че зардалу дори не го заплашиха с наказание, ако не се подчини. Знаеха, че той е наясно какво го очаква. Обърна се бавно и се придвижи назад покрай гладката сива стена, но в този момент зърна движение във външния коридор. Наложи си да продължи, без да се обръща. Неговият поглед за част от секунда не беше достатъчен да идентифицира човека, но беше човек, не зардалу, сикропеанка или друго извънземно. Човек, приведен в дъното на коридора, надзъртащ да види какво става в залата. На Бърди му се стори, че далеч зад него, почти неразличим в тъмните сенки, зърна друг, по-малко познат силует.

Той продължи да се движи покрай стената, върна се на мястото си и седна до Джулиъс Грейвс. Няколко минути по-рано беше убеден, че зардалу не чуват особено добре, сега обаче не беше толкова сигурен. Беше се убедил, че долавят и най-лекия шум. А дори да не чуват, Калик сигурно чуваше. Предателят хименопт щеше да им каже всичко.

Бърди се наведе и доближи уста до ухото на Грейвс.

— Не казвайте нищо и не вършете нищо — прошепна. — Може би идва помощ.

— Какво? — попита Грейвс толкова високо, че се чу на двайсетина метра. — Говорете силно, комисар, не под носа си. Слухът ми не е много добър.

— Нищо — побърза да отговори Бърди. — Нищо не съм казал.

Няколко зардалу се обърнаха да ги погледнат с огромните си небесносини очи с тежки клепачи. Преди Бърди да има време да се почувства виновен, че привлича вниманието им друг земен сефалопод, по-близо до вратата, се изправи на мощните си разперени пипала. От хранопровода се чу звук като от орган и той се отправи към изхода на залата.

Бърди никога не беше виждал нещо толкова голямо да се движи толкова бързо и безшумно. Зардалуто изскочи от залата като тих среднощен лъч — един миг вътре, и в следващия го нямаше. Бърди чу звук от движение навън и вик на изненада. Той знаеше, че звукът не бе дошъл от изчезналото зардалу. Бяха човешки гласови струни, същите, които нададоха и дрезгав рев от болка.

— Какво беше това? — попита Грейвс. — Какво стана?

Бърди не отговори. Изчезналото зардалу се връщаше в залата. Не беше само. На два метра от пода, стиснато с едно кафяво пипало, увито около врата му, висеше тялото на Луис Ненда. Дишането му бе спряло. Ритащата му, посиняла фигура се бореше за живот.

— Не дойдох да шпионирам.

Луис Ненда триеше ожуленото си гърло. Пуснат от смъртоносната хватка на пипалото, но с друг мускулест екстензор, обвит плътно около гърдите и ръцете, той не желаеше да срещне погледите на други хора и извънземни. Беше забил поглед надолу и пелтечеше:

— Не дойдох да шпионирам. Нито съм търсил връзка с моите хора. Дойдох да… да се опитам да… да преговарям.

Калик, наведена към Ненда, беше съсредоточила половината от очите си върху изражението му, а другата половина — върху новите си господари. Лидерът на зардалу свиреше, свистеше и затягаше дружеската си прегръдка около Ненда.

— На последната среща ви беше казано да не поемате инициативата — преведе Калик. — Беше ви наредено да останете и да уредите със съществото, наречено Посредник, незабавното напускане на зардалу на това място. Толкова ли са тъпи хората, че не разбират такава ясна заповед?

— Не са — Ненда се мъчеше да си поеме глътка въздух. Приличното на въже пипало около гърдите му постепенно се стягаше. — Ние проведохме тази среща точно както ни наредихте. Но нямаше полза! Посредника не е съгласен да си отидете. Ние не можем да му заповядваме!

Когато тези думи бяха предадени, последва серия от шумно тракане от страна на Холдър.

— Но вие предположихте, че бихте могли. На вас трябва да ви се даде добър урок — преведе Калик.

Едно друго пипало се протегна напред, уви приличната на въже част около левия крак на Ненда и започна да го дърпа. Ненда изрева от болка.

— Пуснете го! Веднага! — Джулиъс Грейвс се спусна напред и заудря тялото на зардалу. Ново пипало се протегна и презрително го отблъсна. В същото време Калик издаде бърза серия от цвъртения и свирения.

Извиването и дърпането спряха и Ненда увисна в хватката на зардалу.

— Обясних им — каза Калик на Грейвс, останал без въздух на пода, — че хората са съвсем различни от хименоптите. Откъсването на някой крайник за Луис Ненда ще е много по-сериозно нараняване, отколкото при мен. То вероятно ще завърши със смърт.

Грейвс кимна. Холдър пусна крака на Ненда и заговори отново на Калик.

— Холдър пита — преведе хименоптът на Ненда — защо вашата смърт трябва да ги интересува? Вие някога сте били мой господар и може би се опитвам да ви служа, дори и сега. Казах му, че не е така. Но Холдър посочи, че малките се нуждаят от подходяща храна, а ползата от вашето по-нататъшно съществуване не е ясна. Холдър е сигурен, че вие се опитвате да шпионирате, макар да отричате това. А Файндър37, зардалуто, която ви хвана, мисли, че е видяла друг непознат далеч в коридора, който избягал като видял да ви хваща. Друг шпионин, може би, който успял да избяга? Но тук не става въпрос за това. Можете ли да посочите една причина, поради която да ви бъде пощаден живота? Ако можете, бързо я казвайте.

Ненда погледна към Джулиъс Грейвс и Бърди Кили, после отмести поглед встрани. Лицето и вратът му бяха покрити с пот.

— Мога да посоча на Холдър причина — каза той с дрезгав глас. — Затова дойдох тук. Мога да бъда много ценен за вас, ако обещаете да ми запазите живота. И ако повече не ме наранявате. Не мога… да издържам на болка.

— Холдър е развеселена от вашето невежество и дързост — отвърна Калик след друг бърз разговор с лидера на зардалу. — Зардалуто никога не обещава. Но ще ви изслуша, вместо веднага да ви убие. Какво е това толкова ценно, което притежавате?

Ненда облиза устни.

— Кажи на Холдър, че те искат да избягат оттук и да се върнат на планета в старата общност Зардалу. Аз мога да им кажа как да го направят. Веднага!

Последва нова размяна на свистения.

— Холдър не ви вярва.

— Кажи на Холдър, че мога да го докажа. В своите обиколки из този артефакт една жена от нашата група е намерила входното място към транспортна система на Строителите. Тя ни обясни точно къде се намира и как да го използваме. Системата работи. Кажи на Холдър, че мога да я заведа там и те ще могат да отидат, където пожелаят. Ще заминат, преди Посредника дори да е разбрал, че са намерили входа към системата.

— Ненда! Не можете да сторите това — Джулиъс Грейвс беше се изправил. — Бог ми е свидетел, че не искам вие или някой друг да бъде убит. Но помислете какво ще направите, ако им покажете как да извършат преход. Ще върнете отново зардалу в спиралния ръкав и ще им помогнете да започнат отново техните безчинства.

Мускулестото пипало се протегна и стисна Грейвс за рамото. Той извика от болка и падна на пода.

Бърди Кили се завтече към него. Докато зардалу разговаряха помежду си, той прегледа Грейвс.

— Няма нищо счупено — каза тихо Бърди. — Мястото само е силно охлузено. Може да има пукната ключица, макар да се съмнявам. Стойте неподвижно. Не се опитвайте да движите ръката си. Ще я превържа към гърдите — той погледна към Луис Ненда и повиши глас: — А вие, вие жалка измет! По-лош сте и от Калик. По-добре се молете да не излезем живи оттук. Иначе вашето име и това на Калик ще бъдат прокълнати из целия спирален ръкав.

— Млъкнете — Калик посочи към Д’жмерлиа, който през цялото време беше се привел към пода. Бледо лимонените му очи се въртяха нервно на стълбчетата си ту към един, ту към друг говорещ. Ло’фтианецът изпълзя напред и застана до Джулиъс Грейвс.

— Помогни му, Д’жмерлиа, ако желае да ходи — каза Калик. — Холдър реши. Ние отиваме с Ненда… Всичките. Зардалу ще огледат транспортната система. И дано да работи, иначе всички ще пострадаме — тя посочи към стоящата до нея зардалу, където точно зад снопа пипала се виждаше светлооранжев овал. — Холдър предупреждава да не се опитвате да избягате, докато вървим. Малките са гладни. На тях им е безразлично каква храна ще им дадат — мъртва или жива.

Пътуването през сумрачните тунели на артефакта на Строителите продължи дълго. Зардалу искаха да проверят твърдението на Луис Ненда, но не бяха толкова наивни да повярват, че няма някаква хитрост или уловка. Вървяха бавно, използваха заложниците да проверят всички подозрителни места и внимателно оглеждаха всеки коридор, преди да навлязат в него.

Джулиъс Грейвс и Д’жмерлиа бяха заставени да вървят отпред като детектори за скрити бомби или мини. Близо след тях вървяха шест зардалу. Бърди Кили, следващ в колоната, беше изненадан, че докато сините грамади пред него вървяха, продължаваха да се появяват новородени. Докато ги наблюдаваше, от огърлицата родилни торби се появиха още две светлорозови миниатюрни зардалу. Щом се родиха, те се спуснаха по еластичното мазно тяло, за да се скрият под защитните пипала. Минути след това се появиха малки човки и запискаха за храна. Родителите ги заредиха в движение с храна от широките джобове в основата на торсовете им.

Луис Ненда беше от страната на Кили. Бърди охлади желанието на другия мъж да му говори. След няколко опита Ненда се обърна към Калик, която ходеше отзад, заобиколена от осемте зардалу.

— Попитай Холдър нещо, моля те — каза той. — Попитай го какво ще стане, когато отидем при транспортната система. Напомни й колко усилия полагам да им помогна. Кажи й, че е справедливо да бъда пуснат след това.

Калик предаде молбата. Последва свирене.

— Холдър се съгласи, най-малкото обеща — каза Калик.

— Ако всичко е както казахте, няма да бъдете убит. Ако не е — не ви завиждам.

Бърди обърна глава.

— Пръв вас трябва да изядат дано, Ненда, мръсен предателю! Това ще спаси останалите, защото вашият вонящ труп ще отрови всяко зардалу, което се докосне до него. Ако има справедливост, вие пръв трябва да умрете.

— Справедливост? О, но справедливост не съществува, комисар — Ненда се огледа. Очите му бяха налети с кръв, напрегнати. — Не и тук, нито някъде в спиралния ръкав. Вие сте били достатъчно дълго наоколо и трябва да го знаете. Има само хора като вас и мен и сини негодници като зардалу.

Бърди го погледна. Най-лошото беше, че Ненда бе прав. Нямаше справедливост. Никога не бе имало и никога нямаше да има. Ако имаше, той изобщо нямаше да е тук. Щеше да е в дома си на Опал, в безопасност в леглото.

Докато вървяха през сумрачните коридори и големите зали, Бърди извърши обстоен оглед на обстановката. Дори най-малкото място на артефакта беше като огромен, дебнещ звяр. От пристигането тук и отвличането им като заложници от зардалу, не бе имал възможност да разбере точно къде отива, нито защо. Сега, оглеждайки съоръженията, покрай които минаваха, Бърди разбра, че не може да се досети за предназначението на нито едно от тях. Нещо сигурно поддържаше мястото да функционира. В коридорите имаше свеж въздух, в контейнерите храна, функционираха и отходните места за толкова различни същества като хора, ло’фтианци и зардалу. Но имаше някаква мистерия. Нямаше никаква следа от помпи или тръбопроводи. Бърди нямаше представа как функционира артефакта. Мисълта, че вероятно никога няма да го научи, беше потискаща.

Той се блъсна в масивния гръб на едно зардалу и размишленията му прекъснаха. Пред тях Д’жмерлиа и Джулиъс Грейвс неочаквано спряха. Бяха достигнали до края на наклон, който се извиваше леко в спирала надолу в тъмнината.

— Какво има? — извика Калик отзад.

— Коридорът се спуска стръмно надолу — отвърна Грейвс.

— Тунелът се стеснява. Нататък е широк не повече от три или четири метра. Гравитационното поле също нараства. Ако направя още една стъпка, не съм сигурен дали ще мога да се върна.

— Така й трябва да бъде — Ненда се провря напред през плътната редица от зардалу. — Останете, където сте. Чувствате ли по-силния въздушен поток? Идва от самия вихър. Почти сме там, на рампата, която води към транспортната система.

Той тръгна отново напред и достигна до самия край на спускащата се надолу спирала. Вятърът от въртящата се сингулярност в края на тунела издуха от лицето му тъмната, мокра от пот коса.

— Калик, кажи на Холдър, че пристигнахме. Обясни й, че използването на системата е лесно. Единственото, което трябва да направят, е да слязат долу и да се оставят на самия вихър.

Той се обърна, опитвайки се да отиде назад при Бърди Кили. Но зардалу не го пуснаха да мине. Вместо това Бърди и Калик бяха избутани напред, така че след няколко секунди всички зардалу останаха най-отзад.

Холдър свиреше и цвърчеше.

— Зардалу казват, че ние трябва да минем първи — отвърна Калик. — Всичките. Преди те да влязат в системата, ние трябвало да влезем. Ще се върнем заедно с тях обратно на спиралния ръкав.

Ненда погледна през рамо надолу към стръмния склон, който водеше към вихъра, после към Калик.

— Но аз ги доведох тук! Припомни им това, Калик. Кажи им, че те обещаха да ме освободят.

Джулиъс Грейвс се засмя, трепвайки от болката, която този смях предизвика в контузената му ръка и рамо.

— Не, Луис Ненда, те искат да ви обещаят. Никое зардалу не е съгласно. Вие сте чули онова, което сте желали да чуете. Те не са възнамерявали да пуснат никого от нас. Когато пристигнем на желаното от тях място и повече не сме им нужни, ще научите какви са били истинските им планове за нас. Аз не съм отмъстителен човек… Един съветник не може да си го позволи, но в този случай съм съгласен с Бърди Кили. Ако има справедливост във вселената, вие трябва пръв да умрете.

— И ако има риск — обади се Калик, — Холдър казва, че ще го споделите. Ако все пак има опасност долу във вихъра най-добре кажете още сега. С това предупреждение животът ви ще бъде спасен.

Ненда се обърна с лице към хименопта. Той отвори уста, сякаш да отговори, но вместо това постави два пръста между зъбите си, изсвири пронизително и извика силно: „Затворете очи! Закрийте ги с ръце!“

В този миг от дълбините на тунела в плавна дъга излетя малък черен елипсоид.

Ненда хвърли поглед към другите и изруга. Калик и Д’жмерлиа веднага се подчиниха на командата и пъхнаха глави между многото си крака. Но Джулиъс Грейвс и Бърди Кили правеха най-лошото възможно нещо — гледаха право в елипсоида, който мина над главите им.

Ненда не можеше да направи нищо за Грейвс, но достигна до Бърди Кили. Той замахна към лицето му и Бърди рефлексивно мигна. Ненда го покри с ръка и в същия момент силно стисна очи, после сложи другата си ръка върху своето лице. Последното нещо, което видя, преди да затвори очи, беше пипало на зардалу, протягащо се към овалната форма да я хване и върне там, откъдето беше дошла.

Зардалуто закъсня с част от секундата. Със затворени очи и притисната върху тях ръка Луис Ненда усети как светът се нажежи.

Той почувства върху кожата си щипене от радиацията. Ненда стоеше и чакаше, както му се стори, безкрайно дълго, макар да беше може би не повече от половин секунда. Силата на светлината в тунела сигурно беше невероятно силна, щом като дори през ръката и спуснатите му клепачи я усещаше.

После, когато притъмня, той отвори очи. Ненда сграбчи Бърди Кили и го бутна на пода на тунела. Легна върху Бърди и се сви на кълбо.

Тези предпазни мерки бяха излишни. Звездното избухване сигурно беше станало само на метър или два от скупчените зардалу. При избухването на суперновата звезда, те явно бяха гледали в нея. Сега всички зардалу бяха покрили очи с пипалата си, през които се процеждаше течност. Хаотични свирения, тракания и стонове изпълниха тунела.

Пред очите на Ненда трепкаше лабиринт от образи с наложена върху тях червена мрежа от кръвоносните съдове на клепачите му. Но той можеше да вижда — достатъчно добре, за да разбере, че проблемите им тепърва започват.

Невиждащите зардалу блокираха пътя към тунела. Те удряха с пипала и сграбчваха слепешком всичко на височина над кръста си. Пътят назад към тунела беше затворен от маса гърчещи се мускулести змиевидни пипала.

За момента Ненда и Кили бяха в безопасност на пода. В безопасност бяха и Д’жмерлиа, и Калик. Ненда не можеше да каже дали могат да виждат, но те инстинктивно бяха залегнали на пода, разпервайки тънките си крайници.

Проблемът беше Джулиъс Грейвс. Съветникът беше ослепен. Той вървеше пипнешком навътре към мястото, където тунелът се спускаше стръмно надолу. Още две стъпки и щеше да бъде притеглен от нарастващото гравитационно поле до точката, от която нямаше връщане. При падането вероятно щеше да повлече със себе си във вихровото поле всеки, който беше в тунела. Луис Ненда знаеше какво има там, долу, и не можеше да го допусне.

Той не се реши да извика и да предупреди Грейвс. Зардалу щяха да се ориентират по гласа му. Той изпълзя над Бърди Кили, който се мъчеше да си поеме дъх. Изправи се и се хвърли напред. Когато докосна отново пода, сграбчи Грейвс за коленете и го издърпа назад.

Грейвс беше хванат в мига, в който се канеше да направи фаталната стъпка. Той падна настрани, удари контузената си ръка и изстена от болка.

Това беше достатъчно за зардалу. На мястото веднага се събраха пет-шест дълги пипала. Те се пресегнаха за Грейвс, но намериха Луис Ненда.

Преди да ги види, той почувства докосването им върху крака си като намаслена коприна. Ненда се опита да се измъкне, като пропълзя навътре в тунела, към вихъра. Закъсня. Едно мускулесто пипало го хвана за крака. Друго се обви около кръста му. Те го стиснаха и го вдигнаха във въздуха. Главата му се удари в тавана на тунела. После беше повлечен от зардалу. Още преди да усети болка, той разбра какво става. Пипалата около тялото и крака му принадлежаха на две различни извънземни. Едно от дългите пипала на Холдър беше увито около кръста му, а друго зардалу, по-напред, държеше коленете му. И двете бяха ослепени и не знаеха какво прави другото. Всяко се мъчеше да придърпа Луис Ненда към собствената си човка.

Издигнат високо над главите на зардалу, Ненда видя Дариа Ланг, Ханс Ребка и Е. К. Тали да се появяват в тунела зад тях. Всеки държеше уред за електрическо изгаряне. Те ги пуснаха в действие и започнаха да жилят и да изгарят зардалу отзад, принуждавайки ги да се завъртят така, че да изгубят чувство за ориентация, после ги подгониха напред по коридора с рефлексивни скокове.

Но това нямаше да помогне на Ненда. Двете зардалу, които го държаха, бяха пред групата, отделени от хората и от останалите зардалу зад тях.

Пипалата започнаха да се стягат около тялото му и да го дърпат в противоположни посоки. Той не можеше да диша. Имаше чувство, че провисналият му гръбнак ще се пречупи. Беше разпънат и дърпан с ужасна сила. Знаеше какво ще се случи. След секунда, и щеше да бъде разкъсан на две. Не можеше да направи нищо, за да го предотврати.

От болка зрението му се замъгли. Нещо черно префуча покрай него през въздуха към зардалу, но той не разбра какво е. С мъка обърна глава.

Точно тогава разкъсващите го сили отслабнаха за момент. Ненда разбра, че летящият обект е Калик.

Хименоптът скочи в наведено положение с всичката сила на жилавите си крака. Скокът го пренесе високо във въздуха върху главата на едно от зардалутата, държащи Ненда. Лапите с нокти се забиха в твърдата кожа и се вкопчиха в кръглата глава над слепите очи и страховитата човка.

Зардалуто протегна нагоре две пипала, но Калик не се изплаши. В долния край на набития й корем се показа жълтото жило. Покритото с козина тяло на хименопта се премести настрани, за да намери точното място. Коремът се сниши. Жилото потъна с хирургическа точност дълбоко в главата на зардалуто, точно между големите очи с клепачи. Коремът на хименопта запулсира и изля цялата си отрова. Жилото се прибра. Миг след това Калик скочи долу и бързо побягна назад, далеч от гората мятащи се пипала.

Ужиленото зардалу не издаде никакъв звук, но натиска около краката на Ненда намаля. Повдигнатите пипала се отпуснаха. Голямото тяло потрепери, после замръзна. Миг след това парализираното зардалу се разтресе от конвулсии, полетя напред и едва не затисна Д’жмерлиа и Джулиъс Грейвс. То остана да лежи неподвижно на самия край на стръмния тунел, който водеше към вихъра.

Пълзейки над него, вкопчило се в тавана на тунела, с главата надолу, се появи голямото крилато тяло на Атвар Х’сиал.

Сикропеанката остана да виси на тавана, докато не отмина падналото тяло на зардалу. После се пусна право върху неподвижните пипала и блъсна зардалуто с всичка сила. Туловището запази равновесие за миг на края на склона, после полетя надолу. Ненда чу как то се търкаля и плъзга към вихъра на дъното, без да издаде никакъв звук.

Видя как изчезва, но това не решаваше проблема. Макар че вече не беше дърпан на две страни пипалото на Холдър все още смазваше средната част на тялото му и неотклонно го дърпаше към отворената остра човка.

Ненда нямаше сила да извика за помощ. Калик, изпразнила торбичката си с отрова, се нахвърли върху второто зардалу, но чифт пипала я хванаха. Калик и Ненда бяха придърпани към човката на Холдър.

Атвар Х’сиал обърна глава, мъчейки се да се ориентира в жестоката борба в тунела. Жълтите, прилични на тръби рога от двете страни на главата й сочеха към Луис Ненда и Калик, които вече бяха съвсем близо до човката на зардалуто.

Атвар Х’сиал се сниши мълчаливо.

Чак в последния момент, когато Ненда беше съвсем близо до ослепените очи и зеещата паст на Холдър, сикропеанката пристъпи към действие.

Тя извади лъскав елипсоид изпод крилата си. Когато Зардалу отвори широко човката си да погълне Ненда, Атвар Х’сиал скочи.

Два задни крайника се забиха в ослепените очи на Холдър. Това беше просто за отвличане на вниманието, докато друг преден крайник натика дълбоко в хранопровода на Холдър овален предмет. След като сикропеанката го издърпа за част от секундата, зеещата паст се затвори.

Зардалуто издаде странен рев, голямото тяло се разтърси и подскочи право нагоре. Пипалата, държащи Ненда и Калик, се отпуснаха немощно. Луис Ненда падна на пода на тунела и видя нещо, което никое зрящо същество във вселената не беше виждал по-рано — вътрешността на зардалу, такава каквато я виждаше сикропеанката с ултразвуковото си зрение.

Взривът беше произведен дълбоко в туловището на Холдър. Светлината от него беше толкова силна, че тялото на зардалу стана прозрачно и разкри вътрешните му органи. Дифузна синя светлина излизаше от търбуха, от човката, от очите и дори от пипалата. Ненда видя тъмното кълбо на мозъка, разположен в центъра над дългия сноп на централната нервна система. Над него той можа да различи формата на осемкамерно сърце, помпащо кръвта из масивното тяло. Самият взрив беше в дъното на търбуха — ослепително синя точка.

Докато Ненда се чудеше какво става, светлата точка изчезна. Холдър отново се превърна във висок цилиндър от среднощно синьо, подпрян на силни пипала.

Само че пипалата вече не можеха да поддържат тялото. Те се разкрачваха все по-широко и по-широко, докато не се разпростряха по цялата ширина на коридора. Торсът се накланяше все по-ниско към центъра и накрая се просна на пода с глава към себеподобните си.

Луис Ненда отскочи далеч от зардалу. Атвар Х’сиал беше казала, че взривът не е истинско оръжие. Той няма да експлодира вътре в зардалуто и няма да го убие. Но дори и така, силата на светлинния взрив беше достатъчна да обезсили зардалуто най-малкото за известно време.

Ненда възнамеряваше сам да удължи това време. Когато зардалуто беше откъснало крака на Калик, беше обещал лично да се заеме с Холдър.

Той измъкна дългия си нож от ножницата, закрепена на прасеца. Може би не би могъл да промуши зардалу в сърцето, защото то беше много дълбоко, но беше сигурен, че ще си проправи път до него. Сега знаеше къде точно се намира в тялото.

Ненда тръгна напред, но се разколеба.

Дванайсетте зардалу все още бяха активни. Изгарянията, които Ханс Ребка, Дариа Ланг и Е. К. Тали им причиняваха отзад, постигнаха желания ефект и ги накараха да се завъртят в кръг, насочвайки полуделите от болка извънземни към стръмната площадка, която водеше надолу към транспортния вихър.

Но това създаде нов проблем. Ненда, Калик, Грейвс, Д’жмерлиа и Атвар Х’сиал се оказаха пред зардалута. Макар че враговете им бяха слепи, техните пипала и човки запазваха страшната си сила. Нямаше начин да ги подкарат надолу към площадката без те самите да се окажат повлечени от тях.

А зардалу свикваха със своята слепота. Дори докато Ненда гледаше, Е. К. Тали се оказа на сантиметри от едно силно, плющящо пипало.

Хуманоидът беше в лоша физическа форма и изобщо не беше в състояние да се бие. Той се олюляваше и залиташе, влачейки безпомощно единия си крак по пода. С изгарящия си уред Тали принуди извънземното да тръгне към транспортния вихър, после избяга назад. Но едно размахано пипало го пропусна за част от секундата.

Ненда изруга и прибра ножа.

Удоволствието само се отлагаше, не се отменяше. Щеше да хване Холдър по-късно.

Не беше безопасно да се говори, но Ненда се изправи, предизвиквайки гората от размахващи се пипала. Той махна с ръка към Ханс Ребка. Когато другият най-после го забеляза, той посочи Грейвс и останалите от групата, а после тунела зад тях.

Ребка кимна. Беше разбрал проблема. Ненда и останалите бяха обградени от зардалу. Той посочи уреда за електрическо изгаряне, който държеше. Трябва ли да спрат да гонят зардалу напред?

Но след време те могат да възстановят зрението си. Ребка и другите трябваше да продължат да ги атакуват и да ги гонят към края, преди те да са разбрали за опасността.

Ненда поклати глава. Посочи уреда за електрическо изгаряне и вдигна рамене. „Продължавайте да ги горите. Ние тук ще намерим решение за нас“, искаше да каже той.

Ребка кимна отново. Той вдигна стисната си в юмрук ръка за потвърждение, приближи се към едно обръщащо се зардалу и му изгори очите.

„Умно — помисли си Ненда. — Взема мерки изобщо да не прогледнат.“ Но той нямаше време да чака.

За части от секундата Ненда огледа групата. Атвар Х’сиал щеше да се грижи за себе си по-добре от всеки друг. На Калик му липсваше един крайник, но новият вече растеше. За един хименопт това не беше повече от малко неудобство. Тя също щеше да се справи. Не беше време да се безпокои и за Д’жмерлиа — той щеше да следва примера на Атвар Х’сиал.

Оставяше Джулиъс Грейвс ослепен, сломен и безполезен.

Ненда изруга. Типично за един съветник да се меси и да прави глупости, без да знае какво точно става. И да дава нареждания за постигане на споразумения. Там в другата зала, докато Ненда се опитваше да примами зардалу в транспортния вихър, Грейвс беше настоял да бъде в начинанието. Ненда беше изпитал желание да го срита, задето си пъха носа, където не му е работа.

Все пак устоя на желанието да бутне едва държащия се на крака Грейвс в стръмния тунел и да се отърве от него веднъж завинаги. Съществуваше вероятност Ребка или Дариа Ланг да го видят.

Какъв беше изходът?

Ненда почувства докосване на пипало по гърба си. Той скочи и се огледа. Докато се чудеше какво да прави, зардалу бяха прогонени от Ребка и другите още малко нататък. Още няколко метра и щеше да бъде невъзможно да избегне смъртоносните им пипала.

Той изтича при Д’жмерлиа и Калик, сочейки тавана на тунела и махайки с ръка натам. Без да чака резултата, Ненда се втурна към Атвар Х’сиал и застана точно под тъмночервената раковина.

— Грейвс! — той посочи, макар че не беше необходимо при предаване на феромонно съобщение. — Таванът! Можеш ли?

Атвар Х’сиал кимна.

— Мога. Ако е в безсъзнание.

Не беше. Още не. Ненда отиде при Джулиъс Грейвс, удари го по тила и съветникът рухна.

С три от средните си крайници Атвар Х’сиал вдигна леко тялото към тавана на коридора. Ненда видя, че Д’жмерлиа и Калик бяха вече там. Те висяха надолу с главата и чакаха подходящ момент да скочат върху главите на побеснелите зардалу.

Оставаше само един проблем. Как щеше да се измъкне той? Зардалу напълно блокираха коридора на височината на главата му. Пълзенето по таваните беше съвсем лесно за буболечките, но за него беше невъзможно.

Ненда виждаше само един изход, но той съвсем не му харесваше.

„По-добре да го направиш сега, преди да е станало късно“, каза си той.

Приближи се до проснатото тяло на Холдър и когато зардалуто пипнешком го затърси, той се пъхна с главата напред в сплетените крайници. Разстоянието между пипалата беше почти колкото ширината на тялото му. Гърлото му се стегна от миризмата на мускус и амоняк. Ненда потрепери от допира на мазната зардалска плът до лицето си. Нямаше да може да го направи така. Щеше да се задуши, преди да измине половината разстояние. Той несръчно се обърна.

„Натисни! Малко по-нататък. Направи го! Не мисли за последствията.“

Той се насили да продължи, докато се скри напълно.

Краката му бяха притиснати плътно в долния край на торса на Холдър. Долната ципа на тялото беше еластична и незащитена. Може би това беше уязвимата точка на зардалу, нещо, което е било известно при Голямото въстание и след това забравено.

Ненда отхвърли мисълта. Ако Холдър дойде в съзнание сега, той не би могъл да използва тази информация…

„Не мисли за това. Има достатъчно неща, за които да се тревожиш.“ Помръдна малко и болката от свитите крайници и натъртената средна част на тялото му го остави без дъх — макар че допреди десет секунди беше твърде зает, за да го забележи.

„Мисли позитивно! Мисли за победата.“

Може би наистина побеждаваха. Борбата около него продължаваше. Той чу цвъртене от прибори за електрическо изгаряне, свирене и тракане от болка, удряне на разярени пипала по стените и пода. Мощните удари засегнаха тялото на Холдър.

И тогава чу нов звук. Беше предсмъртна агония на човек.

Ненда рискува, провря лице между две пипала и надзърна.

Омаломощеното тяло на Е. К. Тали се движеше едва-едва. Едно зардалу го хвана с четири от приличните си на питон пипала. Ханс Ребка и Дариа Ланг бяха там, тичаха в опасна близост в стремежа си да изгорят очите и търбуха на извънземното.

Никакъв ефект. Зардалуто беше обзето от ярост и желание за мъст. То бавно разкъсваше тялото на Тали. Ненда видя как бяха откъснати двете ръце, после краката, един по един. Накрая окървавения труп беше захвърлен към стената на коридора. Горната част на черепната кутия излетя на пода, миг след това тя беше счупена като черупка на яйце от пипалото на друго опипващо на сляпо зардалу.

Ненда дръпна назад глава. Нищо не можеше да направи за Тали. Атвар Х’сиал и другите сигурно бяха се придвижили по тавана на относително безопасно по-високо ниво на коридора и не се виждаха. Той трябваше да полежи още малко, докато Ланг и Ребка изтласкат дезориентираните зардалу последните няколко метра. Ненда погледна през пипалата на Холдър. Още три стъпки и те ще бъдат на площадката към вихъра, в точката, от която нямаше връщане.

Острата болка в десния му палец беше толкова неочаквана, че за момент Ненда нямаше представа какво става. Приглушеният вик, изтръгнал се от него, беше повече от изненада, отколкото от болка.

Той вдигна ръка. На нея със здраво забита човка в кървящата плът висеше едно малко зардалу. Докато Ненда го гледаше, то погълна края на палеца му. В същия момент малкото се приготви за нова хапка.

Ненда удари съществото със свободната си ръка и се огледа. В сянката на подслоняващите го пипала можеше да вижда по-добре. До синьото тяло на намиращия се в безсъзнание родител той съгледа четири малки кръгли същества с цвят на кайсия.

Избухването на взрива беше достатъчно Холдър да изпадне в безсъзнание, но потомството съвсем не беше омаломощено. Всички малки пълзяха към него с недвусмислени намерения.

— Не днес, малките. Опитайте една хапка от това — Ненда ги хващаше и едно подир друго ги тикаше към пипалата на възрастното зардалу. След моментно колебание те нападаха твърдата плът с острите си човки. Тялото на Холдър започна да потръпва в конвулсии.

„Докъде може да стигне тъпоумието ти?“, наруга се Ненда заради собствената си глупост. Трябваше да ги остави да се занимават с него, вместо да рискува да свести изгубилото съзнание зардалу.

Той потърси пипнешком черната си торба, отвори я и измъкна парчета храна. Това беше личният му резерв, но ако Холдър се събудеше, Луис Ненда повече нямаше да има нужда от храна.

Младото зардалу лакомо налапа храната. Канибализмът очевидно не беше на първо място в техните предпочитания.

Тялото на Холдър неочаквано се завъртя наляво. Ненда замръзна от ужас. После разбра, че пипалата не се движат. Нещо отвън търкаляше голямото тяло, буташе го към площадката. Пращенето на уреда за изгаряне се чу по-силно.

Ненда отново погледна измежду пипалата на Холдър. Видя бъркотия от несигурни тела. Докато беше зает с малките, възрастните бяха подкарани напред. Ненда проследи как те залитат едно подир друго към началото на площадката, после загубват равновесие и политат надолу. След като се озовяха в най-стръмната част, слепите зардалу не можеха да се спрат. Те нямаха представа какво става.

„Вървете, вървете… край!“

Последното зардалу изчезна сред викове на триумф. Ненда се присъедини към виковете на останалите, после усети, че тялото на Холдър още се движи към вихъра. Още два метра и то също ще поеме по пътя.

— Хей! — Ненда се надигна изпод засланящите го пипала и заблъска с крака, без да се страхува, че може да събуди Холдър. Когато освободи главата си, видя стъписаното лице на Дариа Ланг. Тя натискаше с всичка сила тялото на Холдър.

— Ненда! — извика Дариа. — Жив сте!

— Имате голям талант за очевидните неща, професоре.

— Вие се изгубихте. Бяхме сигурни, че са ви хванали, разкъсали са на парчета или някое зардалу ви е погълнало цял.

— Да. С краката напред. Просто си почивам.

— Нямаме време за празни приказки, Ненда — Ханс Ребка натискаше горната част на торса на Холдър. — Излизайте оттам и помагайте.

Ненда се измъкна и забута заедно с другите. Всички бяха там, с изключение на Джулиъс Грейвс и Е. К. Тали. Застанал между Атвар Х’сиал и Бърди Кили, Ненда подпря с рамо тялото на зардалуто. Кили му кимна. Ненда отвърна на поздрава и се напъна да избутат Холдър.

След четири силни напъна Ребка извика:

— Отдръпнете се! Търкаля се.

Ненда зърна едно огромно замъглено око с тежък клепач да се отваря на по-малко от една стъпка от лицето му. После последното зардалу се затъркаля все по-бързо и по-бързо към тъмния вихър. Голямото тяло навлезе във въртящата се сингулярност и изчезна.

— Свърши се — това беше ликуващият феромонен коментар на Атвар Х’сиал, която се изправяше. — Стана точно както го планирахме. И въпреки това вие не изглеждате много доволен.

Ненда се наведе, потърка с изтръпнала ръка изтръпналия си крак, гръб и средна част на тялото.

— Добре се справихме. Но аз си обещах да пробода в сърцето Холдър… Лично. Нямах този шанс.

— Според мен вие може би видяхте толкова много от Холдър, колкото никое разумно същество не би желало да види — в ушите на Ненда прозвуча сикропеанска версия на хумор. Атвар Х’сиал се чувстваше чудесно. — При дадените обстоятелства извадихме голям късмет. Моето мнение за зардалу като бойна сила е много голямо. Ако ги бяхме срещнали при други обстоятелства, когато не са дезориентирани от прекараното в камерите за стазис време и не са объркани относно мястото… Признавам, че съм щастлива и не желая повече да ги виждам. Поразяващата сила на онези пипала е просто невероятна.

— Те хванаха Тали! Къде е той?

Атвар Х’сиал посочи с ръка. Останките от тялото на Е. К. Тали бяха до една стена на двайсет метра. Дариа Ланг и Ханс Ребка забързаха назад по коридора към него. Бърди Кили вече беше там.

— Мъртъв е — каза Кили.

Дариа Ланг коленичи, вдигна внимателно в две ръце разбития череп на Тали и го повика:

— Тали! Тали, чувате ли ме?

Торсът без крайници потрепери. Главата кимна един милиметър, едно насинено око леко се отвори и откри синя зеница.

— Чувам ви — от посинелите устни думите прозвучаха като шепот. — Мога ли да говоря?

— За Бога, Тали, разбира се — Дариа се наведе по-близо. — Тали, справихме се. Зардалу са прогонени, всичките са във вихъра. Но ние не можем да ти помогнем. Съжалявам. Нямаме медицинска апаратура.

— Зная. Не се безпокойте. Друго тяло… Там на Персефон… Чакайте. Още няколко секунди и с това тяло е свършено — насиненото око широко се отвори и се огледа. Трупът се опита да помръдне. — Дариа Ланг, Ханс Ребка, Бърди Кили, имам една последна молба. Изключете ме. Разбрахте ли? Една седмица без сензорен вход… подобно на трилиони години за хората. Разбрахте ли? Моля ви. Изключете ме.

— Аз ще ви изключа — Бърди Кили коленичи до него. — Как?

— С ключа. В основата на мозъка.

— Ще го намеря. Обещавам. И когато го включат отново, вие ще сте в новото си тяло. Лично ще се погрижа.

По откритото лице на Тали се появи нещо като лека усмивка. Инженерите не го бяха конструирали много добре. Ефектът беше ужасен.

— Благодаря ви. Сбогом — разбитата глава се повдигна. — Това е странна мисъл за мен, но… ще ми липсвате. Всеки един от вас.

Тялото на Е. К. Тали трепна и издъхна. Бърди Кили бръкна в черепната кухина, извади мозъка и го изключи, после коленичи унило. Беше нелогично — това беше само временна загуба на компютърна апаратура, но…

„Ще ми липсвате.“

Хората около Тали замълчаха в знак на почит.

Настъпилата тишина бе нарушена от Джулиъс Грейвс, който се клатушкаше към тях откъм далечния край на коридора, където беше го пуснала Атвар Х’сиал. През изминалите няколко минути той вървеше слепешком покрай стените. Напразно викаше имената на другите. Те бяха заети с по-важно нещо. Той следваше звуците на техните гласове. И точно когато изглежда се приближи, млъкнаха.

Луис Ненда отиде при него.

— Хайде, съветнико, бебчетата си отидоха. Всичко свърши. Можете да се присъедините към компанията.

Грейвс го погледна с незрящите си очи, но не видя нищо.

— Луис Ненда? Мисля, че ви дължа едно извинение. Всички ви дължим. Вие планирахте това, нали?

— Не само аз. Аз и Ат, и Ланг, и Ребка. Всички.

— Но вие имахте най-опасната роля… Вие трябваше да ги примамите в капана. Тази история, която разказахте на зардалу, че ще им посочите сигурен път за измъкване. Това беше глупост, нали?

При споменаването на зардалу Ненда потри изтръпналия си гръб и гърди.

— Не зная точно дали беше глупост. Важното е, че те попаднаха във вихъра и се махнаха оттук. Може би ще пристигнат благополучно.

— А може би?

— А може би вече се печат в ада. Надявам се да е така. Стойте неподвижно — Ненда се пресегна и повдигна клепачите на Грейвс. Той гледа няколко секунди замъглените сини очи. — Не ми харесва как изглеждат. Опитах се да ви предупредя за избухването. Не смеех да извикам много силно, за да не чуят зардалу. Сигурно сте гледали право в него, когато избухна. Мисля, че зрението ви няма да се възстанови.

Грейвс махна нетърпеливо с ръка.

— Това е подробност. На Миранда за по-малко от ден ще имам нови очи. Кажете ми важните неща. Има ли някой от нашата група убит?

— Е. К. Тали. Спасихме мозъка му. Никой друг. Извадихме късмет.

— Добре. Това опростява нещата. Няма да губим време за лечение — Грейвс хвана ръката на Ненда. — Трябва да действаме бързо. Имаме задача с най-висок приоритет. Тъй като аз не мога да виждам… щом стане възможно, някой от вас… трябва да ми уреди среща.

Ненда го погледна раздразнено. Само преди минути зардалу бяха прогонени, а Грейвс отново влизаше в ролята си на шеф.

Той изпита отново по-раншното си желание да бутне съветника надолу по склона във вихъра. Това щеше да направи живота им много по-прост.

— Среща? С кого?

— С кой друг? — Грейвс стисна по-силно ръката на Ненда и го поведе напред. — С кой друг, ако не с Посредника?