Отклонение

Глава 20

Периодът преди пристигането на информацията беше доста спокоен, мирен, продължил цяла вечност. Последното излизане на повърхността само по себе си беше чудо. И подобно на всички чудеса, нищо преди това не предвещаваше неговата поява.

Храната в средната част на атмосферата на газовия гигант беше богата и изобилна, климатът постоянен, а пълното отсъствие на конкуренция беше премахнало всякакви стимули за еволюция.

Доминиращата форма на живот прекарваше времето си лениво в приятното море от водород и хелий под високо налягане. Това бяха свободни маси от клетки, които се комбинираха, разделяха и рекомбинираха в безкрайно разнообразие. Резултатите понякога бяха прости, понякога сложни, но винаги без самосъзнание. Те съществуваха непроменени осемстотин милиона години.

Когато пристигна, напрежението беше дошло отвън и от много далече. Една супернова, на осем светлинни години от системата Мандъл, изпрати суграшица от радиация и свръхбързи частици, които навлязоха в горните слоеве на атмосферата на Гаргантюа.

Доминиращата форма на живот, на десетки хиляди километра надолу, беше добре защитена и продължи да дреме. Но малките и примитивни многоклетъчни същества, живеещи почти на края на пространството, почувстваха пълната сила на нахлулия поток. Те бяха безвредни, неспособни да се състезават със свободно организираните, но по-ефективни образувания. Сега мутираха сред буря на убийствена радиация. Оцелелите станаха ненаситни и отчаяни и разшириха своята биосфера надолу. Като паразити, те започнаха да нападат по-дълбинните обитатели и да променят техните хранителни вериги.

Дремещите долу трябваше да побързат или да умрат. Отначало техният брой намаля. Те глупаво търсеха убежище в дълбините, в непроницаемите бездни близо до скалистото твърдо ядро, където жизнените условия бяха сурови и храната по-малко.

Това не беше достатъчно. Паразитите ги преследваха, разнищваха преходните им структури, пречеха им с тяхното безпрепятствено преместване по каприза на въздушните потоци и температурните градиенти.

Дремещите имаха прост избор: да се адаптират или да умрат. Тъй като за оцеляването им беше съществено опазването на формата непроменена, те се превърнаха в унифицирани структури. Развиха твърда кожа, за да предпазват тези структури, външна обвивка, достатъчно твърда, за да устои на атаките на паразитите. Развиха и подвижност, за да могат да бягат. Научиха се да разпознават и избягват рояците гладни гризачи и агресивни гладници.

И започнаха да развиват умения. Не много след това дойде самосъзнанието. Последваха милиони години на развитие на технологията. Дремещите прогониха паразитите обратно в горния слой на атмосферата и за първи път обявиха областта за тяхна собственост.

Сега те се намираха в познати среди и в дом, който се простираше от скалистото централно ядро на Гаргантюа с налягане милиони атмосфери до близката до вакуум йоносфера на планетата. Разработиха материали, които могат да издържат на това екстремно напрежение и още по-екстремни стойности на радиация и температура. Накрая решиха да се преместят на място, където все още съществуващите паразити не могат да ги последват — в самия Космос.

Технологията взеха със себе си. Дремещите станаха Строители. Без да бързат, те се разпростираха в спиралния ръкав от звезда на звезда. Никога вече нямаше да окупират планета. Техен роден дом стана световния дом. Накрая изоставиха и забравиха стария си дом. Той остана център на транспортната система на Строителите.

Вече не бяха дремещи. И все пак в едно съществено отношение те си оставаха такива, каквито винаги са били. Активните и агресивни схеми на поведение наложени им от паразитите, бяха само отпреди няколко милиона години. Те бяха наслоени върху основното им поведение като тънък фурнир върху онова, което произтичаше от тяхната идилична и почти безкрайна ера на безгрижно благоденствие.

Строителите изградиха в Космоса големи обекти, превърнали се в артефакти, с комуникационна мрежа, простираща се отвъд спиралния ръкав. Ала те вършеха това без особени усилия, само с малка част от колективното си съзнание. Те бяха Строители, разбира се, но преди всичко бяха Мислители. За тях размишлението беше най-висшата и предпочитана дейност. Активността беше понякога необходимо, но винаги нежелано отклонение.

Новото безметежно съществуване продължи почти двеста милиона години, през които Строителите се заеха спокойно да анализират характера на самата Вселена. Тогава възникна нов голям проблем, по-неприятен дори от паразитите. И им се наложи да извършат още по-голяма промяна…

Чакащия замълча. По някаква скрита команда осветлението в голямата зала още повече намаля. Извънземният се повдигна няколко сантиметра над повърхността на тунела, пред който седеше Джулиъс Грейвс, а от двете му страни — Д’жмерлиа и Калик. Е. К. Тали и Бърди Кили седяха от два часа зад тях на твърдия под на тунела с кръстосани крака и изтръпнали стави, мълчаливи и внимателни. Най-после Чакащия беше отново в състояние да говори с човешка реч. Стилът му на разказване се оказа бавен и хипнотизиращ, принуждаващ слушателите да пренебрегнат околната среда и собствените си физически нужди.

Бърди се размърда и огледа другите един подир друг. Е. К. Тали беше в най-лошо състояние. Хуманоидът се беше навел напред и подпрял тежко на длани и лакти. Очевидно необходимостта от почивка и възстановяване не му е била достатъчно обяснена. Ако се съдеше по външния му вид, не след дълго Тали щеше да припадне от изтощение.

Грейвс седеше отпред и Бърди не можеше да вижда лицето му. Израженията на двете извънземни от двете му страни повечето време бяха неразгадаеми. Единственото нещо, на което те, изглежда, държаха, беше да намерят Луис Ненда и Атвар Х’сиал, за да могат да слугуват отново на старите си господари. Те се бяха проснали на пода, втренчени в блестящото тяло на няколко стъпки пред тях.

— И какъв беше новият проблем? — попита Грейвс.

— Решиха, че тази информация не е полезна за мен — отпадналият глас прозвуча по-уморено отпреди, сякаш искаше разговорът да свърши колкото се може по-бързо. — Аз, разбира се, бях създаден от Строителите, много отдавна, така че макар моите източници на данни тук да са големи те са ограничени до информацията, която е преценено, че е необходима за моето ефективно функциониране. Когато достигнете Серенити34, главният артефакт, далеч от галактическата равнина, ще получите повече информация от тази, която аз мога да ви дам.

— Ще намерим ли там Строителите? — Грейвс беше станал официален говорител на групата.

— За това също нямам информация — Чакащия замълча. — Настоящото местонахождение на Строителите не ми е известно. Но зная, че вие трябва да работите с Посредника, онзи, който има моята форма. Когато Строителите решиха да се преместят на Серенити, те отложиха някои решения до настъпване на определени събития. Тези събития сега са предстоящи и включват Посредника.

— Кога са напуснали спиралния ръкав Строителите?

— Не съм съвсем сигурен — Чакащия издаде познатия бълбукащ шум като от кипяща вода и продължи: — Аз самият чаках шест милиона години във вътрешността на планета, която вие наричате Куейк. Но, разбира се, аз бях стар отпреди това… Не съм сигурен колко стар. Ммм. Десет милиона ваши години? Дванайсет?

Последва нова продължителна пауза, през която Бърди се чудеше дали конструкциите на Строителите не са се превърнали в непотребен боклук.

— Аз още бих чакал — продължи Чакащия, — но преди няколко седмици най-после бяха получени сигнали. Те показват, че всички конструкции на Строителите в спиралния ръкав са посетени от член на един от избраните интелигентни видове.

Планът най-после може да започне да се изпълнява.

Енергията от прилива, отдадена на Куейк по време на летния прилив, беше впрегната да отвори планетата. Това позволи да бъда изпратен в околностите на Стария дом. Аз дойдох до входа на транспортната система, където се намираме сега.

Много скоро ще влезем в този вход по ваше искане. Имате ли други въпроси.

— Ако не можем да срещнем Строителите дори на Серенити, не можете ли да ни опишете как изглеждат? — попита Грейвс.

— Не е необходимо. Вие вече познавате едни, които имат външен вид като Строителите — фейджите.

— Съществува теория, според която фейджите са артефакти — каза Стивън Грейвс. — Да не искате да кажете, че фейджите са създадени от Строителите по техен образ и подобие?

— Не. Фейджите са Строителите… дегенерирали форми, изродени. Техният интелект е изгубен. Те могат да се размножават, да извършват най-елементарните актове на поглъщане на материя и енергия и това е всичко. През цялото време те са създавали неприятности на всяка структура в свободното пространство на спиралния ръкав. Вътрешността на планети, като тази на Куейк, дават основание да се мисли, че силните гравитационни полета препятстват тяхното присъствие.

— Какво се е случило, та Строителите са се превърнали във фейджи? — попита Грейвс.

— Не мога да кажа — Чакащия се размърда, повдигна се по-високо над пода. — Зная само, че това беше друго последствие от Големия проблем, онзи, който накара Строителите да напуснат спиралния ръкав и да търсят продължителен стазис на артефакта. А сега, край на въпросите. Време е да влезете във входа.

Бърди се огледа. Всичките тези приказки за някакъв вход. Нямаше нищо, което макар и малко да прилича на вход.

— Не зная къде е вашият вход — започна той, — но що се отнася до онзи сигурен преход обратно до нашите родни планети, който ни обещахте…

Той още не беше завършил изречението си и подът под краката му се изпари. Бърди чу силен шум около себе си и погледна надолу. Падаше, спускаше се в нищото. Той затвори очи.

Мислейки за онова, което се беше случило, Бърди реши, че сигурно е държал очите си плътно затворени, докато не почувства твърда почва под краката си. Или може би бе изгубил съзнание. Нямаше желание да разсъждава над този въпрос. Беше сигурен само в две неща. Първо, когато другите описваха пътуването, той нямаше представа за какво говорят. Не си спомняше нищо.

И второ, когато най-после отвори очи…

Той стоеше на плоска, безкрайна равнина под мрачен и безличен таван със светеща сивота.

И не беше самичък. Дори преди очите му да се бяха отворили напълно, той ги видя изправени над него, протягащи се към него светлосини пипала. Бяха…

… съществата от кошмарите му.

Бърди видя дузина едри, тромави среднощно синкави тела. Те се приближаваха, острите им човки се отваряха.

В този момент се почувства повече от готов да затвори очи и отново изгуби съзнание.