Отклонение

Глава 11

Фактите, следващи по-долу от „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни) се смятаха за твърде анекдотични, за да се приемат за достоверни. Малко същества от спиралния ръкав обаче биха ги оспорили:

Калик, разбира се, знаеше всички тези неща. И все пак на нея никога не й беше минавало през ума, че робският й статус е неестествен. Всъщност тя го мислеше за неизбежен. Нейната расова памет се простираше назад много над десет хиляди години до времето, когато всеки хименопт е бил роб.

Хименоптската расова памет не притежава точността на паметта на нервните клетки. Наличните няколко милиарда бита на цялата й памет свеждаха спомена до жалка карикатура на някогашния директен опит. Все пак мозъкът, способен да предлага информация от расовата памет в същия обем, както други Преживявания обличат схемата на паметта в синтетичната тъкан на своето собствено творение.

По такъв начин Калик си „спомняше“ дългото робство на нейните предци като серия от визуални проблясъци, но никакво усилие на волята не можеше да й разкрие подробности от този период. Когато направеше някакъв опит резултатът беше продукт на собственото й въображение.

Тя можеше да си състави мисловна картина на зардалу, земните цефалоподни27 господари, които до Голямото въстание властваха над хиляда свята от общността Зардалу. Ако се напрегнеше силно можеше да си представи конкретни образи: на яки човки, големи и достатъчно здрави да смачкат тяло на хименопт, но тя не можеше да види как стояха на зардалското тяло. На огромни, кръгли очи, но те плуваха свободно без тела високо над главата й. На огромни тела, опасани с хлъзгави от мазни секреции поддържащи ремъци, които позволяваха на господарите да живеят на сушата, но краката, които носеха тези тела, бяха огромни, с неясни очертания, с неопределена големина, цвят или брой.

Калик си спомняше съвсем неясно изчезването на зардалу. Умът й си представяше картини на летящи тела, зелен огън, ужасен свят, експлодиращо слънце. И после голямото спокойствие, отсъствие на всякакви зардалу.

За социалната класа на Калик Голямото въстание и изчезването на тиранина зардалу донесе малка промяна. Тя беше родена уоркър. Ако беше останала на родния си свят, щеше да си остане уоркър. Нейната роля винаги щеше да бъде уоркър, а не регент, рикордер, дифендър, фийдър или брийдър. Тя беше зачената от роби, родена робиня, отгледана за робство и продадена за робиня. Нищо не я правеше да се чувства толкова некомфортно, както пълното отсъствие на господари. Тя имаше нужда от тях — хора, сикропеанци или хименопти.

Изчезването на Ланг и Ребка я тласна към отчаяна активност. Тя веднага се зае да проучи повърхността на „Глистър“ от малка височина, пресичайки бавно въртящия се планетоид по траектория, позволяваща проверка отблизо на всеки квадратен метър.

Оглеждането продължи над един час. Беше загубено време. Калик остана убедена, че „Глистър“ е кух, но сферата не показваше никакви следи на външна инфраструктура. Нищо не подсказваше как може да се достигне до скритата вътрешност. Всъщност, ако не беше видяла със собствените си много чифта черни очи, че блестящият облак се абсорбира във вътрешността Калик, щеше да смята „Глистър“ за напълно непроницаема.

Когато безплодното оглеждане свърши, Калик отново вдигна очи да сканира небесата над кораба. Не беше открила нищо, а фейджите вече не бяха на безопасно разстояние. Присъствието на „Хев-ит-ол“, обикалящ по разузнавателна траектория около планетоида, изглежда ги подлуди. Калик три пъти видя как се спускат на няколко километра над кораба. И всеки път идваха по-близо. Две фейджи дори връхлетяха върху нея.

Калик върна „Хев-ит-ол“ на повърхността на „Глистър“ приблизително там, където го бяха намерили първия път, и седна в кабината. Времето за половинчати действия беше отминало. Тя избра необходимото й оборудване и го свали на повърхността. Щеше да измери електромагнитното поле, свързано с „Глистър“, и да изчисли големината и фазата на необходимото външно поле, което да го неутрализира.

Изпрати кратко съобщение до Опал, в което обясняваше какво се кани да направи. Не можеше да пусне сигнал до Д’жмерлиа, тъй като Дрейфъс-27 все още беше екраниран от масата на Гаргантюа.

Тя изтегли генератора на поле и инхибитор четирийсет метра настрани от „Хев-ит-ол“. Трябваше да реши още един проблем. Ако фокусира полето върху повърхността на „Глистър“ с ефективен обхват пет или десет метра и тя стане газообразна или течна, щеше да изгуби генератора. Единственият начин да се предотврати това беше да завърже генератора с две здрави въжета и да прекара едното по геодезичния „екватор“, а другото над геодезичните „полюси“ на планетоида. Така действащите надолу сили ще бъдат удържани от въжетата и поддържани от повърхностната сила на целия „Глистър“.

Калик се спря да помисли.

Въжетата щяха да помогнат, освен ако локалното неутрализиране на полето не доведе до глобално такова. Тогава „Глистър“ ще се превърне в кълбо от газ или течност и Калик, „Хев-ит-ол“ и „Съмър Дриймбоут“ ще пропаднат във вътрешността.

Хименоптът нямаше сила да ги повдигне. Вместо това Калик цъкна и изцвъртя тихо на себе си, докато правеше последните възли на тънките здрави въжета, прикрепящи генератора. Тя беше фаталистка. Значи „Глистър“ можеше да стане течен. Е, никой не е обещавал, че в живота й няма да има рискове. Тя забърза назад към „Хев-ит-ол“ и записа в рикордера на кораба съобщение за Д’жмерлиа, еквивалентно на „Сбогом, беше ми приятно да се запознаем.“ Ако се върне жива, ще може да го изтрие.

Калик включи генератора, отдръпна се назад и зачака.

Отначало резултатът беше разочароващ. Генераторът беше компактно устройство, работещо с микровълнова енергия, излъчвана от „Хев-ит-ол“. Нищо не показваше, че той работи; апаратът стоеше точно както го беше оставила без никакъв звук или движение.

После се чу слабо скърцане на тънки, силно опъващи се въжета, протестиращи от поетия товар на генератора. Апаратът имаше три масивни крака, но сега долните няколко сантиметра от тях не се виждаха. Бяха потънали в повърхността на „Глистър“.

Калик се приближи предпазливо към генератора. Положението му беше стабилно, не се движеше нито надолу, нито нагоре. Тя докосна едно от опънатите поддържащи въжета и прецени натягането. Без тях генераторът би потънал. В радиус от пет метра от центъра на полето, там, където поддържащите полета се извиваха надолу и изчезваха, повърхността изглеждаше малко различна.

Тя се пресегна надолу. Показалецът й проникна през сивата повърхност, но не усети нищо.

Беше донесла със себе си от кораба половин дузина празни бидони. Калик хвърли един до генератора. Повърхността не се промени на вид, но металният бидон веднага изчезна, без да остави следа. Отсъствието на вълни около точката на изчезване доказваха, че повърхността около генератора има газов, а не течен характер.

Калик се отдръпна няколко стъпки. В такъв случай планетоидът ще погълне по-лесно бидона и може би без голяма трудност и самия хименопт. Но беше ли зоната с премахнато поле достатъчно дълбока, за да й осигури достъп до вътрешността? Или няколко метра надолу стигаше до твърдо дъно?

Калик знаеше, че няма да намери отговор, ако стои и мисли над въпроса.

Тя се върна на кораба, извади друго въже, закачи го за една скоба към главния корпус на „Хев-ит-ол“ и след това го върза здраво около кръста си. Ако някой дойде и реши да полети с „Хев-ит-ол“ на междупланетен полет, докато Калик е долу в „Глистър“, щеше да има големи проблеми.

Но и сега проблемите й не бяха малки.

За разнообразие Калик отиде до границата на зоната. Няколко секунди стоя там, колебаейки се. Нямаше никаква гаранция, че с онова, което прави, ще помогне на Дариа Ланг и Ханс Ребка — още по-малко, че това е най-добрият начин да им помогне. Ако имаше по-добро решение, тя беше длъжна да го намери.

Докато стоеше и умуваше, над главата й се чу свистене. Беше фейдж. Носеше се на не повече от петдесет метра от повърхността. Тъмната му паст беше затворена, но тя можеше да се отвори за секунди.

Калик изсвири една молитва на Рисестрес, главното небожество на официалния хименоптеки атеизъм. Премигна с всичките си очи, пристъпи напред и пропадна през неосезаемата повърхност на „Глистър“.