Отдавна отминала светлина

Благодарности

Някои книги се появяват с ясна история на произхода си, други — включително и тази, имат нишки, които се преплитат, за да създадат началото на един роман. Такава нишка бяха четенето и размислите за враждата между родовете Монтефелтро и Малатеста през петнайсети век (и преди това) в Италия. В ума ми се загнезди фактът, че изтъкнатите военачалници в разгара на сблъсъка (Федерико и Сигизмондо, които ме вдъхновиха за образите на Фолко и Теобалдо) са били господари на малки, второстепенни градове. Достатъчно богати поради внушителните суми, получавани от наемниците, но никога не са били наистина могъщи в сравнение с градовете-държави, на които са служили те и техните армии.

Започнах да чета за войните по онова време, в които са използвани тези кондотиери. Има полезни раздели във „Войната в европейската история“, от сър Майкъл Хауърд. Научих най-много от „Наемниците и техните господари — военното дело в ренесансова Италия“ от Майкъл Малет, класик в тази област. За мен беше особено полезна „Вендета“ от Хю Бичено, която оспорва някои общоприети мнения, представящи Монфелтро като добрия, а Малатеста като лошия. (Впрочем прочутият Пиеро дела Франческа е нарисувал и двамата.)

Работата с този исторически материал ме подтикна да прочета отново книга, от която се възхитих при проучванията за романа „Тигана“ преди много години — „Власт и въображение — градовете-държави в ренесансова Италия“ от Лауро Мартинес. Мартинес има и издадена много по-наскоро книга със заглавието „Фурии“, в която обхваща по-голям период и разглежда ужасяващите косвени щети от европейските войни, страданията на цивилните заради неспирните сражения: обсади, глад, беззаконие във военните кампании, започващи едва ли не всяка пролет. Препоръчвам тази силна творба, изпълнена със състрадание.

Има много свидетелства за на практика необузданото насилие, извършвано от някои владетели на италиански градове-държави. Мога да кажа, че за съжаление Звяра в моя роман далеч не е на върха в класацията. Джон Адингтън Симъндс в своя отличаващ се със стила си труд от деветнайсети век „Ренесансът в Италия — епоха на деспоти“ пише с високомерен английски потрес за италианците и все пак книгата е полезна. Може би си заслужава да отбележа, че той симпатизира на Федерико и е зле настроен към Сигизмондо.

Относно по-светлата страна на този период препрочитането на написаната много достъпно „Ренесансов гоблен“ от Кейт Саймън за рода Гонзага в Мантуа ми напомни за школата там, основана от Виторино да Фелтре, любимец на своето време, в която наистина са приемали понякога и деца на занаятчии. Историята като скеле за измислицата.

Към края на 80-те години на миналия век живеехме и пишех за известно време ту във Флоренция, ту в Сиена и един ден в Сиена попаднахме на поредното шествие в чест на квартала, победил в надбягването Палио предишната година. Това беше запомнящо се зрелище и оттогава съм запленен от това състезание. Случва се нещо интересно да чака дълго, докато намери мястото си в роман, но ето го и надбягването. Няколко книги ми бяха полезни в съчиняването на моя версия, вдъхновена от елементи на истинската надпревара. „Палио и Понте“ от Хейуд ми помогна много, в нея се споменава и за участвала в надбягването жена.

Мнозина историци са представили задълбочено (и понякога драматично) живота на жените през Ренесанса, като са насочили вниманието си — отчасти защото има повече сведения — към някои забележително независими и храбри аристократки. Сред тези трудове намерих много интересни неща в „Тигрицата от Форли“ от Елизабет Лев. Има и въздействаща глава за съпругите на Федерико и Сигизмондо, както и по-общо за жените в дворците в „Орелът и слонът“ от Мария Грация Пернис и Лори Шнайдер Адамс.

Интересът ми към медицината през Средновековието и Ренесанса е траен и е очевидно, че повлия за тази книга. Вече съм споменавал няколко текста, които ми помогнаха, но има и нова книга — „Средновековната медицина“ от Тони Маунт.

„Облеклото в ренесансова Флоренция“ от Карол Колиър Фрик беше много интересна, понякога и по неочакван начин. Книгите на Киара Фругони за всекидневието са наситени с подробности — „Всекидневието в средновековния град“ и „Книги, банки, копчета“.

Както винаги, ако ще да пишем книгите си сами, мнозина трябва да присъстват преди, по време и след това, за да подкрепят и подпомагат работата. Благодарен съм на моите издатели и редактори — Никол Уинстенли и Лара Хинчбъргтър в Торонто, Клеър Зайън и Ребека Бруър в Ню Йорк и Оливър Джонсън в Лондон. Трудно намирам думи, за да кажа колко ценя техния ентусиазъм спрямо този роман. Клеър прочете ръкописа, докато пътуваше из Тоскана. Написа ми, че дори видяла къде би трябвало да е къщата на Йелена.

Моите литературни агенти Джон Силбърсак, Джони Гелър и Джери Каладжян са не само заслужили доверието ми колеги, а и отдавнашни приятели, на които съм много признателен. Кетрин Марджърибенкс, която вече е редактирала девет мои книги, допринесе с обичайното съчетание от прецизност, хумор и бързи, точни отговори на зададени в последния момент въпроси. Лайза Кембъл ми помагаше отново да се сдобия с трудни за намиране статии. Библиотекар може да бъде чудесен източник на материал. Скъпият ми приятел Мартин Спрингет добави важни детайли в своята карта, създадена за „Деца на земята и небето“, за да се вижда по-ясно мрежата от градове и градчета в средните области на Батиара. Дебора Мегнаджи и Алек Линч все така ръководят и координират работата по brightweavings.com — официалния сайт за моето творчество.

И накрая както винаги изразявам неизчерпаема обич и безкрайна благодарност към Лора, Сам, Матю и към Сибил — моята майка.