Непокорна

Тридесет и втора глава

В този момент всичко се обърка. «Синовете на Еребус» се развикаха и тръгнаха към нашия кръг. Вампирите изпаднаха, в шок, а съм сигурна, че чух едно момиче да пищи.

— О, най-добре да оправиш тази бъркотия, Зи — прошепна Стиви Рей.

Обърнах се с лице към нея. Нямахме време за любезности.

— Земя, призовавам те, ела при мен! — За секунда исках да изкрещя, защото нямах запалка. Стиви Рей също нямаше. Но Афродита, хладнокръвна както винаги, се пресегна и запали свещта със запалката, която все още държеше в ръце. Изпълни ни миризмата на лятна тревна поляна.

— Ето, пийни си — казах аз и подадох бокала, а Стиви Рей отпи голяма глътка.

Намръщих й се.

— Какво? — прошепна тя. — Ерик е много вкусен.

Завъртях очи и се върнах пак в центъра на кръга, където Ерик гледаше втренчено Стиви Рей. Протегнах ръка над главата си.

— Дух, призовавам те, ела при мен! — казах аз, без никакви предисловия.

Когато духът се пробуди в мен, взех церемониалната запалка от масата за Никс и запалих виолетовата свещ, която стоеше пред мен, после също като Стиви Рей отпих голяма глътка от бокала. Усещането беше невероятно. Стиви Рей имаше право, Ерик беше вкусен, но аз вече знаех това. Изпълнена със свежестта на виното и кръвта, аз закрачих напред. Никога съм била по-горда с приятелите си. Те стояха плътно по местата си, държаха свещите и елементите си под контрол, така че кръгът ни да бъде мощен и неразрушим. Обиколих кръга по светлата сребриста нишка и извисих глас над създалата се суматоха:

— «Дом на нощта» слушайте ме!

Изведнъж всички запазиха тишина, чувайки силата на богинята в моя глас. За малко аз също да замълча, шокирана от ефекта. Вместо това се прокашлях тихо и започнах отначало, този път без да се налага да се надвиквам с всички.

— Стиви Рей не е мъртва. Тя мина през различен вид Промяна. Беше й много трудно и почти й костваше човечността, но тя успя и сега е нов вид вампир. — Пристъпвах бавно във вътрешността на кръга, в опит да срещна колкото се може повече погледи, докато обяснявах. — Никс никога не я изостави. Както виждате, тя все още притежава дарбата си за елемента Земя, дарба, дадена и запазена от Никс.

— Не разбирам. Това момиче е новак, който е умрял и после възкръснал?

Шекина беше пристъпила напрел и сега гледаше право в мен.

Преди да мога да отвърна. Стиви Рей взе думата.

— Да, госпожо. Аз умрях, после се върнах, но вече не бях същата. Бях загубила себе си или поне голяма част от това, но с помощта на Зоуи. Деймиън. Шоуни. Ерин и особено на Афродита, успях да открия себе си отново и да мина през Промяната, която ме превърна в друг вид вампир.

Тя посочи към червената си татуировка.

Афродита пристъпи напред, всъщност се движеше по тънката сребриста нишка, която описваше кръга ни и го правеше едно цяло. Очаквах да видя как нишката я отблъсква или нещо подобно и ужасно, но вместо това тя й позволи да стигне до мен. Когато се приближи, видях как тялото й е очертано от същата сребърна нишка, която описваше нашия кръг.

— Когато Стиви Рей мина през Промяната, това се случи и с мен. — Тя вдигна ръката си и с бързо движение изтри от челото си полумесеца, който беше нарисуван там. Чуха се много възклицания, но тя продължи: — Никс ме превърна в човек, но аз съм нов вид човек, точно както Стиви Рей е нов вид вампир. Аз съм човек, който има благословията на Никс. Все още имам виденията, с които тя ме дари като вампир новак. Богинята не е отвърнала лицето си от мен.

Афродита вдигна гордо глава и погледна към присъстващите, сякаш някой би се осмелил да каже нещо лошо за нея.

— И така, имаме нов вид вампир и нов вид човек — казах аз. Погледнах към Стиви Рей и тя кимна с усмивка. — Освен това, обаче, имаме и нов вид новаци.

В момента, в който го изрекох, от клоните на дъба над нас като че ли заваляха новаците. Помислих си по-късно да питам Стиви Рей как е успяла да качи всички горе. Разпознах Венера, която, доколкото си спомням, беше бившата съквартирантка на Афродита, и се запитах дали те двете са успели да си поговорят. Разпознах и противния Елиът, когото все още не можех да се насиля да харесам. Те всички застанаха в кръга и се подредиха от едната страна на Стиви Рей. Изглеждаха леко нервни, а червените им полумесеци ясно грееха на челата им.

Чух как някои от учениците извън кръга извикаха имената на свои бивши съквартиранти и приятели, които са разпознали. Знам какво е да мислиш, че най-добрият ти приятел е мъртъв, а после да го видиш как се разхожда, говори и диша.

— Те не са мъртви! — казах аз решително. — Те са нов вид новаци. Но са почти като нас и затова е време да им намерим място и да разберем защо Никс ги е създала.

— Лъжа!

Крясъкът беше толкова силен, че почти ми проглуши ушите. Чу се мърморене сред тълпата и тя се раздели на две, за да направи път на Неферет.

Изглеждаше като богиня на отмъщението и дори аз останах безмълвна пред изключителната й красота. Върху нежните й бели рамене се спускаха презрамките на изящната черна рокля, която подчертаваше грациозното й тяло. Гъстата й кестенява коса беше пусната и падаше на вълни чак под тънката й талия. Зелените й очи проблясваха, а устните й бяха червени като свежа кръв.

— Искаш от нас да приемем тази подигравка на природата като нещо, създадено от богинята? — каза тя е дълбок и гърлен глас. — Тези създания бях мъртви и трябва отново да станат такива.

Гневът в думите й напълно развали магнетизма й.

— Ти би трябвало добре да познаваш тези създания, както ги нарече — обърнах се към нея аз. Може да нямах нейния добре трениран глас, нито извънредната й красота, но казвах истината и богинята беше на моя страна. — Ти се опита да ги използваш. Да ги превърнеш в зли изчадия. Ти беше тази, която ги държеше затворени, а благодарение на нас Никс ги излекува и освободи.

Очите й се разшириха и на лицето й се изписа изненада.

— Обвиняваш ме за тези чудовища?

— Хей, аз и приятелите ми не сме чудовища! — извика Стиви Рей зад мен.

— Замълчи, звяр такъв — изкомандва я Неферет. — Достатъчно! — После се обърна към вцепенената тълпа: — Тази нощ открих още едно от създанията, които Зоуи и нейната групичка се опитват да възкресят. — Тя се наведе и вдигна нещо, което дотогава стоеше в краката й. Разпознах чантичката на Джак, от която тя извади монитора и скритата камера, която трябваше да е старателно скрита в моргата. Очите на Неферет обходиха тълпата и се спряха на Джак. — Джак! Отричаш ли, че Зоуи те накара да инсталираш тази камера в моргата, за да наблюдава тялото на починалия Джеймс Старк и да види кога магиите, които му е направила, ще го върнат към живота?

Не. Да. Не беше точно така — запъна се Джак.

Дукесата, която лежеше в краката му, започна жално вие.

Оставете го на мира! — изкрещя Деймиън от мястото си в кръга.

Неферет се обърна към него:

— Значи продължаваш да си заслепен от нея? Продължаваш да следваш нея, а не Никс?

Преди той да успее да отговори, Афродита се намеси:

— Неферет, къде е емблемата ти с образа на Никс?

Тя погледна към Афродита и гневно присви очи. Но сега всички обърнаха внимание, че по изисканата черна рокля на Неферет нямаше и следа от бродерия с фигурата на Никс. А после аз забелязах още нещо. Тя носеше огърлица, която преди не бях виждала. Примигах, защото не можех да повярвам на очите си, но се убедих, че съм права. На златна верижка на врата й висеше медальон с формата на криле. Големи черни гарванови криле, направени от оникс.

— Какво е това украшение? — попитах аз.

Ръката й се стрелна машинално към черния медальон.

— Това са крилете на Еребус, съпругът на Никс.

— Хм, извинявам се, но не е вярно — намеси се Деймиън. — Крилете на Еребус са златни. Никога не са изобразявани в черно. Това го знам от урока по социология.

— Достатъчно сме дърдорили глупости изстреля Неферет. — Време е да приключваме с този фарс.

— Аз също смятам, че това е добра идея — казах аз.

Започнах да търся Шекина с поглед, когато Неферет отстъпи настрана, щракна с пръсти към една сенчеста фигура, която сякаш се материализира зад нея.

— Ела при мен и им покажи какво създадоха току-що.

Агонизиращият жален вой на Дукесата завинаги се запечата в ума ми заедно с първия поглед към новия Старк. Той се движеше като призрак. Кожата му беше мъртвешки бледа, а очите му кървавочервени. Полумесецът му също беше червен, точно както на останалите новаци, но беше различен от тях. От вида му ми прилоша. Старк!

Искаше ми се да извикам името му силно и високо, но от устните ми излезе само шепот.

Въпреки това той се обърна към мен. Видях как кървавият блясък в очите му угасна и за миг в тях пробяга образът на момчето, което познавах.

— Ззззоуи…

Той просъска името ми, но това все пак ми даде някаква надежда. Пристъпих крачка към него и се опитах да не заплача.

— Старк, това съм аз.

— Казах ти, че шшшще се върна за теб.

Усмихнах се през сълзите, които напираха от очите ми, и започнах да се доближавам до него, по-близо и по-близо до края на кръга. Отворих уста да му кажа, че всичко ще е наред, че някак си ще се справим и той ще е добре, но изведнъж Афродита се озова зад мен. Хвана ме за китката и ме придърпа назад.

— Неферет иска да те подмами.

Понечих да се отскубна от нея, особено след като гласът на Шекина се дочу от другата страна на кръга.

— Причиненото на това дете е ужасно. Зоуи, настоявам да закриеш този ритуал. Ще вземем момчето с нас и веднага ще се свържем със Съвета на Никс, за да вземе отношение по случилото се.

Усетих как червените новаци зад гърба ми се раздвижват и отклониха вниманието ми от Старк. Обърнах се и срещнах погледа на Стиви Рей.

— Всичко е наред, това е Шекина. Тя може да разбере разликата между истина и лъжа.

— Аз знам разликата между истина и лъжа и водя със себе си съдия, много по-велик от някакъв си съвет — каза Неферет и аз се обърнах отново към нея.

— Разкрита си! — изкрещях аз. — Не съм направила това на Старк, нито на останалите червени новаци. Ти го направи и сега ще се изправиш лице в лице с творението си.

— Само че творението изрича твоето име — каза тя с подигравателна усмивка.

— Ззззоуи… извика ме Старк отново.

Погледнах го и се опитах да открия в призрачното му лице момчето, което познавах.

— Старк, толкова съжалявам за това, което ги се е случило.

— Зоуи Редбърд! Затвори магическия кръг веднага! — Гласът на Шекина звучеше като камшик. — Тези събития трябва веднага да бъдат докладвани на Съвета, а аз ще взема това момче със себе си като доказателство.

Поради някаква причина думите на Шекина накараха Неферет да избухне в смях.

— Имам лошо предчувствие — каза Афродита и ме дръпна назад към центъра на кръга.

Аз също — обади се Стиви Рей.

— Не затваряй кръга — каза Афродита.

Изведнъж гласът на Неферет достигна до мен като шепот:

— Не затваряй кръга и ще изглеждаш виновна. Затвори го и ще бъдеш уязвима. Кое от двете избираш?

Срещнах погледа на Неферет.

— Избирам силата на кръга си и истината.

Усмивката й беше победоносна. Тя се обърна към Старк.

— Цели се в истинския знак, този, който ще накара земята да кърви. Веднага! — изкомандва го тя.

Видях как той се поколеба за миг, сякаш се бори със себе си.

— Направи каквото ти казвам и ще ти дам това, за което копнее сърцето ти.

Неферет прошепна тези думи в ухото на Старк, но аз ги разчетох по устните й. Ефектът, който те оказаха върху него, беше мигновен. Очите му заблестяха в червено и с бързината на атакуваща змия, той вдигна лъка си, който досега не бях забелязала, нагласи стрелата и стреля. Прорязвайки въздуха, тя се заби точно в гърдите на Стиви Рей с такава сила, че влезе чак до перата на върха.

Стиви Рей пронизана и падна на земята. Аз изпищях и хукнах към нея. Чувах как Афродита крещи на Деймиън и Близначките да не развалят кръга и мислено я благослових за проявеното хладнокръвие. Стигнах до Стиви Рей и се свлякох на земята заедно е нея. Тя си поемаше дъх на малки, болезнени вдишвания, а главата й беше приведена напред. Стиви Рей! О, боже мой, не! Стиви Рей!

Тя бавно повдигна глава и ме погледна. От раната й извираше кръв, повече кръв, отколкото предполагах, че може да има в тялото на човек. Тя попиваше в земята наоколо, точно в корените на огромния дъб. Кръвта ме хипнотизира. Не заради своята сладка и привлекателна миризма, а защото осъзнах как изглежда. Изглеждаше сякаш земята в основата на големия дъб кърви.

През рамо погледнах към Неферет, която се смееше триумфално от външната страна на кръга. Старк беше паднал на колене зад нея и ме гледаше с очи, които вече не бяха червени, но бяха изпълнени с ужас.

— Неферет, ти си чудовището, не Стиви Рей — изкрещях аз.

— Името ми вече не е Неферет. Отсега нататък ме наричайте кралица Тси Сгили. — Думите бяха изречени в ума ми така, сякаш ги е прошепнала на ухото ми.

— Не! — извиках аз и изведнъж нощта избухна.