Началото

Пета глава

Тялото на Исаму бе засипано първо от падащите листа, а после и от снега, след което остана неоткрито до следващата пролет, когато селските момчета плъзнаха из планината да търсят гъби и птичи яйца. По това време неговият убиец — братовчед му Котаро — отдавна се бе върнал в Инуяма — главния град на Ийда Садайоши и клана Тохан. Там си имаше собствен поминък — произвеждаше соеви продукти, отпускаше заеми и се държеше като всеки друг търговец от града. Котаро не разказа на никого точните подробности около смъртта на Исаму, а само съобщи, че екзекуцията е изпълнена и предателят е мъртъв. С характерното си безсърдечие се опита да изтласка от мислите си цялата история, но през нощта пред очите му изплуваше образът на Исаму — често се стряскаше, събуден от дръзкия и непонятен смях на своя братовчед. Терзаеше го фактът, че Исаму бе отказал да се отбранява, бе говорил за опрощение и преклонение пред някакъв бог. Смъртта не беше унищожила неговия съперник, предателя; беше го направила по-силен и всъщност — недосегаем.

Котаро оглавяваше мрежа от шпиони, тъй като Племето действаше на територията на Трите провинции и даже отвъд. Хората на Ийда държаха под непрестанно наблюдение членовете на клана Отори, които правилно бяха определили като своите главни противници; клановете на Запад не бяха толкова войнствени и проявяваха повече готовност да осъществят съюз с тях чрез сключване на бракове. Освен това Средната провинция бе особено богата, притежаваше множество сребърни мини и упражняваше контрол над риболова в северното и южното море. Отори нямаше лесно да се разделят с тях.

Котаро започна да събира сведения за селата, които вероятно се намираха в съседство с мястото, където бе успял да открие Исаму. Нито едно от тях не бе отбелязано на карта, нито се водеше като източник на налози към някоя област. Подобни на тях имаше много из Трите провинции, Племето също притежаваше няколко. Две неща безпокояха Котаро. Тлеещият страх, че Исаму може да е оставил дете, и постепенното разбулване на нещо, за което знаеше твърде малко — тайна секта, която съществуваше нелегално сред най-бедните — селяни, низвергнати от обществото, проститутки — където хората водеха твърде жестока битка за собственото си оцеляване, за да се интересуват особено от съседите си. По тази причина членовете на сектата бяха известни под прозвището Скритите.

Котаро се зае да събира за тях сведения, макар и откъслечни, и впоследствие гледаше да ги предава на определени хора от воините на Ийда, с които поддържаше връзка. Сред тях особено важен бе мъж на име Андо, чието потекло бе неясно, но който бе станал един от най-доверените васали на Садайоши благодарение на своята склонност към жестокости и на безпощадността си в боравенето с меча. Двата основни факта, които излязоха наяве относно Скритите — че не биха отнели живот, в това число и техния собствен, и че се обричат във вярност към някакъв невидим бог, по-велик от който и да е владетел — бяха сериозно оскърбление към класата на воините. Не беше трудно чрез Андо синът на Садайоши Садаму — да бъде надъхан с омраза към тази секта и да се предприемат действия за нейното унищожение.

Котаро така и не успя да открие селцето, но вярваше, че рано или късно Ийда Садаму и неговите воини ще го сторят, и ако Исаму е оставил някакви деца, ще се разправят с тях веднъж завинаги.