… и се роди вещица

Глас от кристала

В една от каменните кули на градската крепостна стена седяха група мъже и внимателно слушаха какво говори един от тях. Повечето бяха още съвсем млади, но лицата им бяха изпити от продължителни мъки и страдания. Носеха прости мрежести метални ризници, а по овехтелите им кожени колани висяха ножове и ками.

— Сега вече знам със сигурност, че преди много месеци Конан каза самата истина — разпалено разказваше на другарите си Валери. — Дълги седмици прекарах пред вратите на двореца. Правех се на глухоням просяк, но единствено така успях да се добера до истината. Разбрах, че нашата кралица е пленена и затворена в катакомбите. Дебнех удобен момент и една късна нощ успях да проследя и пленя надзирателя, който пазеше затворената кралица. Отвлякох го в едно мазе наблизо и започнах разпит. Преди да умре, той ми разказа това, което ще чуете вие сега. То потвърждава предишните ми подозрения. Жената, която сега управлява Кауран, е вещица и се казва Саломе. Надзирателят ми каза, че килията, където е затворена Тарамис, е най-долния етаж в катакомбите.

Нападението на зуагирите ни е добре дошло. Не зная точно какво смята да прави Конан. Може би иска да си отмъсти на Констанциус. Може би иска да ограби и срине града. За нас е трудно да преценим.

Ние обаче трябва да направим следното. Точно когато започне битката, трябва да освободим Тарамис. Моментът е много удобен. Констанциус и неговата войска ще излязат да се бият със зуагирите извън града. Той няма друга възможност, защото градът не е подготвен за дълга обсада, запасите от храна и вода са малко. Разузнавачите съобщиха, че зуагирите имат стенобойни машини. При всички случаи са ги построили под ръководството на Конан. Както ви е известно, кимериецът е бил дълги години в западните земи и е изучил всички видове бойни техники. Констанциус ще изведе цялата си войска в полето и смята да разбие ордите на Конан с един мощен удар. В града_ще останат само няколкостотин войници, които ще бъдат разположени по кулите, бойниците и портите на крепостната стена. При това положение няма да има почти никаква охрана на затвора. Ние ще освободим Тарамис, а какво ще правим след това, ще зависи от обстоятелствата. Ако Конан победи, ще покажем Тарамис на народа и ще го призовем към въстание. Знаете много добре, че всички до един ще се вдигнат. Те само това чакат. С голи ръце ще избият шемитите, останали да охраняват града. После ще затворим портите — както за наемниците, така и за номадите. Нито един от тях не трябва да влиза вътре. И Ще преговаряме с Конан. Той винаги вярно е служил на Тарамис! След като узнае истината и самата кралица разговаря с него, убеден съм, че ще пощади града. Но много по-вероятен е вторият вариант, а именно — да победи Констанциус. Тогава ще трябва много бързо и тайно да избягаме и да потърсим някъде сигурен азил. Всичко ясно ли е?

Младежите кимнаха едновременно като един.

— В такъв случай извадете мечовете си, отдайте душите си на Иштар и да вървим към тъмницата. В този момент наемниците сигурно вече напускат града.

Последното беше самата истина. Утрото блестеше в редиците островърхи шлемове, плуващи като широка река под могъщия свод на каменната крепостна врата. Подрънкваха металните брони на конете. Предстоеше бой между две конници. Такава битка можеше да стане само в безграничните равнини на изтока. Стоманената река на ездачите се изливаше в полето — мрачни, тежки фигури, с черно-сребърни брони, дълги къдрави бради и изкривени като на хищни птици носове. В неподвижните им погледи не се четеше нито съмнение, нито страх, нито милост. Мъжете бяха завладяни от едно единствено чувство — безкрайна вяра в благосклонната съдба.

От двете страни на улиците беше излязло населението на града. Хората мълчаливо наблюдаваха чуждоземните войници, които отиваха да отбраняват техния град. Не се чуваше никакъв шум — те се отнасяха към този театър без никакъв интерес, без никакви емоции. Повечето бяха облечени в дрипи, някои прехвърляха в ръцете си изпомачкани шапки.

В една от кулите на двореца, имаща най-добър изглед към южните врати на града, върху кадифени покривки се излежаваше Саломе и ехидно наблюдаваше Констанциус, който току-що си беше закопчал колана и сега навличаше ръкавиците си. Бяха сами в стаята. През златните завеси долиташе приглушен шум от дрънкащи оръжия и тропот на копита.

— Още преди да се свечери ще ти докарам достатъчно много пленници, за да можеш да нахраниш до насита своя дявол от храма! — каза Констанциус, засуквайки нагоре мустаците си. — Свикна ли на мекото и тлъсто месо на кауранците? Може би днес ще има нещо по-различно за вечеря — малко по-жилавичко месо от пустинни номади.

— Внимавай ти да не станеш жертва на чудовище, по-страшно от моя Тауг! Не забравяй кой е водач на тази пустинна сбирщина! — предупреди го Саломе.

— Имам много причини никога да не забравям това. Този пес е воювал в западните земи и оттам е научил изкуството да се прави обсада. Моите разузнавачи успяха да донесат много малко сведения за това с какво разполага Конан, защото войската им се охранява изключително добре. Но и така са успели да забележат катапулти, овни, стенобойни машини. И всичко било натоварено на волски каруци, теглени от камили. В името на Иштар! Само като си помисля, че за да се построи всичко това е трябвало да работят ден и нощ, цял месец поне няколко хиляди човека! А откъде е взел толкова много материал — това въобще не мога да разбера. Може пък да е подписал договор с туранците и те да са му дали тези машини. Те обаче в никакъв случай няма да му помогнат. И по-рано съм воювал срещу военни отряди на номадите от пустинята. Най-напред малко ще се обстрелваме с лъкове. Моите войници няма да имат никакви загуби, защитени от броните и ризниците си. След това ще ги атакуваме. Моите конници ще преминат през хилавите им редици като през масло. После ще се обърнат и още веднъж ще минат между тях. В това време тези нещастници вече ще са се разбягали на всички страни. Така че още преди залез слънце можеш да ме чакаш при южните порти. Ще ти доведа стотици голи пленници, завързани за опашката на коня ми. А през нощта ще отпразнуваме победата на големия градски площад, Войниците ми много обичат да горят пленниците си живи. На няколко от тях ще одерем кожата и ще принудим тези изнежени гражданчета да погледат как се забавляваме. А що се отнася до Конан, моето най-голямо удоволствие ще бъде да го видя набучен на кол пред стълбите на двореца. Затова трябва да го заловят жив!

— Дери им кожите колкото си щеш — невъзмутимо каза Саломе. — От известно време имам една идея — да си направя рокля от обработена човешка кожа. Но ми трябват поне стотина пленника — една част за жертвения олтар, а друга за Тауг.

— Ще ги имаш! — отговори Констанциус и приглади оплешивяващата си глава. — За победата, за честта и славата на кралица Тарамис! — добави той с лека подигравателна усмивка.

После взе под мищница островърхия си шлем, вдигна ръка за поздрав към Саломе и, като тихо подрънкваше с бронята си, напусна стаята. Веднага след това до слуха на жената долетяха заповедите, които Констанциус даваше на своите офицери.

Саломе се излегна, прозя се и протегна тяло като голяма котка. После властно извика:

— Ела тук, Занг!

В стаята, съвсем безшумно влезе един слаб жрец, чиято кожа от старост беше заприличала на древен пергамент.

Саломе се обърна към олтара, където се виждаха две кристални кълба. Внимателно взе по-малкото, обърна се към жреца и му го подаде.

— Занг, върви с Констанциус на бойното поле. Ще ми даваш непрекъснато справка как се развиват военните действия. А сега тръгвай!

Слабият мъж дълбоко се поклони на кралицата, скри искрящото кълбо в гънките на широкия си плащ и бързо излезе от стаята.

По улиците на града цареше зловеща тишина. Допреди малко още се долавяше дрънкане на оръжия и скърцане на порти.

Саломе се качи по високите мраморни стълби, водещи към плоския покрив, украсен с фин парапет.

Терасата бе разположена по-високо от всички останали къщи в града. Видя пустите улици, големия квадратен площад пред двореца. Обикновено хора имаше винаги поне пред храма в противополжния край, но сега и там не се виждаше жива душа. Градът изглеждаше като мъртъв. Само по южната крепостна стена и по покривите на къщите в тази посока се виждаха тихи групи хора. Те гледаха и не знаеха как да реагират. Дали да се надяват Констанциус да победи, или да бъде победен. Ако той спечелеше битката, това означаваше отново безкрайни мъки и унижения. Ако загубеше, градът вероятно щеше да бъде плячкосан и опожарен. От Конан нямаха никакво известие. Никой не знаеше какво може да се очаква от него. Спомняха си единствено, че той е просто един варварин.

Отрядите на наемниците започнаха да се строяват пред крепостната стена. В далечината, някъде към далечния бряг на реката, тъмнееше неясно петно от едва различаващи се силуети на конници. Конан все още не беше прехвърлил стенобойните машини през реката. Вероятно се опасяваше от нападение по време на пренасянето. Всички негови конници обаче бяха преминали на отсрещния бряг. Слънцето бавно изгряваше и прогонваше и последните нощни сенки. Конницата на Констанциус премина в галоп и до ушите на хората, накацали по покривите на къщите, долетя далечен боен вик.

Двете армии се сблъскаха и редиците им се разчупиха и смесиха. Отдалеч всичко изглеждаше като огромен хаос. Не се различаваха подробности. Не се знаеше кой атакува и кой се отбранява. Над равнината се надигна гъст облак прах от копитата на конете. В прашната завеса проблясваха оръжия, появяваха се групи конници, идващи отнякъде и препускащи неизвестно накъде.

Саломе отегчено сви рамене и слезе от покрива. Дворецът беше тих. Повечето от робите, заедно с останалите граждани наблюдаваха битката от крепостната стена или от покривите на къщите.

Саломе се върна в стаята, в която разговаря за последен път с Констанциус, приближи се до олтара и погледна останалото кристално кълбо. То беше мътно, само понякога нейде от вътрешността му се появяваха червени проблясъци. Наведе се над него и тихо започна да кълне. После извика:

— Хей, Занг, обади се!

Мъгливите облаци в кълбото се раздвижиха и заприличаха на неясни фигури на ездачи. В полумрака проблясваха остриета на мечове. После в кълбото се появи необикновено ясно главата на Занг. Изглеждаше, като че ли широко отворените му очи са на една ръка разстояние. На главата имаше дълбока рана, от която течеше кръв, кожата му бе покрита с пот и прах. Устните му бяха изкривени от болка. На всеки друг би се сторило, че жрецът не издава никакъв звук, но не и на Саломе. Тя чуваше викове от напуканите му устни така ясно, сякаш той се намираше в стаята. Само тъмните богове знаеха тайната, свързваща двете кристални кълба.

— Саломе! — извика окървавената глава. — Саломе!

— Чувам те! Говори! Как се развива битката?

— Саломе, чака ни гибел! Загубени сме! — крещеше ужасеният образ от кълбото. — Кауран е загубен! Ах, повалиха коня ми! Сега и аз падам! Виждам лошо. Наоколо — само наши повалени войници, въпреки броните, мрат като мухи.

— Престани да дрънкаш като побъркан и ясно ми кажи какво се случи! — ядосано заповяда вещицата.

— Атакувахме в галоп тези жалки пустинни псета и те тръгнаха срещу нас. — отвърна вече малко по-спокойно жрецът. — След това изстреляхме облак стрели и номадите започнаха да стават несигурни. Констанциус заповяда да ги атакуваме отново и нашите бойни редици се понесоха като вихър към тях. След това стана нещо неочаквано. Те се разпръснаха встрани, а точно срещу нас изневиделица изникнаха три хиляди хайборейски конници, за които нямахме въобще понятие. В пълен тръс към нас се понесоха три хиляди препълнени с ненавист кауранци! Могъщи войни на силни коне, чудесно въоръжени! Те бяха като стоманен клин, който се вряза в нашите редици и ни помете с един удар. Покосиха нашите воини, преди да разберем какво става, разделиха ни на малки групи, а после отстрани се появиха пустинните номади. Разкъсваха ни на парчета, унищожаваха ни като вредни насекоми! Това беше клопка на онзи проклет кимериец! Всичките им бойни машини се оказаха фалшиви — палмови клонки и боядисана коприна. Нашите шпиони не са могли да ги различават, като са ги гледали отдалеч. Войниците бягат, Кумбанигаши е мъртъв, Конан го уби преди малко. Не виждам Констанциус. Кауранците беснеят между нас като гладни лъвове, усетили кръв. Номадите ни засипват със стрели. А аз… ах!

В кристалното кълбо изведнъж нещо ярко проблесна — светкавица или по-скоро острие на меч — и стените отвътре се напръскаха с капки алена кръв. Образът потрепери и внезапно изчезна, като спукан сапунен мехур. Саломе рязко се изправи. В кристалното кълбо се отразяваше единствено изкривеното й от яд лице.

Стоя още известно време, без да помръдне, с празен поглед. След това силно плесна с ръце и в стаята влезе друг жрец, също слаб и тих като неговия нещастен събрат.

— Констанциус е победен — съобщи Саломе. — Загубени сме. След не повече от час Конан ще чука по градската порта. Не си правя никакви илюзии какво ще стане с мен, ако ме открие. Но най-напред ще се погрижа моята проклета сестрица никога повече да не седне на кауранския трон. Последвай ме. Нека поне Тауг си похапне добре!

Още докато слизаха по стълбите към подземието, до ушите им достигнаха викове от стотици гърла. Хората по покривите и крепостната стена бяха разбрали, че този път щастието беше изменило на Констанциус. През облаците прах се виждаха бягащи воини и препускащи след тях конници.

Подземието се свързваше с палата чрез галерия, подпряна от тънки колони. Тук цареше мрак и тишина. Фалшивата кралица и жрецът бързо преминаха галерията и прекрачиха тежката каменна врата, водеща към една втора галерия, по-ниска, но по-широка. Другият й край потъваше в земята с тесни каменни стълби.

Саломе рязко спря и започна тихо да кълне. В мрака на стълбите се различаваха очертанията на лежащо тяло — това беше трупът на шемитския надзирател. Полуотсечената му глава стърчеше, неестествено извита, черната брада се сливаше със здрача. Някъде откъм подножието на стълбите долетяха задъхани мъжки гласове. Кралицата рязко се отдръпна и потъна в синката на една от каменните колони, като притегли и жреца. Ръката й се плъзна към колана.