Гробище за домашни любимци

ЕПИЛОГ

Полицаите дойдоха късно следобед. Разпитаха Луис, но не изказаха никакви подозрения. Пепелта все още бе топла и огледа на пожара не можеше да започне. Луис старателно отговаряше на всичките им въпроси и полицаите изглеждаха доволни от показанията му. За щастие, разговаряха навън и Луис носеше шапка. Ако видеха белите му коси, служителите на закона положително щях да се усъмнят. Това щеше да е лошо. Добре, че той носеше грубите си градинарски ръкавици, защото ръцете му бяха разранени и разкървавени.

Тази вечер Луис реди пасианси дълго след полунощ.

Точно когато отново подреждаше картите върху масата, дочу отварянето на задната врата.

„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.

Дочу приближаването на бавни, скърцащи стъпки, но не се обърна. Очите му останаха вперени в картите. Видя дама пика и я покри с ръка.

Стъпките спряха точно зад него.

Тишина.

Ледена ръка докосна рамото на Луис. Гласът на Рейчъл бе дрезгав като че гърлото й беше пълно с пръст.

— Скъпи — каза тя.