Гореща линия Офиучи

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Как бих могла да опиша накратко пътешествие, което продължи цели десет години?

Ако просто кажа, че скучаехме и че през цялото време не се случи нищо интересно, ще бъде прекалено сдържано изказване, а освен това — и невярно.

Сигурна съм, че Джавлин започна да съжалява, че ни взе, още преди края на първия месец. Решението й явно се дължеше на моментна нужда да извърши лудория, с която да разчупи шаблонната форма на живот, който водеше от доста дълго време. Но в действителност тя едва ли би оцеляла до преклонна възраст, ако начинът й на мислене и действие не бе ефективен. Измина месец. Започнахме да я виждахме рядко. Нямахме достъп до нейните спалня и дневна. Когато случайно я заваряхме в солариума, тя се оттегляше в своята част на кораба.

Вафа живееше като вълчица. Нямаше намерение да спи през цялото време на пътуването, тъй като се опасяваше от събуждането на първичните си инстинкти, което в устата й звучеше така: „Ако скоро не се отвлека с някакво занимание, отвътре ще ми дойде да троша и убивам!“

Сближих се с Катей. Няколко пъти станахме интимно близки. Междувременно почти не разменяхме дума. Спомням си едно умопомрачително пререкание, свързано с това чий ред бе да се хвърли храна на рибите. Конфликтът възникна спонтанно, и двамата не бяхме виновни. При друга ситуация вероятно помежду ни би се зародило постоянно чувство, но при условие, че можехме да се разтоварваме и да си го изкарваме на някое друго живо същество. Но в случая проявих глупава упоритост, което не мога да не призная. Разумът ми не позволяваше да се отдам на сляпата си обич към него, само заради причината, че нямах избор измежду представители на силния пол. Нуждаех се от по-основателен мотив за своята личностна нагласа. Учителят сметна, че проявявах своеобразна лудост и вероятно бе прав. Но не можех да заповядвам на емоциите си!

Поддържахме връзка помежду си главно заради моите сексуални потребности. Винаги съм намирала ръката си за незадоволителна сексуална партньорка. От друга страна никога не съм успявала да се скарам задълго с любовник. Имах нужда от учителя, Джавлин не бе алтернатива. Между впрочем, веднъж полегнах и с нея и останах изненадана до немай-къде, тъй като си бях въобразила, че тя бе безполова. Бе изнамерила находчиво, функционално и очарователно решение за разположението на женските си полови органи, без да ги поставя на традиционното място между краката, тъй като нямаше такива. В крайна сметка останах разочарована, защото бе безчувствена и прекалено егоистична, за да се погрижи и за моето задоволяване.

Продържах се будна две седмици повече от Катей. Джавлин с облекчение ми сложи инжекция, с която ме приспа за осем години.

В продължение на три седмици двигателите работеха на обратна реактивна тяга и забавяха хода на ракетата.

Джавлин се оказа права: наистина имаше някой пред нас! На екрана на радара забелязахме обект, голям колкото астероид. Все още не можеше да се получи ясна картина, тъй като отблясъците от изхвърляните от соплото горещи газове пречеха на телескопа. Капитанът беше насочила космическия кораб на около стотина километра встрани, за да не бъде счетено приближаването за нападение.

Тримата пасажери стояха будни от месец насам и извършваха физически упражнения, за да възвърнат формата си след летаргичния сън, но още не бяха виждали Джавлин, тъй като бе останала в каютата си. Разговаряха с нея, но само посредством аудиоканала. Вероятно сега се стесняваше повече от присъствието им и се чувствуваше още по-нещастна.

Най-сетне тя се появи, като преди това изряза врата откъм вътрешността на спалнята си. Сега вече имаше два крака и две ръце и не можеше да се провира през малките отвори, както преди. Тази хирургическа интервенция явно не бе направила самостоятелно! Сигурно разполагаше с лекар-робот.

Изглеждаше притеснена от новия си външен вид. Лило реши да й направи забележка, но като видя колко непохватно се движеше тя при ускорение само едно джи, премълча. Джавлин се опитваше да забрави за своя ляв крак и дясна ръка. Вероятно бе направила и оперативна промяна на невронните връзки в мозъка си. В резултат сякаш бе сложила внезапно очила, които обръщаха света с краката нагоре, и възприятията й трябваше да свикват с промените.

Отпървом Лило се почуди защо Джавлин бе направила това. В миналото беше приемала с примирение кратките периоди на обездвиженост, дължащи се на ускорението на форсираните реактивни двигатели на кораба. Траеха не повече от месец и неудобството биваше поносимо в сравнение с близо десетте години движение с лекота.

Сега с всеки изминал ден се доближаваха все повече към аванпоста на офиучите. Тънеха в безизвестност. Можеха да попаднат в безтегловност или да бъдат смачкани от гравитационните сили, действуващи на чуждоземния кораб. Явно Джавлин бе се приготвила предварително за всяка евентуална ситуация.

Космическата станция на извънземните, осъществяваща горещата радиовръзка в посока към хората от Осемте свята, приличаше на тороид, дебел и изпъкнал като кръгла поничка, с диаметър седемдесет километра и се въртеше бавно около центъра си.

Катей надникна през телескопа иззад крехкото рамо на Джавлин.

— Прилича на автомобилна гума! — възкликна той. — Вижте само как е приплесната отдолу!

— По този начин са си осигурили повече равна повърхност! — разсъди Джавлин. — Плоско дъно и извит като дъга покрив. — Натисна няколко клавиша на конзолата. — Вътрешността създава три четвърти от цялата гравитационна сила! Прекалено множко за толкова ниска скорост на ротация! Явно преди сме били заблудени от първоначалните данни за плътността на обекта, която е два пъти по-голяма от тази на водата, което всъщност никак не е много. Освен това в конструкцията няма почти никакъв метал!

— От какво мислиш е направен корабът им? — попита Вафа.

Никой не й отговори.

От централната страна на колелото се извисяваше кула, масивна в основата и изтънена на върха подобно на игла. Джавлин направи още някои изчисления.

— Има струпване на огромна маса срещу основата на кулата! — обяви. — В противен случай последната би разбалансирала цялостното въртене.

— Къде евентуално би трябвало да кацнем? — полюбопитствува учителят. — На върха на пилона ли?

— Не виждам къде другаде! — отвърна капитанът на кораба. — Всички други части се движат прекалено бързо. По-добре затегнете коланите! Ще маневрираме.

— Не е ли по-разумно най-напред да опитаме да се свържем с тях по радиото? — посъветва Лило. — Не може да не знаят кои честоти използуваме! Предполагам, че са ни подслушвали в продължение на векове!

— Права си! Но какво да им съобщим? — Джавлин изглеждаше несигурна за пръв път.

И четиримата се спогледаха. Никой не дръзна да осъществи първия контакт с извънземните. Джавлин се престраши и завъртя няколко диска на екрана. Телескопът увеличи мащаба на картината на мястото за кацане в центъра на тороида. Отстрани забелязаха слаба светлина, която бързо дойде на фокус.

Останаха безмълвни за известно време. Светлините, всъщност, се оказаха няколко. Бяха наредени под формата на многосегментен газоразряден буквен индикатор. Присветнаха различни сегменти, изписвайки различни букви. Земляните прочетоха: „Добре дошли“.

— Очаквахме ви! — съобщи внезапно глас по радиото им. — Ако приближите с още петстотин метра, ще можем да ви хвърлим котвено въже. Какво ще кажете да се срещнем след около двадесетина минути?