Възторжените почитатели на мореплаването — и от двата подвида, седящи в креслата и плаващи по вълните, няма как да не забележат, че мореплавателският жаргон в „Червени морета под червени небета“ е подложен на мощно мачкане, извъртане и осакатяване.
В някои случаи мога да си намеря прилични извинения: че съм опростявал, за да не е неразбираемо за читателя, или съм го нагаждал към културните и технологичните особености на света на Локи. Други могат да бъдат обяснени единствено с традиционния недъг на писателите — че някъде съм се издънил и представа си нямам какви ги плещя. Винаги е най-добре и за двама ни, мили ми читателю, когато ти не можеш да направиш разликата. И стискам палци да е така.
И с това завършва вторият том от поредицата за Джентълмените копелета.
Скот Линч
Ню Ричмънд Уисконсин
26 януари 2007