Червени морета под червени небета

Пролог Разговор под напрежение

Локи Ламора стоеше на кея на Тал Верар. Жежкият вятър откъм горящия кораб облъхваше гърба му, а на врата си чувстваше студената захапка на стрела от арбалет.

Той се ухили и се съсредоточи върху прицела на собствения си арбалет — право в лявото око на противника. Бяха толкова близо един до друг, че всеки би оплискал с кръв другия, ако и двамата натиснеха спусъка едновременно.

— Бъди разумен — каза човекът насреща му. Подир капчиците пот, които се стичаха по изцапаните му бузи и чело, оставаха видими следи. — Обмисли неудобствата на положението ти.

Локи изсумтя.

— Неудобствата са взаимни, освен ако очите ти не са направени от желязо. Джийн, не си ли съгласен?

Стояха на кея, двама срещу двама — Локи рамо до рамо с Джийн, а нападателите им — срещу тях. Джийн и противникът му едва не се настъпваха и също държаха арбалетите си на прицел. Четири стрели от студен метал бяха натегнати и готови да поразяват, само на педя от главите на четиримата обяснимо изнервени мъже. При това разстояние никой от тях не би могъл да не улучи, ако ще и всички богове на небесата и под тях да желаеха друго.

— Май и четиримата сме затънали до топките в плаващ пясък — рече Джийн.

Зад тях старият галеон стенеше и скърцаше върху водите, докато яростните пламъци го поглъщаха отвътре. На стотици метри наоколо нощта се бе превърнала в ден. Бяло-оранжевите линии на разпадащите се шевове се кръстосваха върху корпуса. Пушекът изригваше от адовите пукнатини на малки черни взривове — последни конвулсивни издихания на загиващия в агония огромен дървен звяр. Четиримата мъже стояха на кея, странно сами сред светлината и шумотевицата, привлякла вниманието на целия град.

— Свали оръжието, в името на всички богове — рече противникът на Локи. — Наредено ни е да не ви убиваме без нужда.

— Убеден съм, че в противен случай щеше да бъдеш честен, разбира се — рече Локи и се ухили още по-широко. — Но според мен е много важно никога да не се доверявам на хора, прицелили оръжие в гръкляна ми. Съжалявам.

— Ръката ти ще започне да трепери далеч преди моята.

— Като се уморя, ще подпра стрелата на носа ти. Кой ви прати подире ни? Колко ви плащат? Не е като да нямаме средства — можем да постигнем удовлетворително споразумение.

— Всъщност аз знам кой ги праща — обади се Джийн.

— Така ли? — Локи го изгледа косо и отново се втренчи в очите на противника.

— Беше постигнато и споразумение, но не бих го нарекъл удовлетворително.

— Ох… Джийн, боя се, че ти загубих мисълта.

— Не. — Джийн вдигна длан към мъжа насреща му, а после бавно и внимателно премести прицела си вляво, така че арбалетът му се прицели в главата на Локи. Мъжът, когото досега той държеше под прицел, примига изненадано. — Ти загуби мен, Локи.

— Джийн, не е смешно. — Усмивката на лицето на Локи се стопи.

— Съгласен съм. Предай ми оръжието си.

— Джийн…

— Предай ми го веднага. По-живо. Ей, ти там, ти кретен ли си или какво? Разкарай това чудо от лицето ми и го насочи към него!

Бившият противник на Джийн облиза нервно устни, ала не помръдна. Джийн заскърца със зъби.

— Виж какво, пристанищен маймун такъв, със сюнгер вместо мозък, аз върша твоята работа! Насочи си арбалета към проклетия ми партньор и да се махаме от тоя кей!

— Джийн, аз бих описал този поврат на събитията като далеч не благотворен — отбеляза Локи и като че се готвеше да продължи, ала противникът на Джийн тъкмо тогава реши да го послуша.

На Локи му се струваше, че пот струи на талази по лицето му — сякаш собствените му продажни сокове напускаха тялото му, преди да се е случило нещо още по-лошо.

— Трима. Трима срещу един. — Джийн се изплю на кея. — Ти не ми остави никакъв избор, освен да се договоря с работодателя на тези господа, преди да тръгнем. По дяволите, ти ме принуди! Съжалявам. Мислех, че те ще се свържат с мен, преди да ни нападнат. А сега си предай оръжието.

— Джийн, какви ги вършиш, по дяволите?

— Недей. Не казвай и дума повече, мамицата му. И не се опитвай да ме надхитриш — познавам те прекалено добре, че да те оставя да си кажеш приказката. Тихо, Локи. Пусни спусъка и дай тук арбалета.

Локи се взираше в стоманеното острие на Джийновата стрела, зяпнал от изумление. Околният свят като че се бе свил в тази малка блещукаща точка, оживяла от оранжевите отражения на адовия пожар, разгорял се в пристана зад гърба му.

— Тя е, нали? — прошепна той. — Ти си се договорил с нея.

— За последен път ти го повтарям, Локи. — Джийн заскърца със зъби и се прицели точно между очите му. — Махни пръста си от спусъка и ми предай проклетото си оръжие. Незабавно.