Епилог

ТЯ СЕДИ ДО леглото му през първата нощ на Пълноземната луна, десет дни след разговора с Паркъс в тайния ходник. Навън децата пеят „Денят на младите посеви“. В скута й лежи започната бродерия. Лято е, жарко и задушно лято, във въздуха витае тайнственост, типична за този сезон.

В същото онова помещение с платнени стени, издуващи се от ветреца, където някога лежеше двойницата на майка му, Джак Сойер отваря очи.

Софи оставя бродерията настрана, навежда се към него и нежно му прошепва:

— Радвам се, че се върна. Сърце мое, живот мой, любов моя — добре дошъл.


14 април 2001 г.

Загрузка...