Черната крепост

Пролог

Съществото приличаше на висока над два метра изправена мравка. Не беше обаче мравка. Приличаше дотолкова, доколкото един извънземен прилича на човек или на представител на произволен клас примати. Тялото му бе разчленено в средата, с външен скелет от твърд като стомана хитин, плосък триъгълен череп с малка уста, каквато имат насекомите. Челюстите му бяха дълги колкото пръст. Имаше шест крайника. Те обаче бяха по-слаби от краката на земна мравка. Двете горни двойки крайници завършваха със силни, но и твърде ловки длани с по четири пръста, които можеха да разкъсват защитните плочи със същото неуморно старание, с което извършваха сложни хирургически операции. В искрящите в рубиненочервено фасетни очи с големината на детски юмрук тлееше обезпокоителна интелигентност.

Съществото имаше име, но то бе без абсолютно никакво значение, а и за хората бе невъзможно да го произнесат. Беше го получило, за да се отличава от своите събратя при контакти с коренните обитатели на този свят. Слабите, лесно раними създания, които населяваха тази планета, държаха на такива излишни неща като имена, индивидуалност и навици. В момента, в който напуснеше този свят, съществото щеше да изостави името си и да го забрави.

То знаеше, че това скоро ще се случи. Признаците бяха достатъчно явни. Онова, което ги изненада, бе скоростта, с която протичаха събитията. Никога досега скокът не се бе извършвал толкова рано и толкова бързо. За момент се замисли дали ще успеят да евакуират всички окупационни войски от този свят, но не прахоса твърде много енергия в разсъждения. Подобни мисли бяха безполезни и затова неефективни. Големият трансмитер на Северния полюс в продължение на повече от един планетен ден бе превключен от приемане на предаване. Непрекъснат поток от работници, воини и материали напускаха този свят, за да преминат към изпълнението на други задачи на други планети. Съоръжението щеше да работи до последния момент, но времето вероятно нямаше да стигне. Не би било достатъчно дори за да спаси достатъчно голям процент от окупационните войски.

Инспекторът усети леко съжаление при мисълта за предстоящото унищожение на този свят. То обаче бе единствено поради невероятното разхищение на материали и воини, а не поради безсмислената смърт на милиардите същества, населяващи тази планета.

Върху пулта пред инспектора замига жълта лампа. Долната му дясна ръка докосна някакъв бутон и в напълно неразбираемата за човешкото око бъркотия от уреди и инструменти върху един монитор започнаха да проблясват букви от кодираното писмо на мороните. Инспекторът проследи компютърната оценка на последните събития с онова стопроцентово внимание, с което изпълняваше всяка възложена му работа, и коригира предвиждането си за оставащото време на живот на тази планета, като отново го намали. Ако бе в състояние, щеше да изпита изненада или ужас. Това, което се случваше в този свят, бе ново не само за него, но и за целия му народ. Чувал бе за скокове, които се извършват само за няколко години, но никога за такива, извършващи се в рамките на седмици. Вероятно дори дни. Скоростта на разпространение на заразата се увеличаваше непрекъснато.

Докосна втори бутон и резултатите от компютърната му оценка бяха предадени към главния компютър в Черната крепост на Северния полюс.

Измина известно време, без инспекторът изобщо да го регистрира. Макар да бе от плът, кости и кръв и да имаше мислещ мозък, имаше съзнание, за което човешките понятия бяха напълно чужди и неразбираеми. Едва ли представляваше нещо повече от машина — жив чип в гигантска жива компютърна система, обхващаща половината от галактиката. В своята цялост тя бе стотици пъти по-могъща, отколкото предполагаше сумата от отделните й части.

След известно време жълтата светлина на пулта пак замига. Докосна някакъв бутон и отпред отново просветна монитор. Този път по него не пробягваха комбинации от букви и цифри, а се появи преплетеният символ на Черната крепост.

Инспекторът сведе поглед. Не от страхопочитание или респект, защото и двете чувства не му бяха присъщи. В езика на неговия народ дори не съществуваха понятия. Той просто последва инстинктивен рефлекс, вкоренен от най-древни времена в наследствената информация на събратята му. Никой не биваше да вижда Господарите на Черната крепост. Видът им бе смъртоносен за неговия народ.

— Господарю? — произнесе той.

Отговорът, идващ от говорителя, прозвуча студено и безжизнено като гласът на машина, какъвто всъщност бе. Гласът на Господарите бе също толкова смъртоносен, както и видът им. Липсваха каквито и да било поздрави и обичайните любезности. Подобни неща бяха губене на време, а такова понятие също не съществуваше в езика на мороните.

— Провери още веднъж резултатите от последното изчисление.

Сега вече инспекторът леко се учуди. Откакто работеше в този информационен център, подобно нещо не се бе случвало. Не беше и необходимо. Компютрите не правят грешки. Те събират данни, оценяват ги и резултатите са правилни. Винаги. Все пак се подчини, без да се колебае. Обвитите му в хитин пръсти пробягаха с ловкостта на пианист едновременно по четири клавиатури. И този път резултатът се появи след мигове на един от мониторите отпред, но през това време бяха обработени стотици бази данни, трилиони данни бяха прочетени и сравнени, милиарди възможности бяха оценени, бяха посочени възможните източници на грешки и елиминирани чрез екстраполационни методи, по-древни от тази планета и доказали себе си милиарди пъти. Резултатът съвпадна с предишния до седмия знак след десетичната запетая. Инспекторът не изпита нито почуда, нито задоволство. Не бе очаквал друго.

Но — дали не бъркаше? — за момент му се стори, че долови нещо като безпокойство в компютърния глас, който долетя до него от Черната крепост на Северния полюс.

— Програмата за евакуация току-що бе променена. Останалото време е по-кратко, отколкото предполагахме досега. Спира се евакуацията на работници втори и трети клас, както и на царици, които не са достигнали полова зрелост. Абсолютен приоритет има евакуацията на воини с леко и средно тежко въоръжение. Ти самият ще предадеш командването на твоя район на заместника ти и заедно с твоите воини ще извършиш нападение над мутиралото гнездо на северния континент.

Двете леви ръце на инспектора вече бяха започнали да пробягват по клавиатурата, за да изпълнят заповедите на Господаря и да променят програмата за евакуация, но внезапно застинаха. Инспекторът направи нещо, което допреди секунди не би могъл да си представи, че ще стори… и което изненада най-много него самия: Възрази на заповедта, която чу от говорителя.

— Нападение над гнездото? — повтори той невярващо. — Това е невъзможно! Опасността би…

— Опасността ни е известна — прекъсна го компютърният глас. — Взели сме предвид възможността за тотална загуба на твоя отряд. От най-голямо значение е да пленим мутиралата царица на това гнездо. Трябва ни невредима.

Инспекторът повече не възрази. Но внезапно почувства нещо, което преди него вероятно нито един представител на неговия народ не бе усещал. Новото чувство го обърка напълно, защото не можа да го определи. То доведе до реакции в тялото и съзнанието му, които бяха напълно чужди и неразбираеми за него.

И все пак това бе чувство, на което в крайна сметка почиваше всяка власт в тази могъща звездна империя: страх.