Валиант

Глава 5

Пол изруга.

— В състояние съм да поправя това. Можем да я убедим да каже на медиите онова, което искаме, но вероятно ще отнеме малко повече време.

— Не разполагаме с такова — апострофира го Тери. — Шефът ще хвърли вината върху нас за цялата бъркотия. Издънихме го зле.

Пол свирепо изгледа Тами.

— Всичко, което трябваше да направиш, бе да дойдеш тихо и мирно с нас. Ние сме човешки същества, мамка му! Също като теб. Какво ти стори онова животно, когато те отнесе със себе си? Изнасили ли те? Отхапа ли си къс от теб? Опита ли се да те превърне в една от тях? Кажи веднага истината!

Тами заби в него поглед.

— Той се държа като джентълмен и ми поднесе чай. След това ме попита как е минал денят ми — излъга тя. — Не ме хвърли в каросерията на пикап и не ме смаза до задушаване, нито пък ме замъкна в гората и не използва колан, за да завърже ръцете ми зад гърба. Всъщност той е интелигентен и вежлив.

Надяваше се, че няма да отиде в ада, заради изопачаване на истината, тъй като Валиант действително бе интелигентен, но частта с вежливостта бе малко преувеличена.

— Те са животни — втренчи се в нея Тери. — Защитаваш ли ги?

— Точно вие ли ги наричате така? Това е много забавно, изречено от четирима бандити, които ме отвлякоха! — Младата жена изсумтя и завъртя очи.

— Кучка! — изкрещя Нед и скочи бързо на крака. — Счупи ми носа! Сега ще ти покажа какъв звяр мога да бъда!

Пол го сграбчи за ръката.

— Седни!

— Сама си го търси! — изскимтя Нед, но седна.

Тери въздъхна.

— Тя никога няма да направи онова, което искаме. Трябва да се отървем от нея и да кажем на шефа, че случайно е умряла, когато сме я хванали.

— Изобщо няма да пренебрегвате заповедите на док. Аз му обещах, че ще я заловим и ще му я доставим жива. — Пол хвърли уплашен поглед към другарите си, сякаш носеше отговорност за тях. — Повярвайте ми! Той е човек, когото не искам да разочаровам. Разреши ни да направим запис на нейното изявление, но след това планира да я използва за един от експериментите си. Нашият информатор вярва, че между нея и животното, което я отвлече, се е случило нещо на сексуална основа. Подслушал е разговор между Джъстис Норт и едно от охраняващите го животни. Говорили са си, че може би е наранена и са искали да я прегледа лекар, но тя е отказала да повдигне обвинение за изнасилване срещу звяра. Не споменават „опит“ за изнасилване. Беше категоричен за това.

Тами знаеше, че е пребледняла. Към враждебно настроената група беше изтекла информация, някой близо до Джъстис Норт се бе разприказвал. Никога не бе срещала лично най-известния от Видовете, но го беше виждала да дава интервюта по телевизията. Народът му го бе избрал за лидер и беше нещо като техен президент. Той взимаше повечето от решенията, свързани със събратята си. Очевидно някой го шпионираше и беше предал на тези идиоти онова, което бе казал. Още по-лошо, те знаеха за нея и Валиант. Това съвсем не беше добре.

Четири чифта очи я фиксираха кръвнишки. Отвърна на втренчените им погледи. Предположи, че единственият изход от ситуацията е да ги убеди, че информацията им е погрешна, и да се надява, че няма да я убият.

— Нямам представа с кого сте говорили, но това са глупости. Нищо не се е случило — блъфира тя. — Ако си платите, бих ви намерила много по-надежден човек, който да ви достави сведения. Може би трябва да наемете информатора ви да пише фантастика, тъй като ми се струва, че добре напасва нещата. Някой репортер от онези клюкарски парцали ли е вашият осведомител? А може би ме е нападнало някое извънземно?

— Тя се е чукала с едно от онези животни? — прозвуча слисано Тери. Изгледа я така, сякаш никога преди не беше виждал нещо по-отвратително. — Ти си се въргаляла с него?

Тами затвори очи, преброи до пет, после ги отвори.

— Слушай, каубой! Ти май не ме чуваш? Който ти е казал тези глупости, е пълен боклук!

— Така ни беше съобщено — потвърди Пол. — Че онзи те е повалил на земята и те е отнесъл със себе си. Нашият информатор е чул разговор между главното животно и кучето му, отговарящо за сигурността.

— Мисля, че началникът на охраната му е котка. — Нед сви рамене.

— Има ли някакво значение? Куче? Котка? Каква е разликата? — изсумтя Тери. — Те са животни, които ходят на два крака и си мислят, че са добри, колкото нас, но не са. Те не са нищо повече от лабораторни плъхове с развити мозъци. Писна ми от присъствието им и от това как глупаците по новините хвалят тези отвратителни същества за онова, което правят чрез създаването на своя собствена среда за живеене. Все едно да потупаш птицата по гърба за това, че в клетката си е направила гнездо от парченца вестник. Те са позор за страната ни, а сега пускат мръсните си лапи върху нашите жени. Трябва да ги спрем!

Нед се вторачи в Тами.

— Може би е промил мозъка й? Знаем, че това е възможно. — Мъжът се наведе напред, взирайки се в нея. — Затова ли защитаваш животинския си любовник? Изтезава ли те, за да те подчини? Може би, за да я направи една от тях, той я е захапал и й е прикачил някаква болест. Така ли е? Възможно ли е да си заразена? Започна ли да ти расте опашка или козина?

Тами не можеше да повярва, че я бяха отвлекли такива малоумници. Това я накара да се почувства почти засрамена от факта, че са успели в своето начинание.

— Защо не дойдеш да видиш? — искаше да изрита кучия син, тъй като краката й не бяха завързани.

Тъпакът се изправи и тръгна към нея. Младата жена се напрегна. Когато той бе достатъчно близо, тя се изви и го ритна с всички сили в пищяла. Мъжът изпищя, отскочи назад и падна по задник.

— Кучка! — изрева той.

— Кретен! — отвърна му Тами.

— Достатъчно! — нареди Пол. — Стой далече от нея! Очевидно е луда, щом е допуснала един от тях да я докосне. Ще се наложи док да се погрижи за нея. Той е един проклет кучи син.

— Добре че онези животни стрелят с халосни, иначе ще има кутрета, ако е забременяла от звяра — проговори човекът, останал невредим. Той съсредоточи поглед в жената. — Мислите ли, че ако това е възможно, тя ще роди толкова малки, колкото една кучка? Последният път моята питбулка окучи шест.

— Млъкни, Марк! — Пол му хвърли предупредителен поглед. — Всеки знае, че са стерилни, така че да не стигаме чак до там. Направо ми става лошо. Благодаря на Бог, че не могат да имат деца. Иначе вероятно биха се плодили като животните на цели котила. Хайде да си починем, да поспим, а на сутринта потегляме пеша и ще я заведем в къщата. Под ръководството на док нашите подкрепления ще ударят града вдругиден. Трябва само да я запазим жива, докато той пристигне. Това ни дава достатъчно време да направим записа с нейното изявление и да го пратим на медиите, за да покажем на всички, че онези същества са опасни.

Нед се изправи на крака и изгледа Тами.

— Два дни чакане с нея е много дълго време. Тя обича животните, очевидно е. Мисля, че знам как да прекараме тези часове — посегна към предната част на панталоните си и започна да ги разкопчава.

— Недей! — нареди Пол. — На док няма да му хареса. Знам що за експерименти прави той. Ще те кастрира, ако я нараниш по някакъв начин и провалиш плановете му.

— Тя вече го е вършила с животното. На кого му пука какво правим с нея, щом това няма да я убие? — Нед разкопча панталоните си и ги смъкна надолу по бедрата.

Ужас обхвана Тами, когато осъзна, че мъжът иска да я изнасили. Марк бързо се изправи.

— Не искам да си имаме неприятности с док. Вдигни си панталоните, дявол да го вземе! Изобщо нямам желание да виждам парчето ти.

— Марк е прав — намеси се Пол и застана между Нед и Тами, която лежеше на земята. — Док ще те застреля, ако я изнасилиш. Ти си нов член в екипа и не знаеш на какво е способен, ще те убие, ако по някакъв начин застрашиш работата му. Той е човекът, който подписва заплатите ни. Намери си курва, щом искаш да правиш секс или иди мастурбирай в гората.

— Но тя е кучката, която ми счупи носа. Няма да оставя тая гадост така, без да й отмъстя.

— Разбирам те — гласът на Пол се понижи. — Аз също съм много ядосан. — Той повдигна ръката си. — Когато се прибера у дома, трябва да обяснявам на жената как, по дяволите, съм получил това. Тя не е глупава, а раните ми изглеждат точно като от нокти. Ще е сигурна, че съм й изневерил. Бесен съм, но док ме плаши до смърт. Не можеш да я изнасилиш.

Марк обърна глава и ядно изгледа Тами, тъмните му очи се присвиха, а усмивката, която й отправи, смрази кръвта й. Задоволство изкриви чертите на лицето му. Какъвто и план да бе замислил, той не предвещаваше нищо добро за нея.

— Няма да я изнасилваме или да й причиняваме нещо, за което док ще ни се ядоса. Но трябва да получим от нея изявлението. — Обърна глава и се усмихна на Пол. — Носиш ли видеокамера със себе си? Не знам за вас, момчета, но аз не съм уморен, а и сме заседнали тук до сутринта. Мисля да използваме добре времето.

— Имам подобна функция на телефона — със смутен вид Пол го измъкна от задния си джоб. — Но тя няма да се съгласи да каже нещо лошо против онези. Нали я чу, по някакъв начин са успели да й промият мозъка.

Нед рязко дръпна нагоре панталоните си и ги закопча.

— Животното я е заразило. Казвам ви, те носят болести. Док вероятно я иска точно поради тази причина. Обзалагам се, че ще го документира, когато започне да се превръща в една от тях. Това определено ще настрои обществото срещу зверовете и ще помогне на нашата кауза. Хората ще изпаднат в паника и ще поискат да ги видят мъртви, преди инфекцията да се разпространи покрай техните порти, а ние най-накрая ще получим удовлетворение от унищожаването им.

— Какво си намислил, Марк? — преди да погледне към приятеля си, Пол пристъпи по-близо до Тами, за да я огледа още веднъж. — Нямаме право да я нараняваме. Док я иска здрава. Нарича я „шанс за печелене на пари“. Знаеш, че е закъсал финансово.

Усмивката на Марк стана по-широка, когато и той се взря в пленницата им.

— Има много неща, които могат да се направят с една жена, без да й се причинят дълготрайни увреждания или вътрешни наранявания. Хем ще я накараме да каже каквото искаме, хем ще зарадваме шефа в същото време.

Тами изхлипа при вида на порочния му поглед; усещаше, че онова, което е планирал, трябва да е ужасяващо. Опитваше се да изплъзне китките си от колана, с който я бяха вързали, но той беше толкова стегнат, че не й позволяваше дори да ги помръдне. Когато Марк коленичи до нея и ръцете му сграбчиха ризата й, младата жена извика от страх — нападателят й я бутна по гръб и така прикова китките под тялото й. Той се наведе, лицето му застана на сантиметри от нейното и тя ясно различи лешниковите му очи на светлината на огъня.

— Не по лицето! — нареди Пол. — Ще я заснема отблизо, ако ще я биеш, направи го от шията надолу.

— Не ми причинявайте това — помоли Тами. — Няма да повдигна обвинение. Ще се закълна, че мои приятели са се пошегували, като са ме хванали или нещо подобно. Просто ме пуснете.

Мъжът дръпна ризата й, материята се скъса и дрехата се разтвори широко. Шокът я накара да ахне, когато студеният въздух лизна кожата й. Ръцете му не спряха до тук. Напълно разкъсаха плата и хвърлиха парцалите надалеч, след като ги издърпа изпод нея.

— Аз все още държа на предложението си да я изнасилим — изръмжа Нед и пристъпи по-близо, за да гледа. — Има хубави цици.

— Млъквай! — сгълча го Марк. — Обичам да е тихо, докато работя. — Наведе се напред, в юмрука си стискаше джобно ножче. Отвори го с щракване, мушна пръст между гърдите й и разряза сутиена.

Сълзи заслепиха очите й, пое си дълбоко дъх. От гърлото й се откъсна писък, когато бруталните ръце продължиха да я разголват. Похитителят отряза презрамките, издърпа парчетата на сутиена и ги хвърли в огъня. Когато тя опита да се извърне, той я възседна през талията и хвана с една ръка гърлото й, за да я държи на място. Ужасена, Тами се втренчи в него, не можеше да диша.

— Мразя писъците — изсъска той. — Млъкни! Пред камерата на Пол ще кажеш, че животното, което те е отвлякло, те е изнасилило брутално и те е нахапало навсякъде. Изобщо всичко, което можеш да се сетиш, за да се отврати обществеността.

Тами кимна, без да отговори, просто искаше да си поеме въздух.

— Съгласна е — засмя се Пол. — Дръпни се, да я снимам!

Ръката отпусна гърлото й толкова, колкото да си поеме дъх.

— Не й вярвам! — Неочаквано Марк стисна с два пръста едно от втвърдените й зърна и жестоко го завъртя. Болката изтръгна повторен писък от гърлото й. Страданието й намаля, когато мъжът отпусна порочната си хватка. Тогава се засмя. — Това е забавно! — Ръката му се плъзна от гръдния кош към стомаха й. Потупа я по него, преди да вдигне дланта си.

Тами зарида. Зле нараненото й зърно туптеше. Заради болката, излъчвана от мястото, се запита дали все още е жива. Чудовището, седнало върху нея, внезапно силно удари с длан корема й. Звукът от плесницата отекна по-високо от плача й и тя изстена.

— Забавляваш ли се? — Нед пристъпи по-близо. — Дай и аз малко да я помъча. Тя счупи проклетия ми нос.

Онзи върху нея се повдигна, премести се леко напред и отпусна цялата си тежест върху корема й, с което й причини нови болки. Посегна с ръце назад, докато погледът му се взираше в напрегнатите й очи. Убеден, че тя не може да се измъкне, бръкна в дънките й.

— Смъкнете ги. Ако си мислите, че циците й са чувствителни, почакайте да видите какво ще стане, като й свалим бельото. Няма да я изнасилваме, но малко синини по онази област няма да разстроят док. Това, което го интересува, е вътре в нея.

Тами се опита да изкрещи, когато обувките и панталоните се изхлузиха от краката й, но Марк се наведе напред и затисна с длан носа и устата й. Не можеше да диша, очите й се разшириха, изглежда борбата й за въздух доставяше удоволствие на чудовището.

— Ето! Свалих ги! — изкиска се Нед. — Обула си е сини прашки. Тя е курва. Знаех си аз! Точно затова не си признава, че е била изнасилена от животното! Вероятно го е искала, молела го е да я чука. — Веселието му стихна. — Мислите ли, че шефа ще го е грижа, ако я чукам отзад? Това не се брои, нали?

— Млъкни, кретен такъв! Никакво изнасилване! Откажи се! Когато свърша с нея, тя ще е изпаднала в истерия, а това ще бъде наистина по-добре за видеото. Записът, който ще изпратим на новинарските станции за излъчване, ще покаже, че все едно е била травмирана от онези животински копелета. — Марк освободи устата й, за да може да си поеме въздух, премести се надолу по тялото й и седна отново върху бедрата й. Тогава се пресегна и ощипа, стисна и усука другото й зърно.

Викът, който се откъсна от Тами, раздра гърлото й. Не можеше да избяга от болката, но по-лошото беше, че те се смееха, което я накара да осъзнае, че много се забавляват от нейното страдание.

Отчаян, Валиант се свлече на колене, притисна нос към земята и се опита да улови миризмата на врага. Мъжете бяха навлезли в скалиста местност и вятърът я беше отвял. Въпреки че бе изгубил аромата, нямаше намерение да се отказва. С присвити очи огледа района за някакви признаци на движение.

— Разпръснете се! — нареди на своите събратя. — Открийте мириса!

— Спокойно, Валиант — рече кротко Тайгър. — Започваш да полудяваш!

Исполинът рязко обърна към него глава и го стрелна с поглед.

— Те държат моята Тами!

— Ясно. — Тайгър отстъпи назад и кривна вляво, в опит да намери пътеката.

Валиант се съмняваше, че приятелите му разбират как се чувства. Младата жена бе непрекъснато в мислите му, тъгуваше за нея. Уханието й бе изчезнало от леглото му и той скърбеше за загубата. Да не я открие бе неприемливо.

— Тук! — извика тихо Райдър. — Открих следа!

Валиант бързо скочи на крака, подуши района и усети слабата воня на потни хора. Един от тях се бе отъркал в дънера на отсрещното дърво. Младият мъж пристъпи напред и огледа тъмнината, търсеше най-лесния път, по който можеше да мине човек, носещ жена през рамо.

— Следвайте го! — прикани останалите Тайгър. — Не го изпускайте от поглед!

— Ще ги убия! — Валиант изруга.

— Ето защо сме като залепени за теб. Толкова си превъзбуден, че докато я спасяваш, могат да ни убият. — Тайгър съкрати разстоянието, следвайки го по петите. — Помисли, преди да действаш!

— Ще направя всичко възможно, за да я освободя.

— Точно от това се боим — въздъхна Райдър. — И ние искаме да спасим жената, но трябва да действаме умно.

— Остави го на мира — озъби се Брас. — Напълно разбирам желанието му да я защити. Нали съм в непосредствена близост до Триша. Те не са силни като нашите жени, затова Тами няма да бъде в състояние сама да се отбранява. Ето защо дойдох с вас. Харли и Муун също пожелаха да ни придружат, но знам, че не искаш да притесняваш хората с голяма група. Ако онези мъже са навредили на женската на Вал, той е длъжен да ги хване и да ги убие. Те са тъпанари, които трябва да умрат.

Валиант изръмжа в знак на съгласие.

— Чудесно! Наистина, много ми помогна, Брас! — Тайгър му хвърли яден поглед.

Брас сви рамене.

— Това е истината.

Пронизителен писък, идващ от изток, раздра въздуха и Валиант откликна на болезнения призив на своята жена — отметна глава и се втурна напред, за да я намери.

— По дяволите, тя ще каже всичко, което искаш от нея, Пол! Виждаш ли? — Марк се засмя. — Въпросът е в убеждаването…

Силен рев неочаквано раздра нощта. Ушите на Тами закънтяха от звука. Беше чувала този вик и преди. Валиант беше някъде наблизо.

Безмълвно изгледа кретена, който я притискаше. Той трескаво завъртя глава към гората, търсеше източника на гласа.

— Какво, по дяволите, беше това? — Нед пристъпи до огъня, взирайки се в тъмнината.

— Не знам — прошепна Тери. — Но беше недалеч от нас.

— Това не беше ли лъв? — попита тихо Нед. — Те срещат ли са в тази част на Северна Калифорния?

— Нямам понятие — също шепнешком отвърна Марк. — Знам, че в тукашните планински райони има пуми и рисове. — Ръката му остави гърдите на жената и бръкна зад гърба в колана на дънките му. — Все пак дойде някъде отблизо. Подгответе се за атака! Вероятно крясъците й са го привлекли насам, като си е помислил, че тук има храна — и той извади пистолета изпод ризата си.

— Не ми прозвуча като лъв. — Тери се пресегна, повдигна крачола на джинсите си и откри прикачения там кобур. Извади оръжието и се изправи. — Каквото и да е, чу се някъде оттук.

Въпреки болките в гърлото, Тами пое дълбоко въздух и изпищя отново. Искаше Валиант да я намери и прецени, че по този начин би го улеснила.

— Я млъкни! — Нед бе изпаднал в паника.

Марк стисна челюстите й, за да я принуди да си затвори устата и я погледна ядосано.

— Направи го пак и ще те удуша.

Нед и Тери се отдалечиха от нея. Тя си отдъхна, тъй като вниманието им беше насочено вече към друго. Застанаха около огъня и заоглеждаха гората. Сърцето на Тами заби с надеждата, че Валиант ще я спаси. Откъде е разбрал, че съм в беда? Защо е дошъл за мен?

Има ли значение? По дяволите, не! Той е тук!

Това би трябвало да е Валиант, освен ако имаше други от Новите видове, които да реват по същия начин като него. Съществуваше такава възможност. Така или иначе, не знаеше, че съществата дошли да живеят в тази област, можеха да издават подобни звуци. Трябваше да е някой от тях. Никога през живота си не бе била по-благодарна, че ги има за съседи.

Новият вой, нарушил тишината, стресна Марк. Нед тихо изруга, обърна се към другата част на гората и вдигна пистолета си.

— Мамка му!

Марк беше ужасен, рязко въртеше глава на всички страни.

— Вълк ли беше това?

— Вълк и лъв? — Тери изсъска някакво проклятие. — По дяволите! Това не са истински зверове. Това са те — проклетите двукраки животни!

Още един рев разтърси нощта и друг се присъедини към него. Тами опита да се извие надалеч от глупака, който продължаваше да затиска устата й, но той внезапно я сграбчи за гърлото и силно я стисна. Изгледа я свирепо.

— Ако се поместиш дори на сантиметър, ще те удуша! И недей да крещиш отново!

Тя му повярва. Той беше изпаднал в ужас, по челото и над горната му устна беше избила пот. Тогава освободи шията й и повдигна бедрата си достатъчно, за да не я притиска. Погледна я предупредително.

— Не мърдай или ще те убия! Разбра ли?

Тами кимна много внимателно, като се постара да държи устата си затворена. Беше ги чула да казват, че онзи, за когото работеха, я искал жива, но ако се съдеше по заплахите им, те вече не мислеха трезво. Премести поглед върху оръжията, които държаха. Дори Нед и Пол стискаха пушки в ръцете си. Разтревожи се за безопасността на Валиант. Или ако не е бил той — за другите Нови видове, които я бяха последвали в гората.

— Хей, вие там, чувате ли ме? — изкрещя Марк. — Ако ни нападнете, ще убия кучката!

Нед пристъпи още по-близо до огъня.

— Какво ще правим?

Тери насочи пистолета, взрян в непрогледната гора.

— Ще изчакаме до сутринта, за да можем да виждаме по-добре, защото те имат предимство в тъмнината. Докато държим оръжията си насочени към жената, те няма да се осмелят да ни атакуват. Очевидно е, че я искат. Поддържайте огъня буен, така ще ги държи надалеч.

— Дали да не я облечем с дрехите й, за да не разберат, че сме се гаврили с нея — прошепна Нед.

— Не мърдам оттук — поклати глава Марк. — Хич не ми пука, дали ще се ядосат, че сме я съблекли гола. Достатъчно близо съм, за да й пръсна мозъка, ако ни нападнат.

— Бихме могли да ги накараме да се втурнат насам и да ги повалим. — Тери държеше в едната си ръка пистолет, а в другата — нож. Бавно се завъртя в кръг, за да огледа зорко гората извън светлината на пламъците. — Един от нас ще я нарани, за да ги принудим да се покажат, и тогава ще имаме предимство. Те са само трима и ще успеем да се справим с двукраките животни.

— Откъде знаеш колко са? — изрече тихо Нед. — Възможно е да са десетки и да ни наблюдават в момента. Може би са ни обкръжили?

— Различих два вълчи воя и един рев на друго животно — заяви Пол. — Съгласен съм с Тери. Ако бяха повече, щяха и другите да се обадят, за да ни сплашат. Предполагам, че по този начин си комуникират. Това е основна ловна тактика при зверовете. Използват я, за да си сигнализират един на друг мястото на плячката, така че да не се изпозастрелят, ако участват повече екипи.

— Те имат оръжие? — изскимтя Нед. — Никой не ми е споменавал.

— Да, мамка им! — кимна Тери — Видях ги, когато участвах в демонстрациите пред Хоумленд преди няколко месеца. Поставили са върху защитните зидове снайперисти, които пазят територията, в случай че отново се опитаме да нахлуем.

Тами бе убедена, че тези идиоти ще стрелят по Новите видове. А знаеха ли нейните спасители, че мижитурките са въоръжени? Погледът й повторно се стрелна към изнервения тъпанар, после бавно и дълбоко си пое въздух. Беше готова да се обзаложи, че нямаше да я убият веднага. Знаеше, че е единственото им средство, с което държаха омразните им същества настрана от лагера си.

Валиант се втурна към лагера на врага, когато миризмата от страха на Тами изпълни ноздрите му. В желанието си да я защити, да й помогне, стана толкова смъртоносен, че дори не можеше да оформи правилна мисъл в главата си.

Неочаквано на гърба му се метна нещо тежко и коленете му се подкосиха. Две силни ръце се увиха около него, едната го стисна за гърлото, за да му спре въздуха, а другата се провря под мишниците и притисна гърдите му. Той сграбчи мъжкото тяло, но думите, просъскани в ухото му, го спряха да налети на бой.

— Тя ще умре, преди да я достигнеш. Успокой се! — настоя Тайгър. — Разсъждавай, приятелю! — Ръката около гърлото на огромния мъж отслаби хватката. — Направи няколко дълбоки вдишвания и овладей инстинктите си. Довери ми се! — Валиант засмука въздух през устата си и преглътна рева. Знаеше, че Тайгър има право. — Хората ще я убият! Трябва да стигнем до нея! — продължи да му говори тихо, за да не го чуят от лагера. — Трябва да стигнем до нея, преди да я убият. Разбирам и усещам гнева ти. Мога да го подуша. И аз, също като теб, искам да я спасим. Но сме длъжни да постъпим правилно. Погледни! Виждаш ли огъня? Забелязваш ли мъжа с пистолета, седнал върху нея? Там е, за да я застреля, ако прибързаме.

Валиант забеляза много повече от човека, възседнал неговата Тами. Бяха я съблекли, бледата й кожа бе изложена на хладния нощен въздух и пред погледа на похитителите. Прониза го убийствена ярост, цялото му тяло се разтресе от емоцията.

— Знам — тихо изрече Тайгър. — Мога да помириша колко силно желаеш да им изтръгнеш сърцата и да им откъснеш главите. Това ще я убие. Контролираш ли се вече?

Той поклати глава, преди да кимне и се озъби.

— Да.

Хватката на Тайгър около гърдите му се отпусна и той се претърколи наляво, когато Валиант се изправи. Тогава от другата страна на лагера прозвуча воят на Райдър. Събратът им беше заел позиция. Фактът, че враговете са обградени, накара Валиант да се успокои малко. Райдър щеше да атакува от противоположна посока, за да привлече вниманието на човеците. Просто бе необходимо да изчака няколко секунди, преди да стигне до Тами. Щеше да я защити и да убие мъжете, които я бяха отвлекли.

Тайгър се отпусна на пети до него.

— Ще ти позволя да неутрализираш мъжа върху нея. Използвай ножа! Ще открием огън, когато го удариш. Тя е в по-голяма безопасност на земята, Валиант. Остави я да лежи там и не излизай на светло, защото ще стрелят по теб. Мъртъв няма да можеш да й помогнеш. Ти си огромен кучи син, но половин дузина дупки в тялото ти ще те повалят. Разбираш ли ме?

— Да — макар че не искаше.

— Приготви се, но изчакай перфектната възможност.

Валиант се изправи. Ръката му посегна и извади ножа, привързан към бедрото. Опита тежестта му в дланта си. Вниманието му се фокусира върху мъжа, седнал разкрачен върху бедрата на Тами. Яростта му кипна, знаеше, че няма да пропусне.

— Давай, иди до нея, когато никой не гледа! Отведи я, ние ще почистим.

— Искам ги всичките мъртви! И искам аз да го направя!

— Жената, Валиант! Съсредоточи се върху нея! Отведи я на секундата, щом започнем да стреляме и онези се наведат, за да се предпазят от куршумите, но не и преди това. Не можеш да й помогнеш, ако си мъртъв. Не забравяй това, по дяволите!

— Ще го запомня! — Очите му се присвиха, бореше се с надигащия се в гърдите му рев. Нямаше търпение да убие копелето, което седеше върху неговата Тами.

— Те имат оръжия! — изкрещя младата жена. Искаше Новите видове да бъдат предупредени пред какво ще се изправят, ако нападнат лагера.

Марк стисна гърлото й, но беше твърде късно. Успя да предупреди своите спасители. Поне се надяваше да са я чули. Погледна нагоре към идиота, седнал върху нея. Ако можеше да се убива с поглед, то той би сложил край на живота й с лешниковите си очи.

— Много е тъжно, когато някой предпочете зверовете пред собствената си раса. — Пол изсумтя. — Гръб до гръб, момчета! Стреляйте по всичко, което се движи!

Тами отчаяно се бореше с колана, стегнал китките й. Но не постигна никакъв резултат, тъй като ръцете й бяха завързани отзад и всяко движение предизвикваше болка. Стараеше се Марк да не усети шаването й там, където я беше приклещил с бедрата си. Все още не бе разхлабил желязната хватка върху шията й и тя не можеше да диша. След като изминаха няколко дълги секунди, осъзна, че изобщо нямаше намерение да я пусне.

Обхвана я паника и рязко вдигна нагоре двете си колена. Почувствал силния удар в гърба, мъжът изруга, политна напред и за да предотврати падането с цялата си тежест върху пленницата, трябваше да освободи ръцете си — предпочете да пусне гърлото й, вместо да хвърли пистолета. Тами с мъка пое въздух и остави краката си да паднат обратно на земята.

— Не трябваше да го правиш, кучко!

— Не можех да дишам — изрече задъхано.

Насилникът я изгледа кръвнишки.

— Шибана куч…

Младата жена се вторачи в него, когато думата му остана наполовина недоизказана. Очите му се разшириха, устата му зина отворена, сякаш щеше да закрещи, но от нея излезе само тих хрип. Погледът му бавно се спусна и се прикова в дръжката на ножа, който стърчеше от гърдите му. Изведнъж от устата му бликна кръв и я опръска — топла и ярка, червената течност потече по голата й кожа.

Тами реагира на ужаса със секунда закъснение. Размърда се вдървено, повдигна ханш и се изви към огъня. Цялата тежест на Марк сега лежеше върху тялото й и я смачкваше, затова трудно се извъртя в обратна посока, за да се измъкне напълно изпод мъжа. Вече свободна, използва рамото си, за да премести горната част на тялото си върху тревата, тъй като ръцете й бяха все още завързани зад гърба.

Остана да лежи, свита на една страна, без да обръща внимание на камъчетата, които се забиваха в кожата й. Чу някой да стреля с пистолет, пукотът беше силен, но адът се стовари отгоре й миг по-късно с избухването на стрелбата. Нямаше представа по нея ли стрелят или не. С мъка се изправи и с диво отчаяние хукна към тъмнината на гората.

Въпреки че някои куршуми пръскаха кората на дърветата около нея, тя продължи напред, без да спира. Докато лагерният огън зад гърба й хвърляше светлина, успяваше да се промуши между стволовете, избягвайки сблъсъка, но когато проблясъците на пламъците избледняха, остана напълно сляпа.

Продължи да тича, докато рамото й се блъсна в някакъв нисък клон и въздействието на удара я повали на колене. С много труд изпълзя до дънера и мъчително се облегна на грубата кора. Опитваше се да успокои дишането си, белите й дробове щяха да се пръснат, затова не обърна внимание на грапавостта срещу голата си кожа.

Някъде зад нея изкрещя мъжки глас — ужасен, болезнен вик — и това я мотивира да продължи да се движи. Рязко задърпа китките си, но коланът отказваше да поддаде. В душата й се бореха разочарование и страх, когато неуверено пое напред — искаше да увеличи дистанцията между себе си и куршумите.

Вървеше и се молеше зрението й да се адаптира към тъмнината. Зад нея сякаш се водеше война — пистолетни изстрели и пронизващи крясъци непрекъснато раздираха нощта. Най-накрая успя да различи неясни фигури и увеличи темпото до бързо ходене. Не беше изминала много разстояние, когато внезапно нещо се размърда пред нея. Нещо огромно, каквото и да бе то, идваше насреща й.

Отвори уста да изкрещи, докато се опитваше да промени посоката си на движение, но то бе по-бързо.

Едри длани я сграбчиха за кръста.

— Тами! — изхриптя Валиант.

Тя замръзна. Ръцете я притеглиха към покрити с плат гърди. Вдиша познат мъжки аромат. Моментално се отпусна, тъй като го позна и го прие. Беше й липсвал. Мощното му тяло излъчваше топлина, а големите му ръце я затвориха в здрава прегръдка. Коленете й се подкосиха, но не падна. Той я притискаше плътно до себе си.

— Държа те.

Пръстите я сърбяха да се вкопчат в него, но китките й бяха все още завързани отзад. Тя подсмръкна, опитвайки се да се пребори със сълзите на облекчение, че я бе открил и я бе спасил. Беше ужасена. Онези мъже я бяха наранили, но знаеше, че в обятията на Валиант е в безопасност. Кошмарът й беше свършил. Огромният Нов вид щеше да направи всичко възможно, за да не допусне отново да бъде отвлечена. Абсолютно вярваше в това.

— Хайде да седнем и да ти дам моя пуловер — тихо измърка той. — Кожата ти е ледена. Разбираш ли ме?

Тя кимна до гърдите му, Валиант нежно изръмжа и й помогна да седне на хладната трева. Втренчи се в тъмната му фигура, когато клекна пред нея. Представляваше огромна успокояваща сянка в мрака, с дрезгав глас. Някаква материя докосна крака й.

— Вдигни си ръцете.

— Не мога. Вързани са зад гърба ми.

— Забравих. Толкова съм разярен, че ми е трудно да мисля. — Той изруга.

Отново обви ръцете си около нея. Тами оцени жеста и се почувства утешена от топлината и сигурността на обятията му. С нежни пръсти той развърза кожения ремък и освободи китките й. Тя раздвижи ръцете си напред и изскимтя от болката, която ги прониза. Дори раменете я боляха, тъй като бяха стояли в едно и също положение дълго време.

— Ще ги убия! — оголи зъби той. — Всички до един! — Отдръпна се леко назад, докато между телата им се отвори малко пространство, пое внимателно китките й и нежно прокара палци по наранената кожа. — Надушвам кръв по теб.

Вдигна дланите й към лицето си и вдиша. Тогава направи нещо, което изобщо не беше очаквала от него. Подскочи, но не издърпа ръцете си, след като езикът му нежно облиза болезнено парещата кожа на едната й китка. Действието му доведе до намаляване на мъчителното усещане. После мъжът се обърна и повтори същото с другата.

— Какво правиш, Валиант?

— Сега по-малко ли те боли?

Кимна му в отговор, но си помисли, че сигурно и той не вижда като нея в тъмното.

— Да.

Тогава забеляза, че изведнъж стана необичайно тихо. Звуците на гората напълно заглъхнаха заедно с изстрелите. В един зловещ момент в клоните над тях прошумоля лек ветрец.

— Трябва да се облечеш, защото скоро ще дойдат — прикани я тихо Валиант. — Хайде, сложи този пуловер. — Пусна дланите й.

— Кой ще идва? — Страхът я сграбчи отново, надяваше се, че няма предвид мъжете, които я бяха отвлекли.

— Моите хора ще ни търсят и това няма да им отнеме много време. Не се притеснявай! Вече са се погрижили за онези, които те похитиха. Вдигни си ръцете!

Тя изпълни нареждането му и с негова помощ успя да надене пуловера, като много внимателно го прокараха през изранените й китки. Дебелата мека тъкан бе запазила топлината на тялото му и неговия аромат. Мъжът й помогна да се изправи и тогава тя видя, че дрехата му й стига до средата на бедрата, стоеше като мини рокля върху дребната й фигура. Той нави ръкавите до лактите й.

— Не искам материята да трие разранената ти кожа — обясни.

— Благодаря. — Беше трогната, че той се отнасяше толкова внимателно.

Тогава го видя как отстъпи назад и вдигна ръце. Бледата лунна светлина, която се процеждаше през клоните на дърветата, отрази нещо бяло. Чу се звук от разкъсване на плат.

— Дръж се за мен, Тами. Ще използвам моя потник, за да направя нещо като шорти и да защитя благоприличието ти.

Коленичи в краката й. Дори в тази поза главата му стигаше до нивото на гърдите й. Валиант беше невероятно висок, спомни си тя. Той вдигна пуловера малко под бюста й, но на нея не й беше неудобно да стои гола пред него. Нежно я прикани да не мърда.

Плъзна внимателно част от долната дреха между краката й и върза краищата от двете страни на хълбоците й, за да покрие бикините. Тя си припомни, че подобно нещо носеха сумистите. После той се изправи и тя пусна пуловера да падне надолу. Валиант пристъпи по-близо до нея.

— Ще те взема на ръце. Ти си боса и ранена. Вече си в безопасност и никой повече няма да ти причинява болка.

— Знам — отвърна тихо. — Благодаря ти.

За един дълъг момент той не продума нищо.

— Тами, никога недей да ми благодариш за твоята защита. Ти си моя. За мен това е дълг и чест.

Заявлението му я изненада и я остави безмълвна. Никога досега никой мъж не й беше казвал подобно нещо, не бе правил такъв жест за нея. Но всичко във Валиант беше специално. Не можеше да си представи някое от последните си гаджета да хукне в гората през нощта, за да спасява живота й. Сълзи напълниха очите й и тя бързо ги преглътна. Боеше се, че ще го разтревожи повече, ако съвсем се поддаде и избухне в ридания.

Новият вид се наведе и нежно обви едната си ръка около кръста й, а другата прокара под свивката на коленете й. Вдигна я и я настани в обятията си. Направи го толкова лесно, сякаш тежеше колкото едно перце. Без да се колебае, Тами обгърна с ръце врата му и го прегърна силно.

Голата му плът й донесе утеха. Когато Валиант пое напред, тя отпусна глава върху топлата му гръд, близо до извивката на рамото. Изтощението и болката я бяха изцедили както физически, така и психически. Под въздействието на предпазливите му крачки, тя се унесе.